Изпълнени с радост
Излъчване на годишното обучение за Семинар и Институт по религия • 13 юни 2017 г.
Преди две години нашият комисар старейшина Ким Б. Кларк ни учи от 3 Нефи за ангелите и децата, които били заобиколени от огън. Той учи, че като преподаватели по религия, ние също трябва да бъдем заобиколени от свят огън1. Както знаете, има още един разказ от Книгата на Мормон за хора, заобиколени от небесен огън. Лехий и Нефи са хвърлени в затвор и историята е следната:
„Те се намираха като че ли посред пламтящ огън. …
И ето, Светият Дух Божий слезе от небето… и те бяха изпълнени като че ли с огън“2.
Историята също разказва: „И те бяха изпълнени с онази радост, която е неизразима и пълна със слава“3.
Моето послание днес е следното: Като преподаватели по религия, ние трябва не само да сме заобиколени от огън, но също така да бъдем изпълнени с радост. По време на нашите уроци учениците трябва да учат за „плана на щастие“, но те също трябва да виждат в нас доказателства, че планът действа и че животът според Евангелието носи радост. Във видението за дървото на живота Лехий вика членовете на семейството си да дойдат и да вземат от плода, който е „желателен, за да направи човека щастлив“4. Неговата покана е въздействаща и искрена, защото той говори от опит. Той вече е опитал от плода и сам е усетил тази радост.
Президент Гордън Б. Хинкли казва: „Много важно е да сме щастливи в това дело. Имаме много мрачни хора в Църквата, предполагам защото не разбират, че това е Евангелието на щастието“5. Можем да имаме щастието, за което говори президент Хинкли, като получаваме Духа в живота си и след това, както четем в Писанията, ще живеем „щастливо“6.
Искам да ви предложа да обмислите няколко принципа, които са ми помагали да живея щастливо, докато съм бил преподавател по религия. Това не са много дълбоки или нови идеи, а ги споменавам, надявайки се, че ще помогнат на някого да живее и преподава с повече радост. Говоря не само на тези, които работят като преподаватели по религия, но и на тези, които за определен период живеят като „призовани“ преподаватели в Семинара и Института.
Преди много години се натъкнах на цитат от президент Спенсър У. Кимбъл, който ме притесни. Той гласи: „Нека се хванем за щастието днес, защото знайте, че ако не сте щастливи днес, може и никога да не бъдете“7.
Помислих си, че няма как това да е вярно. А къде е покаянието? Ако днес не съм щастлив, не мога ли да направя нещо, за да променя това? Замислих се по-дълбоко и вярвам, че смисълът на посланието на президент Спенсър У. Кимбъл е следният: Ако не сте щастливи и вярвате, че можете да бъдете щастливи, само ако обстоятелствата ви са различни, може и никога да не бъдете щастливи, защото щастието ви не зависи от обстоятелствата. Един автор изразява това по следния начин:
„Склонни сме да вярваме, че ако бяхме другаде – на почивка, с друг партньор, с различна кариера, в друг дом или в различни обстоятелства, някак си щяхме да бъдем по-щастливи и по-доволни. Не бихме били!
Истината е, че ако имате вредни навици на ума… или ако постоянно ви се иска нещата да са различни, същите тези склонности ще ви следват, където и да отидете“8.
Ламан и Лемиул вярвали, че щастието им зависи от обстоятелствата, особено тези, които биха създали удобства. Описвайки своите преживявания в пустошта, те казват:
„Жените ни… родиха деца в пустошта и изстрадаха всичко, освен смърт; и щеше да бъде по-добре за тях да бяха умрели, преди да излязат от Ерусалим, отколкото да изстрадват всички тези огорчения.
Ето, през всичките тези години ние страдахме в пустошта, през което време можехме да се радваме на притежанията си и на земята на нашето наследство; да, и можехме да бъдем щастливи“9.
Научил съм, че щастието ми не зависи от това къде живея, какви отговорности имам, с кого работя, кои са учениците ми или какви възможности не съм получил. Не казвам, че ако сме в „добро настроение“, трудностите ни ще изчезват и че дните ни ще са винаги слънчеви. Обстоятелствата, в които понякога се намираме, могат да бъдат изключително тежки и почти непоносими. Но свидетелствам, че дори в такива обстоятелства можем да чувстваме небесния Дух, да гледаме към бъдещето и това да изпълва живота ни с радост.
Един стих от книгата на Алма гласи: „Това е разказът за Амон и братята му относно техните пътувания в земята Нефи, страданията им в страната, скърбите и огорченията им, и неизразимата им радост“10. Скърбите и радостта не са взаимно изключващи се. Като призовани учители може би ви се иска да имахте различно призование. Като работещи за Църквата учители, може би ви се иска да отговаряхте за нещо друго. Няма проблем да ви се иска нещо, но моля, помнете, че щастието ви не зависи от това желанията ви да бъдат удовлетворявани. Щастието е начин на пътуване, а не крайна точка. Ако живеете, мислейки си, че е крайна точка, може никога да не бъдете щастливи.
