Ангели и учудване

Старейшина Джефри Р. Холанд

От Кворума на дванадесетте апостоли

Излъчване за обучение на Образователна система на Църквата • 12 юни 2019 г. • Зала на първия етаж на сградата на офиса на Църквата

В своята молитва, брат Питърсън… Къде сте? В своята молитва за откриване използвахте думата „семейство“. Трогнах се и все още съм трогнат. Вълнувам се да бъда с вас на това годишно събитие, което за мен е като събиране на семейство. Вдъхновен бях от всяка дума, от всичко, което казаха брат Уеб, сестра Бингам, не сестра Бингам, а сестра Кордън и старейшина Кларк. Моля се моето послание да бъде в унисон с техните слова.

Като ви приветствах, споменавайки брат Питърсън, идеята за семейството отразява какво наистина изпитвам към вас и се надявам, че ми вярвате. Знам, че това със сигурност изпитват служителите от борда, а също и аз по много специален начин. Това лято ще станат 54 години откакто Пат и аз подписахме първия си договор с ОСЦ и оттогава сме били свързани с вас по един или друг виртуален начин през всяка година от живота ни – по най-различни начини. Когато с нея взехме решението да се опитваме да посветим живота си на Семинара и Института и това да стане нашия начин на живот, не знаехме каква силна и трайна връзка ще бъде това за нас. Бяхме несигурни и ако не бяха приятелството и братската любов, които получихме от другите учители, отговорниците, администраторите и други хора през първите години, наистина мисля, че може би нямаше да имаме увереността да продължим. Тези взаимоотношения от ранните ни дни в програмата сега все още са сред най-прекрасните ни приятелства почти половин век по-късно. И, разбира се, това не включва стотиците, предполагам, че трябва да са хиляди ученици, които сме учили и обичали през годините. Моля се никога да не изгубим това чувство, че сме едно семейство в Образователната система на Църквата. Това е една от причините да желаем да служим като част от нея.

Започвайки с тази любов към вас, едно от нещата, които искам да ви кажа днес, е колко много всички висши ръководители и висши служители в Църквата ви обичат и разчитат на вас. По време на всички наши съвети и комитети прекарваме значителна част от времето си, както се представя и отново защото много ръководители на помощни организации са тук и работим заедно, та, не знам каква част от времето ни, но бих предположил (могат да ме поправят по-късно), че около 30 или 35 процента от времето на висшите ръководители и служители по един или друг начин се прекарва в разговори за младите хора в Църквата – в общи линии, за тези възрастови групи, с които вие работите, на които вие преподавате, а също и тези, които се подготвят да дойдат при вас. Говорим за света, в който живеят, за трудностите, които имат (стана дума за тях току-що в посланията на специален пълномощник Кларк и сестра Кордън), за тези специални обстоятелства, в които попадат нашите млади хора на толкова ранна възраст. Не всички тези обстоятелства са нещо зло, но някои са. Тези млади хора се нуждаят от цялата възможна помощ и за щастие могат да я получават. Бог стои на руля на този кораб и ще го отведе безопасно до пристанището. Той е подготвил всичко необходимо за това.

Например, никога не съм мислел, че е случайно, че нашите ученици влизат в програмата на Семинара точно на възрастта, на която Джозеф Смит получава Първото видение. Предполагам, че нашият Небесен Отец смята, че на 14 години Джозеф е достигнал зрялост, достатъчна, за да започне да върви по пътя на пророческата мисия. Тогава може ли да заключа, че като цяло това е възрастта, на която други млади хора могат да поставят началото на зряло свидетелство за Евангелието на Исус Христос и (надявам се) това свидетелство да се развива в бъдеще, за да се превърне във въздействащата напътстваща сила, която трябва да бъде до края на вечността?

