Моисей 7
Бележки под линия

Hide Footnotes

Тема

Глава 7

(декември 1830 г.)

Енох поучава, води людете, премества планини. Установява се град Сион. Енох предвижда идването на Сина Човешки, единителната Му жертва и възкресението на Светиите. Той предвижда Възстановяването, Събирането, Второто Пришествие и връщането на Сион.

1 И стана така, че Енох продължи речта си, казвайки: Ето, баща ни Адам поучаваше на тези неща; и мнозина повярваха и станаха асиновете Божии, но мнозина не повярваха и погинаха в греховете си, и очакват със бстрах, в страдание, огненото негодувание на гнева Божий да се излее върху тях.

2 И от това време нататък Енох започна да пророкува, казвайки на людете: Тъй както пътувах и застанах на мястото, наречено Мауха, и призовавах Господа, дойде един глас от небето, казвайки: Върни се и се качи на планината Симеон.

3 И стана така, че аз се върнах и отидох на планината; и като застанах на планината, видях небесата отворени и бях облечен със аслава;

4 и видях Господа, и Той стоеше пред лицето ми, и Той говорѝ с мен, тъй както човеците си говорят един с друг, алице в лице, и ми каза: бПогледни и Аз ще ти покажа света в продължение на много поколения.

5 И стана така, и ето, аз видях в долината Сум един многоброен народ, който живееше в шатри, който беше народът на Сум.

6 И отново Господ ми каза: Погледни; и аз погледнах на север, и видях народа на Ханаан, който живееше в шатри.

7 И Господ ми каза: Пророкувай; и аз пророкувах, казвайки: Ето, народът на Ханаан, който е многоброен, ще тръгне в боен строй срещу народа на Сум и ще го избие, тъй че ще бъде напълно унищожен. И народът на Ханаан ще се раздели в земята, и земята ще бъде пустееща и безплодна, и никой друг народ не ще я обитава, освен народът на Ханаан.

8 Защото ето, Господ ще прокълне земята с много жега и нейното безплодие ще продължи завинаги; и една ачернота ще дойде върху всички чеда на Ханаан, тъй че те ще бъдат презирани сред всичките люде.

9 И стана така, че Господ ми каза: Погледни; и аз погледнах, и видях земята Сарон, и земята Енох, и земята Омнер, земята Хени и земята Сем, и земята Анер, и земята Анания, и всичките им жители.

10 И Господ ми каза: Отиди при тези люде и им кажи: аПокайте се, да не би да изляза и да ги поразя с проклятие, и те да умрат.

11 И Той ми даде заповед, че трябва да акръщавам в името на Отца и на Сина, Който е изпълнен с бблагодат и истина, и на вСветия Дух, Който дава свидетелство за Отца и за Сина.

12 И стана така, че Енох продължи да призовава всички люде да се покаят, с изключение на народа на Ханаан.

13 И толкова голяма бе авярата на Енох, че той поведе хората Божии и техните врагове дойдоха да се сражават срещу тях. И той изговори словото Господне, и земята потрепера, и бпланините се отдръпнаха според заповедта му, и вреките от вода обърнаха посоката си, и ревът на лъвовете се чуваше от пустошта, и всички народи много се уплашиха, толкова гмогъщо бе словото на Енох и толкова голяма бе силата на езика, който Бог му беше дал.

14 Също произлезе и една земя от морската бездна; и толкова голям бе страхът на враговете на хората Божии, че те побягнаха и застанаха надалеч, и отидоха на земята, която произлезе от морската бездна.

15 И аисполините на земята също застанаха надалеч; и едно проклятие падна върху всичките люде, които се сражаваха срещу Бога.

16 И от това време нататък настанаха войни и кръвопролитие сред тях; но Господ дойде и заживя със Своите хора, и те живееха в праведност.

17 аСтрахът от Господа бе върху всички народи, толкова голяма бе славата Господна, която беше върху хората Му. И Господ бблагослови земята, и те бяха благословени върху планините и по високите места, и процъфтяваха.

18 И Господ нарече Своите хора аСион, защото те бяха бедно сърце и един ум, и живееха в праведност, и нямаше бедни сред тях.

19 И Енох продължи в праведност проповядването си сред хората Божии. И в неговите дни стана така, че те построиха един град, който беше наречен Градът на Святостта, тъкмо Сион.

20 И стана така, че Енох говорѝ с Господ и каза на Господа: Със сигурност аСион ще живее в безопасност завинаги. Но Господ каза на Енох: Сион Аз благослових, но проклех остатъка от людете.

21 И стана така, че Господ показа на Енох всичките обитатели на земята; и ето, той видя, че Сион в течение на времето беше авдигнат в небето. И Господ каза на Енох: Ето Моето жилище завинаги.

22 И Енох видя също и остатъка от людете, които бяха синовете на Адам, и те бяха смес от всичкото потомство на Адам, освен потомството на Каин, защото тези от потомството на Каин бяха ачерни и нямаха място между тях.

