Послание на Първото Президентство, януари 2014 г.
Най-подходящото време дапосадим дърво
В древен Рим Янус бил богът на начинанията. Той често е изобразяван с две лица – едното гледа назад към миналото, а другото – напред към бъдещето. В някои езици на него е кръстен месец януари, тъй като началото на годината е било време за развносметка и планиране.
Хилядолетия по-късно много култури по света продължават традицията с поставяне на цели за новата година. Разбира се, поставянето на цели е лесно – осъществяването им е съвсем друго нещо.
Един човек направил дълъг списък с новогодишни решения и се чувствал много добре от напредъка си. Помислил си: „Досега се придържам към диетата си, не съм избухвал, спазвам бюджета си и нито веднъж не съм се оплакал от кучето на съседа. Но днес е 2-ри януари, алармата звънна и е време да стана от леглото. Ще е необходимо чудо, за да продължа да се придържам към тях.”
Да започнем отначало
Има нещо изключително обещаващо в новото начало. Предполагам, че в даден момент всеки от нас иска да започне на чисто.
Много се радвам, когато получавам нов компютър с чист твърд диск. За известно време работи перфектно. Но с течение на времето и инсталирането на още и още програми (някои умишлено, други - не толкова), компютърът започва да става по-бавен и нещата, които преди е правел бързо и ефективно, сега стават бавно. Понякога въобще не работи. Дори включването му става мъчение, тъй като твърдият му диск е задръстен с ненужна информация и електронни отпадъци. Понякога единственото решение е да преинсталираш операционната система и да започнеш отначало.
Хората също могат да се задръстят със страхове, съмнения и тежка вина. Грешките, които сме направили (нарочно или без да искаме), могат да ни тежат дотолкова, че да не можем да направим каквото е необходимо.
В случай на грях съществува чудесен форматиращ процес наречен покаяние, който ни позволява да изчистим вътрешния си твърд диск от бъркотията, която тежи на сърцата ни. Евангелието, чрез чудотворното и състрадателно Единение на Исус Христос, ни показва как да изчистим душата си от петното на греха и как тя отново да стане нова, чиста и невинна, като детската.
Но понякога други неща ни забавят и ни дърпат назад, причинявайки непродуктивни мисли и действия, които ни пречат да започнем.
Да извадим наяве най-доброто от себе си
Да си поставиш цели е достойно начинание. Знаем, че нашият любящ Небесен Отец има цели, защото ни казва, че Неговото дело и Неговата слава е „да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека” (Моисей 1:39).
Нашите лични цели могат да извадят наяве най-доброто в нас. Въпреки това, едно от нещата, които провалят нашите усилия при поставянето на цели и придържане към тях, е отлагането. Понякога забавяме началото, чакаме да се появи подходящият момент – първият ден на нова година, началото на лятото, когато сме призовани за епископ или президентка на Обществото за взаимопомощ, след като децата тръгнат на училище, след като се пенсионираме.
Не ви трябва покана, за да направите крачка към праведните си цели. Не трябва да чакате за разрешение, за да се превърнете в човека, който сте създаден да бъдете. Не трябва да чакате покана, за да служите в Църквата.
Понякога губим години от живота си в очакване да бъдем избрани (вж. У. и З. 121:34–36). Но това е лъжливо предположение. Вие вече сте избрани!
Случвало се е да прекарам безсънни нощи, борейки се с проблеми, тревоги или лична мъка. Но независимо колко тъмна е нощта, винаги се насърчавам от тази мисъл: на сутринта слънцето ще изгрее.
С всеки нов ден настъпва ново утро – не само за земята, но и за нас. И с новия ден започва новото начало – шанс да започнем отново.
Но какво се случва, ако се провалим?
Понякога нещото, което ни спира, е страхът. Може да ни е страх, че ще се провалим, че ще успеем, че може да се изложим, че успехът ще ни промени или че ще промени хората, които обичаме.
И затова чакаме. Или се отказваме.
Другото, което не трябва да забравяме, когато си поставяме цели, е следното: Ние почти със сигурност ще се провалим – поне в началото. Но вместо да се обезкуражаваме, можем да се въоръжим със сили, защото това разбиране премахва напрежението да бъдем съвършени сега, на момента. Това потвърждава от началото, че в един или друг момент, може да се провалим. Знанието за това премахва голяма част от изненадата и обезкуражаването от провала.
Като подхождаме към целите си по този начин, провалът не може да ни постави ограничения. Запомнете, че дори и да не успеем да постигнем нашата крайна желана цел веднага, ние ще сме напреднали по пътя, който ще ни отведе там.
И това е важно – и означава много.
И макар че е възможно накрая да не достигнем финалната права, дори само пътуването ни прави по-добри от това, което сме били преди това.
Най-подходящото време да започнем е сега.
Една стара поговорка гласи: „Най-подходящото време да засадиш дърво е преди 20 години. Второто най-подходящо време е сега.”
Има нещо чудесно и обнадеждаващо в думата сега. Има нещо вдъхващо сили във факта, че ако изберем да вземем решение сега, можем да продължим напред веднага.
Сега е най-подходящото време да започнем да се превръщаме в човека, който искаме да бъдем не само след 20 години, но и във вечността.
©2014 г. Intellectual Reserve, Inc. Всички права запазени. Отпечатано в САЩ. Одобрено на английски: 6/13. Одобрено за превод: 6/13. Превод на First Presidency Message, January 2014. Bulgarian. 10861 112
Преподаване от това послание
Президент Ухтдорф обяснява, че когато не успеем да постигнем целите си, „можем да се въоръжим със сили. … И макар че е възможно накрая да не достигнем финалната права, дори само пътуването ни прави по-добри от това, което сме били преди това”. Поканете членове на семейството си да споделят преживявания, в които са научили повече от процеса, отколкото от постигането на резултата, като например завършването на училище или получаването на награда.