1 Сега стана така, че в шестата година от управлението на съдиите над народа на Нефи, в ^аземята Зарахемла нямаше нито раздори, нито войни.

2 Но народът беше опечален, да, дълбоко опечален от ^азагубата на братята им, а също и от загубата на стадата и чердите им, а също и от загубата на нивите им със зърно, стъпкани под краката на ламанитите и унищожени.

3 И толкова големи бяха техните огорчения, че всяка душа имаше причина да жали; и те вярваха, че това бяха възмездията Божии, изпратени върху им заради тяхното нечестие и мерзостите им; ето защо, у тях се събуди спомена за дълга им.

4 И започнаха по-пълно да установяват църквата; да, и мнозина бяха ^акръстени във водите на Сидон, и бяха присъединени към църквата Божия; да, те бяха кръстени от ръката на Алма, който беше посветен за ^бвисш свещеник на хората на църквата от ръката на баща си, Алма.

5 И стана така, че през седмата година от управлението на съдиите, около три хиляди и петстотин души се бяха присъединили към ^ацърквата Божия и бяха кръстени. И тъй привърши седмата година от управлението на съдиите над народа на Нефи; и имаше непрестанен мир през цялото това време.

6 И стана така, че през осмата година от управлението на съдиите, хората на църквата започнаха да стават горделиви поради извънредните си ^абогатства и ^бтънките си коприни, и препредения си висон, и поради многобройните си стада и черди, и златото си, и среброто си, всякакъв вид скъпоценности, добити чрез тяхното трудолюбие; и с всичко това те се издигнаха в гордостта на очите си, защото започнаха да носят много скъпо облекло.

7 Сега, това беше причината за голямото огорчение на Алма, да, и на много от хората, които Алма беше ^апосветил да бъдат учители, свещеници и старейшини на църквата; да, много от тях бяха силно огорчени от нечестието, което виждаха, че е започнало да се появява сред людете им.

8 Защото те гледаха и виждаха с голяма скръб, че хората на църквата започват да се издигат в ^агордостта на очите си и да отдават сърцата си на богатствата и на празните светски неща, че започват да бъдат високомерни един към друг и започват да преследват онези, които ^бне следват волята и желанието им.

9 И тъй, през осмата година от управлението на съдиите, настанаха големи ^араздори сред хората на църквата, да, имаше ^бзависти и спор, и злоба, и преследвания, и гордост, която дори надминаваше гордостта на онези, които не принадлежаха към църквата Божия.

10 И тъй привърши осмата година от управлението на съдиите; и нечестието на църквата беше голям препъникамък за онези, които не принадлежаха към църквата; и тъй църквата започна да губи напредъка си.

11 И стана така, че в началото на деветата година Алма видя нечестието на църквата; и той видя също, че ^апримерът на църквата започва да води онези, които бяха невярващи, от едно беззаконие към друго, като тъй причиняваше унищожението на народа.

12 Да, и той забеляза голямо неравенство между людете, като едни се издигаха в гордостта си и презираха другите, обръщайки гръб на ^ануждаещите се и на голите, и на онези, които бяха ^бгладни, и на онези, които бяха жадни, и на онези, които бяха болни и наскърбени.

13 Сега, това беше голяма причина за ридание сред людете, докато други се смиряваха, и подпомагаха онези, които имаха нужда от тяхното подпомагане, като ^араздаваха имуществото си на бедните и на нуждаещите се, като хранеха гладните и понасяха всякакъв вид ^бстрадания ^взаради Христос, Който трябваше да дойде според духа на пророчеството;

14 очаквайки с нетърпение този ден, тъй те ^азапазваха опрощение за греховете си, бидейки изпълнени с велика ^брадост поради възкресението на мъртвите, съгласно волята и силата, и избавлението на Исуса Христа от връзките на смъртта.

15 И сега стана така, че Алма, когато видя страданията на смирените Божии последователи и преследванията, които се струпаха срещу тях от останалата част от народа му, и като виждаше цялото им ^анеравенство, започна много да се наскърбява; при все това, Духът Господен не го напусна.

16 И той избра един мъдър човек, който беше сред старейшините на църквата, и му даде власт съгласно ^агласа на народа, да има власт да издава ^бзакони според законите, които бяха дадени, и да ги привежда в сила съобразно нечестието и престъпленията на людете.

17 Сега, този човек се наричаше Нефия и той беше назначен за ^авърховен съдия; и той седна на съдийския престол, за да съди и управлява народа.

18 Но Алма не го удостои със сана на висш свещеник на църквата, а запази сана на висшия свещеник за себе си, обаче предаде съдийския престол на Нефия.

19 И той направи това, за да може да тръгне ^асам сред народа си, или сред народа на Нефи, та да може да им проповядва ^бсловото Божие и да ги ^вподтиква да си ^гспомнят за дълга си, за да може чрез словото Божие да премахне цялата гордост, и лукавство, и всичките раздори, които съществуваха сред народа му, като не виждаше друг начин да ги възвърне, освен да им изложи ясно ^дсвидетелство срещу тях.

20 И тъй, в началото на деветата година от управлението на съдиите над народа на Нефи, Алма предаде съдийския престол на ^аНефия и се ограничи изцяло с ^бвисшето свещеничество на светия ред Божий, със свидетелството за словото, съгласно духа на откровението и пророчеството.