Със сигурност затова Господ е вдъхновил тази програма да бъде структурирана така – да докосва сърцата на момчета и момичета, когато започват прекрасния преход към зрелостта, да увеличава контакта ни с тях и да им предоставя значими преживявания през седмицата, вместо да се разчита само на тези в Неделното училище. Докато Църквата върви напред към по-съсредоточена върху дома и подкрепена от Църквата програма, можем да се гордеем, че със седмичното си съсредоточаване върху изучаването у дома ОСЦ акцентира върху тези неща. Тези промени приближават Семинара и Института по-близо от когато и да било до усилията на основната програма на Църквата.

И докато говоря за това, отбелязвам прекрасния комплимент, който председателстващите братя са направили, като са ни помолили програмата на Семинара да върви успоредно с календара на Църквата за изучаване на Писанията в продължение на четири години. Както спомена сестра Кордън, едно е да получим такъв комплимент, но е особено удовлетворяващо той да бъде отправен от председателя на нашия борд. Нека ви напомня кой е председателят на нашия борд. Ето какво каза президент Нелсън при обявяването на тези промени:

[insert video clip of President Nelson]

„От 2020 г. уроците за изучаване в Семинара ще преминат към календарна година. В тях ще се изучава същата книга от Писания, която се изучава в програмата „Следвайте Ме, елате с Мен“. Чрез тази промяна ще се подобри съсредоточения върху дома и подкрепян от Църквата подход за изучаване на Евангелието чрез унифицирано изучаване у дома, в Неделното училище и Семинара.

Докато обмисляте тази промяна, ви каня да размишлявате върху своето бъдеще. Потенциалът ви да оказвате влияние върху света по по-въздействащ начин от което и да е друго поколение преди вас зависи изцяло от степента, до която сте отдадени на Господ Исус Христос. Всеки от вас има отговорността да помага в своя дом с преподаването на Евангелието на тези, с които живее. Семинарът и Институтът ще ви помагат да превърнете дома си в светилище на вярата – място, където хората преподават и изучават Евангелието на Исус Христос, живеят според него и го обичат“.

Не знам за вас, но аз съм част от тази програма от доста дълго време и мисля, че са минали години откакто президент на Църквата е говорил толкова конкретно и толкова насърчаващо точно по този въпрос и се е обърнал лично към нас. Благодарен съм за това, президент Нелсън. Сега, нека се знае, че през този период на големи и малки промени братята говорят и мислят за тези неща и работят пряко със служителите в Семинара и Института и по политиките повече отколкото мога да си спомня през което и да било други време от моите години на служба. Какъв вълнуващ момент да бъдем част от семейството на Образователната система на Църквата!

Сега бих искал да поговоря за целта на всичко това, за причината за нашето събрание днес и това да преподаваме всеки ден, всяка седмица – учениците, за които сме загрижени и към които сме привързани. Докато светът става все по-порочен, както каза старейшина Кларк, а и всички, трябва да се научим как да помагаме повече и да бъдем по-добър пример за нашите млади мъже и жени, които трябва да защитават вярата си, докато живеят сред хора, които я отричат и още по-лошо – я омаловажават. Като цяло, може да се каже, че пропастта между нашите верни младежи и понякога противоречивия свят около тях става все по-широка с всеки изминал ден. Това, разбира се, е „разкрито“ в пророчествата за последните дни, но това не означава, че е лесно да се обсъжда или забавно да се преживява. Когато в света се говори за нашите ученици, те са накратко наричани Z-поколение поради определени техни особености. Тези особености са в основата на някои от нашите трудности, докато преподаваме:²

