Евангелието на Исус Христос е изумително
Излъчване на годишното обучение за Семинар и институт за 2022 г. с участието на президент Балард
Петък, 21 януари 2022 г.
Въведение
Позволете ми да започна, като изразя благодарността си за всичко, което правите, за да подкрепяте младежите и пълнолетните младежи в Църквата. Във вашите класове буквално разполагате с бъдещето на Църквата и съм вдъхновен от начина, по който служите и се грижите за вашите ученици. Братя и сестри, Евангелието на Исус Христос е изумително.
Днес бих искал да говоря за това как по-ефективно можем да преподаваме за вяра, свидетелство и за изумителното естество на Евангелието на Исус Христос.
За да представя темата си, ще опиша едно произведение на изкуството, на което отдавна се възхищавам, но понякога приемам за даденост. Преди години получих съвет от приятелка, която беше доцент в Музея на изящните изкуства в Бостън. Според нея, когато излагате произведения на изкуството в дома си, е важно от време на време да ги размествате, за да не станете практически „слепи“ за тяхното присъствие. Със съпругата ми отдавна се възхищаваме на картината на Караваджо, озаглавена „Призоваването на Св. Матей“. Тъй като тази картина висеше на едно и също място в дома ни в продължение на няколко години, аз рядко отделях време да се възхищавам на величието ѝ. Тази есен преместих картината в офиса си в централата на Църквата. Като я видях на ново място, това някак си ме накара да се замисля отново за удивителната ѝ композиция и духовно значение. В Лука четем за Матей: „След това Исус, като излезе, видя един бирник, на име Левий, който седеше в бирничеството, и му каза: Върви след Мене. Той остави всичко, стана и тръгна след Него“ 1 . Интересно е, че Караваджо изобразява момента, когато Христос отправя призованието, но преди Матей да вдигне погледа си към Спасителя. Можете да видите протегнатата ръка на Христос и светлината, която се простира през стаята, спускаща се към Матей, който седи в края на масата с ръце все още върху парите си. Караваджо е уловил Матей в самия момент на вземане на решение да остави всичко и да последва Исус Христос. Всеки път, когато се спирам да наблюдавам тази картина, аз съм изумен от нейното послание.
Братя и сестри, Евангелието на Исус Христос е изумително! Най-забележителната история, разказвана някога, е за раждането, живота, служението, Единението и Възкресението на Спасителя Исус Христос. При все това, в тези усилни времена 2 , можем да подминем това чудно послание, дори когато се стремим да помагаме на другите, които страдат. Както наскоро президент Нелсън ни учи: „Мои скъпи братя и сестри, това са последните дни. Ако вие и аз трябва да устоим на задаващите се опасности и видове натиск, е наложително всеки от нас да има здрави духовни основи, изградени върху канарата на нашия Изкупител, Исус Христос 3 .
Разглеждане на въпросите за вярата на учениците
Днес много от нашите ученици са изправени пред изпитания на вярата, които ги карат да поставят под въпрос възстановеното Евангелие, истинността на Книгата на Мормон и дори присъствието на Бог в живота си. Има изобилие от истории в интернет, враждебни на Евангелието. Тези източници не са причината за всички трудности с вярата, но могат да задълбочат съществуващите въпроси и да добавят нови. Позволете ми да споделя историите на трима младежи, които може да забележите, че се повтарят в живота на вашите ученици:
Стефани: Стефани е израснала в Църквата, но винаги се е чувствала не добре приета в своя район и сред приятелите си, поради брачните проблеми на своите родители. С течение на времето това води до огорчение, което тя някак си свърза със самата Църква. Стефани започва активно да търси източници, противопоставящи се на Църквата, като се фокусира върху критиките към Джозеф Смит, пренебрегвайки всякакви доказателства за неговата пророческа роля. Стефани понастоящем участва в социалните медии, основно, за да атакува това, което тя вижда като погрешни и отживели вярвания на своите приятели. Това само усилва гнева ѝ и сега тя е по-склонна да възприеме всяка кауза или група, която изглежда враждебна към Църквата.
