Но ако не…

Денис E. Симънс

От Втория кворум на Седемдесетте

Изображение

Хора извършват изумителни неща, като се уповават на Господ и спазват заповедите Му – като упражняват вяра, дори когато не знаят как Господ ги насочва.

Като младеж се върнах у дома от баскетболен мач на осмите класове обезсърчен, разочарован и объркан. Изтърсих на майка си: „Не знам защо изгубихме – вярвах, че ще спечелим!“.

Сега си давам сметка, че тогава не съм знаел какво е вяра.

Вярата не е перчене, нито просто желание, нито просто надежда. Истинската вяра е вяра в Господ Исус Христос – доверие и упование в Исус Христос, които карат човек да Го следва.¹

Преди векове Даниил и младите му другари внезапно били измъкнати от сигурността в света – един чужд и плашещ свят. Когато Седрах, Мисах и Авденаго отказали да коленичат и да се поклонят на златния идол, направен от царя, разяреният Навуходоносор им казал, че ако не направят каквото им е заповядано, незабавно щели да бъдат хвърлени в пламтящата огнена пещ. „И кой е онзи бог, който ще ви отърве от ръцете ми“?²

Тримата младежи бързо и с вяра отвърнали: „Ако е така (ако ни хвърлиш в пещта), нашият Бог, на Когото ние служим, може да ни отърве от пламтящата огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави“. Това звучи като моята вяра от 8-и клас. Но след това показали, че напълно разбират какво е вярата. Те продължили: „Но ако не, … на боговете ти няма да служим и на златния образ, който си поставил, няма да се кланяме“³. Това е заявление на истинска вяра.

Те знаели, че трябва да се уповават на Бог – дори ако нещата не се развиели както очаквали⁴. Знаели, че вярата е повече от мисловно одобрение, повече от едно признание, че Бог е жив. Вярата е пълно доверие в Него.

Вяра е да мислим, че макар и да не разбираме всички неща, Той ги разбира. Вяра е да знаем, че макар и нашата сила да е ограничена, Неговата не е. Вярата в Исус Христос се състои от пълно упование в Него.

Седрах, Мисах и Авденаго знаели, че винаги могат да разчитат на Него, понеже знаели Неговия план и че Той не се променя⁵. Те знаели, както знаем и ние, че земният живот не е случайност на природата. Той е кратка част от великия план⁶ на нашия любящ Отец в Небесата да направи възможно за нас, Неговите синове и дъщери, постигането на същите благословии, на които се радва Той, ако желаем това.

Те знаели, както знаем и ние, че в доземния си живот сме били учени от Него за целта на земния живот: „Ще създадем земя, на която тези да могат да живеят. И с това ще ги изпитаме, за да видим дали ще вършат всички неща, които Господ, техният Бог, ще им заповяда“⁷.

Ето ни го на – това е изпит. Светът е място за изпитване на смъртните мъже и жени. Когато разберем, че всичко това е едно изпитание, ръководено от Небесния ни Отец, Който желае да Му вярваме и да Му позволим да ни помага, тогава ще можем да виждаме всичко по-ясно.

Той ни е казал, че Неговото дело и Неговата слава e „да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека“⁸. Той вече е постигнал божествеността. Сега единствената Му цел е да ни помогне – да ни позволи да се завърнем при Него и да бъдем като Него, и да живеем вечен живот като Неговия.

Като знаели всичко това, за онези трима млади юдеи не било трудно да вземат решението си. Те щели да следват Бог; щели да вярват в Него. Той щял да ги избави, но ако не – знаем останалата история.

Господ ни е дал свобода на избор, правото и отговорността да решаваме⁹. Той ни изпитва, като ни позволява да бъдем подлагани на трудности. Той ни уверява, че няма да позволи да бъдем изкушени повече от това, което можем да понесем¹⁰. Но трябва да проумеем, че големите предизвикателства създават големи хора. Ние не търсим скърби, но ако отвърнем с вяра, Господ ще ни укрепи. А ако не-тата могат да станат забележителни благословии.

Апостол Павел научил този показателен урок и заявил след десетилетия на отдадена мисионерска дейност: „Нека се хвалим в скърбите… като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта – изпитана правда, а изпитаната правда – надежда. А надеждата не посрамва“¹¹.

Той бил уверен от Спасителя: „Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена“¹².

Павел отвърнал: „С преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила. … Намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христос; защото когато съм немощен, тогава съм силен“¹³. Когато Павел посрещнал своите трудности по Господния начин, вярата му нараствала.

„С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаак в жертва“¹⁴. На Авраам, поради голямата му вяра, било обещано потомство, по-многобройно от звездите в небесата, и това потомство щяло да произлезе от Исаак. Но Авраам незабавно се подчинил на Господната заповед. Бог щял да изпълни обещанието Си, но ако не по начина, очакван от Авраам, последният въпреки това уповавал в Него напълно.

„С вяра Моисей… се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря

и предпочете да страда с Божия народ, а не да се наслаждава за кратко време на греха,

като разсъди, че укорът за Христос е по-голямо богатство от египетските съкровища…

С вяра той напусна Египет, без да се бои от царския гняв, …

С вяра израилтяните минаха през Червеното море като по сухо…

Чрез вяра йерихонските стени паднаха“¹⁵.

Други „с вяра побеждаваха царства… получаваха обещания, затваряха устата на лъвове,

угасваха силата на огъня, избягваха острието на ножа, оздравяваха от болести, ставаха силни във война“¹⁶.

Но всред всички тези славни резултати, на които участниците се надявали и които очаквали, винаги имало и но ако не-та:

„Други пък изпитваха присмех и бичувания … окови и тъмници:

с камъни биваха убити, с триони прерязани, с мъки мъчени; умираха заклани с нож; скитаха се… търпяха лишение, бедствия и страдания; … ¹⁷

Бог промисли нещо по-добро за тях чрез техните страдания, защото без страдания те не можеха да постигнат съвършенство“¹⁸.

Писанията и историята ни са пълни с разкази за велики Божии мъже и жени, вярващи, че че Той ще ги избави, но ако не, показвали, че ще се уповават и ще бъдат верни.

Той има властта да го стори, но това е наше изпитание.

Какво очаква Господ от нас относно нашите трудности? Очаква да сторим всичко, на което сме способни. Останалото ще свърши Той. Нефи казва: „Понеже ние знаем, че чрез благодат сме спасени, след всичко, което можем да сторим“¹⁹.

Трябва да имаме същата вяра като Седрах, Мисах и Авденаго.

Нашият Бог ще ни избави от присмех и преследване, но ако не. … Нашият Бог ще ни избави от болест и страдание, но ако не. … . Той ще ни избави от самота, депресия или страх, но ако не. … Нашият Бог ще ни избави от заплахи, обвинения и несигурност, но ако не. … Той ще ни избави от смърт или трайно увреждане на обичните ни, но ако не, … ние ще се уповаваме на Господ.

Нашият Бог ще види, че получаваме справедливост и правда, но ако не. … Той ще се увери, че сме обичани и оценени, но ако не. … Ще получим съвършен спътник и праведни и послушни деца, но ако не, … ние ще имаме вяра в Господ Исус Христос, знаейки, че ако правим всичко, на което сме способни, ще бъдем, в определеното от Него време и по Неговия начин, спасени и ще получим всичко, което има Той²⁰. Свидетелствам за това в името на Исус Христос, амин.