Те винаги правят нещо с някакво устройство. „Те никога не са познавали света без Интренет, мобилните телефони (или слушалките в ушите. … (За тях) Гугъл винаги е съществувал“³. Може би никога не са виждали телефон с шайба и не са се обаждали от нещо, наречено телефонна кабинка. Но това не е проблем, защото тази група така или иначе предпочита съобщенията.
Чрез тази широкоразпространена електронна мрежа те са изложени на скандална и унищожителна порнография на много, много ранна възраст.
Имат склонността да „(подкрепят) гей браковете и правата на хората със сменен пол… като част от ежедневието си. Рядко се случва някой от Z-поколението да няма (близък) приятел от ЛГБТ общността“⁴. Поради това, че са толкова социални, тънката граница между приятелството и извиняването на поводението започва да се размива и е трудно да се поставя.
„Те са част от пост-християнско общество. Почти една четвърт (не става дума за нашите ученици, но те наисина живеят в този свят), та почти една четвърт (23 процента) от пълнолетните в Америка и една трета от поколението на хилядолетието въобще нямат религиозна идентичност. Много от Z-поколението израстват в домове, където няма религия, нямат никакъв опит с религията (или дори контекст за нея)“⁵ в живота си.
Скорошно проучване на отношението на американските тийнейджъри към религията излезе в заглавията с откритието, че 52 процена от тях не се определят към никоя религия и само 37 процента вярват в Бог⁶.
Пасторът и автор Джеймс Емъри Уайт пише изключително много за техните духовни обстоятелства. Той казва: „Първо, те са изгубени. Те не просто живеят, но и биват оформяни в един пост-християнски културен контекст. Те дори нямат спомен за Евангелието (или дори контекст за него). Степенна на духовно невежество е просто шокираща. … (Второ), те нямат кой да ги води. Минимални напътствия идват от близките им и дори още по-малко от опитите им да получават насоки от Интернет“⁷.
Според статия, публикувана от USA Today, Z-поколението е най- самотната подгрупа, за която знаем в обществото⁸. В статията е цитирано следното заключение от проучване на УБЙ от 2010 г.: „Самотата има същото въздействие върху смъртността като пушенето на 15 цигари дневно, като така е по-опасна от затлъстяването“⁹.
Около 53 процента от 13-годишните момичета в Америка не харесват тялото си. Достига се до 78 процента, когато нашите момичета достигнат 17 г. Над 50 процента от момичетата тийнейджъри и 30 процента от момчетата имат нездравословни навици за контрол на теглото като пропускане на хранения, постене, пушене на цигари, повръщане и вземане на разхлабителни¹⁰.
Последно, те не могат да се съсредоточават за дълго време. Някои казват, че Z-поколението може да задържи вниманието си за около осем секунди¹¹. Щях да ги изгубя още при първите три точки, които показах.

Учителите в Семинара и Института няма да разрешат всички тези проблеми за един ден, но братята очакват от вас да сте добре запознати и подготвени, да следвате Духа и до голяма степен да можете да отговаряте на въпроси, когато възникват и ако трябва, да се справяте с тях в реално време. Чрез контакта ви през седмицата учениците ще могат да общуват с вас повече, отколкото с много, дори почти всички други учители в Църквата. Затова бъдете мъдри в това, което правите, но знайте, че братята желаят и очакват от вас да помагате, официално и неофициално, по време на уроците и извън тях, в преподаването на правилата, практиките и ученията на Църквата.

Бъдете въприемчиви, особено възприемчиви за Духа. Предвиждайте да бъдете гъвкави с времето в своите планове за уроците. Ако трябва да съкратите някой урок, за да споделите свидетелство и да започнете обсъждане на съвременен проблем, направете това, когато сте подтикнати от Духа и знаете, че е подходящо.

Вие, разбира се, трябва да правите това, без да прекрачвате границата и да изземвате ролята на ръководители на свещеничеството или помощна организация. Да сте в такова деликатно положение е било трудно в нашата система още от началото и винаги ще бъде. Необходими са правилна преценка и напътсвия от Духа, за да се справяме, но си струва да премем тази отговорност и братята се възхищават на вашите усилия. Всички са нужни и посланията на всяко ниво трябва да са ясни и последователни.

„Защото, ако тръбата издадеше неопределен зов, кой би се приготвил за бой? Старайте се да се преумножават (дарбите) у вас за назидание на Църквата“¹².

