2011 г.
Изборът да бъдем благодарни
декември 2011


Послание на Първото Президентство, декември 2011 г.

Изборът да бъдем благодарни

Изображение
Президент Хенри Б. Айринг

Нашият Небесен Отец ни заповядва да бъдем благодарни за всичко (вж. 1 Солунците 5:18) и изисква да отдаваме благодарност за получените благословии (вж. У. и З. 46:32). Знаем, че всички Негови заповеди имат за цел да ни направят щастливи, също така знаем, че нарушаването на заповеди води до окаяност.

Така че за да бъдем щастливи и да избягваме окаяността, ние трябва да имаме благодарно сърце. В живота си сме могли да видим връзката между благодарността и щастието. Всички ние бихме искали да изпитваме благодарност, но сред изпитанията на живота не е лесно да бъдем последователно благодарни за всичко. Болест, разочарование и загуба на обични хора понякога връхлитат живота ни. Тъгата може да ни попречи да разпознаваме благословиите си, както и да оценим благословиите, които Бог е подготвил за нас в бъдеще.

Трудно е да броим благословиите си, защото сме склонни да приемаме хубавите неща за даденост. Когато изгубим покрива над главата си, храната на масата или топлотата на приятели и роднини, ние осъзнаваме колко благодарни е трябвало да бъдем, когато сме ги имали.

Най-вече понякога е трудно да бъдем достатъчно благодарни за най-големия дар, който получаваме: раждането на Исус Христос, Неговото Единение, обещанието да възкръснем, възможността да се радваме на вечен живот с нашите семейства, Възстановяването на Евангелието с принадлежащите му свещеничество и ключове. Единствено с помощта на Светия Дух ние можем да започнем да чувстваме какво значат тези благословии за нас и за хората, които обичаме. И единствено така можем да се надяваме да бъдем благодарни за всичко и да избегнем да оскърбяваме Бог чрез неблагодарността си.

Трябва да се молим Бог чрез силата на Светия Дух да ни помага да разпознаваме ясно благословиите си, дори когато се борим със своите изпитания. Той може да ни помогне чрез силата на Духа да разпознаваме и да бъдем благодарни за благословиите, които вземаме за даденост. Това, което най-много ми е помогнало, е да питам Бог в молитва, “Моля Те, би ли ме отвел при човек, комуто мога да помогна от Твое име?” Именно когато съм помагал на Бог да благославя други хора, аз най-добре съм виждал моите собствени благословии.

Веднъж молитвата ми получи отговор, когато непознати за мен мъж и жена ме поканиха да посетя една болница. Там открих едно бебе, толкова малко, че можеше да се побере в дланта на ръката ми. Само за няколко седмици живот, тя бе претърпяла редица операции. Докторите бяха казали на родителите, че е необходима още една трудна операция, за да могат белите дробове и сърцето да поддържат живота на това малко Божие дете.

По искане на родителите, аз дадох на бебето свещеническа благословия. Благословията съдържаше обещание животът му да бъде удължен. Освен че дадох благословия, самият аз получих благословията да имам по-благодарно сърце.

С помощта на нашия Отец всички ние можем да изберем да бъдем по-благодарни. Ние можем да Го помолим да ни помага да виждаме благословиите си по-ясно, при каквито и обстоятелства да се намираме. През онзи ден аз като никога преди оцених чудото моите собствени бели дробове и сърце да функционират. На път за дома благодарих за благословиите, дадени на моите деца, които вече ясно разпознах като чудеса на Божията добрина и на добрите хора около тях.

И най-вече, почувствах благодарност, че бях станал свидетел как Единението действа в живота на тези загрижени родители и в моя собствен живот. Бях видял надеждата и чистата любов Христова да огрява лицата им, дори в тяхното ужасно изпитание. И почувствах доказателството, което можете да почувствате, ако помолите Бог да ви открие, че Единението може да ви позволи да чувствате надежда и обич.

Всички ние можем да изберем да отправим благодарност в молитва и да помолим Бог за напътствие да служим на други хора в Негово име – особено през този празничен сезон, когато отбелязваме раждането на Спасителя. Бог Отец дал Своя Син, а Исус Христос ни е дал Своето Единение, най-великият от всички дарове (вж. У. и З. 14:7).

Отправянето на благодарности в молитва може да ни позволи да видим величината на тези благословии, както и останалите си благословии, като така получим дара на по-благодарното сърце.

Преподаване от това послание

Записването на нашите преживявания и благословии може да ни помогне да ги помним и ни дава начин да се върнем към тях. Бихте могли да поканите хората, на които преподавате, да напишат за какво са благодарни – за да им помогнете да помнят получените, да разпознаят настоящите и да очакват бъдещите си благословии.

Също така бихте могли да ги насърчите да следват примера на президент Айринг, като молят Небесния Отец да ги отвежда при хора, на които могат да помагат и да служат.