Как човек намира щастие, без значение в какви обстоятелства се намира? Не знам всички отговори, но ви предлагам един важен: Благодарността е силно свързана с това да живеем щастливо. Президент Дитер Ф. Ухтдорф казва:
„Предлагам, вместо да бъдем благодарни за неща, да се съсредоточим върху това да бъдем „благодарни в нашите обстоятелства“, каквито и да са те. …
Този вид благодарност си проличава, независимо от случващото се около нас. … Тя разцъфва също толкова красиво в ледения пейзаж на зимата, колкото и в приятната топлина на лятото. …
Да бъдем благодарни в нашите обстоятелства е постъпка на вяра в Бог. …
Истинската благодарност е проява на надежда и свидетелство“11.
Нека предложа още един принцип, който ми е помагал да живея и да преподавам с повече радост. В началото на кариерата си реших да напусна Семинара и Института. Взех това решение, защото не мислех, че съм толкова добър, колкото учителите, които виждах около себе си. Виждах учители, които са интересни, начетени, уверени и с чувство за хумор, а не виждах много от тези качества в себе си. В крайна сметка не напуснах Семинара и Института, но вътрешната борба продължи, докато се чудех дали аз лично бих могъл ефективно да преподавам и помагам на младежите.
Говорейки за нашата уникална индивидуалност, сестра Патриша Холанд, съпругата на старейшина Джефри Р. Холанд, казва следното:
„Нашият Небесен Отец се нуждае от нас, каквито сме и каквито започваме да ставаме. Той съзнателно ни е създал различни един от друг, за да можем въпреки несъвършенствата си да изпълняваме Неговите цели. Най-голямото ми нещастие се дължи на чувството, че трябва да съм като другите или да правя това, което мисля, че те очакват от мен. Най-щастлива съм, когато се чувствам добре от това да съм самата себе си и да се опитвам да правя това, което Небесният Отец и аз очакваме от мен.
В продължение на много години се опитвах да сравнявам себе си – често тихата, замислена и внимателна Пат Холанд, с енергичния, жизнерадостен, разговорлив и активен Джеф Холанд и с хора с подобни качества. След няколко изтощителни провала научих, че не може да ни радва това да сме жизнерадостни, ако не сме такива по природа. Това е противоречие. Спрях да гледам на себе си като на човек с недостатъци. … Тази промяна ми даде свобода да приемам себе си и да се радвам на нещата по свой начин. …
… Някъде по пътя, някак си Господ ме просветли, че моята индивидуалност съответства точно на мисията и талантите, които Той ми е дал. … Открих, че разполагам с несметни и изобилни източници на енергия да бъда самата себе си. Но щом се поддам на стремежа да подражавам на другите, се чувствам сломена и изтощена и откривам, че сякаш вечно плувам срещу течението. Когато осуетяваме плана на Бог за нас, ние лишаваме този свят и Неговото царство от нашия уникален принос“12.
Предлагам две предупреждения, свързани с това да бъдете себе си. Първо, не предлагам, че трябва да живеем с отношението: „Аз просто съм такъв“. Президент Ръсел М. Нелсън казва: „Евангелието на Исус Христос наистина е Евангелие на промяна!“13 Трябва с готовност да търся насоки от моите ръководители как мога да се променям и по-добре да използвам своите качества и усилия за постигането на нашата цел. Още по-важно, Самият Христос ми е възложил отговорността да стана като Него. Но не трябва да бъда като останалите учители. Моята индивидуалност, подкрепена с дарбите на Духа, може да има уникален принос в работата на Семинара и Института.
Второ предупреждение: Когато първоначално дойдох в централния офис за ново назначение, тогавашният ни администратор старейшина Пол В. Джонсън ме покани в офиса си за насоки и съвет. Едно от нещата, които ми каза бе: „Не ограничавай сам себе си“. Разбрах, че това означава, че ако някога реша аз да определям как Господ може най-добре да ме използва за изпълнението на Своето дело, може би ограничавам възможностите си за израстване и служба.
За нещастие станах жертва точно на това, за което той ме предупреди. Опитах се да се старая максимално в административната роля, която ми бе възложена, но в сърцето си роптаех. Казвах си: „Аз не съм административен служител. Аз съм учител. Трябва да съм в класната стая, а не да присъствам на събрания“. Процесът бе дълъг и болезнен, докато не научих, че привидното ми желание да преподавам беше просто прикритие за желанието ми да задоволявам собствените си нужди. Да прекарваме времето си с учениците и Писанията е много удовлетворяващо. Да участваме в събрания за обсъждане на процедури – не чак толкова. Но това не е важно. Вършим ли това дело за лична облага и удовлетворение или с очи, отправени единствено към славата и целите Божии?
