Намиране на мир
„Моля Те, помогни ми да не се чувствам толкова самотна“.
Моли се опита да не плаче, докато си вземаше довиждане със сестра си Мейси. „Обичам те!“ – каза Моли. Тя прегърна силно Мейси.
„Ще се видим след няколко месеца“ – отвърна Мейси. Мейси вече отиваше в колеж. Един от братята на Моли вече беше в колеж. Другият ѝ брат беше на мисия. На Моли всички ѝ липсваха толкова много!
Мама стисна ръката на Моли. Те гледаха как Мейси отпътува. „Ще ни липсва“ – каза Мама. Очите ѝ се насълзиха.
Моли влезе вътре в къщата. Тя отиде в празната стая на Мейси и затвори вратата. Седна на леглото на Мейси и започна да плаче.
Някой почука на врата. Мама и Татко влязоха. Те прегърнаха Моли. Всички заедно седяха на леглото на Мейси, докато Моли спря да плаче.
„Знам, че си тъжна, че Мейси я няма – каза Татко. Защо не се помолим заедно като семейство? Можем да помолим Небесния Отец да ни помогне да се почувстваме по-добре. Моли, може ли, моля те, да се помолиш?“
„Добре“. Моли сведа глава. „Небесни Отче, благодарим Ти за всеки един в семейството ни – за Уил, Паркър, Мейси, мен, за Мама и Татко. Благодарим Ти, че можем да бъдем семейство завинаги. Моля Те, помогни ни да имаме утеха. И ми помогни да не се чувствам толкова самотна“.
На Моли ѝ липсваше да си говори с Мейси преди лягане. Но тя знаеше, че Небесният Отец чува молитвите ѝ. Знаеше, че Той щеше да ѝ помогне да се чувства по-добре.
На следващата сутрин в къщата на Моли беше толкова тихо! Липсваше ѝ да се смеят с Мейси, докато се приготвяха за училище. Липсваше ѝ да ядат закуска заедно и да си говорят. Понякога Мейси ѝ разказваше какво научава в Семинар. Моли винаги чувстваше спокойствие, когато си говореха за Евангелието.
Точно така! На Моли ѝ хрумна нещо.
Тя се приготви за училище. След което намери Мама.
„Здравей, мила! – Мама я прегърна. – Готова ли си за училище?“
„Може ли да прочетем заедно реч от конференцията преди да тръгна? – попита Моли. – Мисля, че това ще ми помогне да се чувствам по-добре“.
Мама се усмихна. „Това е чудесна идея“.
Те се редуваха в четенето на реч от конференцията на тема утеха. На Моли ѝ харесваше да прекарва време с Мама. Беше хубаво да четат заедно речта.
Когато свършиха, Моли се усмихна. „Нека пак да го направим!“
Все още ѝ липсваха Мейси, Уил и Паркър. Но се чувстваше по-малко самотна. Молитвата ѝ получи отговор! Тя можеше да прекарва време с Мама и Татко. А думите на пророците можеха да ѝ помагат да намира мир.
Илюстрации от Лиз Бризи