Дейвид: Въпросите на Дейвид са по подобен начин насочени към историята на Църквата, но неговата ситуация е доста по-различна. В началото той е много верен, но след мисията си започва да задава въпроси по теми, с които не е бил съвсем наясно преди мисията си. Тези въпроси го отвеждат до източници, които са враждебни към Църквата, и той се чувства объркан относно собственото си свидетелство и това, в което наистина вярва. Въпреки множеството предишни преживявания, при които е получил свидетелство за истинността на Евангелието, Дейв спира да изучава словата на живите пророци и да чете Книгата на Мормон. В духовното търсене на Дейвид започват да се чуват и други гласове. Той не е настроен против Църквата, но е объркан и дори в ступор, което довежда до намалено участие в института и неделното поклонение.
Кони: Кони няма нито враждебността на Стефани, нито ступора на Дейв. Тя просто се бори с поредица от житейски трудности, свързани със скорошната раздяла на родителите ѝ и модела на вербално и емоционално насилие в дома ѝ. В следствие на тази травма тя е уплашена и в търсене на облекчение. Но вместо да потърси изцеление чрез Евангелието на Исус Христос, Кони се обръща към светски сдружения, в търсене на съпричастността и разбирането, от които толкова отчаяно се нуждае. Тя се присъединява към други хора, които се борят с трудности с психичното здраве, проблеми, свързани с ЛГБТ, и които страдат от разочарование и съмнение в живота си. Кони намира утеха в тези организации, но възникват и нови въпроси. Тя и приятелите ѝ често обвиняват Църквата за собствените си трудности с надеждата, че ако просто игнорират Божиите закони, тяхната болка някак ще изчезне 4 . Тя не само спира да участва в Църквата и института, но също така възприема различни видове поведение, с което се надява да притъпи болката си и да избегне трудностите при лична промяна и прощаване на другите.
Всеки от тези ученици преминава през криза на вярата, но естеството на тази криза е фундаментално различно при всеки от тях. Един е огорчен и в открит бунт, друг е просто объркан и привлечен от външни гласове, а трети е в капана на болката и се опитва да се скрие от това, което вижда като труден път в Църквата. Те също така отразяват категория ученици от Z-поколението, в своето недоверие към официалните институции, намалено посещаване на църква и преди всичко, чувство за морален релативизъм, според което няма формален стандарт за правилно и грешно. В едно скорошно изследване на Barna Group се описва: „Моралният релативизъм не просто се е промъкнал в мирогледа на Z-поколението, но сега е мнението на мнозинството“ 5 .
Като учители, преподаващи Евангелието, ние трябва да намираме начини да достигаме до ученици като Стефани, Дейвид и Кони. Техните въпроси и притеснения са истински и не трябва да бъдат пренебрегвани. Трябва да подхождаме към техните притеснения със съпричастност и милосърдие, като им позволяваме да задават въпроси в безопасна и подхранваща среда. Също така трябва да развиваме способността си да разбираме и да отговаряме на техните притеснения. В източника към Семинарите и институтите по религия (S&I) „Придобиване на духовно знание“ се заявява: „Понякога е възможно да откриваме нова информация или да имаме въпроси по отношение на ученията, обичаите или историята на Църквата, които могат да изглеждат трудни за разбиране. Задаването на въпроси и търсенето на отговори е съществена част от усилията ни да научаваме истината“ 6 . Този източник на Семинар и институт предоставя идеи как да се справяме с въпросите за вярата на нашите ученици като ги учим да 1) действат с вяра, 2) изследват идеи от вечна перспектива и 3) да разчитат на доверен източник. По подобен начин, BYU Studies наскоро публикува допълнителен източник, озаглавен Молба от учителя, където авторът насърчава религиозните учители да преподават надеждността и важността на нашите източници, да избягват прекомерното опростяване в нашите истории и да са готови да показват разбиране към искрените притеснения на толкова много хора 7 . По подобен начин неотдавнашните изследвания на Ерик и Сара д’Евегнее относно „повторното обръщане във вярата“ ни насърчават да помагаме на хората да се ориентират в религиозните проблеми по начини, които не ги отдалечават от връзката им с Бог 8 . И, разбира се, самата Църква е създала набор от теми от Eвангелието, които могат да се използват като източник за по-добро разбиране и разрешаване на исторически и доктринални въпроси, които изплуват пред много от вашите ученици. Признавайте, справяйте се, но не преследвайте тези второстепенни въпроси.
