2012 г.
Винаги по средата
юли 2012


Послание на Първото Президентство, юли 2012 г.

Винаги по средата

Изображение
Президент Дитер Ф. Ухтдорф

Според много световни календари юли отбелязва средата на годината. Докато началото и краят на нещата биват отбелязвани и помнени, средата им често минава незабелязана.

Началата са времена на революции, създаване на планове, изблици на енергия. Краят на нещата е време за успокояване, затихване и отпускане и може да включва чувства за завършване или загуба. Но с подходящата перспектива и възглед, да се видим по средата на нещата може да ни помогне не само да разберем малко по-добре живота, но и да го живеем малко по-съдържателно.

Средата на мисионерската работа

Когато говоря на нашите млади мисионери, често им казвам, че те са по средата на своите мисии. Независимо дали тъкмо са пристигнали предния ден или предстои да си заминат утре, моля ги винаги да си мислят, че са по средата.

Новите мисионери може да се чувстват твърде неопитни, за да бъдат ефикасни, така че те се бавят да говорят и действат уверено и смело. Опитните мисионери, които скоро трябва да приключат своите мисии, може да се чувстват тъжни, че мисията им свършва или може да забавят темпото, докато размишляват какво ще правят след мисията си.

Каквито и да са обстоятелствата и където и да служат, истината е, че Господните мисионери всекидневно сеят безчет семена на благовестието. Да мислят за себе си като по средата на мисията си ще ги насърчи и ще влее енергия у тези верни представители на Господ. Както е при пълновременните мисионери, така стоят нещата и при всички нас.

Ние винаги сме по средата

Тази промяна на перспективата е нещо повече от прост мисловен трик. Има една възвишена истина зад идеята, че ние винаги сме по средата. Ако погледнем местоположението си на карта, сме изкушени да кажем, че сме в началото. Но яко гледаме по-внимателно, където и да се намираме, ние просто сме по средата на едно по-голямо място.

Както е с пространството, така стоят нещата и с времето. Може да ни се струва, че сме в началото или в края на своя живот, но ако погледнем на нещата в контекста на вечността – когато осъзнаем, че нашите духове са съществували за период от време, което просто не сме в състояние да измерим, благодарение на съвършеното Единение на Исус Христос, че нашата душа ще съществува за вечността, която предстои да дойде – можем да оценим, че наистина сме по средата.

Наскоро почувствах един подтик да поправя надгробния камък на родителите си. Времето не бе милостиво към гроба и аз почувствах, че един нов надгробен камък би бил по-подходящ за техния образцов живот. Когато гледах датите на раждането и на смъртта върху камъка, свързани от обичайното незначително малко тире, този дребен символ на цял един живот неочаквано изпълни сърцето и ума ми с изобилие от богати спомени. Всеки от тези скъпи спомени отразяваше по някой момент от среда на живота на моите родители и на моя живот.

Каквато и да нашата възраст, нашето местоположение, каквото и да се случва в нашия живот, ние сме винаги по средата. Нещо повече, ние винаги ще бъдем по средата.

Надеждата да бъдем по средата

Да, през целия ни живот ще има моменти на начало и моменти на край, но те са само маркери по пътя, които бележат голямата среда на нашия вечен живот. Независимо дали сме в началото или в края, дали сме млади или стари, Господ може да ни използва за Своите цели, ако просто оставим настрана всички мисли, които ограничават способността ни да служим и позволим на Неговата воля да оформи нашия живот.

Псалмистът казва, “Тоя е денят, който Господ е направил; Нека се радваме и се развеселим в Него” (Псалми 118:24). Амулик ни напомня, че “този живот е времето човеците да се приготвят да срещнат Бога, да, ето денят на този живот е денят, през който човеците да изпълнят трудовете си” (Алма 34:32; курсив добавен). А един поет размишлява, “Навеки” се състои от много “сега”.1

Да бъдем винаги по средата означава, че играта никога не свършва, надеждата не е изгубена, поражението никога не е окончателно. Защото без значение къде сме или какви са нашите обстоятелства, вечността на началата и вечността на завършеците се простират пред нас.

Ние винаги сме по средата.

Бележка

  1. Емили Дикинсън, “Forever—is composed of Nows”, в The Complete Poems of Emily Dickinson, ed. Thomas H. Johnson (1960), 624.

Преподаване от това послание

Помислете да обсъдите със семейството как те са “винаги по средата”, дори ако са в началото или завършека на нещо. Насърчете ги да дават всичко от себе си в текущите си дейности, не да спират в миналото или да чакат следващата дейност или проект. Може да им предложите да изберат нещо, което могат да вършат като семейство, за да приложат този съвет и да определят дата, на която се надяват да постигнат целта си.