1 Сега стана така, че след като ^асиновете на Мосия бяха извършили тези неща, те взеха с тях малцина и се върнаха при баща си, царя, и пожелаха от него да им даде да възлязат с избраните от тях в земята ^бНефи, за да проповядват нещата, които бяха чули, и да споделят словото Божие със своите братя ламанитите,

2 та по възможност да ги доведат до знанието за Господа, техния Бог, и ги убедят в беззаконието на бащите им; и по възможност да ги изцелят от ^аомразата им към нефитите, за да могат те също да се радват в Господа, техния Бог, за да станат дружелюбни един към друг и за да няма повече раздори никъде из цялата земя, която Господ, техният Бог, им беше дал.

3 Сега, те желаеха спасението да бъде прогласено на всяко творение, защото не можеха да ^апонесат дори и една човешка ^бдуша да погине; да, дори самата мисъл, че някоя човешка душа трябва да понася ^вбезкрайно мъчение, ги караше да тръпнат и треперят.

4 И тъй действаше върху тях Духът Господен, защото те бяха ^анай-долните грешници. И Господ намери за уместно да ги пощади в безпределната Си ^бмилост; при все това те изстрадаха много душевна мъка поради беззаконията си, страдайки много, като се страхуваха, че ще бъдат отхвърлени навеки.

5 И стана така, че те умоляваха баща си много дни да възлязат в земята Нефи.

6 И цар Мосия отиде и попита Господа дали трябва да пусне синовете си да възлязат сред ламанитите, за да проповядват словото.

7 И Господ каза на Мосия: Пусни ги да възлязат, защото мнозина ще повярват в словата им и ще имат вечен живот; и Аз ще ^аизбавя синовете ти от ръцете на ламанитите.

8 И стана така, че Мосия им даде да отидат и да направят това, което бяха поискали.

9 И те ^апредприеха пътуването си в пустошта, за да възлязат да проповядват словото сред ламанитите; ^бразказ за постъпките им ще дам по-нататък.

10 Сега, цар Мосия нямаше на кого да предаде царството, защото нито един от синовете му не желаеше да приеме царството.

11 Ето защо, той взе летописите, които бяха издълбани върху ^аплочите от пиринч, също и плочите на Нефи и всички неща, които той беше съхранявал и запазил според заповедите Божии, след като беше превел и накарал да бъдат записани летописите, които бяха върху ^бплочите от злато, които бяха намерени от народа на Лимхий и му бяха предадени от ръката на Лимхий.

12 И това той направи поради голямото желание на народа му; защото те желаеха неизмеримо да узнаят относно онзи народ, който е бил унищожен.

13 И сега, той ги преведе чрез онези два ^акамъка, които бяха закрепени в двете рамки на една дъга.

14 Сега, тези неща бяха приготвени от началото и бяха предавани от поколение на поколение за тълкувание на езици.

15 И те бяха съхранявани и запазени от ръката Господна, за да може Той да открие на всяко същество, което притежава земята, беззаконията и мерзостите на народа му.

16 И всеки, който има тези неща, се нарича ^агледач, също както в древните времена.

17 Сега, след като Мосия беше свършил превода на тези летописи, ето, те съдържаха разказа за народа, който беше ^аунищожен от времето на унищожението им назад до изграждането на ^бголямата кула, по времето, когато Господ ^вобърка езика на людете и те бяха разпръснати надлъж и нашир по лицето на цялата земя, да, дори от онова време назад до сътворението на Адам.

18 Сега, този разказ накара народа на Мосия да скърби извънредно, да, и те бяха изпълнени със скръб, при все това той им даде много познание, за което те се зарадваха.

19 И този разказ ще бъде написан по-нататък; защото ето, важно е всички люде да узнаят нещата, които са записани в този разказ.

20 И сега, както ви казах, след като цар Мосия беше извършил тези неща, той взе плочите от ^апиринч и всички неща, които беше запазил, и ги предаде на Алма, който беше син на Алма; да, всичките летописи, също и ^бтълкувателите, и му ги предаде, и му заповяда да ги съхранява и ^взапази, а също и да води летопис на народа, като ги предава от поколение на поколение, тъкмо както те са били предавани от времето, когато Лехий напусна Йерусалим.