1 И стана така, че Амулон намери благоволение в очите на царя на ламанитите; ето защо, царят на ламанитите удостои него и братята му да бъдат назначени за учители на народа му, да, дори на народа, който беше в земята Семлон, и в земята Силом, и в земята Амулон.

2 Защото ламанитите завладяха всички тези земи; затова царят на ламанитите беше назначил царе на всички тези земи.

3 И сега, името на царя на ламанитите беше Ламан, наречен на името на баща си; и ето защо, той се наричаше цар Ламан. И той беше цар на многоброен народ.

4 И той назначи учители от братята на Амулон във всяка земя, притежавана от народа му; и така езикът на Нефи започна да се преподава на всички народи на ламанитите.

5 И те бяха народи, приятелски настроени едни към други; при все това, те не познаваха Бога; нито пък братята на Амулон ги учеха нещо за Господа, техния Бог, или за закона на Моисей; нито пък ги учеха на словата на Авинадий.

6 Но те ги учеха, че трябва да водят летописа си и да могат да си пишат един на друг.

7 И тъй ламанитите започнаха да увеличават богатството си и започнаха да търгуват помежду си, и да стават велики; и започнаха да бъдат хитър и мъдър народ според мъдростта на света, да, един много хитър народ, наслаждаващ се на всякакъв вид нечестие и грабеж, стига да не беше между собствените им братя.

8 И сега стана така, че Амулон започна да упражнява ^авласт върху Алма и братята му и започна да го преследва, и накара децата си да преследват техните деца.

9 Защото Амулон познаваше Алма, че тъкмо той е бил ^аедин от царските свещеници и че тъкмо той повярва на словата на Авинадий, и че беше изгонен от царя, и следователно му беше ядосан; защото той самият беше поданик на цар Ламан, и въпреки това упражняваше власт над тях и ги товареше със ^бзадачи и поставяше надзиратели над тях.

10 И стана така, че страданията им бяха толкова големи, че те започнаха да призовават усърдно Бога.

11 И Амулон им заповяда да спрат призивите си; и постави стражи при тях да ги наблюдават, та всеки, който бъдеше намерен да призовава Бога, трябаше да бъде предаден на смърт.

12 И Алма и народът му спряха да издигат гласовете си към Господа, техния Бог, но ^аизливаха сърцата си пред Него; и Той знаеше помислите на сърцата им.

13 И стана така, че гласът Господен дойде до тях сред страданията им, казвайки: Вдигнете главите си и се успокойте, защото знам завета, който сте сключили с Мене, и Аз ще сключа завет с Моя народ и ще ги избавя от робство.

14 И Аз ще облекча тегобите, поставени на раменете ви, та даже вие да не можете да ги чувствате на гърбовете си, дори докато сте в робство; и това Аз ще направя, за да можете да Ми бъдете ^асвидетели отсега насетне и за да знаете със сигурност, че Аз, Господ Бог, посещавам Моя народ в ^бстраданията му.

15 И сега стана така, че тегобите, които бяха наложени върху Алма и братята му, станаха леки; да, Господ ги ^аусили, за да могат да понесат ^бтегобите си с лекота, и те се подчиняваха с желание и ^втърпеливо на волята Господна.

16 И стана така, че вярата и търпението им бяха толкова велики, че гласът Господен дойде отново до тях, казвайки: Успокойте се, защото утре сутринта ще ви избавя от робство.

17 И Той каза на Алма: Ти ще предвождаш този народ и Аз ще вървя с тебе, и ще избавя този народ от ^аробство.

18 Сега стана така, че Алма и народът му събраха стадата си през нощта, както и от зърното си; да, даже цялата нощ прекараха те в събиране на стадата си наедно.

19 И на сутринта Господ стори ^адълбок сън да падне върху ламанитите, да, и всичките им надзиратели бяха в дълбок сън.

20 И Алма и народът му потеглиха към пустошта и след като бяха пътували цял ден, те разпънаха шатрите си в една долина и нарекоха долината Алма, защото той ги водеше по пътя им през пустошта.

21 Да, и в долината Алма те изляха своите ^аблагодарности към Бога, защото Той беше милостив към тях и беше облекчил тегобите им, и беше ги избавил от робство; защото те бяха в робство, и никой не можеше да ги избави, освен Господът, техният Бог.

22 И те въздадоха благодарности на Бога, да, всичките им мъже и всичките им жени, и всичките им деца, които можеха да говорят, издигнаха гласовете си във възхвала на своя Бог.

23 И сега, Господ каза на Алма: Побързай и изведи този народ извън тази земя, понеже ламанитите са се събудили и те преследват; ето защо, излез от тази земя и аз ще спра ламанитите в тази долина, та да не преследват по-нататък този народ.

24 И стана така, че те напуснаха долината и предприеха пътуването си в пустошта.

25 И след като бяха вървели дванадесет дена в пустошта, те пристигнаха в земята Зарахемла; и цар Мосия ги прие също с радост.