Говорим за Христа, радваме се в Христа

Чад Х. Уеб

Администратор, Семинар и Институт по религия

Излъчване на годишното обучение за Семинара и Института по религия • 12 юни 2018 г. • Театрална зала в Центъра за конференции

Благодаря ви, беше прекрасно. Толкова сме благословени. Привилегия е да бъда с всички вас днес. Благодаря ви за всичко, което вършите. Обичаме ви и обичаме да служим с вас.

Както много от вас, често си мисля за възможността да преподаваме на младежите и пълнолетните младежи в Църквата и често си мисля за това как можем да ги учим по по-въздействащ начин, като им помагаме да изграждат дълбока и неизменна вяра в Господ Исус Христос. Като размишлявах над този важен въпрос, се замислих за идеята, която сподели старейшина Кларк през януари, когато каза, че поканата на Спасителя да учим от Него означава, че първо трябва да се научим да Го познаваме. И второ, че трябва да учим от Него. Той цитира старейшина Нийл А. Максуел, който се обръща към поканата на Спасителя „учете се от мен“ и добавя: „Няма друг начин да учим задълбочено“¹.

Успях да разбера и вярвам, че единственият най-важен начин, по който можем да помагаме да увеличаваме вярата в подрастващото поколение е да поставим изцяло Исус Христос в центъра на нашето преподаване и изучаване, като помагаме на нашите ученици да започнат да Го опознават, да учат от Него и съзнателно да се стремят да станат като Него. Всеки ден ние трябва да „говорим за Христа, … да се радваме в Христа, … [и] проповядваме за Христа“².

Много от вас започнаха да откликват на тази покана, като подготвят уроците си по-внимателно, имайки тези идеи предвид и търсейки възможности да свидетелстват за Исус Христос и Неговите божествени качества, Неговата безгранична сила и Неговата нестихваща любов. В тези уроци се чувства до по-голяма степен влиянието на Светия Дух, има повече израз на благодарност за Спасителя, прилагане на по-значимо и лично отношение, както и повече млади хора, действащи с вяра.

Разбира се, най-важният начин, по който можем да помагаме на учениците да опознават Спасителя, е да им помагаме да се подготвят за свещените обреди на свещеничеството и да спазват сключените завети³. За да им помагаме да са достойни за благословиите на храма, трябва да им помагаме да опознават и следват Исус Христос. Но има и други неща, които можем да правим, докато са с нас, които ще им помагат да се уповават на Него и на Неговите учения и Единение.

За тази цел, мога ли да предложа четири начина, по които можем да поставяме Исус Христос до по-голяма степен в центъра на нашето изучаване и преподаване всеки ден.

1. Съсредоточавайте се върху званията, ролите, характера и качествата на Исус Христос.

Първо се съсредоточавайте върху званията, ролите, характера и качествата на Исус Христос. Президент Ръсел М. Нелсън ни отправя покана да позволяваме „на дадените в Topical Guide цитати за Исус Христос да станат (наша) лична учебна програма“⁴. Тази покана има за цел да ни помага да достигаме отвъд познанието за нещата, които Исус е вършил и да ни помага да Го опознаваме – да опознаваме Неговите качества и характер.

Например едно от званията на Исус Христос е Създател. Под ръководството на Своя Отец, Исус създава небесата и земята. Създател е също и една от Неговите божествени роли и говори за неговата същност. Като изучаваме как и защо Исус създава земята, можем да попитаме: „На какво ни учи това, за това кой е Той? Какво ни учи това за Неговите мотиви, Неговата любов и Неговата сила? Какви божествени качества на Спасителя се откриват в Неговата роля като Създател?“.

Може би си спомняте, че президент Бойд К. Пакър беше изтънчен човек на изкуството, който се обича да издялква птици от дърво. Един ден той пътувал в една кола, карана от старейшина А. Теодор Тътъл, а една от неговите дърворезби била поставена на задната седалка на колата. На едно кръстовище, старейшина Тътъл натиснал рязко спирачките и дърворезбата се преобърнала долу на пода и се счупила на парчета. Старейшина Тътъл бил съсипан, но не и президент Пакър. Той просто казал: „Остави. Аз го направих. Аз мога да го поправя“. И Той го сторил. Направил я по-здрава, отколкото била и дори я подобрил малко. Президент Пакър обяснява: „Кой те направи? Кой е твоят Създател? Няма нищо относно твоя живот, което да те превие или пречупи, което Той да не може да поправи и ще го поправи”⁵.

