1 И сега, аз, Нефи, говоря относно пророчествата, за които баща ми е говорил, относно ^аЙосиф, който бе откаран в Египет.

2 Защото ето, той наистина пророкуваше относно цялото свое потомство. И ^апророчествата, които той написа, няма много, които да са по-велики от тях. И той пророкуваше относно нас и нашите бъдещи поколения; и те са написани върху плочите от пиринч.

3 Ето защо, когато баща ми беше престанал да говори за пророчествата на Йосиф, той повика децата на Ламан, неговите синове и дъщерите му, и им каза: Ето, синове мои и дъщери мои, които сте синове и дъщери на моя ^апървороден, аз бих желал да дадете ухо на словата ми.

4 Понеже Господ Бог е казал, че: ^аДоколкото спазвате Моите заповеди, вие ще преуспявате в страната; и доколкото не спазвате Моите заповеди, ще бъдете отхвърлени от Моето присъствие.

5 Но ето, синове мои и дъщери мои, не мога да сляза в гроба си, без да оставя ^аблагословия върху вас; защото ето, аз знам, че ако сте възпитани в ^бпътя, по който трябва да вървите, вие не ще се отклоните от него.

6 Затова ако сте прокълнати, ето, аз оставям върху вас моята благословия, та проклятието да бъде взето от вас и наложено върху ^аглавите на родителите ви.

7 Затова поради благословията ми Господ Бог ^ане ще допусне да погинете; защото Той ще бъде ^бмилостив към вас и към потомството ви навеки.

8 И стана така, че след като баща ми свърши да говори на синовете и дъщерите на Ламан, той накара синовете и дъщерите на Лемуил да бъдат доведени пред него.

9 И той им заговори, казвайки: Ето, синове мои и дъщери мои, които сте синовете и дъщерите на втория ми син; ето, аз ви оставям същата благословия, която оставих на синовете и дъщерите на Ламан. Ето защо, вие не ще бъдете унищожени напълно; но накрая потомството ви ще бъде благословено.

10 И стана така, че когато баща ми беше свършил да им говори, ето, той заговори на синовете на ^аИсмаил, да, дори на цялото му домочадие.

11 И след като беше свършил да им говори, той говори на Сам, казвайки: Благословен си ти и потомството ти; защото ти ще наследиш земята, като брат ти Нефи. И потомството ти ще бъде причислено към неговото потомство; и ти ще бъдеш като брат си, и потомството ти – като неговото потомство; и ти ще бъдеш благословен във всичките си дни.

12 И стана така, че след като баща ми, Лехий, беше говорил на цялото си домочадие според чувствата на сърцето си и Духа Господен, Който беше в него, той се състари. И стана така, че той умря и беше погребан.

13 И стана така, че не много дни след смъртта му, Ламан и Лемуил, и синовете на Исмаил ми се разгневиха поради увещанията Господни.

14 Защото аз, Нефи, бях заставен да им говоря според словото Му; понеже аз им бях казал много неща, а също и баща ми преди смъртта си; много от които сказания са записани върху моите ^адруги плочи; защото частите с повече история са записани на другите мои плочи.

15 А върху ^атези аз пиша нещата на моята душа и много от писанията, които са издълбани върху плочите от пиринч. Понеже душата ми се наслаждава на писанията и сърцето ми потъва в ^бразмисъл за тях, и ги пиша за ^впоучението и ползата на децата ми.

16 Ето, ^адушата ми се наслаждава в нещата Господни; и ^бсърцето ми непрестанно потъва в размисъл за нещата, които съм видял и чул.

17 При все това, въпреки великата ^адобрина Господна да ми се покажат великите Му и чудни дела, сърцето ми възкликва: О, ^бокаян аз човек! Да, сърцето ми скърби поради плътта ми; душата ми е в горест поради беззаконията ми.

18 Аз съм заобиколен отвсякъде поради изкушенията и греховете, които толкова лесно ме ^аобсаждат.

19 И когато аз желая да се веселя, сърцето ми стене поради греховете ми; въпреки това, аз знам на кого съм се доверил.

20 Моят Бог е бил моята опора; водил ме е през огорченията ми в пустошта и ме е запазил по водите на голямата бездна.

21 Той ме е изпълвал с ^алюбовта си чак до линеене на плътта ми.

22 Той е обърквал ^авраговете ми, карайки ги да се тресат пред мене.

23 Ето, Той е чувал повика ми през деня и ми е давал познание чрез ^авидения нощно време.

24 И денем аз ставах смел в усърдна ^амолитва пред Него; да, гласа си изпращах във висините и ангели слизаха, и ми служеха.

25 И върху крилата на Духа Му тялото ми бе ^аотнасяно на извънредно високи планини. И очите ми видяха велики неща, да, даже премного велики за човек; ето защо, ми беше заповядано да не ги пиша.

26 О, тогава като съм видял толкова велики неща и след като Господ в Своето благоволение към чедата човешки е посетил човеците с толкова много милост, ^азащо да плаче сърцето ми и душата ми да чезне в долината на скръбта, и плътта ми да линее, и силата ми да намалява поради огорченията ми?

27 И защо ще се ^апредавам на греха заради плътта ми ли? Да, защо трябва да давам път на ^бизкушенията, та лукавият да има място в сърцето ми, да нарушава ^вмира ми и да измъчва душата ми? Защо съм разгневен заради врага си?

28 Събуди се, душо моя! Не изпадай повече в грях! Радвай се, о, сърце мое, и не давай повече място за ^аврага на душата ми!

29 Не се гневи отново заради враговете ми. Не намалявай силата ми поради огорченията ми.

30 Радвай се, о, сърце мое, и призови Господа, и кажи: О, Господи, аз ще Те славословя навеки; да, душата ми ще се весели в Тебе, мой Боже и ^аканара на моето спасение.

31 О, Господи, ще изкупиш ли душата ми? Ще ме избавиш ли от ръцете на враговете ми? Ще ме направиш ли да треперя при появата на ^агреха?

32 Дано портите на пъкъла бъдат непрестанно затворени пред мене, защото ^асърцето ми е съкрушено и духът ми е разкаян! О, Господи, не затваряй портите на праведността пред мене, та да мога да ^бходя по пътеката на дълбоката долина, за да мога да бъда точен в праведния път!

33 О, Господи, загърни ме в робата на твоята праведност! О, Господи, направи път, така че да се избавя от враговете си! Направи права пътеката ми пред мене! Не поставяй препъникамък на пътя ми, но очисти пътя пред мене и не преграждай моя път, а пътищата на врага ми.

34 О, Господи, на Тебе съм се уповавал и ще се ^ауповавам на Тебе навеки. Аз няма да се ^буповавам на ръката от плът, защото зная, че проклет е онзи, който се ^вуповава на ръката от плът. Да, проклет е онзи, който се уповава на човек или който прави плътта своя мишца.

35 Да, знам, че Бог ще дава ^ащедро на оногова, който моли. Да, моят Бог ще ми дава, ако аз Го ^бмоля ^вправедно; ето защо, аз ще издигам гласа си към Тебе; да, аз ще Те призовавам, Боже мой, ^гканара на моята праведност. Ето, гласът ми ще се възнася навеки към Тебе, канара моя и Вечний мой Боже. Амин.