Писания
Моисей 6


Глава 6

(ноември–декември 1830 г.)

Потомството на Адам води възпоменателна книга. Праведното му потомство проповядва покаяние. Бог се показва на Енох. Енох проповядва Евангелието. Планът на спасението е разкрит пред Адам. Той приема кръщението и свещеничеството.

1 И аАдам се вслуша в гласа Божий и призова синовете си да се покаят.

2 И Адам позна жена си отново и тя роди син, и той му даде името аСит. И Адам прослави името Божие, като каза: Бог ми определи друго потомство вместо Авел, когото Каин уби.

3 И Бог се показа на Сит, и той не се разбунтува, а принесе приемлива ажертва, както брат си Авел. И на него също му се роди син, и той му даде името Енос.

4 И тогава тези мъже започнаха да апризовават името Господне, и Господ ги благослови.

5 И се водеше една авъзпоменателна книга, в която се записваше на езика на Адам, защото на всички, които призоваваха Бога, беше дадено да пишат чрез духа на бвдъхновението;

6 и те учеха децата си да четат и да пишат, и имаха език, който беше чист и несмесен.

7 Сега, това същото аСвещеничество, което беше в началото, ще бъде също и в края на света.

8 Това пророчество изрече Адам, както беше вдъхновен от аСветия Дух; и беше водено бродословие от вчедата Божии. И то беше гкнигата на поколенията на Адам и казваше: В деня, в който Бог сътвори човека, по подобието на Бога го създаде Той;

9 по аобраза на собственото Си тяло, мъж и жена бги сътвори Той, и ги благослови, и ги нарече с вимето Адам, в деня, когато бяха сътворени и станаха живи гдуши на земята върху дподножието на Бога.

10 И аАдам живя сто и тридесет години, и роди син по свое собствено подобие и по свой собствен бобраз, и му даде името Сит.

11 И дните на Адам след като беше родил Сит, бяха осемстотин години; и той роди много синове и дъщери.

12 И всичките дни, които Адам изживя, бяха деветстотин и тридесет години, и той умря.

13 Сит живя сто и пет години и роди Енос, и пророкуваше през всичките си дни, и учеше сина си Енос на пътищата Божии; ето защо, Енос също пророкуваше.

14 И след като роди Енос, Сит живя осемстотин и седем години, и роди много синове и дъщери.

15 И чедата човешки бяха многобройни по цялото лице на земята. И в онези дни Сатана имаше голямо агосподство над човеците и вилнееше в сърцата им, и от това дойдоха войни и кръвопролития; и търсейки власт, ръката на човека се вдигаше срещу собствения му брат, за да раздаде смърт поради бтайни заговори.

16 Всичките дни на Сит бяха деветстотин и дванадесет години и той умря.

17 И Енос живя деветдесет години и роди аКенан. И Енос и остатъкът от Божиите люде излязоха от земята, която се наричаше Сулон, и заживяха в една земя на обещание, която той нарече на собствения си син, когото беше наименувал Кенан.

18 И след като роди Кенан, Енос живя осемстотин и петнадесет години, и роди много синове и дъщери. И всичките дни на Енос бяха деветстотин и пет години, и той умря.

19 И Кенан живя седемдесет години и роди Маалалеил; и след като роди Маалалеил, Кенан живя осемстотин и четиридесет години и роди синове и дъщери. И всичките дни на Кенан бяха деветстотин и десет години, и той умря.

20 И Маалалеил живя шестдесет и пет години и роди Яред. И след като роди Яред, Маалалеил живя осемстотин и тридесет години, и роди синове и дъщери. И всичките дни на Маалалеил бяха осемстотин деветдесет и пет години, и той умря.

21 И Яред живя сто шестдесет и две години и роди аЕнох. И след като роди Енох, Яред живя осемстотин години, и роди синове и дъщери. И Яред учеше Енох на всичките пътища Божии.

22 И това е родословието на синовете на Адам, който беше асин Божий, с когото самият Бог общуваше.

23 И те бяха апроповедници на праведността, и говореха, бпророкуваха, и призоваваха всички човеци навсякъде да се впокаят; и се преподаваше гвяра на чедата човешки.

24 И стана така, че всичките дни на Яред бяха деветстотин шестдесет и две години, и той умря.

25 И Енох живя шестдесет и пет години и роди аМатусал.

26 И стана така, че Енох пътуваше из земята сред людете; и тъй както пътуваше, Духът Божий се спусна от небето и застана върху него.

