Писания
Мосия 4
Бележки под линия
Тема

Глава 4

Цар Вениамин продължава обръщението си. Спасението идва чрез Единението. Повярвайте в Бога, за да се спасите. Получете опрощение на греховете си чрез вярност. Раздавайте от вашето имущество на бедните. Вършете всички неща с мъдрост и в ред. Около 124 г. пр. Хр.

1 И сега стана така, че когато цар Вениамин беше свършил да говори словата, които му бяха предадени от ангела Господен, той хвърли поглед наоколо към множеството и ето, те бяха паднали на земята, защото ги споходи астрах от Господа.

2 И те се бяха видели в собственото си аплътско състояние, бпо-нищожни даже и от праха на земята. И всички те се провикнаха високо в един глас, казвайки: О, помилуй и приложи вединяващата кръв на Христа, та да може да получим опрощение на греховете си и сърцата ни да се очистят; защото ние вярваме в Исуса Христа, Сина Божий, Който гсътвори небесата и земята и всички неща и Който ще слезе между чедата човешки.

3 И стана така, че след като бяха изрекли тези слова, Духът Господен дойде върху тях и те бяха изпълнени с радост, след като получиха аопрощение на греховете си и спокойна бсъвест поради извънредната ввяра, която те имаха в Исуса Христа, Който трябваше да дойде според словата, които цар Вениамин им беше казал.

4 И цар Вениамин отвори отново устата си и започна да им говори, казвайки: Приятели мои и мои братя, мой роде и мой народе, отново бих призовал за вниманието ви, за да можете да чуете и разберете останалата част от словата ми, които ще ви кажа.

5 Защото ето, ако в този момент знанието за добрината аБожия е събудило у вас чувство за вашата нищожност и вашето долно и паднало състояние —

6 аз ви казвам, ако сте стигнали до азнание за добрината Божия и Неговата несравнима сила, и Неговата мъдрост, и Неговото търпение, и Неговото дълготърпение към чедата човешки; както и бединението, което е било приготвено от восноваването на света, та тъй спасението да дойде при оногова, който се гуповава на Господа и който е усърден в спазването на Неговите заповеди, и който продължи във вярата чак до края на живота си, сиреч живота на смъртното тяло —

7 аз ви казвам, че това е човекът, който получава спасение чрез единението, приготвено от основаването на света за цялото човечество, което някога е било от ападението на Адам, или което е, или което някога ще бъде, чак до края на света.

8 И това е средството, чрез което идва спасението. И няма аникакво друго спасение освен това, за което бе говорено; нито пък има други условия, при които човек може да бъде спасен, освен условията, за които ви казах.

9 Вярвайте в Бога; вярвайте, че Той е и че Той сътвори всички неща и в небесата, и на земята; вярвайте, че Той е авсемъдър и всемогъщ както на небето, тъй и на земята; вярвайте, че човек не може да бразбере всички неща, които Господ може да разбере.

10 И пак, вярвайте, че трябва да се апокаете за греховете си, да ги изоставите и да се смирите пред Бога; да Го помолите с искреност в сърцето да ви бпрости; и сега, ако ввярвате във всички тези неща, гледайте да ги гвършите.

11 И пак ви казвам, както съм казвал и преди, че тъй както сте стигнали до знанието за славата Божия, или ако сте познали добрината Му и сте вкусили от алюбовта Му, и сте получили бопрощение на греховете си, което предизвиква такава извънредно велика радост в душите ви, тъкмо тъй аз бих желал да помните и да запазите завинаги в паметта си величието Божие и вашата собствена внищожност, и Неговата гдобрина, и дълготърпението Му към вас, недостойни създания, и да се смирите чак в дълбините на дсмирението, епризовавайки всеки ден името Господне, и като останете непоколебими във вярата към това, което трябва да дойде, което бе изречено чрез устата на ангела.

12 И ето, аз ви казвам, че ако направите това, вие винаги ще се радвате и ще бъдете изпълнени с алюбовта Божия, и ще бполучавате винаги опрощение на греховете си; и ще израствате в знанието за славата на Оногова, Който ви сътвори, или в знанието за това, което е праведно и истинно.

13 И няма да имате помисли да се наранявате един друг, а да живеете в амир и предоставяте на всеки човек това, което му се полага.