23 И след като Сион бе вдигнат в анебето, ето, Енох бвидя, че ввсичките народи на земята бяха пред него;

24 и идваха поколение след поколение, и Енох бе нависоко и аиздигнат, тъкмо в лоното на Отца и на Сина Човешки; и ето, властта на Сатана беше по цялото лице на земята.

25 И той видя ангели да се спускат от небесата, и чу един силен глас да казва: Горко, горко на обитателите на земята!

26 И той видя Сатана, и той имаше една голяма аверига в ръката си, и тя забулваше с бмрак цялото лице на земята; и той гледаше нагоре и се смееше, и вангелите му ликуваха.

27 И Енох видя аангели да се спускат от небето и да дават бсвидетелство за Отца и за Сина; и Светият Дух слезе върху мнозина, и те бяха грабнати от небесните сили в Сион.

28 И стана така, че Бог погледна от небето към остатъка от людете и заплака; и Енох даде свидетелство за това, казвайки: Как тъй небесата плачат и проливат сълзите си като дъжд върху планините?

29 И Енох каза на Господ: Как тъй Ти можеш да аплачеш, предвид на това, че си свят и че си от вечност до вечност?

30 И дори и да беше възможно човек да изброи песъчинките на земята, да, милионите аземи като тази, това не би било и началото на броя на Твоите бтворения; и завесите Ти са разпънати неподвижни, и все пак Ти си там, и лоното Ти е там; Ти също си справедлив, Ти си милостив и добронамерен завинаги.

31 И от всички Твои създания Ти си взел в Сион, в собственото Си лоно, от вечност до вечност; и обиталището на трона Ти не е нищо, освен амир, бсправедливост и вистина; и милост ще върви пред лицето Ти, и не ще има край; как тъй Ти можеш да плачеш?

32 И Господ каза на Енох: Ето, тези твои братя, те са творение на аръцете Ми; Аз им дадох тяхното бпознание в деня, в който ги създадох; и в Едемската градина Аз дадох на човека неговия всвободен избор.

33 И на братята ти казах, и също дадох заповед, че трябва да се аобичат един друг и че трябва да изберат Мен, Отца им; но ето, те са без обич и мразят собствената си кръв.

34 И аогънят на негодуванието Ми е разпален срещу тях; и в горещото Си недоволство Аз ще изпратя бпотоп върху им, защото свирепият Ми гняв е разпален срещу тях.

35 Ето, аз съм Бог и аСвят Човек е името Ми; Съветник е името Ми и Безкраен, и Вечен е бимето Ми също.

36 Ето защо, Аз мога да протегна ръцете Си и да обхвана всички творения, които съм създал, също и аокото Ми може да ги прониже; и сред всичките творения на ръцете Ми не е имало такова голямо бнечестие, като сред братята ти.

37 Но ето, греховете им ще бъдат върху главите на техните бащи; Сатана ще им бъде баща и окаяние ще бъде участта им; и целите небеса ще плачат над тях, тъкмо всичките творения на ръцете Ми; прочее, няма ли да плачат небесата пред вид на това, че тези ще страдат?

38 Но ето, тези, върху които е погледът ти, ще погинат в потопа; и ето, Аз ще ги затворя, приготвил съм азатвор за тях.

39 И аТози, Когото съм избрал, се застъпи пред лицето Ми. Ето защо, Той страда за греховете им дотолкова, че те да се покаят в деня, когато Моят бИзбран ще се върне при Мен; и до него ден те ще бъдат в встрадание.

40 Ето защо, затова ще плачат небесата, да, и всичките творения на ръката Ми.

41 И стана така, че Господ говорѝ на Енох и му разказа за всичките дела на чедата човешки; ето защо, Енох позна и видя тяхното нечестие, тяхната окаяност и заплака; и протегна ръцете си, и асърцето му набъбна и се разшири като вечността, и недрата му затъгуваха, и цялата вечност се разтърси.

42 И Енох видя също аНой и бсемейството му, и че потомството на всичките синове на Ной ще бъде спасено с временно спасение.

43 Ето защо, Енох видя, че Ной построи един аковчег и че Господ му се усмихна и го държеше в собствената Си ръка; но върху остатъка от нечестивите дойде потопът и ги погълна.

44 И когато Енох видя това, имаше горчивина в душата му и той плака за братята си, и каза на небесата: Ще аоткажа да бъда утешен; но Господ каза на Енох: Издигни сърцето си, възрадвай се и погледни.

45 И стана така, че Енох погледна и видя всичките семейства на земята от Ной нататък, и призова Господа, казвайки: Кога ще дойде денят Господен? Кога ще се пролее кръвта на Праведния, та всички, които скърбят, да бъдат аосветени и да имат вечен живот?

46 И Господ каза: Ще бъде по асредата на времето, в дните на нечестие и мъст.

47 И ето, Енох видя деня на пришествието на Сина Човешки в плътта и душата му се възрадва, и каза: Издигнат е Праведният и пожертван е аАгнецът от основаването на света; и чрез вяра аз съм в лоното на Отца; и ето, бСион е с мен.