27 И той чу един глас от небето да казва: Енох, сине Мой, пророкувай на тези люде и им кажи: Покайте се, защото тъй каза Господ: аРазгневен съм на тези люде и страшният Ми гняв е разпален срещу тях; защото сърцата им закоравяха и бушите им тежко чуват, и очите им вне виждат надалеч.

28 И през тези много поколения, тъкмо от деня, когато ги създадох, те се аотклоняваха, и Ме отричаха, и търсеха собствените си съвети в мрака; и в собствените си мерзости замислиха убийство, и не спазваха заповедите, които Аз дадох на баща им Адам.

29 Ето защо, те се заклеваха лъжливо и чрез своите аклетви си навлякоха смърт; и бпъкъл съм приготвил за тях, ако не се покаят.

30 И това е едно повеление, което съм изпратил чрез собствената Си уста от началото на света, от неговото основаване; и чрез устата на Моите служители, бащите ти, Аз съм го повелил, и тъкмо тъй то трябва да бъде изпратено на света, до неговите краища.

31 И когато Енох чу тези слова, той се поклони доземи пред Господа и говорѝ пред Господа казвайки: Защо е тъй, че съм намерил благоразположение в очите Ти? Аз съм само едно момче и всички люде ме мразят, защото съм абавен в говора. Защо да съм Твой служител?

32 И Господ каза на Енох: Иди и прави според както съм ти заповядал, и никой човек няма да те нарани. Отвори аустата си и тя ще бъде изпълнена, и Аз ще ти дам говор, защото всичката плът е в ръцете Ми, и ще сторя според както ми се види за добре.

33 Кажи на тези люде: аИзберете днес да служите на Господа Бога, Който ви създаде.

34 Ето, Духът Ми е върху теб, ето защо, всички твои слова Аз ще оправдая; и апланините ще се отдръпват пред теб, и бреките ще обръщат посоката си; и ти ще пребиваваш в Мен, и Аз в теб, ето защо, входи с Мен.

35 И Господ говорѝ на Енох, и Му каза: Намажи очите си с кал, измий ги и ще прогледнеш. И той го стори.

36 И той видя адуховете, които Бог беше създал. И той видя също неща, които не бяха видими за бестественото око. И оттогава насетне навред из земята тръгна мълвата: Господ е издигнал вгледач за народа Си.

37 И стана така, че Енох отиде в земята сред людете, заставаше на хълмовете и високите места и викаше на висок глас, свидетелствайки срещу делата им; и всички човеци бяха аобидени заради него.

38 И те излязоха по високите места да го чуят, като казаха на пазачите на шатри: Останете тук и пазете шатрите, докато ние отидем там да видим гледача; защото той пророкува и има нещо странно на земята; един луд е дошъл сред нас.

39 И стана така, че когато го чуха, никой човек не сложи ръка върху му, защото страх споходи всички онези, които го чуха; защото той ходеше с Бога.

40 И един човек, чието име беше Махия, дойде при него и му каза: Кажи ни ясно кой си ти и откъде идеш?

41 И той им каза: Идвам от Кенанската земя, земята на моите бащи, земя на праведност до този ден. И баща ми ме учеше на всичките пътища Божии.

42 И стана така, че както пътувах от Кенанската земя по източното море, Аз видях видение; и ето, видях небесата и Господ говорѝ с мен, и ми даде заповед; ето защо, по тази причина изговарям тези неща — за да спазя заповедта.

43 И Енох продължи речта си, казвайки: Господ, Който говорѝ с мен, Той същият е Богът на небето; и Той е моят Бог и вашият Бог, и вие сте мои братя; и защо се асъветвате вие самите, а отричате Бога на небето?

44 Той създаде небесата, аземята е Неговото бподножие и основата ѝ е Негова. Ето, Той я положи и множество от човеци доведе Той по лицето ѝ.

45 И смъртта дойде върху бащите ни; при все това, ние ги познаваме и не можем да го отречем. И ние познаваме всички, даже първия от всички, тъкмо Адам.

46 Защото ние водихме сред нас една авъзпоменателна книга съгласно образеца, даден от Божия пръст.И той ни е даден на нашия собствен език.

47 И когато Енох изговори Божиите слова, людете се разтрепераха и не можеха да стоят в негово присъствие.

48 И той им каза: Ние съществуваме, понеже Адам ападна; и чрез неговото падение дойде бсмъртта и бяхме направени участници в окаяността и злочестината.

49 Ето, Сатана дойде сред чедата човешки и ги аизкуши да се поклонят нему; и човеците бяха станали бплътски, впохотливи и дяволски, и са гизключени от Божието присъствие.

