2012 г.
Да учим на целомъдрие и добродетел
Октомври 2012


Нашите домове, нашите семейства

Да учим на целомъдрие и добродетел

Изображение
Матю О. Ричардсън

Родителите могат да използват тези шест стратегии, за да учат децата си относно сексуалната интимност.

За мен е привилегия да се срещам с юношите и младежите с всякакви занятия и от цял свят. Веднъж говорих с група особено впечатляващи тийнейджъри относно добродетелта, целомъдрието и моралния живот. След като им казах колко съм впечатлен от техните коментари, увереност, външен вид и маниери, аз попитах, “Как сте станали толкова ясни, разбираеми, сигурни в отговорите си и така свободни в щекотлива тема като тази?” Една млада жена каза без колебание, “Имам родители, които ме учат”. Другите кимаха с глави в знак на съгласие. Това простичко, но дълбоко преживяване подчерта влиянието, което имат родителите в живота на децата си – особено в ролята им да учат относно добродетелта, целомъдрието, сексуалната интимност и подходящите взаимоотношения.

За нещастие, много родители изглежда не учат децата си относно секса толкова добре, колкото биха могли. Например, като провеждах проучване сред над 200 активни несемейни младежи-светии от последните дни, открих, че само около 15 процента считат родителите си за основен източник на информация по сексуални въпроси. Тези млади членове казваха, че научават по този основен въпрос предимно от приятели, връстници, Интернет, информационни и развлекателни медии, учебници, далечни роднини или от своите църковни ръководители.

Разбира се, това не е лека тема за преподаване. Но вярвам, че родителите са най-добрите учители за такива свещени принципи. Следващите стратегии ще ви помогнат да развиете прости, ефективни и трайни принципи и практики, които спомагат за ефективно обучаване и преподаване – особено в преподаване как вашите деца да водят добродетелен и целомъдрен живот.

Преподаването и обучаването следва да започват отрано. Родителите, които ефективно учат децата си относно сексуалните въпроси, разбират, че повечето деца се сблъскват с подобни въпроси на далеч по-ранна възраст отколкото те и родителите им биха желали. Много деца се натъкват на сексуално съдържание в Интернет още на 11 години, и дори по-рано. Развлекателните мероприятия, спортни събития, реклама и дори обществените медии са все по-наситени със сексуални изображения и внушения.

Някои родители може да попитат, “Кога следва да почна разговори на сексуални теми?” Зависи от възрастта и зрелостта на детето и конкретната ситуация. Духовното напътствие ще дойде, когато родителите с молитва и внимание наблюдават поведението на децата си, внимателно ги слушат и отделят време да обмислят и забележат кога и какво да учат. Спомням си например как синът ми задаваше въпроси относно анатомията, когато бе едва на 5 години. Макар и малко обезпокоително и неловко, ясно бе, че е настъпил подходящия момент за разговор. Обаче докато мислех как да отговоря, бе ясно, че това не бе подходящото време да говоря със сина си по всички въпроси, свързани със секса.

Преподаването и обучаването следва да се провеждат често. Обучаването е процес, а не еднократно събитие. Когато дойде време да учим децата относно сексуалната интимност или други подобни въпроси, хората често го наричат “разговорът за онова нещо”. Преднамерено или не, този термин подразбира родителите на учат относно темата в един разговор. Това не е най-ефективният начин едно дете да учи. Спасителят учи, че ние научаваме “ред по ред, правило след правило” (2 Нефи 28:30). Ще имаме по-успешно преподаване, когато отново се връщаме към темата с децата си, докато те растат и стават по-зрели. Родители, които разбират този принцип, се подготвят умствено, емоционално и духовно да учат децата си относно сексуални теми през детството и юношеството.

Ефективното преподаване и обучаване почива на връзката учител и ученик. Когато става дума да учим деца относно свързани със секса теми, повечето родители се безпокоят изключително за това какво следва да кажат. Макар това да е важно, ефективното преподаване далеч надхвърля говоренето и разказването на съдържанието. Всъщност начинът, по който родителите подхождат към обучението на децата си, може да се окаже по-важен от онова, което могат да кажат в действителност. Изследвания подкрепят заключението, че родителите, които имат най-голямо влияние над децата си, що се отнася до сексуалните теми, са онези, които общуват открито, проявяват обич и грижа и активно участват в живота на децата си.1

Коментарите на млади светии от последните дни от моето неофициално изследване многократно се концентрират върху желание родителите им да са по открити или склонни да говорят на теми, свързани със секса. Тези пълнолетни младежи заявяват, че не само биха желали родителите им да участват в процеса, но и биха предпочели родителите да “разговарят с тях, вместо на тях”. Те копнеят за разговори, които са “естествени, нормални, удобни”, и далеч по-малко “неловки”. Това би следвало да мотивира родителите да работят по-здраво върху това да са на разположение, естествени и спокойни по отношение на темите, ситуацията и дори подходящия момент. Ако трябва да бъде платена някаква цена родителите ефективно да учат децата си на неща, които са от най-голямо значение, тъкмо те, родителите, трябва да действат по начини, които помагат децата им да се чувстват удобно и сигурно, говорейки по всички теми – особено по най-личните.