Очевидно е, че със такива мощни сили, действащи в наши дни, ще е нужно преподаването на Евангелието да е толкова въздействащо, че нищо да не може да разклати вярата на нашите младежи или да ги отклони от пътеката, когато излизат от вашите уроци и се връщат в света. Лесно е да говорим, а е трудно да се постигне такова преподаване, но ви обещавам и вие знаете, че всеки от нас може да се справя по-добре. Можем да бъдем по-въздействащи учители, отколкото понякога сме. Като се заемате с такава трудна задача, моля запомнете едно нещо от посланието ми за вас днес – запомнете, че един ученик не е празен съд, ученикът е огън, който трябва да бъде запален. Като учители на Евангелието, ние запалваме духовни огньове. Нашите уроци трябва да са запалителни устройства. Трябва да сме пиромани, но без маниакалната част, само да запалваме огъня. Нека обясня преди да ме докладвате на братята или на полицията!

Винаги съм бил впечатлен от това, че при всяка значима възможност за преподаване в Книгата на Мормон изразът, който се използва в описанието е, че човекът преподава със „сила и власт“¹³. Това желая най-силно, когато преподавам и се надявам, че също и вие.

Моля, не ме разбирайте погрешно. Не говоря за това да издигате излишно гласа си или да театралничите в представянето си. Със сигурност не говоря за фалшиви емоции. Говоря за нещо, което в основата си е просто духовно, а Духът ще се проявява по толкова различни начини, колкото различни сте и вие. Трябва да бъдете себе си. Не можете да бъдете Брус Макконки, Бойд Пакър или Ръсел Нелсън, но въпреки това би било добре да се питаме защо тези учители ни въздействат по такъв начин. Научете възможно най-много от великите учители (от миналото и настоящето), но в крайна смятка трябва да преподавате по естествен, свой собствен начин. Въпреки това, какъвто и да е подходът ви, резултатът трябва да бъде въздействащо преподаване с власт.

Нека споделя няколко примера от Книгата на Мормон. В Еламан 5:1 е историята за Нефи и Лехий, наречени на своите предци, които получават отговорността да учат ламанитите в земята Зарахемла. В допълнение на това да учат тази трудна група, Нефи и Лехий също така работят с „отцепниците“ – напусналите Църквата нефити, които са се присъединили към каучата на ламанитите срещу Божиите пророци. Не знам за вас, но тези две групи представляват враждебни хора, с които аз не бих се радвал особено да се срещам рано сутрин в понеделник. В този момент ламанитите са враждебни, ядосани, решени да получат възмездие от нефитите за спор, началото на който отдавна е било забравено. И тогава, сякаш това не е достатъчно, получавате и бившите мормони – местните отцепници, които някога са били в кворума на свещениците, един или двама може да са отслужили вярно мисия, просто за да излязат от релси (те така използват думата „мормони“, а не аз). Те някога са преподавали заедно с нас, а сега учат срещу нас и срещу Божието царство.

Въпреки това, по отношение на тези две много трудни групи в Писанията се казва за Нефи и Лехий: „Те проповядваха с толкова голяма сила, че объркаха мнозина от онези отцепници, които бяха напуснали нефитите. … И стана така, че (те) проповядваха на ламанитите (също) с такава голяма сила и власт, защото те притежаваха силата и властта, дадени им, за да могат да говорят, и им беше дадено също и това, което трябваше да им говорят“¹⁴. Сега нека спрем за момент. Да спрем, за да помислим колко прекрасно би било, ако всеки учител в Образователната система на Църквата или в Църквата може да знае тези две неща – как да говори и какво да казва, когато говори. Това би бил истинският дар на езици, дори и да говорите на родния си език. И както аз го разбирам, това е точно дарът, който тези двама получават, докато преподават. Те имат голяма „сила и власт, дадени им, за да могат да говорят, и… (да знаят какво) трябва да… говорят. … Затова те говор(ят) за голямо учудване на ламанитите“¹⁵.