50 Но Бог направи тъй, щото бащите ни да разберат, че всички човеци трябва да се покаят.

51 И Той призова нашия баща Адам със собствения Си глас, казвайки: Аз съм Бог; Аз създадох света и ачовеците, бпреди да бъдат в плътта.

52 И Той също му каза: Ако се обърнеш към Мен и се вслушаш в гласа Ми, и повярваш, и се покаеш за всичките си прегрешения, и бъдеш акръстен тъкмо във вода в името на Моя Единороден Син, Който е изпълнен с бблагодат и истина, Който е вИсус Христос, единственото гиме, което ще е дадено под небето, чрез което дспасението ще дойде до чедата човешки, ти ще получиш дара на Светия Дух, искайки всичко в Негово име; и каквото и да поискаш, ще ти се даде.

53 И баща ни Адам говорѝ на Господ, и каза: Защо човеците трябва да се покаят и да бъдат кръстени във вода? И Господ каза на Адам: Ето, Аз съм ти апростил твоето прегрешение в Едемската градина.

54 Оттук дойде сказанието навред сред людете, че аСинът Божий е извършил бединение за първоначалната вина, при което греховете на родителите не могат да бъдат наложени върху главите на вдецата, защото те са чисти от основаването на света.

55 И Господ говорѝ на Адам, казвайки: Доколкото децата ти са заченати в грях, тъкмо тъй, когато започнат да растат, агрехът се зачева в сърцата им; и те опитват бгорчивото, за да могат да узнаят цената на доброто.

56 И на тях им е дадено да различават доброто от злото, ето защо, те адействат за самите себе си и Аз съм ти дал друг закон и заповед.

57 Ето защо, учи децата си на това, че всички човеци, навсякъде, трябва да се апокаят или по никакъв начин не могат да наследят царството Божие, защото нищо бнечисто не може да пребивава там или да вживее в присъствието Му; защото на езика на Адам Неговото име е гСвят Човек, а името на Неговия Единороден е дСинът Човешки, тъкмо Исус Христос, един праведен еСъдия, Който ще дойде в средата на времето.

58 Ето защо, Аз ти давам заповед свободно да обучаваш адецата си на тези неща, казвайки, че:

59 Падението идва по причина на прегрешение, което падение носи смърт; и тъй както бяхте родени на света чрез вода и кръв, и адуха, който Аз съм създал, и тъй от бпръстта станахте жива душа, тъкмо тъй трябва да бъдете вродени отново в небесното царство от гвода и от Духа, и да бъдете очистени чрез кръв, тъкмо кръвта на Моя Единороден, за да можете да бъдете осветени от всеки грях и да се драдвате на есловата на вечния живот на този свят, и на вечен живот в идния свят, тъкмо на безсмъртна жслава;

60 защото чрез аводата спазвате заповедта, чрез Духа сте боправдани и чрез вкръвта сте госветени,

61 тъй че Той е даден, за да пребъде във вас небесното свидетелство, аУтешителят, миролюбивите неща на безсмъртната слава, истината за всички неща, този, Който оживотворява всичко, Който дава живот на всички неща, този, Който познава всички неща и има всяка власт според мъдростта, милосърдието, истината, справедливостта и правосъдието.

62 И сега, ето, Аз ти казвам: Това е апланът за спасението на всички човеци чрез кръвта на Моя бЕдинороден, Който ще дойде в средата на времето.

63 И ето, всички неща имат своето подобие и всичко е сътворено и създадено, за да адава свидетелство за Мен — и нещата, които са материални, и нещата, които са духовни; неща, които са в небесата горе, и неща, които са върху земята, и неща, които са в земята, и неща, които са под земята, и отгоре, и отдолу; всичко дава свидетелство за Мен.

64 И стана така, че когато Господ беше разговарял с Адам, баща ни, Адам призова Господа и бе грабнат от аДуха Господен, и отнесен долу във водата, и бе положен под бводата, и бе изваден от водата.

65 И тъй той бе кръстен и Духът Божий се спусна върху него; и тъй, бе ароден от Духа и стана оживотворен във бвътрешния човек.

66 И той чу един глас от небето да казва: Ти си акръстен с огън и със Светия Дух. Това е бсвидетелството на Отца и на Сина, отсега нататък и во веки.

67 И ти си според ареда на Оногова, Който беше без начало на дни и край на години, от вечност до вечност.

68 Ето, ти си аедно с Мен, син Божий. И тъй всички могат да станат Мои бсинове. Амин.