Признавайте, справяйте се, но не преследвайте второстепенни въпроси
Искам да е ясно на всички наши преподаватели по религия, че има много, с което да се похвалим по отношение на тези и други източници, които са създадени, за да помагат на нашите ученици да преодоляват кризите на вярата и да разрешават евангелските си въпроси. Всъщност не съм сигурен, че можем да бъдем ефективни учители на Евангелието в днешната среда, освен ако не сме наясно с предизвикателствата на вярата, пред които са изправени много ученици. Ще трябва все повече да използваме тези източници, за да помагаме на учениците да се ориентират в своите въпроси.
Но като помагаме на учениците да разрешат проблемите си, ние също трябва да внимаваме да не се фокусираме толкова върху конкретните им въпроси за вярата, че да пропускаме възможността да ги учим колко е изумително Евангелието на Исус Христос. Както ми обясни брат Чад Х. Уеб: „Все едно да се опитваме да помагаме на хората да излязат от мъглите от мрак, като се фокусираме върху мрака“. Не трябва нито да пренебрегваме присъствието на мрака, нито да го правим наш главен фокус. Старейшина Лоурънс Е. Корбридж говори за това като да позволяваме на второстепенните въпроси да заменят основните въпроси. На духовно послание в BYU, старейшина Корбридж казва:
„Тези второстепенни въпроси са безкрайни. Сред тях са въпросите относно историята на Църквата, многобрачието, хората от африкански произход и свещеничеството, жените и свещеничеството, начинът, по който е била преведена Книгата на Мормон, Скъпоценен бисер, ДНК и Книгата на Мормон, еднополовия брак, различните разкази за Първото видение и така нататък.
Ако отговорите на основните въпроси, второстепенните въпроси също намират отговор или загубват своето значение, а вие може да се справите с нещата, които разбирате или не разбирате, с които сте съгласни или не сте съгласни – без да се налага да напускате изцяло кораба“ 9 .
Така че, да, изслушвайте притесненията на вашите ученици, създайте безопасна среда, в която те да задават въпроси, и се позовавайте на доверени източници. Но не пропускайте в този процес изумителното естество на Евангелието на Исус Христос. Както в моята история за шедьовъра на Караваджо, не пропускайте изумителното естество на това, което е точно пред вас. Друг начин да се мисли за това е като се вземе предвид зрителното разстройство, наречено дегенерация на макулата, което ефективно блокира всяко зрение, освен периферното зрение. Хората, които имат това заболяване, в крайна сметка „запълват“ това, което не могат да видят точно пред себе си, с интерпретации на това, което виждат в периферията. Не позволявайте периферното зрение на учениците ви да изкривява погледа им върху изумителното естество на Евангелието, което може и трябва да бъде точно пред тях. Както преподава президент Оукс: „Освен ако не се придържаме към тези истини като към наши (основни) мнения и предположения, не можем да бъдем сигурни, че нашите заключения са верни“ 10 . Например, дори нашите вдъхновени усилия за „иновационен институт“ ще се провалят, ако пропуснем този централен фокус. Ние ви насърчихме да увеличите уместността, достъпността и принадлежността във вашето преподаване. Но тези благородни усилия рискуват да се превърнат във второстепенни въпроси, ако не успеят да включат основния принцип на обръщане към Исус Христос. Духовна основа, изградена върху Спасителя, е единственият начин те в крайна сметка да преодолеят опасностите и натиска на тези последни дни 11 .
