1 Сега стана така, че беше изтекла деветдесет и първата година и се изпълниха ^ашестстотин години от времето, когато Лехий напусна Йерусалим; това беше в годината, когато Лахонеус беше върховен съдия и управител на страната.

2 И Нефи, синът на Еламан, беше заминал от земята Зарахемла, като даде поръчение на своя син ^аНефи, който бе неговият най-голям син, относно ^бплочите от пиринч и всичките водени летописи, както и всички онези неща, пазени като свещени от заминаването на Лехий от Йерусалим.

3 Тогава той напусна страната и ^акъде отиде, никой човек не знае; а синът му Нефи води летописите вместо него, да, летописа на този народ.

4 И стана така, че в началото на деветдесет и втората година, ето, пророчествата на пророците започнаха да се изпълняват все повече и повече; защото започнаха да стават още по-велики знамения и по-велики чудеса между людете.

5 Но имаше някои, които започнаха да казват, че е вече минало времето за сбъдване на словата, ^аизречени от Самуил Ламанита.

6 И те започнаха да ликуват над братята си, казвайки: Ето, мина вече времето и словата на Самуил не се изпълниха; тъй че радостта ви и вярата ви относно това бяха напразни.

7 И стана така, че те надигнаха голяма врява из цялата страна; и людете, които вярваха, започнаха много да се наскърбяват да не би някак си тези неща, които бяха изречени, да не могат да се сбъднат.

8 Но ето, те очакваха непоколебимо този ден и тази нощ, и следващия ден, които трябваше да бъдат като един ден като че ли без нощ, че да могат да узнаят, че вярата им не е била напразно.

9 Сега стана така, че беше определен ден от невярващите, в който всички вярващи в тези предания щяха да бъдат ^апредадени на смърт, ако не се сбъднеше знамението, дадено от пророка Самуил.

10 Сега стана така, че когато Нефи, синът на Нефи, видя това нечестие на народа си, сърцето му беше извънредно наскърбено.

11 И стана така, че той излезе и коленичи на земята, като призова усърдно своя Бог в полза на народа си, да, точно на онези, които бяха на път да бъдат унищожени заради вярата им в преданието на техните бащи.

12 И стана така, че той умоляваше усърдно Господа ^ацелия този ден; и ето, гласът Господен дойде до него, казвайки:

13 Вдигни главата си и се окуражи; защото ето, времето наближи и тази нощ ще бъде дадено знамението, и ^аутре идвам в света, за да му покажа, че ще изпълня всичко, което сторих да бъде ^бизречено чрез устата на Моите свети пророци.

14 Ето, Аз ^аидвам при своите си, за да ^бизпълня всички неща, които възвестих на чедата човешки от ^восноваването на света, и да изпълня волята ^ги на Отца, и на Сина: на Отца заради Мене, и на Сина заради Моята плът. И ето, времето наближи и тази нощ ще бъде дадено знамението.

15 И стана така, че словата, дошли до Нефи, бяха изпълнени според както бяха казани; защото ето, при залязването на слънцето ^ане настъпи тъмнина; и людете започнаха да се учудват, защото не ставаше тъмно с настъпването на нощта.

16 И имаше мнозина, които не бяха повярвали в словата на пророците и които ^ападнаха на земята и станаха като мъртви, защото те знаеха, че великият ^бплан за унищожение, който бяха скроили за вярващите в словата на пророците, се беше осуетил; защото знамението, което е било дадено, вече наближаваше.

17 И започнаха да разбират, че Синът Божий трябва скоро да се яви; да, накрая всичките люде по лицето на цялата земя от запад до изток, както в земята на север, тъй и в земята на юг, бяха тъй извънредно учудени, че паднаха на земята.

18 Защото те знаеха, че пророците бяха свидетелствали за тези неща в продължение на много години и че знамението, което е било дадено, вече наближава; и те започнаха да се страхуват поради беззаконието си и неверието си.

19 И стана така, че нямаше тъмнина през цялата тази нощ, а беше толкова светло, като че бе пладне. И стана така, че слънцето изгря отново на сутринта, според своя присъщ ред; и те разбраха, че това е денят, когато Господ трябваше да се ^ароди, поради знамението, което е било дадено.

20 И всичко беше станало, да, всички неща, и най-дребните, според словата на пророците.

21 И стана така, че също се появи и една нова ^азвезда според словото.

22 И стана така, че оттогава нататък Сатана започна да изпраща лъжи сред людете, за да вкорави сърцата им, с цел те да не могат да повярват в тези знамения и изумления, които бяха видели; но въпреки тези лъжи и измами, по-голямата част от людете повярваха и бяха обърнати към Господа.

23 И стана така, че Нефи тръгна сред людете, а също и мнозина други, като кръщаваха в знак на покаяние, с което имаше голямо ^аопрощение на греховете. И тъй людете отново имаха мир в страната.

24 И нямаше раздори, с изключение на неколцина, които започнаха да проповядват, като се стараеха да доказват чрез писанията, че повече не е ^анужно да се съблюдава закона на Моисей. И те се заблуждаваха в това, не разбирайки писанията.

25 Но стана така, че те скоро бяха обърнати и бяха убедени в заблудата, в която бяха изпаднали, защото им беше възвестено, че законът не е още ^аизпълнен и че той трябва да се изпълни във всяка частица; да, словото дойде до тях, че той трябва да се изпълни; да, нито една точка или чертичка не трябва да се отмине, докато всичко не се изпълни; ето защо, същата тази година те бяха доведени до знание за заблудата си и ^бизповядаха грешките си.

26 И тъй премина деветдесет и втората година, като донесе благовестие на людете поради знаменията, които станаха съгласно пророческите слова на всички свети пророци.

27 И стана така, че деветдесет и третата година премина също в мир, освен ^аГадиантоновите разбойници, които живееха по планините и тормозеха страната; защото техните твърдини и скривалища бяха тъй укрепени, че людете не можеха да ги надвият; и затова те извършваха много убийства и правеха големи кланета сред людете.

28 И стана така, че през деветдесет и четвъртата година те започнаха да се увеличават в голяма степен, защото имаше много отцепници от нефитите, които избягаха при тях, и това причини много скръб на онези нефити, които останаха в страната.

29 И имаше причина за много скръб и сред ламанитите; понеже ето, те имаха много деца, които растяха и узряваха, ставаха самостоятелни и биваха подвеждани от лъжите и ласкателните слова на някои ^азорамити да се присъединят към онези Гадиантонови разбойници.

30 И тъй ламанитите бяха също наскърбявани и започнаха да отслабват във вярата и праведността си поради нечестието на подрастващото поколение.