Писания
Моисей 4


Глава 4

(юни–октомври 1830 г.)

Как Сатана стана дяволът. Той изкушава Ева. Адам и Ева падат и смъртта влиза в света.

1 И аз, Господ Бог, говорих на Моисей, казвайки: Този аСатана, на когото ти заповяда в името на Моя Единороден, е същият, който беше от бначалото; и той дойде при Мен, казвайки: Ето ме тук, изпрати мен. Аз ще бъда Твоят син и ще изкупя цялото човечество, тъй че нито една душа няма да бъде изгубена; и ваз със сигурност ще го направя. Ето защо, отдай ми Твоята почит.

2 Но ето, Възлюбеният Ми аСин, Който беше Моят Любим и бИзбран от началото, Ми каза: вОтче, да бъде гволята Ти и да бъде Твоя дславата, завинаги.

3 Затова, тъй като Сатана се аразбунтува срещу Мен и поиска да унищожи бсвободата на избор на човека, която Аз, Господ Бог, му бях дал, а също и да му дам собствената Си сила, Аз сторих чрез силата на Моя Единороден той да бъде внизвергнат.

4 И той стана Сатана, да, тъкмо дяволът, бащата на всички алъжи, за да мами и заслепява човеците, и да ги отвежда в робство според волята си, тъкмо толкова от тях, колкото не се вслушат в гласа Ми.

5 И сега, змията беше апо-лукава от всички полски зверове, които Аз, Господ Бог, бях създал.

6 И Сатана подбуди сърцето на змията (защото беше отклонил мнозина след себе си) и потърси да измами също и аЕва, защото не познаваше Божия промисъл, ето защо, той потърси да унищожи света.

7 И той каза на жената: Да, каза ли Бог да не ядеш от никое дърво в аградината? (И той говореше чрез устата на змията).

8 И жената каза на змията: Можем да ядем от плода на дърветата в градината,

9 но от плода на дървото, което виждаш посред градината, Бог е казал: Да не ядете от него, нито да го докосвате, да не би да умрете.

10 И змията каза на жената: Няма непременно да умрете,

11 защото Бог знае, че в деня, в който ядете от него, аочите ви ще се отворят и ще бъдете като богове, да бпознавате доброто и злото.

12 И когато жената видя, че дървото беше добро за храна и че е станало приятно за очите, дърво ажелателно, което да я направи мъдра, тя взе от плода му и бяде, и даде също на мъжа си, който беше с нея, та и той яде.

13 И отвориха се очите и на двамата, и те познаха, че са аголи. И съшиха смокинови листа, та си направиха престилки.

14 И те чуха гласа на Господ Бог, тъй както се аразхождаха в градината в хладината на деня; и Адам и жена му отидоха да се скрият от присъствието на Господа Бога сред дърветата на градината.

15 И Аз, Господ Бог, повиках Адам и му казах: Къде аотиваш?

16 И той каза: Чух гласа Ти в градината и се уплаших, понеже познах, че съм гол и се скрих.

17 И Аз, Господ Бог, казах на Адам: Кой ти каза, че си гол? Ял ли си от дървото, от което ти заповядах да не ядеш, защото ако е тъй, трябва непременно да аумреш?

18 И човекът каза: Жената, която Ти ми даде и заповяда да остане с мен, тя ми даде от плода на дървото и аз ядох.

19 И Аз, Господ Бог, казах на жената: Що е това, което си сторила? И жената каза: Змията ме аизмами и аз ядох.

20 И Аз, Господ Бог, казах на змията: Понеже си сторила това, анай-проклета да си от всичкия добитък и от всеки полски звяр. По корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си;

21 и ще поставя вражда между теб и жената, между твоето потомство и нейното потомство: То ще ти наранява главата, а ти ще му нараняваш петата.

22 На жената Аз, Господ Бог, казах: Ще преумножа твоята болка и зачатието ти. С аболка ще раждаш деца и твоето желание ще бъде за мъжа ти, и той ще владее над теб.

23 И на Адам Аз, Господ Бог, казах: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от плода на дървото, за което ти заповядах, казвайки да не ядеш от него, проклета ще бъде земята заради теб. С болка ще се храниш от нея през всичките дни на живота си;

24 тръни и бодили ще ти ражда тя и ти ще ядеш полските растения.

25 С апот на лицето си ще ядеш хляб, докато не се върнеш в земята (защото ти непременно ще умреш), понеже от нея си взет, понеже беше бпръст и в пръстта трябва да се върнеш.

26 И Адам наименува жена си Ева, защото тя бе майката на всички живи; защото тъй Аз, Господ Бог, съм нарекъл първата от всички жени, които са амного.

27 На Адам, също и на жена му Аз, Господ Бог, направих дрехи от кожи и ги аоблякох в тях.

28 И Аз, Господ Бог, казах на Моя Единороден: Ето, ачовекът стана като един от Нас, да бпознава доброто и злото. И сега, за да не протегне ръката си да ввземе също и от гдървото на живота, да яде и да живее вечно,

29 ето защо Аз, Господ Бог, ще го изпъдя от аЕдемската градина, за да обработва земята, от която беше взет;

30 защото както Аз, Господ Бог, съм жив, тъкмо тъй асловата Ми не може да бъдат напразни, защото щом като излязат от устата Ми, те трябва да бъдат изпълнени.

31 Затова Аз изпъдих човека и поставих на изток от Едемската градина ахерувими и пламтящ меч, който се въртеше на всички страни, за да се пази пътя към дървото на живота.

32 (И тези са словата, които изрекох на Моя служител Моисей, и те са истинни, тъкмо както Аз искам, и ги изрекох на теб. Гледай да не ги показваш на никой човек, докато не ти заповядам, освен на тези, които вярват. Амин.)