Сигурна основа
Нека приемем поканата на Спасителя да дойдем при Него. Нека градим живота си на една безопасна и сигурна основа.
На 17 октомври 1989 г., докато карах на път за вкъщи от работа, стигнах до един светофар на пресечката на улиците Маркет и Бийл в Сан Франциско, щата Калифорния. В този момент почувствах как колата се разтресе и си помислих: „Сигурно съм спукал гума”. Докато колата продължаваше да се тресе, аз забелязах един автобус доста близо до мен и си казах: „Този автобус ме удари!” Тогава колата се разтресе още повече и аз си помислих: „Сигурно съм спукал и четирите гуми!” Но нито гумите бяха спукани, нито пък автобуса ме беше ударил — имаше голямо земетресение! Както бях спрял на червено, тротоара се местеше вълнообразно като че ли морски вълни се спускаха надолу по улица Маркет. Пред мен една висока сграда с офиси се люлееше наляво-надясно и тухли започнаха да падат от една по-стара сграда вляво от мен, докато земята продължаваше да се тресе.
Земетресението, известно като Лома Приета, удари крайбрежния район на Сан Франциско в 17:04 часа през онзи ден и остави около 12 000 души на улицата.
Земетресението предизвика сериозни щети из крайбрежния район на Сан Франциско, като най-забележими бяха те на неустойчивата почва в Сан Франциско и Оуклънд. В Сан Франциско, окръг Марина бил „построен на почва, състояща се от смесица от пясък, почва, чакъл … и друг вид материали, съдържащи висок процент на подземна вода. Част от почвата съдържаше отломъци, изхвърлени на крайбрежието на Сан Франциско след земетресението през 1906 г.1.
През 1915 г. са били построени апартаменти върху тази земя. По време на земетресението през 1989 г. напоените с вода и неукрепени кал, пясък и отломки се бяха превърнали в течна маса, предизвикваща събарянето на сградите. Сградите не бяха построени на една сигурна основа.
Земетресението Лома Приета се отрази на живота на много хора, включително и моя. Размишлявайки върху събитията от онзи ден, аз се убедих както в ума, така и в сърцето си, че за да можем успешно да устояваме на бури, земетресения и бедствия в живота, ние трябва да градим на сигурна основа.
Нефитският пророк Еламан безупречно разяснява колко е важно да градим живота си върху една сигурна основа, именно основата на Исус Христос. „И сега, синове мои, помнете, помнете, че върху канарата на нашия Изкупител, Който е Христос, синът Божий, вие трябва да градите основите си; тъй че когато дяволът изпрати мощните си ветрове, да, своите мълнии във вихрушката, да, когато всичките му градушки и мощни бури ви заудрят, той да няма сила над вас да ви завлече долу в бездната на окаяността и безкрайната злочестина поради канарата, върху която сте изградени и която е сигурна основа, основа, върху която ако човеците градят, не могат да паднат” (Еламан 5:12).
При строежа на храмовете в наши дни се обръща специално внимание на проектирането, инженерното изпълнение и използваните строителни материали. Цялостно изследване на почвата и геологически проучвания се правят на мястото, определено за изграждането на един храм. Проучвания за вятър, дъжд и промени във времето за определения район се взимат под внимание, така че завършеният храм да може не само да устои на бурите и климата, характерни за този район, а и на неочаквани земетресения, тайфуни, наводнения и други природни бедствия, които могат да възникнат. При много от храмовете, колони от бетон или стомана са внедрени дълбоко в земята, за да закотвят здраво основите на храма.
Подобно на проектантите и строителите днес, нашият любящ и добър Отец в Небесата и Неговият Син са приготвили скици, инструменти и други източници, които да ползваме, за да градим и оформяме живота си, за да бъде той сигурен и непоклатим. Скицата е планът на спасението — великият план на щастие. Планът очертава за нас една ясна картина и разбиране за началото, края и основните стъпки, включващи обредите, които всяко едно от децата на Отца трябва да направи, за да може да се завърне в Неговото присъствие и да живее с Него завинаги.
Вяра, покаяние, кръщение, дарът на Светия Дух и устояването до края са част от „скицата” на живота. Те помагат за формирането на здравите строителни блокове, които ще закотвят живота ни в Единението на Христос. Те оформят и изграждат опорната структура в живота на човека. И така, както един храм има определени спецификации, които дават подробни наставления за това как да се сформират и интегрират основните компоненти, така и молитвата, четенето на Светите писания, взимането от причастието и получаването на важни обреди на свещеничеството стават „спецификациите”, които помагат в интегрирането и сливането на структурите в нашия живот.
Равновесието в прилагането на тези спецификации е съществено. Например, по време на процеса на изработването на бетон, точни количества от пясък, дребен чакъл, цимент и вода се използват, за да се постигне максимална сила. Неправилното количество или изпускане на който и да е от тези елементи би направило бетона слаб, като така той не би могъл да изпълнява важната си функция.
