Исус Христос е съкровището
Съсредоточавайте се върху Исус Христос. Той е нашият Спасител и Изкупител, „знакът“, към който трябва да гледаме, нашето най-голямо съкровище.
През 1907 г. един богат англичанин на име Джордж Хърбърт, петият граф на Карнарвън1, се мести в Египет и започва да се интересува от археология. Той се свързва с известния египтолог Хауърд Картър и му предлага партньорство. Картър ще ръководи археологическите разкопки, а Карнарвън ще осигурява средствата.
Заедно, те имат успех на различни места. По-късно получават разрешение да извършват разкопки в Долината на царете, която се намира близо до днешен Луксор, където са открити множество царски гробници. Решават да търсят гробницата на Тутанкамон. Тутанкамон се възкачва на египетския престол над 3 000 години по-рано и царува в продължение на 10 години преди внезапната си смърт2. Било е известно, че е погребан в Долината на царете3, но без да се знае точното местонахождение на гробницата.
Картър и Карнарвън прекарват пет години в напразно търсене на гробницата на Тутанкамон. Накрая Карнарвън информира Картър, че се отказва от безплодното начинание. Картър моли само за още един сезон разкопки и Карнарвън с нежелание се съгласява да предостави средствата.
Картър осъзнава, че цялата площ на Долината на царете е щателно разкопана – освен под техния лагер. В рамките на няколко дни разкопки там, те откриват първите водещи към гробницата стълби4.
Когато Картър най-накрая надниква в предверието на гробницата на Тутанкамон, той вижда злато навсякъде. След три месеца каталогизиране на съдържанието на предверието, те отварят запечатаната погребална камера през февруари 1923 г. – преди 100 години. Това се превръща в най-известното археологическо откритие на 20-и век.
През всичките тези години безплодно търсене, Картър и Карнарвън са пренебрегвали терена буквално под краката си. Близо пет века преди раждането на Спасителя, Яков, пророк от Книгата на Мормон, описва пренебрегването или недооценяването на близки неща като „гледане оттатък знака“. Яков предвижда, че жителите на Йерусалим няма да разпознаят обещания Месия, когато Той дойде. Яков пророкува, че те ще „презира(т) ясните слова (…) и (ще) търс(ят) неща, които (няма да) мо(гат) да разберат. Затова, поради слепотата им, която слепота (ще) дойде от гледането им оттатък знака, те трябва непременно да паднат“5. Казано иначе, те щели да се объркат.
Пророчеството на Яков се оказва точно. По време на земното служение на Исус, мнозина гледат оттатък знака, отвъд Него. Те гледат отвъд Спасителя на света. Вместо да признаят Неговата роля в изпълнението на плана на Небесния Отец, те Го осъждат и разпъват на кръст. Очакват и чакат някой друг да им донесе спасение.
Подобно на онези жители в Йерусалим, подобно на Картър и Карнарвън, ние също може би сме склонни да гледаме оттатък знака. Трябва да внимаваме с тази тенденция, да не би да пропуснем Исус Христос в живота си и да не успеем да разпознаем множеството благословии, които Той ни предлага. Имаме нужда от Него. Съветвани сме да се уповаваме „изцяло на заслугите на Този, Който е могъщ да спасява“6.
Той е нашият знак. Ако неправилно си въобразяваме, че е нужно нещо отвъд това, което Той предлага, ние отхвърляме или намаляваме обхвата и силата, които Той може да има в живота ни. Той е изискал правата за милост и ни предлага тази милост7. Той е единственият „източник (към който) да се обърн(ем) за опрощение на греховете си“8. Той е нашият Застъпник пред Отца и подкрепя това, което Отца винаги е искал – да се завърнем при Него като наследници в Неговото царство. Трябва, както казва пророкът Алма, да „погледне(м) наоколо и (да) започне(м) да вярва(ме) в Сина Божий, че Той ще дойде да изкупи Своя народ, и че ще страда и ще умре, за да извърши единение за греховете (ни); и че ще се вдигне от мъртвите, което ще осъществи възкресението“9. Исус Христос е нашето съкровище.
Спасителят ни е дал много начини съзнателно да се съсредоточаваме върху Него, включително всекидневната възможност да се покайваме. Понякога подценяваме колко голяма е тази благословия, която ни се предлага. Когато бях на осем години, бях кръстен от моя баща. След това го държах за ръка, докато се канехме да пресечем една натоварена улица. Не внимавах и слязох от тротоара точно когато един голям камион избуча покрай нас. Моят баща ме дръпна назад от улицата обратно към тротоара. Ако не беше направил това, щях да бъда ударен от камиона. Знаейки колко съм немирен, си помислих: „Може би щеше да е по-добре за мен да бях убит от камиона, защото никога няма да бъда толкова чист, колкото съм сега след моето кръщение“.