Когато нашите ученици разберат ролята на Исус като Създателя и когато размишляват върху разказите от Писанията, които свидетелстват за Неговата невероятна сила да поправя и изцелява Своите творения, техните сърца ще копнеят да изпитат тази сила и обещание в собствения си живот. Тогава те ще действат с вяра, за да изпитат Неговата невероятна сила да поправя това, което ги смущава.

Още едно от свещените звания за Исус е Изкупител. В Писанията се споменава за Него в ролята Му на Изкупител 930 пъти. На какво ни учи това звание за Неговия характер и качества? Какво означава Неговата изкупителна сила за Алма, Саул и жената, хваната в прелюбодеяние? Какво означава тя за Матей, лихваря и автора на Евангелието?

Намерих за интересно, че ние учим за призоваването на Матей към Дванадесетте в същата глава, където се разказва как Исус извършва чудеса и „изцелява всякаква болест и всякаква немощ“⁶. Исус извършва тези чудеса, защото се смилява над тях⁷. Но защо единствен Матей, от всичките автори на евангелията, включва своето призоваване сред извършването на тези чудеса? Може да е просто един хронологичен разказ, но мисля, че можем да научим нещо друго от това. Възможно ли е Матей да разбира, че най-голямото чудо, което Исус прави, е да ни изкупи, като прощава, обича, насърчава отделния човек и му показва неговата или нейната истинска същност и потенциал, точно както го прави за самия Матей?

Още един начин да помагаме на учениците да разпознават качествата на Исус е като се съсредоточаваме не само върху събитията в Писанията, но и на какво ни учат те за Спасителя. Например, защо учим историята за Амон, в която той отсича ръцете на човека, който разпръсква овцете на цар Ламоний? Изучаваме ли я, за да обсъждаме величието на Амон? Или това всъщност е история за величието на Бог? На какво ни учи тази история за Господ и за начина, по който Той благославя тези, които се уповават на Него? Собственият разказ на Амон завършва с това изпълнено с въодушевление свидетелство: „Не се хваля със своята сила… Да, аз знам, че съм нищо; … ето защо… ще се хваля с моя Бог, защото с Неговата сила аз мога да правя всичко“⁸.

Преди няколко месеца бях с една група от прекрасни учители, които помолих да изберат някоя история от Писанията или събитие от историята на Църквата и да помислят за това какво разкрива тя за същността на Бог. Отговорът на първия учител беше: „Полигамия“. Първата ми мисъл беше: „Много благодаря! Не би могъл да избереш по-трудна тема“. Но когато започнахме да говорим, се случиха чудни неща. Хората започнаха да споделят свидетелствата си за факта, че Небесният Отец обича всички Негови чеда и Го е грижа за тях. Друг говори за желанието на Господ да изисква трудни неща от нас, но че винаги ни подкрепя и възнаграждава подчинението ни. Друг говори за Бог като за Някого, Който обича семействата и иска децата да бъдат учени от любящи родители. По време на разговора, осъзнах, че Духът свидетелстваше за естеството и характера на Бог, че ние се почувствахме по-близо да нашия Небесен Отец и Неговия Син Исус Христос, и че стана така че Ги опознахме и обикнахме малко повече.

Исус Христос е нашият Създател. Той е нашият любящ, опрощаващ и състрадателен Изкупител и Избавител. Той също е Емануил, Божият Агнец, Месията, Светият Израилев и Начинателят и Завършителят на нашата вяра. Като се фокусираме върху Неговите звания, роли, характер и качества, Духът ще свидетелства за Него, давайки ни както повече разбиране и любов за това кой наистина е Той, така и по-голямо желание да ставаме като Него.

2. Наблягайте на примера на Исус Христос

Вторият начин, по който да поставяме Исус в центъра на нашето преподаване, е да разпознаваме и наблягаме на факта, че Той е съвършеният пример, олицетворението и изразът на всички евангелски принципи⁹. Един от нашите учители наскоро ми сподели, че за тяхното семейно изучаване на Писанията решили отново да прочетат Новия завет. Но този път, вместо да наблягат на това какво казва Исус, те се фокусират на това какво прави Той. Това да се съсредоточаваме върху съвършения Му пример кани Светия Дух да свидетелства за Него.