Думата учудване напомня ли ви за някоя по-ранна история от Книгата на Мормон? Помислете за Мосия 27, където Алма и синовете на Мосия „обикаля(т), бунтувайки се срещу Бога“. Тогава в 11 стих: „Яви им се ангелът Господен; и той се спусна като че ли беше в облак; и той заговори с глас като гръмотевица, който накара земята, върху която стояха, да затрепери“¹⁶.

Извинете ме, ако почти незабавно ви въвлека в друг малък коментар. Как мислите, дали това наистина е било земетресение? Мислите ли, че ако имаше сеизмографи на всеки 10 метра, щяха да отчетат пет или шест по скалата, или осем, или девет, предизвиквайки цунами в дълбините и промяна на цялата земя наоколо? Ами, може би. Може би понякога става така. Може и така да е било, но в този конкретен случай (и предвид контекста), съм склонен да мисля нещо друго. Мисля че става дума за едно от тези лични разтърсвания, които Господ изпраща на хората, лично за тях. Мисля, че земята се е разтресла за Алма и синовете на Мосия, но не се знае дали е било така за другите хора.

Със сигурност ще имате такива преживявания по време на своите уроци. Нещо, което ще кажете, ще разтърси някой ученик толкова силно, че той ще пребледнее, ще се просълзи, или и двете, разтърсен до дълбините на душата си, без сякаш всичко това да повлиява на ученика отдясно и на този отляво. Това постоянно се случва на мисионерското поле. Знаете това, правили сте го! Двойка мисионери преподава Евангелието на семейство в апартамент някъде. Те биват разтърсени, промянящ сърцето урок с двойка изтръгва апартамент 106 от основите на сградата, докато съседите в 105 блажено гледат телевизионно шоу, а тези в 107 се опитват да разберат какъв е резултатът от мач по американски футбол. Не знам дали мога да ви обещая земетресение, отчетено по скалата на Рихтер в геологично отношение, но мисля, че Господ и Писанията винаги ви обещават лични земетресения, които ще променят самата същност на някой ученик, все едно земята се е разтърсила под краката му. Но ме извинете, че се отклоних!

Продължавам с 12-ти стих на Мосия 27:

„Толкова голямо бе учудването“ на Алма и синовете на Мосия, „толкова голямо бе учудването им, че те паднаха на земята и не разбраха словата, които (ангелът) им изрече. …

И сега, Алма и онези, които бяха с него, паднаха отново на земята, защото голямо беше учудването им; защото със собствените си очи те бяха видели ангел Господен, и гласът му беше като гръмотевица, която разтърси земята. …

И сега, учудването на Алма беше толкова голямо, че той онемя, та не можеше да си отвори устата; да, и той стана слаб, дори не можеше да движи ръцете си“¹⁷.

Това, за което се моля, мисля и се надявам да може да се случва в Образователната система на Църквата, е едно наистина удивително преподаване. Трябва да учудваме тези ученици и да го правим със „сила и власт от Бога“¹⁸, които се дават на учител, професионален или доброволец, който преподава Евангелието на Исус Христос смело и честно. Знаете ли какъв е коренът на думата учудвам? Не знам какъв е на променен египетски или на иврит, но на английски коренът идва от „tonare“, което означа гръмотевица¹⁹.

Това помага ли ви да разберете защо по-късно, след своето обръщане Алма казва: „О, да бях ангел и да можех да задоволя желанието на сърцето си, щото да мога да изляза и да заговоря с тръбата Божия с глас, който да разтресе земята и да възвестя покаяние на всички народи!

Да, бих провъзгласил на всяка душа с глас като гръмотевица покаянието и плана на изкуплението, та да се покаят и дойдат при нашия Бог, за да няма повече скръб по цялото лице на земята“²⁰.

