Приключенията на земния живот

Старейшина Дитер Ф. Ухтдорф

От Кворума на дванадесетте апостоли

Вечер със старейшина Дитер Ф. Ухтдорф

Духовно послание за пълнолетните младежи по света • 14 януари 2018 г. • Център за конференции

Мои скъпи млади приятели, мои скъпи братя и сестри, предавам ви любовта и благословиите на Кворума на дванадесетте апостоли.

Президент Томас С. Монсън ми липсва. Той беше мой ценен и скъп приятел, мой настойник и ментор. Но мога да ви уверя, че Самият Господ е начело на тази Църква, Неговата Църква – Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Господ е осигурил божествен план, според който Неговата църква е винаги ръководена от пророци, гледачи и откровители.

Непрекъснато мислим за вас. Молим се за вас, обичаме ви и ви уважаваме.

Събитието за световно събиране и споделяне, което предшества и ще продължи след това събрание, е един от примерите за вашата доброта. Десетки хиляди от вас са участвали по невероятни начини – от това да помагате на тези в беда до това да повдигате духа на другите чрез песни. Предопределени сте да споделяте добрата вест за Евангелието на Исус Христос чрез послания в социалните мрежи и други средства и чрез вашия личен пример. Благодаря ви, че показвате готовност да служите на Бог и ближните си.

Хубаво е да съм с вас днес и да усещам духа ви, вашата сила и енергия. Много съм щастлив, че имахме възможност да чуем съпругата ми. Хариет наистина е светлината на живота ми. Всички, които я познават, я обичат. Тя е от тези, които правят хората около себе си по-добри и по-щастливи. Определено има такова влияние върху мен.

Наскоро отпразнувахме 55-ата годишнина от сватбата ни. Когато погледнем двете си деца и брачните им половинки, шестте внучета с техните семейства, и нашите три правнучета, ние сме удивени от това колко велико приключение е бил този живот за нас.

Епохата на мигновените отговори

Хрумна ми интересна мисъл, докато се подготвях за това събитие. Да, вярно е, че годините, когато бях между 18 и 30, са далеч зад гърба ми, но въпреки сегашната ми възраст, все още се чувствам млад. Всъщност, повечето от нас, възрастните, се смятаме за млади хора, които са живели много дълго.

По-старите поколения имат много повече общи неща с вас, отколкото предполагате. Считам, че различията между чедата на Небесния Отец, независимо от възрастта им, са дребни, в сравнение с приликите. Например, много от вас имат въпроси относно Бог и вас самите – сериозни, фундаментални въпроси, които са сходни с тези, задавани от хора, доста по-възрастни от вас:

„Съществува ли наистина Бог? Грижа ли го е?“

„На правилния път ли съм?“

„Защо понякога се чувствам празен, объркан, пренебрегнат или самотен?“

„Защо Бог не се е намесил в живота ми?

„Защо не отговори на молитвата ми?“

„Защо допусна да преживея тази тъга, болест или трагедия?“

На тези въпроси трудно се отговаря.

Във времето на мигновени отговори, където сякаш абсолютното и непознаваемо познание е лесно постижимо с търсене в Гугъл, понякога можем да се разстроим, когато отговори на най-личните, важни и спешни въпроси биват отложени. Обръщаме сърцата си към небесата и всичко, което изглежда, че получаваме е разочароващият, въртящ се часовник на мишката.

Не обичаме чакането.

Когато трябва да чакаме повече от няколко секунди, докато реагира търсачката, може да предположим, че връзката е прекъснала или се е повредила. Отчаяни, може дори да зарежем търсенето. Но, когато се отнася за вечни въпроси, въпроси за душата, трябва да сме по-търпеливи.

Но не всички отговори са равностойни. Отговорите, които идват от светската мъдрост или общото мнение, са лесни за намиране, но те бързо губят стойността си при появата на нови теории или тенденции. Небесните отговори, вечните отговори, са безценни. За да получите такива отговори, често се изискват жертва, работа и търпение.

Заслужава си да се чака за такива отговори.