Дори когато не се говори директно за Исус в историята, която преподаваме, ние все още можем да Го дадем за пример за принципа, който историята илюстрира. Например, след определяне и анализиране на принцип, ние можем да попитаме: „Можете ли да сетите за случай в Писанията, когато Исус прилага този принцип?“. Или: „Кога сте виждали Исус да служи като пример за този принцип в живота ви или е вършил това за вас?“. Една ученичка наскоро била попитана този въпрос по отношение на това, че Спасителят е пример за благост. Нейните мисли и чувства бързо достигнали до нежността, с която Спасителят винаги се отнася към нея. Това преживяване, точно в класната стая, създало в нея дълбоко желание да бъде по-подобна на Христа и по-мила с хората, които разчитат на нея, както тя разчита на Господ.

Вие може да изучите всички книги, които са написани някога, и няма да откриете по-добра илюстрация на всеки един евангелски принцип, от тези, които се намират в Писанията и разказват за Исус и Неговата вечно служение. Размишляването върху примери, при които Господ е в Своята роля като Йехова, смъртния Христос и възкресения Спасител, ще увеличава силата на нашите ученици и способността им да предприемат ефективни, праведни действия. Това ще отведе нашите уроци отвъд обсъжданията за етиката и самоусъвършенстването и ще доближи учениците към силата на Спасителя и вечния план на щастие.

Използвайки примери, как бихме могли да преподаваме принципа на честността? Просто като „най-добрата политика“, защото хората ще ни се доверяват повече, ако сме честни? Или дали почтеността е основна черта от характера на Христос? Ако трябва да сме подобни на Него, нужно ли е да се научим да следваме Неговия съвършен пример да бъдем изцяло честни? Същият вид въпроси биха могли да бъдат зададени за всеки принцип от Евангелието.

Артър Хенри Кинг преподава тази идея по красив начин, когато казва: „Ние символизираме (доброто) в една истинска личност – Исус Христос, Синът Божий. Той е човек, не принцип, човек, който включва всички принципи. … И да следваш човек е много различно от следването на принцип. … Не е нужно да измисляме философски усложнения на етиката. Въобще няма връзка с това. Ние трябва да изучаваме Евангелието, да видим какво е правил Исус и да се опитаме да определим себе си с извършеното от Него. Знаем какво трябва да вършим, защото усещаме духа на Учителя, обичта на Учителя и защото сме се потопили в Евангелието. Евангелието, което пазим в сърцата си, ни позволява във всеки момент да усетим какво трябва да правим в определена ситуация“¹⁰.

Получаваме сила, когато обединим усилията си да живеем според Евангелието на Исус Христос. Ако някога усетим, че полагаме незначителни усилия или че да живеем според Евангелието е станало списък от задачи за изпълнение, то ние може би сме се откъснали от източника на благодат и радост, който търсим. Може дори да правим всички правилни неща, но да открием, че ни липсва целта. Евангелието не е списък от изисквания, то е добрата вест, че Исус Христос преодолява греха и смъртта. Исус Христос е централната фигура в плана на нашия Небесен Отец, за да ни помогне да станем подобни на Него. Той е съвършеният пример за това как трябва да живеем и източникът на божествената сила, от която се нуждаем. Като се научим да следваме Неговия пример и обединим усилията си да живеем според Неговото Евангелие, ние ще намираме радост в това да бъдем Негови ученици.

3. Търсете символите и подобията на Исус Христос

Трето, ние трябва да търсим символите и подобията¹¹ на Спасителя в живота на пророците и другите верни мъже и жени, както са записани в Писанията. Както пророкът Яков учи: „И всички неща, които са били давани на човек от Бога от началото на света, символизират Него“¹².

