Не трябва ли да продължаваме в такова едно велико дело?
Трябва винаги да помним цената, заплатена от Джозеф и Хайръм Смит, и толкова много други верни мъже, жени и деца за установяването на Църквата.
Благораря ви много, президент Нелсън, за това прекрасно откриване. Братя и сестри, преди 215 години едно момче се ражда на Джозеф и Луси Мак Смит във Върмонт, в район, известен като Нова Англия в североизточните Съединени щати.
Джозеф и Луси Мак вярват в Исус Христос, изучават Светите Писания, молят се искрено и вървят с вяра в Бог.
Те наричат новородения си син Джозеф Смит-младши.
Бригъм Йънг казва за семейство Смит: „Господ (познавал Джозеф Смит) и неговия баща, и бащата на неговия баща, и техните предци назад до Авраам, и от Авраам до потопа, от потопа до Енох и от Енох до Адам. Наблюдавал това семейство и тази кръв, докато преминавала от своето начало до раждането на този човек. (Джозеф Смит) е бил предопределен във вечността“1.
Обичан от семейството си, Джозеф-мл. е особено близък със своя по-голям брат Хайръм, който е на почти шест години при раждането на Джозеф.
Миналия октомври седнах до каменната плоча, служила за огнище в малкия дом на семейство Смит в Шарън, щата Върмонт, където е роден Джозеф. Усетих любовта на Хайръм към Джозеф и си представих как той държи малкия си брат на ръце и как го учи да ходи.
Татко и майка Смит преживяват трудности, които принуждават семейството да се премества няколко пъти, докато накрая напускат Нова Англия и вземат смелото решение да се преместят на запад в щата Ню Йорк.
Семейството преодолява тези трудности, защото са единни и заедно се заемат с трудната задача да започнат отначало на 100 акра (0,4 km2) гориста земя в Манчестър близо до Палмира, щата Ню Йорк.
Не съм сигурен, че мнозина от нас осъзнават физическите и емоционалните трудности на семейство Смит, когато започват отначало – разчистване на земя, засаждане на овошки, засяване на посеви, построяване на малък дом от трупи и други сгради, работа като наемници и производство на стоки за продажба в града.
Когато семейството пристига в западен Ню Йорк, районът е обхванат от религиозно оживление, известно като Второто велико пробуждане.
По това време на обсъждания и спорове между религиозните групи Джозеф има чудно видение, днес известно като Първото видение. Благословени сме да разполагаме с четири основни разказа, от които ще цитирам2.
Джозеф записва: „По това време на голямо вълнение умът ми бе завладян от сериозно размишление и голямо неспокойствие; но въпреки че чувствата ми бяха дълбоки и често изострени, аз все още се държах настрана от всички тези групи, при все че посещавах някои техни събрания толкова често, колкото ми позволяваха обстоятелствата. … Но безпорядъкът и борбите между отделните деноминации бяха толкова големи, че за млад човек като мене, толкова незапознат с хората и другите неща, бе невъзможно да дойде до определено заключение кой е прав и кой греши“3.
Джозеф се обръща към Библията, за да открие отговори на въпросите си, и прочита Послание на Яков 1:5: „Ако някому от вас не достига мъдрост, нека поиска от Бога, Който дава щедро на всички човеци и не укорява, и ще му се даде“4.
Той отбелязва: „Никога пасаж от писанието не е достигал с повече мощ до сърцето на човек, както този, по това време, до моето. Изглеждаше, че прониква с огромна сила дълбоко в сърцето ми. Отново и отново аз размишлявах върху него“5.
Джозеф осъзнава, че Библията не съдържа всички отговори на житейските въпроси, а по-скоро учи мъжете и жените как могат да намират отговори на въпросите си, като общуват директно с Бог чрез молитва.
Той добавя: „И тъй, в съгласие с това мое решение да искам от Бога, аз се усамотих в гората, за да направя опита. Беше утрото на един прекрасен, ясен ден в ранната пролет на хиляда осемстотин и двадесета година“6.