Целта ми днес е да ви предложа моето сигурно свидетелство, че вашият Отец в небесата ви познава, Той ви чува, и никога няма да ви изостави. Когато обръщате сърцата си към Него и се стараете да следвате пътя Му, Той ще се намесва и ще оправя пътеките ви, докато пътувате през това велико приключение на земния живот.

Навързване на нещата

Един от великите иноватори на нашето време, Стийв Джобс от Епъл, има следната вдъхновяваща мисъл: „Не може да разберете какво и защо ще ви се случи в бъдещето – казва той. – Може да го разберете само след като вече ви се е случило. Така че, ще трябва да разчитате на това, че в бъдеще ще разберете защо се е случило“¹.

Какво има предвид с това? Може би ще помогне един пример. В края на 19-и век, художници като Жорж Сьора и Пол Синяк започват да рисуват в нов стил, който става известен като неоимпресионизъм. Тяхната техника представлява изпълването на платното с точки в различни цветове. Отблизо, тези точки изглеждат несвързани и хаотични. Но, когато видите цялата картина, ще видите как точките се смесват в цветове и как цветовете накрая образуват форми, които разкриват красива сцена. Това, което преди е изглеждало хаотично и дори объркващо, започва да става ясно. Понякога животът ни е като неоимпресионистично изкуство. Цветните точки, които съставляват събитията в нашия живот, може да изглеждат несвързани и хаотични понякога. Не можем да си представим някакъв ред в тях. Не можем да си представим, че те изобщо имат цел.

Обаче, когато отстъпим назад и погледнем на нещата от вечна перспектива, когато видим живота си в рамката на Евангелието на Исус Христос, можем да започнем да виждаме как различните точки в живота ни се навързват. Може и да не виждаме все още цялата картина, но ще видим достатъчно, за да вярваме, че има красив и велик план. И като се стремим да се уповаваме на Бог и да следваме Сина Му, Исус Христос, някой ден ще видим завършения продукт и ще знаем, че именно Божията ръка е водила стъпките ни.

Ще знаем, че Великият Художник през цялото време е имал план за тези произволни точки. Ще видим, че Той е усилил талантите ни, подготвил е възможности много по-славни от тези, които бихме си представили или постигнали сами.

Определено съм виждал това в собствения си живот.

Моето приключение на земния живот

Мнозина от вас знаят, че когато бях много малък, моето семейство трябваше на два пъти да избяга от дома си и да изостави всичко. В двата случая, стана съвсем очевидно, че хората на новите ни места ни възприемаха като „по-маловажни“ от тях. Сред връстниците ми акцентът ме белязваше като аутсайдер и бе причината за много подигравки и присмиване от тях.

Родителите ми се мъчеха да ни издържат. Майка ми започна бизнес с пране на дрехи, а аз с моето колело и количка работих след училище като „специалистът по доставки по домовете“ за това начинание.

Травмата и стресът на преместванията ни бяха причина да изостана в учението и да загубя една цяла учебна година.

В Източна Германия бях учил руски език като втори език. Беше трудно, но се справях. Сега, в Западна Германия, бях принуден да изучавам английски.

Това ми се струваше невъзможно! Вярвах, че устата ми определено не беше сътворена да говори на английски.

Като тийнейджър, си падах по най-невероятното момиче с красиви, големи кафяви очи. За съжаление, Хариет не проявяваше и най-малък интерес към мен. Каквото и да опитвах, не изглеждаше, че ще имам добри шансове. Е, вие чухте нейната версия на историята.

И така, ето ме мен, един незначим и страдащ млад мъж, живеещ в следвоенна Германия, който не изглеждаше да има изобщо шанс за успех.

Въпреки това, аз имах няколко добри неща в моя полза.

Знаех, че моето семейство ме обичаше. В училище и в Църквата имаше учители, които ме окуражаваха винаги да си поставям високи цели. Още помня, когато един млад американски мисионер ме учи на следния принцип от Писанията: „Ако Бог е откъм (теб), кой ще бъде против (теб)?“²

Имаше нещо в тази мисъл, което ме впечатли с огромна сила. И ако това е така, помислих си аз, защо трябваше да се плаша?

