Писания
2 Нефи 33


Глава 33

Словата на Нефи са истинни. Те свидетелстват за Христа. Онези, които повярват в Христа, ще повярват и в словата на Нефи, които ще бъдат свидетелство пред съдилището. Около 559–545 г. пр. Хр.

1 И сега, аз, Нефи, не мога да напиша всички неща, които бяха проповядвани сред моя народ; нито пък съм така амогъщ в писането, както в говоренето; понеже когато човек бговори чрез Силата на Светия Дух, Силата на Светия Дух отправя неговите слова в сърцата на чедата човешки.

2 Но ето, има много от тях, които авкоравяват сърцата си против Светия Дух, така че Той няма място в тях; затова те отхвърлят много от нещата, които са написани и ги считат за нищо.

3 Но аз, Нефи, съм написал това, което съм написал, и го считам от голяма астойност, особено за моя народ. Защото аз се бмоля непрестанно за тях денем и очите ми мокрят възглавницата през нощта заради тях; и аз призовавам Бога с вяра и знам, че Той ще чуе жалбата ми.

4 И знам, че Господ Бог ще освети молитвите ми за щастието на моя народ. И словата, които съм написал в слабост, ще бъдат направени асилни за тях; защото те ги бподтикват да вършат добро; запознават ги с нещата за бащите им; те говорят за Исуса и ги убеждават да повярват в Него, и да устоят до края, което е живот ввечен.

5 И те говорят астрого срещу греха, според бяснотата на истината; затова никой човек не ще се разгневи на словата, които съм написал, освен ако не е от духа на дявола.

6 Аз тържествувам в яснотата; аз тържествувам в истината; аз тържествувам в моя Исус, защото Той е аоткупил душата ми от пъкъла.

7 Аз имам амилосърдие към моя народ и голяма вяра в Христа, че ще срещна много души, неопетнени пред съдийския Му престол.

8 Имам милосърдие към аюдеина — когато казвам юдеин, искам да кажа тези, от които аз дойдох.

9 Аз имам милосърдие и към аезичниците. Но ето, не мога да се надявам за никого от тях, освен ако не се бпомирят в Христа и влязат през втясната порта, и гходят по дстеснената пътека, която води към живота, и постоянстват в пътя до края на деня на изпитанието.

10 И сега, мои възлюбени братя, и вие също, юдеи, и вие от всички краища на земята, вслушайте се в тези слова и аповярвайте в Христа; и ако не повярвате в тези слова, повярвайте в Христа. И ако вие повярвате в Христа, вие ще повярвате в тези бслова, защото те са всловата на Христа, и Той ми ги е дал; и те гучат всички човеци, че трябва да вършат добро.

11 И дали те са словата на Христа, съдете вие, защото Христос ще ви покаже със асила и с голяма слава в последния ден, че те са Неговите слова; и вие, и аз ще застанем лице срещу лице пред Неговия бсъд; и вие ще знаете, че аз съм получил от Него заповед да напиша тези неща, въпреки моята слабост.

12 И аз се моля на Отца в името на Христа, щото много от нас, ако не и всички, да бъдем спасени в Неговото ацарство в този велик и последен ден.

13 И сега, мои възлюбени братя, всички тези, които сте от дома Израилев, и вие от всички земни краища, аз ви говоря както гласа на някой, който авика от пръстта: Сбогом, докато дойде този велик ден.

14 И вие, които не вземате от Божията добрина, не почитате асловата на юдеите, и също и моите бслова, и словата, които ще излязат от устата на Агнеца Божий, ето, казвам ви вечно сбогом, понеже тези слова ще ви восъдят в последния ден.

15 Защото, каквото запечатам на земята, ще бъде изкарано срещу вас в асъдилището; защото така ми заповяда Господ и аз трябва да се подчинявам. Амин.