Поради това, когато преподавам Стария завет в Семинар, аз поставям големи листи хартия на задната стена в класната стая. Най-отгоре на всеки лист записвам името на пророк от Стария завет. Когато свършим с изучаването на раздел от Стария завет, моля учениците да помислят за нещата, които са научили за пророка, който сме изучавали и как неговите преживявания предвещават или напомнят за Спасителя. След като изучавахме за Адам, учениците записаха неща като: „Адам беше син на Бог“. „Той беше безсмъртен“. „Той влезе в градината“. „Той доброволно пое върху себе си смъртта, за да може ние да живеем“. Не отне много време преди някой да попита: „Все още ли говорим за Адам или говорим за Исус?“

По това време ученичка дойде по-рано за часа, за да сподели с мен нейното преживяване, докато изучавала Писанията. Предната вечер тя чела за последствията от падението на Адам в Моисей 4, където се казва: „тръни и бодили ще ти ражда тя“¹³. Откакто се научи да задава въпроса: „Как този разказ свидетелства за Христос?“, тя беше подтикната да попита: „Дали Исус е знаел, когато е говорил на Адам, че един ден Той буквално ще поеме (носи) последствията на Падението като венец от тръни?“

Нашите ученици открили още един пример в живота на Йосиф от Египет, определяйки повече от 60 начина, по които неговият живот символизира този на Спасителя. Учениците отбелязали, че и двамата са обичани от техния Отец, презрени от техните братя и продадени за цената на един роб. Те забелязват сходството в техните изпитания и факта, че Бог е винаги с тях. Тези сходства са толкова много повече, отколкото просто да се каже, че това е нещо интересно за споменаване. Животът на избраните от Господ пророци символизира Него и ни учат на Неговите божествени качества. Когато се използва пълноценно, този поглед върху обстоятелствата може да ни помогне да опознаваме Исус по-добре и да ставаме по-подобни на Него.

Съпругата ми Кристи, наскоро преподаваше същият този разказ от Писанията за Йосиф от Египет и попита класа: „Какви характеристики, наподобяващи Христос, виждате в историята на Йосиф?“. Ние говорим за неговата способност да превърне всяко изпитание в благословия. Ние говорим за неговото подчинение, търпението му, готовността му да си спомня за нуждаещите се и неговото желание да прощава. Въпросът ме накара да си спомня как в друг момент преди това изучавах тази история и си представях какво е било, когато Йосиф разкрива на своите братя кой е всъщност. Писанията казват, че те „се смутиха от неговото присъствие“¹⁴. Можете ли да си представите какво представлява един такъв момент и как те са се почувствали, знаейки какво са сторили? Но Йосиф им отговаря: „Елате близо до мене. … Аз съм брат ви Йосиф. … Сега не скърбете, … понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота ви“¹⁵. Като си представям това събитие, разбирам по-добре какво ще се случи, когато застанем пред Господ в Съдния ден. Определено мога да си представя, че ще помним греховете си и можем да се чувстваме „смутени“, бидейки в Неговото присъствие. Но също мога да си представя как Той ни вдига от нашите колене, казвайки: „Елате при мен, елате близо до мене, аз съм брат ви. Бог ме изпрати, за да опази живота ви“.

Когато се съсредоточаваме върху символите и подобията на Исус Христос, тогава можем да помагаме на нашите ученици да разпознават неговите качества, задавайки въпроси като:

„Какви Христови качества виждате в живота на този пророк?“
„Кога сте били благославяни поради факта, че Исус притежава тези качества?“ Или: „Как Спасителят е показал тези качества от ваше име?“
„Какво бихте могли да направите, за да станете по-подобни на Исус Христос и да придобиете тези божествени качества?“ Или „Какво от това, което сте научили за своя Небесен Отец и Исус Христос, ви вдъхновява да действате с вяра, за да Ги следвате?“

И когато учениците дават отговори като „да се молим“ или „да четем Писанията“, ще направим добре, като им помогнем да свържат тези действия с Небесния Отец и Исус Христос, като им задаваме следните въпроси:

„Как ще се различава начинът, по който се молите, като знаете на кого говорите?“
„Как ще изучавате Писанията по начин, който ще ви помага да опознавате по-добре Спасителя и да бъдете по-подобни на Него?“

Тези въпроси ще помагат на учениците да развиват повече сила и способност да опознават Спасителя и да се учат от Него.

4. Споделяйте ясно свидетелство за Исус Христос

Четвъртото нещо, което можем да правим, е да споделяме ясно свидетелство за Исус Христос.