И така, аз вярвах. И се уповавах на Бог.

Известно време бях в една стажантска програма. Един от учителите ми отправи предизвикателство да си поставя по-високи цели и да ходя на вечерно училище, за да изучавам машинно инженерство. Нужно беше много време за допълнителната работа, но това ми позволи да открия голямата си страст към авиацията! За мен бе шок, когато научих, че за да стана пилот, трябваше да знам английски. Но аз исках да стана пилот и по чудо устата ми изглежда се промени и вече не бе толкова невъзможно да говоря английски.

С подновена мотивация и нова отдаденост за усърдна работа, както и с упование в Небесния Отец, аз правех малки стъпки, които ми помогнаха да изградя увереността, че мога да се справя.

Разбира се, това не означаваше, че нещата винаги бяха по мед и масло.

Като бях на 19, отпътувах за Сан Антонио, Тексас, за да започна обучението си като пилот във военно-въздушните сили. На самолета бях седнал до един човек, който говореше с плътен тексаски акцент. С ужас осъзнах, че английският, който толкова отчаяно се бях трудил да науча, не бе същият като английският, който говореха в Тексас!

В училището за обучение на пилоти, нещата също бяха трудни. Конкуренцията беше много голяма и всеки се стремеше да бъде първи по успех при завършването. Веднага разбрах, че не съм наравно с тях, защото за повечето от съучениците ми английският беше роден език.

Инструкторите ми ме предупреждаваха и за една друга потенциална пречка – прекарвах много време на църква. Местните членове ме приветстваха в клона си и в домовете си и дори построихме заедно сграда за събрания в Биг Спринг. Инструкторите ми се бояха, че такива дейности влошават шанса ми да постигна висок успех. Аз не мислех така. Така че, аз се уповавах на Бог и се стараех максимално.

В крайна сметка, научих английски (макар че още работя над това). Завърших обучението за пилот (и завърших с най-висок успех във випуска ми). Станах военен пилот, а после капитан в гражданската авиация. А това красиво момиче с кафяви очи на мечтите ми? Е, тя е точно тук с мен.

Правете дребните неща по съвършен начин

Има ли урок в това? Мисля, че има няколко!

Един от тях е: Не се отчайвайте от многото големи и трудни задачи в живота. Ако решите да вършите „лесните“ неща, „дребните“ неща, които изисква Бог от вас и ако ги вършите колкото можете по-добре, ще последват и големите неща.

Някои от тези „дребни и лесни“ неща, които можете да вършите съвършено, са да се молите ежедневно, да изучавате Писанията, да живеете според Словото на мъдростта, да посещавате Църквата, да се молите с истинско намерение и да плащате десятък и дарения.

Правете тези неща, дори когато не ви се иска. Тези „жертви“ може да изглеждат дребни, но са важни, защото „който за вярата жертва живота“, получава небесните благословии³.

Един вид, вашите „дребни и простички“ жертви са точките в ежедневието, които съставляват великолепната картина на живота ви. Може сега да не виждате как се свързват нещата и още не ви трябва. Просто имайте достатъчно вяра за момента, в който живеете сега. Уповавайте се на Бог и „от дребните неща (ще произлезе) онова, което е велико“⁴.

Уповавайте се на Бог

Може би си мислите сега: „Да, старейшина Ухтдорф, много хубаво. Но вие сте апостол. Аз не съм такъв. Аз не съм толкова важен за Бог. Моите молитви остават без отговор. Животът ми не е направляван. Ако има план за мен, той е по-скоро второ качество. Втора ръка план. План, колкото да се каже, че има такъв“.

Скъпи мои приятели, спомнете си думите на Стив Джобс: „Не може да разберете какво и защо ще ви се случи в бъдещето. Може да го разберете само след като вече ви се е случило“.

Когато бях на вашата възраст, нямах идея какво ще се случи с мен в бъдеще. Определено не виждах как нещата се навързват.