Скоро след това Джозеф казва: „(Стълб от) светлина се установи върху ми (и) аз видях над мен във въздуха две Личности, чиято яркост и слава не се поддават на никакво описание. Единият от Тях ми проговори, като ме нарече по име и каза, посочвайки другия: (Джозеф,) Този е Моят Възлюбен Син! Него слушай!“7
Тогава Спасителят проговаря: „Джозеф, сине мой, греховете ти са опростени. Върви по пътя си, ходи според повеленията Ми и спазвай Моите заповеди. Ето, Аз съм Господ на славата. Бях разпънат за света, за да могат всички, които вярват в Моето име, да имат вечен живот“8.
Джозеф добавя: „Ето защо, щом дойдох на себе си, тъй че да мога да говоря, аз запитах Личностите, Които стояха над мен в светлината, коя от всичките секти е права“9.
Той си спомня: „Те ми казаха, че всички религиозни деноминации вярват в неправилни учения и че никоя не е призната от Бог като Неговата Църква и царство. И… в същото време получ(их) обещание, че пълнотата на Евангелието ще ми бъде сторена знайна в някой бъдещ момент“10.
Джозеф също така отбелязва: „Видях много ангели в това видение“11.
Джозеф пише, какво се случва след това славно видение: „Душата ми беше изпълнена с любов и в продължение на много дни изпитвах велика радост. … Господ беше с мен“12.
Той излиза от Свещената горичка, за да започне своята подготовка да стане пророк.
Джозеф също започва да научава през какво са преминали древните пророци – отхвърляне, противопоставяне и преследване. Той си спомня как споделя за своето видение с един от проповедниците, активно заети в религиозното оживление:
„Неговото поведение много ме изненада. Той се отнесе към моето съобщение не само несериозно, но и с голямо неуважение, като каза, че всичко това било от дявола; че в тези дни нямало такива неща като видения и откровения, че всички тези неща са се били преустановили с апостолите и че никога повече нямало да ги има.
Много скоро, обаче, аз открих, че разказването на историята ми е предизвикало много предубеждения срещу мен сред привържениците на религията и че е причина за голямото преследване, което продължаваше да нараства; … и това стана общото между всички секти – всички те се обединиха да ме преследват“13.
Три години по-късно, през 1823 г., небесата се разтварят отново като част от продължаващото Възстановяване на Евангелието на Исус Христос в последните дни. Джозеф отбелязва, че ангел на име Мороний му се е явил и му е казал, „че Бог имал работа, която трябвало да изпълн(и) … (и че) имало една предадена на съхранение книга, написана върху златни плочи“, която „съдържа пълнотата на вечното Евангелие, тъй както е било предадено от Спасителя на древните обитатели (на американския континент)“14.
В крайна сметка, Джозеф придобива, превежда и публикува древния летопис, известен днес като Книгата на Мормон.
Брат му Хайръм, който непрестанно го подкрепя, особено след болезнената и животозастрашаваща операция на крака през 1813 г., е един от хората, които виждат златните плочи. Той също така е един от шестимата членове на Църквата на Исус Христос при организирането ѝ през 1830 г.
През живота си Джозеф и Хайръм заедно се сблъскват с тълпи и преследване. Например те страдат при ужасни условия в затвора Либърти в Мисури в продължение на пет месеца по време на студената зима на 1838–1839 г.
През април 1839 г. Джозеф пише на съпругата си Ема, описвайки положението им в затвора Либърти: „Мисля, че вече станаха пет месеца и шест дни, откакто ден и нощ съм под погледа на пазач, между стени, решетки и скърцащи железни врати в самотен, мрачен и мръсен затвор. … Трябва да бъдем преместени от това (място) скоро и се радваме за това. Каквото и да стане с нас, в по-лоша дупка от тази не можем да попаднем. … Никога няма да ни липсва Либърти в окръг Клей, Мисури. Безкрайно ни омръзна от това място“15.
Когато е преследван, Хайръм проявява вяра в Господните обещания, включително уверението, че ще бъде избавен от враговете си, ако избере това. В благословия, която Хайръм получава през 1835 г. под ръцете на Джозеф Смит, Господ му обещава: „Ще имаш силата да се избавиш от ръцете на враговете си. Ще се стремят да отнемат живота ти с неуморни усилия, но ти ще се избавиш. Ако ти е угодно и желаеш, ще имаш силата доброволно да положиш живота си, за да прославиш Бог“16.
През юни 1844 г. Хайръм е поставен пред избора да живее или да положи живота си, за да прослави Бог и да „запечата… своето свидетелство с кръвта си“17, рамо до рамо със своя възлюбен брат Джозеф.