Мои скъпи приятели в ОСЦ, доста очевидно е защо Алма желае да има ангелско влияние, глас като гръмотевица, който звучи като тръбата Божия и разтърсва земята. Просто е – това, което е подействало на него, може да подейства и на другите! Ученици, които лежат, покайвайки се в продължение на три дни, пречистване, толкова велико, че да не могат и да не искат да се отклонят от въздействието му, живот, напълно и изцяло отдаден на изграждането на Божието царство завинаги след това. Ето това е въздействащо преподаване. Подобно на Алма, ще осъзнаем, че не сме ангели и няма да имаме такова въздействие всеки път, когато заставаме пред група ученици. Но прекрасното в нашите призования и професии в ОСЦ е, че имаме възможността да се опитваме да правим това, че в преносен смисъл постоянно сме на урок, в които да се опитваме да правим това.

Сега да се върнем на Еламан 5. Спомнете си, че Нефи и Лехий също не са ангели, а са просто добри смъртни учители с мисия и послание, които преподават с „голяма сила и власт“. Тези двама виждат как 8 000 ламанити биват кръстени „в знак на покаяние“²¹ и се присъединяват към Божията Църква. С огън от небесата, спомняте си историята, и пламъка на Духа, горящ отвътре, мога да кажа, че душите на всички онези събрани „ученици“ биват запалени от истината. Според моя опит, 8 000 би бил доста добър брой в седмичния отчет на зоната на които и да било мисионери от която и да било мисия на света.

Позволете ми само за момент да поговоря за още един учител и ученик, чиято душа не просто пламва, но който плаща върховната цена за своята служба, когато той самият бива изгорен с огън.

Още откакто бях малък, Авинадий винаги е бил един от хората, на които най-много съм се възхищавал от всички пророци от Писанията. Авинадий се появява като напълно неизвестен, без да заявява, че има пророческо наследство или да разкрива, че е потопък на известен род. Когато упадък застига силната колония на Заниф, Авинадий бива призован да проповядва покаяние на сина на Заниф и негов патетичен наследник, цар Ной. Знаете историята.

Ной незабавно издава заповед за убийството му и Авинадий е принуден да избяга. След като се крие в продължение на две години, Авинадий отново излиза, за да учи и свидетелства. Спирам, за да се усмихна на очевидната детинска невинност на пророка във всичко това. Той е бил в пълна изолация в продължение на 24 месеца, предрешен е, за да не го разпознаят и при все това, първото нещо, което казва при завръщането си е: „Тъй ми заповяда Господ, казвайки: Авинадий, иди и пророкувай“²². В този момент се чудя дали е добре предрешен, но със сигурност не можем да се чудим дали има вяра и решимост.

Тъй като пророкува смело срещу мерзостите на цар Ной и приближените му, Авинадий е арестуван и в крайна сметка заведен пред самия трибунал, който осъжда. Докато е безмилостно разпитван от този съвет, силният пророк „отговаря смело и устоя(ва) на всичките им въпроси, … и ги обърк(ва) във всички им слова“²³. Тогава, преминавайки от защита към нападение, той започва пет и половина глави с поучения, които са сред най-въздействащите в Книгата на Мормон. Той обаче тъкмо е започнал, когато изпълненият с вина и омраза Ной нарежда да бъде убит.

Всичко това подготвя пътя за сцената, която е завинаги запечатана в душата ми, не точно както Арнолд Фрайбърг я изобразява в прекрасната си картина²⁴, но достатъчно подобно, близко е. Със сигурност като затворник Авинадий трябва да е бил вързан с някакъв вид окови, характерен за времето. Не знаем възрастта му. Фрайбърг го изобразява като възрастен човек, но не е написано дали е така. Не знам колко е възрастен. Дали е силен физически? Не знам, но току-що се е върнал от двегодишна изолация някъде и може да е бил на място, където да е нямало достатъчно храна. (Помислете си как Илия е хранен от врани²⁵. Виждали ли сте някога краката на враните? Не мисля, че докато летят, тези крилати приятели биха могли да носят нещо особено голямо.) Не знаем, но вероятно Авинадий е бил гладен, уморен и поне малко слаб физически предвид обстоятелствата. И така:

„Махнете този човек и го убийте – извиква цар Ной, – защото какво можем да направим с него. …

И те се приближиха и се опитаха да сложат ръка на него; но той им устоя и им каза:

Не ме пипайте, защото ако сложите ръка върху ми, Господ ще ви порази, защото не съм предал още известието, което Господ ме изпрати да предам. …

Духът Господен беше върху него; и лицето му сияеше с извънреден блясък, тъкмо както Моисеевото, когато той беше на планината Синай, докато говореше с Господа.