Но се уповавах на Бог. Вслушвах се в съветите на любящите ми близки и на мъдрите ми приятели и правех малки крачки с вяра, вярвайки, че ако аз направя най-доброто, което можех в дадения момент, Бог ще се погрижи за голямата картина.

Той го направи.

Той знаеше краят от началото, когато аз не го знаех.

Аз не можех да видя бъдещето, но Той можеше.

Дори при онези моменти на трудности, когато мислех, че бях изоставен, Той беше с мен – сега виждам това.

В Притчи намираме това велико обещание: „Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти“⁵.

Не мисля, че има въпросителен знак в края на този стих.

Не, аз мисля, че трябва да има удивителен знак!

Така че вие трябва да се запитате: „Мога ли да намеря в себе си достатъчно вяра, за да вярвам в Бог? Желая ли да се уповавам на това, че Той ме обича и иска да направлява пътя ми?“

Всъщност, може да се справите с много неща доста добре и сами. Но ви насърчавам да повярвате, че животът ви ще стане много по-добър, ако разчитате Бог да насочва стъпките ви. Той знае неща, които няма как да знаете, и е планирал за вас бъдеще, което не можете дори да си представите. Великият апостол Павел свидетелства: „Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е идвало, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го обичат“⁶.

Искате ли вашият Небесен Отец да ви води, благославя и подкрепя?

Тогава вярвайте.

Обичайте Го.

Търсете Го с цялото си сърце.

Ходете в Неговите пътеки, което означава: спазвайте заповедите, почитайте заветите си, следвайте ученията на пророците и се вслушвайте в подтиците на Духа.

Правете това и Бог ще „ви умножи хиляди пъти повече и (ще) ви благослови, според както ви е обещал“⁷

Ние отговаряме пред Бог

Разбирам, че за някои това изглежда лесно да се каже и трудно да се направи. Съгласен съм, че не е нужно да навлизате много в днешната култура, за да чуете гласове, които противоречат, обезкуражават или дори осмиват вярата в Бог по принцип, а също и конкретно вярата в нашата религия.

Такива гласове биват усилвани в днешно време от безпрецедентния напредък в комуникациите.

Това е вашето предизвикателство. Но също е и ваша привилегия.

Сигурен съм, че ще намерите начина да се справяте с това по Господния начин!

То е част от вашето приключение на земния живот. Начинът, по който го правите, до голяма степен ще повлияе на бъдещето ви и на ролята, която играете в Божието дело тук на земята.

Въпреки това, случките ви в живота не са чак толкова необикновени. Не само вярата в Бог на вашето поколение е изпитвана и подигравана. Всъщност, изглежда това е част от земното изпитание на всички Божии чеда.

„Ако бяхте от света – казва Исус на учениците Си, – светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази“⁸.

Може също да приемете, че след като решите да следвате Спасителя, най-вероятно обитателите на величественото и обширно здание няма да одобряват това и понякога доста шумно ще изразяват своето неодобрение⁹. Те могат да се опитват да ви тормозят и да ви карат да се срамувате.

Но, помнете, че не отговаряте пред тях. Вие отговаряте пред Бог. Някой ден ще застанете пред Него, за да отговаряте за живота си.

Той ще ви попита дали сте били способни да преодолеете изкушенията на света и да следвате пътя на праведността. Той ще ви пита дали сте следвали Спасителя, дали сте обичали ближните си, дали искрено сте се старали да останете на пътя на ученичеството.

Скъпи мои млади приятели, скъпи мои братя и сестри, не може да водите двойствен живот. Не може да получите необятните благословии на ученичеството, докато в същото време поддържате членство в първи район Вавилонски. Скъпи мои братя и сестри, сега е времето да вземете решение да се отдадете на Христос и да следвате Неговия път.

Някой ден всички Божии чеда ще знаят кое е правилно, включително онези, които сега се присмиват на истината. Те ще преклонят коляно и ще изповядат, че Исус е Христос, Изкупителят, Спасителят на света¹⁰. Те ще узнаят, че Той е умрял за тях.

В този ден ще е ясно, че Неговият глас е единственият, който наистина има значение.