Седмица преди съдбовното пътуване до Картидж, където са хладнокръвно убити от въоръжена тълпа страхливци с боядисани лица, за да не бъдат разпознати, Джозеф пише: „Посъветвах брат си Хайръм да отведе семейството си със следващия параход до Синсинати“.
Все още се трогвам дълбоко, като си спомням отговора на Хайръм: „Джозеф, не мога да те изоставя“18.
И така, Джозеф и Хайръм отиват в Картидж, където стават мъченици за делото и името Христово.
В официалното обявление за мъченичеството им е заявено следното: „Джозеф Смит, Пророкът и Гледачът на Господа, … извади наяве Книгата на Мормон, която преведе чрез дара и силата Божии, и осъществи нейното издаване на два континента; изпрати пълнотата на вечното Евангелие, което тя съдържаше, до четирите краища на земята; донесе откровенията и заповедите, които съставят тази книга на Учение и завети, и много други мъдри документи и наставления за ползата на чедата човешки; събра много хиляди светии от последните дни, основа един велик град и остави слава и име, които не могат да бъдат унищожени. … И подобно на повечето от Господните помазаници от древни времена, запечата мисията си и делото си със собствената си кръв, тъй както и брат му Хайръм. През живота си не се разделиха и в смъртта си бяха неразделни!“19.
След мъченическата смърт, телата на Джозеф и Хайръм са върнати в Наву, измити и облечени, така че семейство Смит да могат да видят своите обични хора. Тяхната скъпа майка си спомня: „Дълго време напрягах всеки нерв, събирах всичката енергия на душата си и призовавах Бог да ме укрепи, но когато влязох в стаята и видях убитите си синове, положени и двамата пред очите ми, и чух риданията и стоновете на семейството ми, и думите на плач… от устните на техните съпруги, деца, братя и сестри, това ми дойде много. Потънах отново в плач към Господа в мъката на душата си: „Боже мой! Боже мой! Боже мой, защо остави това семейство?“20.
В този момент на скръб и нещастие, тя помни как те ѝ казват: „Майко, не плачи за нас, победихме света чрез любов“21.
Те наистина победиха света. Джозеф и Хайръм Смит, подобно на верните светии, описани в книгата Откровението, „излизат от голямата скръб; и са опрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнеца, (и) … са пред престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия храм; и Седящият на престола ще разпростре скинията Си върху тях.
Няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят вече, нито ще ги порази слънцето, нито някой пек;
защото Агнецът, Който е посред престола, ще им бъде пастир и ще ги заведе при извори с течащи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им“22.
Докато отбелязваме този радостен повод, 200-годишнината от Първото видение, трябва винаги да помним цената, заплатена от Джозеф и Хайръм Смит, и толкова много други верни мъже, жени и деца за установяването на Църквата, така че вие и аз да можем да се радваме на многото благословии и всички тези разкрити истини, с които разполагаме днес. Тяхната вярност никога няма да бъде забравена!
Често съм се чудил защо е трябвало Джозеф, Хайръм и семействата им да страдат толкова много. Може би защото чрез страданията са опознали Бог така, както е нямало да стане без тях. През всичко те са мислели за Гетсимания и за кръста на Спасителя. Както казва Павел: „Защото относно Христос на вас е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него“23.
Преди смъртта си през 1844 г. Джозеф Смит пише въздействащо писмо до светиите. То е призив за действие, който е отправен и към членовете на Църквата днес:
„Братя (и сестри), не трябва ли да продължаваме в такова едно велико дело? Вървете напред, а не назад. Кураж, братя (и сестри), и напред, напред към победата! …
Прочее, нека и ние като църква и като народ, и като светии от последните дни да принесем на Господа приношение в праведност“24.
Докато се вслушваме в Духа по време на отбелязването на тази 200-годишнина, помислете какво приношение в праведност ще принасяте на Господ в бъдеще. Бъдете смели, споделете мислите си с доверен човек, и най-важното, отделяйте време да правите нужното!
Аз знам, че Спасителят е доволен, когато Му принасяме приношения в праведност от сърце, точно както е доволен от направените с вяра приношения на изключителните братя Джозеф и Хайръм Смит и всички други верни светии. Тържествено свидетелствам за това, в святото име на Господ Исус Христос, амин.