48 И стана така, че Енох погледна към аземята и чу един глас от недрата ѝ да казва: Горко, горко на мен, майката на всички човеци! Аз съм в болка, изтощена съм от нечестието на моите чеда. Кога ще си ботпочина и ще бъда очистена от внечистотията, произлязла от мен? Кога моят Творец ще ме освети, та да мога да си отпочина и праведността да се задържи за известно време по лицето ми?

49 И когато Енох чу земята да се оплаква, той заплака и призова Господа, казвайки: О, Господи, няма ли да имаш състрадание към земята? Няма ли да благословиш чедата на Ной?

50 И стана така, че Енох продължи своя зов към Господа, казвайки: Моля те, о, Господи, в името на Твоя Единороден, тъкмо Исус Христос, да имаш милост над Ной и неговото потомство, тъй че земята никога повече да не бъде покривана с потоп.

51 И Господ не можа да откаже и встъпи в завет с Енох; и му се закле с клетва, че Той ще възпре апотопа и че ще призове чедата на Ной.

52 И Той изпрати неизменно повеление, че един аостатък от потомството на Енох винаги ще се намира сред всички народи, докато земята съществува.

53 И Господ каза: Благословен е този, чрез чието потомство ще дойде Месията, защото Той казва: Аз съм аМесия, бЦарят на Сион, вНебесната Канара, която се шири като вечността; който влезе през портата и се гизкачи чрез Мен, никога няма да пропадне; ето защо, благословени са тези, за които съм говорил, защото те ще се появят с дпесни на вечна радост.

54 И стана така, че Енох призова Господа, казвайки: Ще си отпочине ли земята, когато Синът Човешки дойде в плътта? Моля те, покажи ми тези неща.

55 И Господ каза на Енох: Погледни; и той погледна и видя аСина Човешки издигнат на бкръста, според начина на човеците.

56 И той чу силен глас, и небесата бяха забулени, и всичките творения Божии плачеха; и земята азастена, и скалите се разцепиха, и светиите се бнадигнаха, и бяха вувенчани от гдясната страна на Сина Човешки с корони от слава;

57 и колкото от адуховете, които бяха в бзатвор излязоха, толкова застанаха от дясната страна на Бога; останалите останаха в оковите на мрака до деня на великия съд.

58 И Енох отново заплака и призова Господа, казвайки: Кога ще си отпочине земята?

59 И Енох видя Сина Човешки да се възнася при Отца и призова Господа, казвайки: Няма ли отново да дойдеш на земята? Предвид на това, че Ти си Бог и аз Те познавам, и че Ти ми се закле и ми заповяда, че трябва да моля в името на Твоя Единороден, Ти си ме създал и си ми дал право на Твоя трон не от мен самия, а чрез Твоета собствена благодат; ето защо, аз Те питам дали отново няма да дойдеш на земята.

60 И Господ каза на Енох: Както Аз съм жив, тъкмо тъй ще дойда в апоследните дни, в дните на нечестие и мъст, за да изпълня клетвата, която съм ти дал относно чедата на Ной.

61 И ще дойде денят, в който земята ще си аотпочине, но преди този ден небесата ще бъдат бзатъмнени и взавеса от мрак ще покрие земята; и небесата ще се разтърсят, също и земята; и ще има големи изпитания сред чедата човешки, но Моите хора Аз ще гзапазя;

62 и аправедност ще изпратя от небето долу на земята, и бистина ще изпратя от вземята, за да дадат гсвидетелство за Моя Единороден, за двъзкресението Му от мъртвите, да, също и за възкресението на всички човеци; и ще сторя праведността и истината да пометат земята като потоп, за да еотбера Моите избрани от четирите краища на земята на място, което Аз ще приготвя — един Свят Град, та Моите люде да препашат кръста си и да очакват времето на пришествието Ми, защото ще има Моя скиния и тя ще се нарича Сион, един жНов Ерусалим.

63 И Господ каза на Енох: Тогава ти и целият ти аград ще ги срещнете там и ще ги приемем в лоното си, и те ще ни видят, и ние ще се хвърлим на врата им, и те ще се хвърлят на врата ни, и ще се целунем едни други;

64 и ще има Мое обиталище, и то ще е Сион, който ще бъде отделен от всичките творения, които Аз съм създал; и в продължение на ахиляда години земята ще си ботпочива.

65 И стана така, че Енох видя деня на апришествието на Сина Човешки в последните дни, за да живее на земята в праведност, в продължение на хиляда години;

66 но преди този ден, той видя големите изпитания сред нечестивите. И видя също морето, че беше развълнувано, и човешките сърца аобезкуражени, очакващи със страх бвъзмездията на Всемогъщия Бог, които ще сполетят нечестивите.

67 И Господ показа на Енох всичко, тъкмо до края на света; и той видя деня на праведните, часа на изкуплението им и получи пълна арадост.

68 И всичките дни на аСион от времето на Енох бяха триста шестдесет и пет години.

69 И Енох и всичките му люде авървяха с Бог и Той пребиваваше посред Сион; и стана така, че Сион го нямаше вече, защото Бог го прие в собственото Си лоно. И оттам тръгна сказанието: Сион си отиде.