Надявам се, че ще бъдете по-мъдри от мен и няма сами да се ограничавате и да определяте как да бъдете полезни. Има необикновено щастие, което идва, когато се подчиняваме на волята на Отца, както Спасителят многократно учи и ни показва.
Този въпрос на подчиняване ме води и към друго предложение, което може да ни помага да сме щастливи като преподаватели по религия. Уверен съм, че повечето от нас искрено желаят да подчиняват своята воля на Небесния Отец. Става по-трудно, когато бъдем помолени да се подчиняваме на смъртните хора тук на земята, чрез които Господ ръководи Своето дело, било то в район, кол или в Семинара и Института. В кариерата си съм познавал много способни учители, които са били засегнати от действията на ръководител или поради изисквания, с които не са били съгласни. Без значение дали несправедливостите са истински или предполагаеми, тези учители са таили и подхранвали чувството на оскърбление с цената на собственото си щастие. Това чувство често се е превръщало в огорчение, което от своя страна е водело до раздори с другите и особено с по-високо стоящите.
Старейшина Нийл А. Максуел веднъж написа: „Животът в Църквата (и бих добавил в Семинара и Института) означава да имаме взаимоотношения с различни ръководители, някои от които не винаги ще бъдат мъдри, зрели или опитни. Всъщност, някои от нас са доста грубовати и недодялани. Част от преживяването по ошлайфането ни всъщност е в резултат на „търканията“ ни един с друг. Колко съществени могат да бъдат търпението и напасващата любов в такива обстоятелства“14.
Не мога достатъчно да наблегна колко са важни „търпението и напасващата любов“ за всеки преподавател по религия. Те имат съществено значение, за да намираме щастие и да преподаваме с Духа.
Президент Бойд К. Пакър казва: „Човек, който казва, че ще подкрепя президента на Църквата или висшите ръководители, но не може да подкрепи собствения си епископ, се самозалъгва. Човек, който не подкрепя епископа на своя район и президента на своя кол, не подкрепя президента на Църквата“15.
Няма време за още подробности, но в това твърдение има принцип, който вярвам, че се отнася за преподавателите по религия и техните взаимоотношения с определените им ръководители. Ако някои от вас са имали лоши чувства към ръководството, към конкретен ръководител или изисквания или защото сте пренебрегвани, или прекалено се вглеждат във вас, моля ви, загърбете тези чувства заради самите себе си. Щастието винаги ще убягва на тези, които не желаят да прощават, които разпространяват недоволството си сред другите или подклаждат раздори.
И сега, последното ми предложение. Само часове преди смъртта Си, Спасителят измива нозете на апостолите и след това казва:
„И така, ако Аз, Господ и Учител, ви умих краката, то и вие сте длъжни един на друг да си миете краката. …
Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате“16.
Голяма част от щастието, което можем да имаме в живота, ще идва, като забравяме себе си и съсредоточаваме мислите си и службата си върху другите. Като преподаватели по религия можем да намираме неизмеримо щастие, ако съсредоточаваме мислите, желанията и усилията си върху това да благославяме учениците. Говорейки на преподавателите по религия, президент Спенсър У. Кимбъл веднъж каза, че израстването и напредъка на нашите младежи трябва да бъде нашият „най-голям и значителен стремеж“17. Ако фокусът ни някога се отклони от учениците и започне да се насочва към нашите нужди, удобства, удовлетворение или признание, ще загубим значителна част от силата си да преподаваме ефективно, да не говорим за загубата на много от личното ни щастие.
Хари Емерсън Фосдик, протестантски пастор от миналия век, пише: „Някои християни носят своята религия на гърба си. Тя е като чанта с вярвания и традиции, които трябва да носят. Понякога тя натежава и те съзнателно я смъкват, но това означава скъсване със старите традиции и затова отново я слагат на рамо. Но истинските християни не носят своята религия, а религията им носи тях. Тя не е тежест, тя им дава крила. Тя ги въздига, помага им в трудности, с нея светът изглежда по-добър, животът – по-смислен, надеждата – истинска и жертвата си струва. Тя ги освобождава от страховете, чувството за безполезност, обезсърчаването и греха – страшните поробители на човешката душа. Когато видите истински християнин, можете да го познаете по неговата духовна енергия“18.
Надявам се и се моля Евангелието наистина да дава крила на всеки от вас, а не да е тежест, да сте заобиколени от огън и изпълнени с радост и личното ви щастие да подтиква други да търсят и следват неговия източник, който е Господ Исус Христос. Свидетелствам, че Той е бил най-щастливият човек, Който някога е ходил по тази земя и че Той ни кани да Го следваме и да живеем щастливо. В името на Исус Христос, амин.
© 2017 на Intellectual Reserve, Inc. Всички права запазени. Одобрено на английски: 5/17. Одобрено за превод: 5/17. Превод на „Filled with Joy“. Bulgarian. PD60004121 112