2012 г.
Да вземаме мерки във време на нужда
август 2012


Послание за обучение при посещение, август 2012 г.

Да вземаме мерки във време на нужда

Изучете този материал с молитва и, ако е уместно, го обсъдете с посетените от вас сестри. Използвайте въпросите, за да помогнете в укрепването на сестрите и за да превърнете Обществото за взаимопомощ в активна част от собствения си живот.

Изображение
печат на Обществото за взаимопомощ

Вяра, семейство, взаимопомощ

Като посещаващи учителки една от нашите цели е да помагаме за укрепването на семействата и домовете. Сестрите, които посещаваме, следва да бъдат в състояние да кажат, “Ако имам проблеми, знам, че моите посещаващи учителки ще ми помогнат, без да чакат да бъдат молени”. За да служим, ние имаме отговорност да осъзнаваме нуждите на сестрите, които посещаваме. Когато търсим вдъхновение, ще узнаем как да откликнем на духовните и материални нужди на всяка сестра, която ни е възложено да посещаваме. После, използвайки своето време, таланти, молитви на вяра, духовна и емоционална подкрепа, можем да помогнем в извършването на състрадателна и подпомагаща служба във време на болест, смърт или други специални случаи.1

С помощта на отчети от посещаващите учителки президентството на Обществото за взаимопомощ може да определи хората, имащи специални нужди поради физическо или психическо заболяване, непредвидени обстоятелства, раждане, смърт, инвалидност, самота или други предизвикателства. После президентката на Обществото за взаимопомощ докладва какво е открила на епископа. Под негово ръководство тя координира помощта2.

Като посещаващи учителки можем да имаме “велика причина да ликуваме” поради “благословията, която ни е била дадена – да бъдем оръдия в ръцете Божии за осъществяването на това велико дело” (Алма 26:1, 3).

От Писанията

Матея 22:37–40; Лука 10:29–37; Алма 26:1–4; Учение и Завети 82:18–19

От нашата история

В началните години на Църквата членовете били малко и централизирани. Те можели бързо да откликват, когато някой се окажел в нужда. Днес броят на членовете ни е над 14 милиона и те са пръснати по целия свят. Обучението при посещение е част от Господния план за осигуряване на помощ за всички Негови чеда.

“Единствената система, която могла да даде подкрепа и утеха в средата на една толкова голяма Църква в един толкова пъстър свят, е чрез служителки близо до нуждаещите се хора”, казва президент Хенри Б. Айринг, първи съветник в Първото Президентство.

… Всеки епископ и всеки президент на клон има президентка на Обществото за взаимопомощ, на която да разчита”, продължава той. “Тя има посещаващи учителки, които познават изпитанията и нуждите на всяка сестра. Чрез тях тя може да познава сърцата на членове и семейства. Тя може да посреща нужди и да помага на епископа в неговото призование да се грижи за членове и семейства”3.

Бележки

  1. Вж. Ръководство 2: Служение в Църквата (2010), 9.5.1; 9.6.2.

  2. Вж. Ръководство 2, 9.6.2.

  3. Хенри Б. Айринг, Дъщери в Моето царство: Историята и делото на Обществото за взаимопомощ, 2011 г., стр. 110.

Какво мога да направя?

  1. Дали използвам своите уникални дарове и таланти за благослов на други хора?

  2. Дали сестрите, над които бдя, знаят, че съм готова да им помогна, когато имат някаква нужда?