Преподаването и обучението са най- ефективни, когато темата е уместна и реална. В зависимост от подхода ни, преподаването относно сексуалната интимност може да ни кара да се чувстваме неловко, нереалистично, непрактично или дори наставнически. Ключът към успеха е да си дадем сметка, че повечето въпроси и грижи, които имат децата, са реакция на реални житейски ситуации и наблюдения. Като им обръщаме внимание, слушаме ги и ги наблюдаваме, ние ще разпознаем какво е нужно да преподадем.

Например филми, стилове и моди, популярни идеи, ТВ програми, реклами или стихове на песни дават широка възможност да говори за морални стандарти. Други възможности ще дойдат, като наблюдаваме връзките и взаимодействията на децата ни с другите, начинът по който се обличат те и връстниците им, езика, който използват, доколко се чувстват зависими от противоположния пол, както и различни интерпретации на целомъдрието и моралните стандарти в обществото. В реалния живот има множество възможности да говорим с децата за нравствеността и добродетелта.

Вероятно най-важната страна да преподаването, свързано с реалния живот, е родителите да са пример на целомъдрие, скромност и добродетел в собствения си живот. Децата ще слушат и следват по-лесно съвет от родителите си, когато той се основава на добрия родителски пример.

Обратното също е вярно. Както казва старейшина Робърт Д. Хейлз от Кворума на дванадесетте апостоли, “По много начини нашите действия говорят по-високо от думите ни. Президент Бригъм Йънг (1801–1877) учи: “Ние следва да им даваме примера, който желаем те (нашите деца) да следват. Даваме ли си сметка за това? Колко често виждаме родители да изискват подчинение, добро поведение, мили думи, приятен изглед, любезен глас и буден израз от дете или деца, когато те самите са пълни с горчивина и кавгаджийство! Колко непоследователно и неразумно е това!” Децата ни ще забележат подобна непоследователност у нас и вероятно ще намерят оправдание и те да постъпват така”2.

Учениците учат най-добре, когато разбират какво преподава учителя. Твърде много юноши и младежи се дразнят от това, че родители и дори църковните им ръководители са склонни да използват “кодови думи” и неизказани послания, които всъщност пораждат повече въпроси, отколкото отговори, и повече напрежение, отколкото помощ. Това е в сила особено щом става дума за сексуални теми.

Докато служех като епископ на един район с несемейни пълнолетни младежи, бивах често питан какво означава “петинг”. Моите верни членове на района биваха учени, че не трябва да участват в петинг, но никой никога не бе ги учил какво е това. Трудно им бе да спазват напътствие, което не разбираха.

Президент Марион Г. Ромни (1897–1988), първи съветник в Първото Президентство, обяснява, че не е достатъчно да преподаваме по начин, който другите ще разберат, но трябва да учим и по начин, който никой няма да разбере погрешно3. Вместо да говорим кодирано или на жаргон, ще имаме повече успех, ако използваме правилни и подходящи термини. Това подпомага разбирането и култивира уважение.

Обърнете внимание на начина как старейшина Ричард Г. Скот от Кворума на дванадесетте апостоли ефективно преподава морални принципи и стандарти. Той казва: “Всяка сексуална интимност извън връзките на брака – имам пред вид преднамерен контакт със свещените, интимни части на тялото на друг човек със или без облекло, е грях и е забранено от Бог. Прегрешение е също преднамерено да се подбуждат тези чувства във вашето собствено тяло”4.

За да преподаваме ефективно, трябва да се уверим, че хората които учим, разбират посланието. Простички въпроси като, “Дали това отговаря на въпроса ти?” или “Дали обясних добре?”, или, “Имаш ли други въпроси?” много помагат.

Учениците възприемат, когато учителите свързват посланието с вечни принципи и стандарти. Вместо да се концентрираме само над важни “факти от живота”, ефективното евангелско напътствие ще се получи, като свържем тези факти с “фактите от вечния живот”. Например когато говорим за телата си, можем да кажем как нашият любящ Небесен Отец ги е създал и как ние следва да подхождаме към Неговите творения с уважение и съгласно Неговите очаквания.

Макар светът да тъне в неморалност, все още има надежда за бъдещите поколения. Тази надежда се съсредоточава върху родителите, посвещаващи по най-добър начин усилията си да учат подрастващото поколение да бъде добродетелно и целомъдрено. Родителите, които учат децата си да водят добродетелен и целомъдрен живот, се стремят да увеличат разбирането си и да подобрят своите умения да преподават. Правейки това, те разбират, че “Господ ще ни укрепва, докато преподаваме по начина, по който ни е заповядал Той”. В крайна сметка, това “е труд, изпълнен с обич – една възможност да помогнем на другите да упражняват праведно свободата си на избор, да дойдат в Христа и да получат благословиите на вечния живот”5.

Бележки

  1. Вж. Bonita F. Stanton и James Burns, “Sustaining and Broadening Intervention Effect: Social Norms, Core Values, and Parents,” in Reducing Adolescent Risk: Toward an Integrated Approach, ed. Daniel Romer (2003), 193–200.

  2. Robert D. Hales, “Our Parental Duty to God and to the Rising Generation”, Liahona, Aug. 2010, 74.

  3. Вж. Jacob de Jager, “Let There Be No Misunderstanding,” Ensign, Nov. 1978, 67.

  4. Richard G. Scott, “Serious Questions, Serious Answers,” Liahona, Sept. 1997, 31.

  5. Преподаването – няма по-велико призование, (1999) г., стр. 4.

Фотоилюстрация Дейвид Стокър © IRI