Ще знаете със сигурност колко благословени сте, поради това, че сте опазили вярата си, спазвали сте Божите заповеди, служили сте на ближните си и сте градили Божието царство тук на земята. Мои възлюбени приятели, вярвайте и Бог ще бъде с вас. Обръщайте сърцата си към Него и Той ще ви напътства по време на това велико и вълнуващо приключение на земния живот.

Няма значение

Обаче, когато говорим за това да позволяваме Бог да ни насочва, искам да поясня нещо. Може да не ви хареса това, което ще ви кажа. Когато питате Бог какво да правите относно решения в живота ви, дори за някои важни решения, Той може и да не ви даде ясен отговор. Истината е, че понякога няма значение за Бог какво ще решите, стига да е в рамките на основополагащите завети и принципи на Евангелието.

В много случаи изборите, които правите, може да не са толкова важни, колкото това какво правите след вземането на решение.

Например, една двойка може да реши да сключи брак, дори и ако някои от близките им не мислят, че са подходяща двойка. Обаче, имам много надежди за такава двойка, ако след вземането на решението, те останат изцяло предани един на друг и на Господ с цялото си сърце и ум. Когато се отнасят с обич и доброта един към друг и се съсредоточават върху емоционалните, духовните и материалните потребности на другия партньор, като постоянно вършат „дребните“ неща, те стават точно един за друг.

Противоположна е двойката, която мисли, че всеки от тях е избрал „идеалния“ човек и после предположи, че всички трудности са приключили. Ако те спрат да се ухажват, спрат да общуват лице в лице и се отдръпнат към егоистичен и себичен живот, те като двойка са на път, водещ към скръб и съжаления.

Същото важи и за изборите на професия. Повече надежда имам за онези, които избират не толкова престижна длъжност, но които се стараят максимално и намират начини да правят работата си интересна и предизвикателна.

По-малко надежда имам за онези, които избират впечатляващо звучащи длъжности, но междувременно губят вътрешния пламък, който да ги направи успешни в работата им. Всъщност, успешната адаптация към промените на работното място ще е едно от основните качества, които трябва да развие вашето поколение, за да се справя с бъдещето.

Как всъщност Господ иска да подхождате към вземането на ключови решения?

Указанията Му към Оливър Каудъри и Джозеф са ми били много полезни. Господ им казва: „трябва да го проучиш в ума си; тогава трябва да Ме попиташ дали е правилно“¹¹.

Небесният Отец ви е дал разум и сърце. Ако се уповавате на Него, Той ще ви помага да ги използвате правилно при вземането на решения.

За много решения имате повече от един добър вариант, който да изберете. Когато това се случва на Джозеф и спътниците му, Господ използва един интересен израз, докато те търсят напътствието Му. Този израз е: „Няма значение“¹².

Но, Господ веднага добавя: „Само бъдете верни“¹³.

Вашата работа е да вземате най-добрите решения, които можете, въз основа на информацията, с която разполагате, и опирайки се на ценностите и принципите на Евангелието. После се стремете с все сили да преуспявате в нещата, с които сте се заели, и бъдете верни.

Правете това и нещата ще се навържат.

Вероятно е разочароващо да чуете, че Бог няма непременно да ви даде подробен план за вашето пътуване в живота. Обаче наистина ли искате напътствие във всяка подробност от вашия живот?

Наистина ли искате някой да ви даде „пищовите“ за живота, преди да сте имали възможността да разберете нещата сами? Какво приключение би било това?

Скъпи мои приятели, само веднъж преминавате през приключението на смъртността. Един личен кинопреглед за живота ви с подсказки и отговори на най-великите житейски въпроси не би ли ви лишил както от великото чувство, че сте постигнали нещо, така и от възможността да нараствате в увереността си¹⁴ в Господ и в самите вас?

Поради това, че Бог ви е дал вашата свобода на избор, има много пътища, по които да изберете да поемете и все още да водите пълноценен живот. Земният живот е история с отворен край и опция за избор на приключението ви. Имате заповедите, имате заветите, имате вдъхновените пророчески съвети и имате дара на Светия Дух. Това е повече от достатъчно, за да ви води към земно щастие и вечна радост. Освен това, не се отчайвайте, ако вземате някои решения, които не са съвършени. Така се учите. Това е част от приключението!