14 И вие не ще допуснете адецата ви да ходят гладни и голи; нито ще допуснете да прегрешават Божиите закони и да се ббият, и да се карат един с друг, и да служат на дявола, който е господарят на греха, или който е злият дух, враг на всяка праведност, за когото бяха говорили бащите ни.

15 Но вие ще ги апоучавате да бходят в пътищата на истината и трезвия разум; ще ги учите да се вобичат един друг и да си служат един на друг.

16 И също, вие самите ще апомагате на онези, които имат нужда от помощта ви; ще раздавате от имуществото си на оногова, който е в нужда; и не ще допуснете бпросякът да отправя прошението си към вас напразно и да го отблъснете да погине.

17 Може би ти ще акажеш: Човекът си навлече сам окаяността си; ето защо, аз ще възпра ръката си и не ще му дам от храната си, нито ще му дам от имуществото си, за да може да не страда, защото наказанията му са справедливи.

18 Но аз ти казвам, о, човече, всеки, който направи това, същият има голяма причина да се покае; защото ако не се покае за това, което е сторил, той погива навеки и няма дял в царството Божие.

19 Защото ето, нима не сме всички ние просяци? Не зависим ли всички ние от същото Същество, тъкмо Бога, за всичко, което притежаваме: и за храната, и за облеклото, и за златото, и за среброто, и за всичките богатства от всякакъв вид, които имаме?

20 И ето, дори сега призовавате името Му и просите опрощение на греховете си. И Той остави ли ви да просите напразно? Не; Той изля Духа Си върху вас и стори сърцата ви да се изпълнят с арадост, и стори устата ви да замлъкне, та да не можете да намерите речта си, толкова голяма беше радостта ви.

21 И сега, ако Бог, Който ви е сътворил и на Когото сте задължени за живота си и за всичко, което имате и което сте, ви удостоява с това, което помолите и което е право, във вяра, вярвайки че ще получите, о, тогава, колко повече вие трябва да араздавате от имуществото, което имате, един на друг.

22 И ако асъдите човека, който отправя прошението си към вас за вашето имущество, за да не погине, и го осъдите, колко по-справедливо ще бъде вашето осъждане, загдето бзапазихте богатството си, което не ви принадлежи, а е на Бога, Комуто принадлежи също и вашият живот; и при все това, вие не отправяте прошение нито се покайвате за онова, което сте вършили.

23 Аз ви казвам, горко на такъв човек, защото неговото имущество ще погине с него; и сега казвам тези неща на онези, които са абогати, що се отнася до нещата на този свят.

24 И пак, аз казвам на бедните: Вие, които нямате, но все пак имате достатъчно, за да съществувате от ден за ден; имам предвид всички вас, които отказвате на просяка, защото нямате; бих желал да кажете в сърцето си: Не давам, защото нямам, но ако имах, щях да адам.

25 Ако кажете това в сърцето си, вие оставате невинни, иначе сте аосъдени; и осъждането ви е справедливо, защото вие ламтите за онова, което не сте получили.

26 И сега, заради всичко това, което ви казах, сиреч заради това да запазите опрощение на греховете си от ден на ден, за да можете да аходите невинни пред Бога, аз бих желал да браздавате от имуществото си на вбедните, всеки човек според онова, което има, тъй че да се гнахранят гладните, да се облекат голите, да се посещават болните и да се служи за облекчаването им, както духовно, тъй и материално според нуждата им.

27 И гледайте всичко това да се изпълнява с мъдрост и в порядък; защото не е нужно човек да бяга апо-бързо, отколкото има сила. И отново, необходимо е той да бъде усърден, за да може да заслужи наградата; ето защо, всички неща трябва да се изпълняват в порядък.

28 И аз бих желал да помните, че всеки, който вземе нещо назаем от съседа си, трябва да върне взетото назаем според както се е съгласил, иначе той ще извърши грях; и може би ще стори съседът му също да извърши грях.

29 И накрая, аз не мога да ви кажа всички неща, с които можете да извършите грях; защото има различни пътища и способи, дори толкова много, че не мога да ги изброя.

30 Но толкова аз мога да ви кажа, че ако сами не авнимавате и не следите бмислите си и всловата си, и делата си, и че ако не съблюдавате заповедите Божии и не продължите да вярвате в това, което сте чули относно пришествието на нашия Господ, чак до края на живота си, вие трябва да погинете. И сега, о, човече, помни и не погивай!