На осем години погрешно предполагах, че водата на кръщението беше отмила греховете ми. Това не е вярно. През годините след кръщението си научих, че ние се очистваме от греховете чрез силата на Исус Христос посредством Неговата единителна жертва, когато сключим и спазваме кръщелния завет10. Тогава, чрез дара на покаянието, можем да оставаме чисти. Също така научих, че причастието е мощна сила за добродетел в живота ни, която ни позволява да поддържаме опрощение на греховете си11.
Подобно на съкровището, намиращо се под краката на Картър и Карнарвън, ценните благословии на причастието са на наше разположение всеки път, когато присъстваме на събрание за причастие. Обещава ни се, че Светият Дух ще бъде наш постоянен спътник, ако подхождаме към причастието така, както наскоро обърнат във вярата подхожда към кръщението и потвърждаването – със съкрушено сърце и разкаян дух и с решителност да живее според този кръщелен завет. Светият Дух ни благославя със Своята освещаваща сила, за да можем винаги да поддържаме опрощение на греховете си, седмица след седмица12.
Нашата духовна основа се укрепва чрез покаяние и чрез съвестна подготовка за вземане от причастието, както и самият акт на достойно вземане от него. Единствено със здрава духовна основа ние можем да се справяме с метафоричните дъжд, вятър и придошли води, които срещаме в живота си13. И обратното, нашата духовна основа бива отслабвана, когато доброволно пропускаме събрание за причастие или когато не се съсредоточаваме върху Спасителя по време на причастието. Ние може неусетно да „се отдръпва(ме) от Духа Господен, тъй че Той да не може да има място (в нас), за да (ни) направлява в пътеките на мъдростта, за да може да бъде(м) благословени, преуспели и запазени“14.
Когато Светият Дух е с нас, ще бъдем вдъхновявани и водени да сключваме и спазваме други завети, като например тези, които сключваме в храмовете. Това задълбочава нашата връзка с Бог15. Може да сте забелязали, че през последните години бяха обявени множество нови храмове, като така храмовете са все по-близо до членовете16. Парадоксалното е, че колкото по-достъпни са храмовете, толкова по-лесно може да става за нас да подхождаме небрежно към посещаването на храма. Когато храмовете са далеч, ние отделяме време и ресурси да пътуваме до храма, за да се покланяме там. Тези пътувания стават приоритет за нас.
Когато има храм наблизо, може да става лесно малките неща да пречат на посещението ни, като си казваме: „Ами, ще отида някой друг път“. Това да живеем близо до храм ни позволява да сме по-гъвкави при планирането на време за храма, но точно това удобство може да ни улесни да приемаме храма за даденост. Когато правим това, ние „пропускаме знака“, недооценявайки възможността да се доближаваме до Спасителя в Неговия свят дом. Нашата отдаденост да посещаваме трябва да бъде еднакво силна и при близък, и при далечен храм.
След като Картър и Карнарвън организират разкопки на различни места из Долината на царете в търсене на гробницата на Тутанкамон, те осъзнават своя пропуск. Не се налага да полагаме безплодни усилия като тях, за да открием нашето съкровище. Нито пък е нужно да търсим напътствие от екзотични източници, предпочитайки новостта на източника и считайки напътствието за по-просветено от това, което можем да получим от един смирен Божий пророк.
Както е записано в Стария завет, когато Нееман търси лек за проказата си, той се възмущава от това, че е поканен да се потопи седем пъти в обикновена река наблизо. Но бива увещаван да последва напътствието на пророка Елисей, вместо да разчита на предубедените си разбирания относно начина, по който следва да се случи чудото. И в резултат на това е изцелен17. Когато имаме доверие в Божия пророк на земята днес и действаме съгласно неговите напътствия, ще намираме щастие и ще можем също да бъдем изцелявани. Няма нужда да гледаме отвъд това.
Братя и сестри, насърчавам ви да си спомняте за Исус Христос и винаги да се съсредоточавате върху Него. Той е нашият Спасител и Изкупител, „знакът“, към който следва да гледаме, нашето най-голямо съкровище. Когато идвате при Него, ще ви се дава силата да се справяте с житейските трудности, смелостта да вършите правилното и способността да изпълнявате мисията си в земния живот. Ценете високо възможността да се покайвате, привилегията да взимате от причастието, благословията да сключвате и спазвате храмови завети, удоволствието от поклонението в храма и радостта да имате жив пророк.
Давам своето тържествено и сигурно свидетелство, че Бог, Вечният Отец, е нашият Небесен Отец и че Той е жив; Исус е Христос; Той е скъп Приятел наш18 и това е Неговата възстановена Църква. Благодаря ви за вашата вяра и преданост. Моля се да бъдете благославяни, да имате успех и да бъдете пазени, в името на Исус Христос, амин.