И той говорѝ със сила и власт от Бога“²⁶.

„Сила и власт“. Ето, отново. Когато започнах да пиша тази реч и исках да говоря за Авинадий, не си спомням или може би не знаех, че тази история завършва със същия израз – че той поучава със сила и власт. Приятели, едно е да четем написаното на страниците, друго е да си го представяме в ума си и да го чуваме в сърцата си сякаш с гласа на гръмотевица: „Не ме пипайте, защото ако сложите ръка върху ми, Господ ще ви порази“²⁷. Когато чета тези думи, едва мога да сдържам сълзите си. Те все още кънтят с такова величие, такава смелост и огромна сила в сърцето ми. Не е загатнато, че може да е извикал. Не е споменато да е напрегнал дори един мускул. Под въоръжена охрана и с окови той не е можел да премести нещо. Но очевидно това, което казва и начинът, по който го прави, оказват влияние. Казвам „очевидно“, защото не е споменато някой от стражите да е направил даже и един опит да го помръдне, нито цар Ной, нито някой от свещениците казват нещо в продължение на още четири завладяващи глави.

Не можем да обсъдим всички великолепни примери за такъв вид преподаване в Писанията, но те са навсякъде. Каня всички вас да ги търсите, да размишлявате над тях и да се молите да получите частица от този дар, съответстваща на призованията ви.

Този вид преподаване изисква много усилия и трудно се постига. Ако знаех как да преподавам така, със сигурност щях да имам повече успех в това. Но знам това, знам следното: освен ако не правите нещо с жар, не би било възможно за вас когато и да било някога да накарате учениците си да изпитат този плам. Нека повторя това! Освен ако не правите нещо с жар, не би било възможно за вас когато и да било някога да накарате учениците си да изпитат този плам. Разбира се, върховният източник на този плам е това, което се казва за Авинадий: „Духът Господен беше върху него; и лицето му сияеше с извънреден блясък“²⁸

Ако Духът, както учи от този амвон всеки от тези прекрасни учители, започвайки с брат Уеб – ако Духът е ключът към очудващото преподаване, а това е така, е много опасно да се говори от стари бележки или да се използват такива от друг учител, или монотонно да се предават речи от общата конференция. Тези неща са били добри в своя момент и великолепни при първоначалното си представяне, затова със сигурност винаги можете да използвате нещо от тях, за да внесете живот и разнообразие в урока си. Но това, което ще има най-голямо значение, е какво чувствате, когато изговаряте думите. Нищо не може да замести това. „О, да бях ангел и да можех… да заговоря… с глас, който да разтресе земята!“²⁹ Помнете, че един ученик не е празен съд. Ученикът е огън, който трябва да бъде запален. Ако се справим наистина добре, един ден може да бъдем достойни да срещнем онези, които са били изгорени на клада точно за това, че са запалвали такъв огън в другите. Моля ви, славни ангели, вървете по целия свят, мислейки за тези, на които говорите, моля ви, вървете и учудвайте своите ученици. Свидетелствам за божествеността на това дело. Свидетелствам за божествеността на вашето призование. Мои възлюбени братя и сестри, това е делото на Всемогъщия. Не съм посветил живота си на фантастична приказка. Нито аз, нито вие сме посветили живота си на това, което Петър казва, че ще бъдем обвинени, че правим – да се стремим към фалша, да гоним вятъра или лукаво изфабрикувана наистина. Това е истината. Не е лукаво измислена басня. Посветил съм живота си, вие посвещавате вашия, най-добрите хора, които познавам са посветили или посвещават своите. Това е истината на Всемогъщия и ви давам вечна благословия за това, че я преподавате. В името на Исус Христос, амин