Писания
Мосия 5


Глава 5

Светиите стават синове и дъщери Христови чрез вярата. Тогава те са наречени на името на Христа. Цар Вениамин ги увещава да бъдат постоянни и непоклатими в добрите дела. Около 124 г. пр. Хр.

1 И сега стана така, че след като цар Вениамин беше говорил така на народа си, той изпрати свои люде сред тях, желаейки да узнае от народа си дали те са повярвали на словата, които той им беше изрекъл.

2 И всички те се провикнаха в един глас, казвайки: Да, ние вярваме на всичките слова, които си ни казал; и ние също знаем за тяхната сигурност и истинност поради Духа на Господа Всемогъщи, Който е извършил голяма апромяна в нас, в сърцата ни, та да нямаме повече склонност да вършим бзло, а да вършим добро непрестанно.

3 И ние самите също чрез безпределната Божия добрина и чрез проявите на Неговия Дух имахме велики видения за онова, което трябва да дойде; и ако беше нужно, ние можехме да пророкуваме за всички неща.

4 И вярата ни в нещата, които нашият цар ни е казал, е това, което ни доведе до това велико знание, поради което ние се радваме с такава велика радост.

5 И ние сме готови да встъпим в азавет с нашия Бог да вършим волята Му и да се подчиняваме на заповедите Му във всички неща, които Той ще ни заповяда във всичките оставащи ни дни, за да не си навлечем бнескончаемо мъчение, както е било изречено от вангела, та да не пием от чашата на Божия гняв.

6 И сега, това са именно словата, които цар Вениамин желаеше да чуе от тях; и ето защо, той им каза: Вие изрекохте словата, които желаех да чуя; и завета, който сключихте, е праведен завет.

7 И сега, поради завета, който сключихте, вие ще се наричате ачеда Христови, Негови синове и Негови дъщери; защото ето, днес Той ви броди духовно; защото казвате, че всърцата ви са се променили чрез вяра в Неговото име; ето защо, вие сте гродени от Него и станахте Негови дсинове и дъщери.

8 И под този надслов вие сте аосвободени и бняма друг надслов, чрез който да можете да бъдете освободени. Няма друго виме, чрез което идва спасението; ето защо, аз бих желал да гвземете върху си името на Христа, всички вие, които сте встъпили в завет с Бога да бъдете послушни до края на живота си.

9 И ще стане така, че всеки, който направи тъй, ще се намери от дясната страна на Бога, понеже той ще знае името, с което е наречен; защото той ще бъде наречен с името на Христа.

10 И сега, ще стане така, че всеки, който не вземе върху си името на Христа, ще трябва да бъде наречен с някое адруго име; ето защо, той ще се намери от блявата страна на Бога.

11 И аз бих желал също да помните, че това е аимето, което казах, че ще ви дам, което никога няма да бъде заличено, освен ако не е чрез прегрешение; ето защо, внимавайте да не прегрешите, та името да не бъде заличено в сърцата ви.

12 Казвам ви, бих желал да помните да азапазите това име записано в сърцата ви завинаги, за да не се намерите от лявата страна на Бога, а да чуете и познаете гласа, с който ще бъдете повикани, както и името, с което Той ще ви повика.

13 Защото как човек може да апознава господар, на когото не е служил и който е чужденец за него и е далеч от мислите и намеренията на сърцето му?

14 И пак, взема ли човек осел, който принадлежи на съседа му, за да го задържи? Казвам ви, не! Той не ще го допусне дори да пасе сред стадата му, но ще го напъди и ще го отхвърли. Аз ви казвам, че тъкмо тъй ще бъде и с вас, ако не знаете името, с което сте наречени.

15 Ето защо, аз бих желал да останете постоянни и непоклатими, винаги изобилстващи на добри дела, та Христос, Господ Бог Всемогъщи, да ви азапечати за Негови, за да бъдете отведени в небесата, за да имате вечно спасение и вечен живот чрез мъдростта и силата, и правосъдието, и милостта на Оногова, Който бсътвори всички неща на небето и на земята, Който е Бог над всичко. Амин.