Не, приключенията никога не преминават гладко от начало до край, но ако сте верни, може да сте сигурни в щастливия край. Помислете за примера на Йосиф от Египет. По много начини животът му бил ужасен. Той бил продаден в робство от братята си. Бил хвърлен в затвора за престъпление, което не е извършил. Въпреки ужасните обстоятелства, в които бил, той опазил вярата си. Той се уповавал на Бог. Извлякъл най-доброто от ситуацията. Година след година, дори когато изглеждало, че Йосиф бил пренебрегнат и отхвърлен – той вярвал. Йосиф винаги обръщал сърцето си към Бог. И Бог показал, че е способен да превърне негативните неща в положителни¹⁵.

Днес, около 4 000 години по-късно, ние все още намираме вдъхновение в историята на Йосиф.

Вашето приключение може да не е чак толкова драматично, но пак ще има възходи и падения. Затова, помнете примера на Йосиф: Останете верни. Вярвайте. Бъдете честни. Не се огорчавайте. Не бъдете насилници. Обичайте Бог и своите ближни. Уповавайте се на Господ, дори когато нещата изглеждат отчайващи.

Може да го видите много по-късно, но ще се обърнете назад и ще узнаете, че Господ наистина е направлявал пътя ви.

Точките от вашата картина са се навързали.

Пет неща да помните

Какво бих искал да запомните от времето, което прекарахме заедно днес?

Първо, знайте, че Божите отговори на най-сериозните ви въпроси могат да отнемат известно време и могат да идват по начини, по които не сте очаквали. Божите отговори са с вечна стойност. Заслужават си чакането.

Второ, имайте малко вяра. Обръщайте сърцата си към Бог. Вярвайте, че сте важни за Бог и вярвайте, че Той ще направи от вас повече, отколкото можете да направите сами. Учете се от Него. Обичайте Го. Вярвайте Му. Говорете с Него редовно, дълбоко от сърцето си. Вслушвайте се в гласа Му.

Трето, вървете по пътеката на ученичеството по най-добрия възможен начин. Не се паникьосвайте. Само правете дребните неща колкото можете по-добре и големите неща ще се наредят.

Четвърто, не позволявайте на обезсърчаващите гласове да ви откажат от пътуването ви към вярата. Помнете, не отговаряте пред онези, които ви критикуват. Вие отговаряте пред вашия Отец в Небесата. Важни са Неговите ценности.

Пето, вземайте най-добрите решения, които можете, като следвате подтиците, които идват в сърцето и ума ви. Старайте се максимално да ги изпълнявате. Имайте вяра и Бог ще освети искрените ви усилия за ваше вечно добро¹⁶.

Вършете това и накрая всичко ще бъде наред.

Оставям ви моята благословия днес, в началото на тази нова година, че като искрено се стремите да опознаете вашия Бог, вярата ви ще израства. Като се стремите да следвате Спасителя, вашата увереност ще нараства¹⁷. И като вървите с преданост и отваряте сърцата си за Светлината на Христа, вашата любов към Бог ще нараства и вашата способност да обичате ближните си ще се усъвършенства.

И всичко това ще ви донесе щастие и радост.

Ще ви донесе мир.

Един ден ще ви донесе вечна слава.

В този бъдещ ден ще погледнете назад към това ценено и вълнуващо приключение на земния живот и ще разберете. Ще видите, че нещата наистина са се навързали в един красив мотив, много по-върховен, отколкото бихте могли да си представите. С неописуема благодарност ще разберете, че Сам Бог, с изобилната Си любов, благодат и състрадание, винаги е бдял над вас, благославял ви е и е насочвал стъпките ви, докато сте вървели към Него.

За това свидетелствам и ви давам моята благословия на апостол на Господ, в святото име на нашия Учител, в името на нашия Изкупител и Спасител, Исус Христос, амин.