Трябва да говорим за Него по-често, по-въздействащо и с по-голяма почит, преклонение и благодарност. Трябва както да споделяме собствените си свидетелства, така и да намерим ефективни начини да каним нашите ученици да споделят своите свидетелства помежду си. В наскорошно обсъждане относно принципа на молитвата, учителят поканил учениците да размишляват на какво ни учи поканата на Господ да се молим и Неговото обещание да ни отговаря, за същността на нашия Небесен Отец. След това те били помолени да размишляват върху качествата на Спасителя, които ни позволяват да се молим в Негово име. С тези обикновени въпроси, урок за молитвата се превърнал във възможността учениците да споделят свидетелство за силата и любовта на нашия Небесен Отец и Неговия Син, Исус Христос. Учениците си тръгнали, изпитвайки повече благодарност за връзката си с Божеството и за невероятната благословия, която ни е дадена да се молим в името на Исус Христос, който е нашият Застъпник пред Отца.

Още един съществен начин да свидетелстваме за Исус Христос е да позволяваме на свидетелствата на древните и съвременните пророци да бъдат чути в ученическата стая. Апостол Петър казва, че ние сме „избраните от Бога свидетели. … И ни заповяда… да свидетелстваме, че Той е определеният от Бога. … За него свидетелстват всички пророци“¹⁶.

Съвсем наскоро, старейшина Робърт Д. Хейлз направи изявление, което ме накара да размишлявам върху думите му. Той каза: „Ние гледаме, слушаме, четем, изучаваме и споделяме словата на пророците, за да бъдем предупреждавани и защитавани. Например: „Семейството: прокламация към света“ бе дадена много преди да преживеем изпитанията, на които е подложено сега семейството“. И тогава той добави следната мисъл: „Живият Христос: свидетелството на апостолите” бе приготвено преди времето, когато ще се нуждаем най-много от него“¹⁷.

Не съм склонен да мисля, че ни очаква все по-лошо бъдеще, но стана очевидно защо прокламацията беше изявена предварително, преди силните ветрове да задухат срещу традиционните семейства. И да чуем пророк да казва, че документът „Живият Христос“ е даден „предварително, преди най-много да се нуждаем от него“ ме кара да мисля, че още ветрове ще забушуват, атакувайки вярата на нашите ученици и нашите деца.

В „Живият Христос: свидетелството на апостолите“ се заявява: „Ние даваме своето свидетелство за реалността на Неговия несравним живот и безкрайната добродетел на Неговата велика единителна жертва. Той беше Великият Йехова на Стария завет, Месията на Новия завет. Той вървя по пътищата на Палестина, като изцеляваше болните, правеше слепите да прогледнат и възкресяваше мъртвите. Той учеше за истините на вечността. … Той даде Своя живот, за да извърши Единението за греховете на цялото човечество. … Той възкръсна от гроба, за да „стане първият плод на починалите“ (1 Коринтяните 15:20). … Той и Неговият Отец се явиха на момчето Джозеф Смит, поставяйки началото на отдавна обещаната епоха, когато ще се „изпълнят времената“ (Ефесяните 1:10). Ние свидетелстваме, че някой ден Той ще се върне на земята. „И славата Господна ще се яви, и всяка твар купно ще я види“ (Исаия 40:5). Исус е Живият Христос, безсмъртният Божий Син. Той е великият цар Емануил, Който днес стои от дясната страна на Своя Отец. Той е светлината, животът и надеждата на света. … Да благодарим на Бог за несравнимия дар на Неговия божествен Син“¹⁸.

Това свидетелство на Божиите пророци е дадено преди времето, когато нашите ученици и нашите деца ще се нуждаят най-много от него. Ние трябва да им помагаме да развиват силни свидетелства в своите умове и сърца. От това, което можем да направим, няма друго нещо, което ще благослови нашите ученици повече от това да им помагаме да опознават Исус Христос. Ние трябва да им помагаме да Го обичат, да Го следват и съзнателно да се стремят да станат като Него. Към свидетелството на Божиите пророци добавям моето смирено свидетелство, че Исус е Христос, Божият Син и Спасителят на света.

В святото име на Исус Христос, амин.