1 И стана така, че още десет години се изминаха без ламанитите да се върнат да воюват против нас. И ето, аз заповядах на моя народ, нефитите, да се заемат и подготвят земите си и оръжията си за военно време.

2 И стана така, че Господ ми каза: Призови този народ: Покайте се и елате при Мене, и бъдете кръстени, и съградете отново Моята църква, и ще бъдете пощадени.

3 И аз призовавах този народ, но беше напразно; и те не осъзнаваха, че Господ беше Този, Който ги пощади и Който им даде възможност за покаяние. И ето, те вкоравиха сърцата си против Господа, своя Бог.

4 И стана така, че след като изминаха тези десет години, което прави всичко триста и шестдесет години от пришествието на Христа, царят на ламанитите ми изпрати послание, с което ми даде да разбера, че те се подготвяха отново да дойдат да се сражават срещу нас.

5 И стана така, че аз накарах хората ми да се съберат в земята Опустошение при един град, който беше в пределите до тесния проход, който водеше към земята на юг.

6 И там ние разположихме войските си, за да спрем войските на ламанитите, за да не могат да завладеят никоя от земите ни; прочее, ние се укрепихме срещу тях с всичката си сила.

7 И стана така, че през триста шестдесет и първата година ламанитите слязоха към град Опустошение да се сражават срещу нас; и стана така, че през тази година ние ги победихме, тъй че те се върнаха отново в земите си.

8 И през триста шестдесет и втората година те отново слязоха да се сражават. И ние ги победихме отново, и избихме много от тях, и мъртвите им бяха хвърлени в морето.

9 И сега, поради това велико дело, което народът ми, нефитите, бяха извършили, те започнаха да се ^ахвалят със собствената си сила и започнаха да се заклеват пред небесата, че ще си отмъстят за кръвта на своите братя, погубени от враговете им.

10 И те се кълняха в небесата, също и в престола Божий, че ^аще възлязат да се сражават срещу враговете си и ще ги отхвърлят от лицето на земята.

11 И стана така, че аз, Мормон, оттогава нататък отказах напълно да бъда командир и водач на този народ поради неговото нечестие и мерзост.

12 И ето, аз ги предвождах въпреки тяхното нечестие, предвождах ги много пъти в битка и ги обичах с цялото си сърце според ^алюбовта Божия, която беше в мене; и душата ми се изливаше целодневно в молитва към моя Бог за тях; обаче това беше ^ббез вяра, поради коравосърдечието им.

13 И на три пъти ги избавях от ръцете на враговете им, но те не се покаяха за греховете си.

14 И когато се бяха заклели във всичко това, в което им беше ^азабранено от нашия Господ и Спасител Исус Христос, че ще възлязат да се сражават срещу враговете си и ще си отмъстят за кръвта на братята си, ето, гласът Господен дойде до мене, казвайки:

15 Мое е ^аотмъщението и Аз ще се ^ботплатя; и тъй като този народ не се покая, след като Аз го избавих, ето, той ще бъде отхвърлен от лицето на земята.

16 И стана така, че аз съвсем отказах да отида срещу враговете си; и сторих тъкмо това, което Господ ми заповяда; и останах като бездеен свидетел да изявявам на света нещата, които видях и чух според проявите на Духа, Който бе свидетелствал за идните неща.

17 Ето защо, аз пиша ^адо вас, езичници, също и до тебе, доме Израилев, че когато делото започне, вие тъкмо ще се приготвяте да се завърнете в земята на вашето наследство.

18 Да, ето, аз пиша до всички земни краища, да, до вас, дванадесет племена Израилеви, които ще бъдете ^асъдени според делата ви от дванадесетте, които Исус избра да бъдат Негови ученици в земята на Йерусалим.

19 И аз пиша също до остатъка от този народ, който също ще бъде съден от ^адванадесетте, които Исус избра в тази земя; и те ще бъдат съдени от другите дванадесет, които Исус избра в земята на Йерусалим.

20 И тези неща ми изяви Духът, затова аз пиша до всички вас. И по тази причина аз ви пиша, за да може да знаете, че трябва всички да застанете пред ^асъдийския престол на Христа, да, всяка душа, която принадлежи към цялото човешко ^бсемейство на Адам; и трябва да застанете да бъдете съдени за делата ви, били те добри или зли.

21 А също и за да ^аповярвате в Евангелието на Исуса Христа, което ще дойде сред вас; и също, за да могат ^бюдеите, заветният народ Господен, да имат друг ^всвидетел, освен Онзи, Когото те видяха и чуха, че Исус, Когото те убиха, е ^гистинският Христос и истинският Бог.

22 И аз бих желал да мога да убедя ^авсички вас, земни краища, да се покаете и да се приготвите да застанете пред съдийския престол на Христа.