Евангелието на Исус Христос е изумително
Днес заявих много пъти, че Евангелието на Исус Христос е изумително. За първи път чух споменаване на тази идея от старейшина Джефри Р. Холанд, когато той говореше пред група религиозни преподаватели относно тяхната свещена отговорност да преподават Евангелието на Исус Христос. Изумителното естество на Евангелието е споменато по отношение на самия Спасител, докато Той поучава в синагогата онези, които не вярват: „И когато настана събота, започна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и казваха: Откъде има Този всичко това?“ 12 . В края на Проповедта на планината научаваме, че „когато Исус свърши тези думи, народът се чудеше на учението Му“ 13 . Ламоний в Книгата на Мормон е „извънредно учуден“ от верността на Амон 14 . В тези и много други примери думата учуди се използва по отношение на хора, които се затрудняват да вярват, но в крайна сметка осъзнават силата и чудото на Евангелието. Виждаме това в Книгата на Еламан, когато хората „се учудиха извънредно много, дотолкова, че паднаха на земята; защото те не бяха повярвали в словата, които Нефи беше казал“ 15 . Изглежда, че това учудване се случва, когато неверието се сблъска с изумителното естество и ученията на Евангелието на Исус Христос. Това важи за всички онези, които се борят със съмнението и ще важи за Стефани, Дейвид и Кони, споменати по-рано. Те ще преодолеят горчивината, объркването и болката, които чувстват, само когато бъдат доведени до чудната природа на Самия Христос.
Братя и сестри, моля, слушайте, обичайте и съчувствайте на онези, които се борят с въпросите на вярата. Правете това по един любящ начин, който създава безопасна среда за всички изучаващи, насочвайки ги към доверени източници и помагайки за разрешаването на техните притеснения. Но нека не изпускаме от поглед изумителните отговори на основните въпроси на Евангелието на Исус Христос.
Нека „разместим картините“ в живота си по начини, които помагат на нашите ученици да спрат и да размишляват върху наистина изумителното естество на Спасителя, което е точно пред тях. Разбира се, предизвикателства има – това е част от нашето земно пътуване. Но нека помогнем на нашите млади хора да прогледнат за безбройните начини, по които Исус Христос коренно променя траекторията в живота на Божиите чеда.
Например, аз съм изумен от начина, по който моите младежи от централен Бостън се хванаха за Евангелието на Исус Христос и как това ги отведе на мисии, доведе ги до университет, до храмови бракове, а сега и до роли на родители и ръководители в Църквата. Почти невъзможно е да се разбере какво се е случило в живота им, като се има предвид откъде са започнали. Изумен съм, когато размишлявам за млад баща в Сан Антонио, когото наскоро срещнахме със сестра Гилбърт. Той се страхуваше, че никога нямаше да може да отговори на очакванията на Евангелието. Но накрая осъзна, че всеки от нас е несъвършен и че единствено чрез Исус Христос можем да станем нещо повече като хора. Това е брат Луис Варгас със съпругата си Андреа и дъщеря им София вечерта, когато обеща да бъде кръстен след пет години срещи с мисионерите. Бях изумен, докато наблюдавах колко се е променил и неговата вяра в Христос. Също така бях изумен, когато се срещнах с моя приятел Джон Раас, който остана извън Църквата за 30 години, въпреки верния пример на своята съпруга. В момент на смирение, свързан със семейна криза, брат Раас поиска благословия и обеща да се срещне със сестрите мисионерки. Това решение доведе до неговото кръщение, заедно с кръщенията на един от синовете му и една от дъщерите му, поставяйки ги на заветната пътека. В собствения си живот се изумявам, когато чувам как Господ не само ми говори, потвърждава моето свидетелство, но отговаря на молитвите ми за онези, на които служа, включително на нуждите на собствените ми деца.
Братя и сестри, Евангелието на Исус Христос е изумително! Спасителят променя живота на Божиите чеда по трайни и въздействащи начини. Той ни кани да се променяме и да ставаме по-добри, да служим на другите и да станем нещо повече, отколкото можем да бъдем сами. Нека да преподаваме по начини, които показват на нашите ученици колко чудно е Евангелието на Исус Христос! За това свидетелствам в името на Исус Христос, амин.