По същия начин, ако не допринасяме за подходящо равновесие в нашия живот чрез ежедневна лична молитва и угощаване със Светите писания, ежеседмично усилване чрез взимане от причастието, често участие в обредите на свещеничеството, като например храмовите обреди, ние също рискуваме да бъдем отслабени в нашата духовна структурна сила.
Павел, в послание към Ефесяните, се изразява по следния начин относно нуждата за равновесие и интегрирано развитие на нашия характер и душа: „върху Когото всяко здание, стройно сглобено, расте за храм свят на Господа” (Ефесяните 2:21).
Молитвата е една от основните и важни строителни единици в нашата вяра и характер. Чрез молитвата можем да изразяваме нашата благодарност, любов и преданост към Бог. Чрез молитвата можем да подчиняваме нашата воля на Неговата и в замяна да получаваме силата да приспособяваме живота си към Неговите учения. Молитвата е пътят, който можем да следваме в търсене както на Неговото влияние в нашия живот, така и на откровение.
Алма учи, “Съветвай се с Господа във всичките си дела и Той ще те упътва за добро; да, когато си лягаш вечер, лягай си в Господа, за да бди Той над тебе в съня ти; и когато ставаш сутрин, нека сърцето ти бъде изпълнено с благодарности към Бога; и ако правиш това, ти ще бъдеш вдигнат в последния ден” (Алма 37:37).
Споделянето на нашите мисли, чувства и желания с Бог чрез искрена и прочувствена молитва следва да бъде за всеки един от нас толкова важно и естествено, както са дишането и храненето.
Ежедневното изучаване на Светите писания също ще усилва нашата вяра и характер. Точно както се нуждаем от храна да поддържаме нашите физически тела, нашите духове и души ще се подхранват и усилват като се угощаваме със словото Христово, така както е записано от пророците. Нефи учи: „Угощавайте се със словата на Христа; защото ето, словата на Христа ще ви кажат всичко това, което трябва да правите” (2 Нефи 32:3).
Макар и да е добре, че четем от Писанията, четенето само по себе си не е достатъчно, за да обхване надълго и нашироко ученията на Спасителя. Изучаването, размишляването и прилагането на Христовите слова така, както са дадени в Писанията, ще ни дава мъдрост и знание отвъд нашето смъртно разбиране. Това ще усилва нашата отдаденост и ще ни дава духовната сила, с която винаги да даваме най-доброто от себе си във всяка ситуация.
Една от най-важните стъпки, която можем да направим, за да усилваме живота си и да оставаме твърдо закотвени в основата на Спасителя, е достойно да взимаме от причастието всяка седмица. Обрядът на причастието дава възможност на всеки член на Църквата предварително да размишлява върху живота си, да обмисля действията или бездействията, за които ще трябва да се покае, и да взима от хляба и водата като свети символи във възпоменание на тялото и кръвта на Исус Христос, като свидетелство за приемане на Неговото Единение. Ако правим това с искреност и смирение, ние подновяваме вечните завети, биваме пречиствани и освещавани и получаваме обещанието, че ще имаме Неговия Дух винаги да бъде с нас. Духът действа като вид хоросан, като една заварена връзка, която не само освещава, но и връща всички неща в нашите спомени и свидетелства отново и отново за Исус Христос. Достойното вземане от причастието усилва нашата лична връзка с канарата, именно Исус Христос.
По време на Своето служение, Спасителят проповядва с любов и яснота ученията, принципите и нужните действия, които ще закрилят нашия живот и усилват характера ни. В края на Проповедта на планината, Той заявява:
„И тъй, всеки, който чуе тия Мои указания и ги изпълнява, ще го оприлича на благоразумен човек, който е съградил къщата си на канара.
И заваля дъждът, придойдоха реките, и духнаха ветровете, и стовариха се върху тая къща; и тя не падна, защото беше основана върху канара.
И всеки, който чуе тези Мои указания и не ги изпълнява, ще се оприличи на безумен човек, който е съградил къщата си на пясък.
И заваля дъждът, и придойдоха реките, и духнаха ветровете, и стовариха се върху тая къща; и тя падна и падането й бе голямо” (3 Нефи 14:24–27; вж. и Матея 7:24–27).
Братя и сестри, никой от нас не би построил съзнателно дома си, работното си място или свещените домове за поклонение на пясък, чакъл или пък без съответните скици и материали. Нека приемем поканата на Спасителя да дойдем при Него. Нека градим живота си на една безопасна и сигурна основа.
Смирено свидетелствам, че като съсредоточим живота си в Исус Христос и Неговото Единение и като внимателно следваме Неговите скици за нашето щастие, като това включва ежедневна молитва, ежедневно изучаване на Светиите писания и ежеседмично вземане от причастието, ние ще бъдем усилвани, ще постигаме реален личен растеж и трайно обръщане във вярата, ще се подготвяме по-добре да устояваме успешно на бурите и нещастията на живота, ще изпитваме обещаните радост и щастие и ще имаме увереността, че нашият живот е изграден върху една сигурна основа — основа, която никога няма да поддаде. В святото име на Исус Христос, амин.