1 И стана така, че ние бяхме събрали всякакъв вид различни семена, както и всякакъв вид зърно, също и семена от всякакъв вид плодове.

2 И стана така, че докато баща ми пребиваваше в пустошта, той ни говори, казвайки: Ето, аз съм ^асънувал сън, или с други слова, имах ^бвидение.

3 И ето, поради това, което съм видял, имам повод да се радвам в Господа за ^аНефи, а също и за Сам; защото имам повод да предполагам, че те, а също и много от тяхното потомство ще бъдат спасени.

4 Но ето, ^аЛамане и Лемуиле, аз много се страхувам за вас; защото ето, стори ми се, че видях в съня си една мрачна и тъмна пустош.

5 И случи се, че аз съзрях един мъж, и той беше облечен в бяла ^ароба, и той дойде и застана пред мене.

6 И стана така, че той ми заговори и ми заповяда да го последвам.

7 И стана така, че когато го последвах, аз се намерих в един мрачен и тъмен пущинак.

8 И след като бях пътувал в продължение на много часове в мрак, аз започнах да се моля на Господа да има ^амилост към мен, според множеството на нежните Му милости.

9 И стана така, че след като се бях помолил на Господа, аз съзрях едно голямо и просторно ^аполе.

10 И стана така, че съгледах едно ^адърво, чийто ^бплод беше желателен, за да направи човека щастлив.

11 И стана така, че аз отидох и взех от ^аплода му; и видях, че той беше най-сладкият, повече от всичко друго, което бях вкусвал дотогава. Да, и аз видях, че плодът на дървото беше бял и белотата му надминаваше всяка друга ^ббелота, която бях виждал някога.

12 И след като взех от плода му, той изпълни душата ми с извънредно велика ^арадост; ето защо, аз започнах да ^бискам семейството ми също да вземе от него; защото знаех, че той бе ^вжелателен повече от всички други плодове.

13 И като хвърлих поглед наоколо, та да мога да открия също и семейството си, аз видях една ^арека от вода; и тя течеше покрай и беше близо до дървото, от което аз вземах плода.

14 И погледнах, за да видя откъде идваше тя; и видях извора ѝ недалеч; и при извора ѝ съгледах майка ви Сария и Сам, и Нефи; и те стояха, като че не знаеха накъде трябва да идат.

15 И стана така, че аз им направих знак; и също им казах с висок глас, че трябва да дойдат при мене и да вземат от плода, който беше желателен повече от всички други плодове.

16 И стана така, че те дойдоха при мене и също взеха от плода.

17 И стана така, че аз пожелах Ламан и Лемуил да дойдат и също да вземат от плода; ето защо, аз хвърлих поглед към извора на реката с надежда да ги съгледам.

18 И стана така, че аз ги видях, но те ^ане поискаха да дойдат при мене и да вземат от плода.

19 И аз видях един ^апрът от желязо и той се обтягаше покрай брега на реката, и водеше към дървото, до което стоях.

20 И аз видях също една ^астеснена и тясна пътека, която минаваше покрай пръта от желязо, чак до дървото, при което стоях; и тя също водеше покрай мястото на извора и стигаше до едно голямо и просторно ^бполе, което като че беше един свят.

21 И аз видях безбройни множества от люде, мнозина от които напредваха, така че да могат да стигнат до ^апътеката, която водеше към дървото, до което стоях аз.

22 И стана така, че те тръгнаха и продължиха по пътеката, която водеше към дървото.

23 И стана така, че се надигна ^амъгла от мрак, да, дори извънредно гъста мъгла от мрак, така че тези, които бяха тръгнали по пътеката, загубиха пътя си, така че те се заблудиха и се изгубиха.

24 И стана така, че аз видях и други, които напредваха, и те излязоха напред, и се хванаха за края на пръта от желязо; и те напредваха през мъглата от мрак, придържайки се за пръта от желязо, докато излязоха напред и взеха от ^аплода на дървото.

25 И след като бяха взели от плода на дървото, те хвърлиха поглед наоколо, като че ли бяха ^азасрамени.

26 И аз също хвърлих поглед наоколо и видях от другата страна на реката от вода едно величествено и ^аобширно здание; и то стоеше като че ли във въздуха, високо над земята.

27 И то беше пълно с люде, и стари и млади, и мъже и жени; и начинът, по който бяха облечени, беше извънредно изящен; и тяхното ^аповедение бе да се присмиват и да сочат с пръст онези, които бяха дошли и вземаха от плода.

28 И след като бяха ^авкусили от плода, те се ^бзасрамваха от онези, които им се подиграваха; и те ^вотпадаха в забранени пътеки и се загубваха.

29 И сега, аз, Нефи, не казвам ^авсичките слова на баща си.

30 Но за да бъда кратък в писането, ето, той видя и други множества, които напредваха; и те идваха, и се хващаха за края на ^апръта от желязо; и те напредваха, непрестанно придържайки се здраво за пръта от желязо, додето не дойдеха и не паднеха долу, и не вземеха от плода на дървото.

31 И той видя също и други ^амножества, опитващи се слепешката да намерят пътя си към онова величествено и обширно здание.

32 И стана така, че много се издавиха в дълбочините на ^аизвора; и много се загубиха от погледа му, лутащи се по непознати пътища.

33 И огромно бе множеството, което влезе в това странно здание. И след като успяха да влязат в това здание, те сочеха ^апрезрително с пръст към мене и към онези, които също вземаха от плода; но ние не им обръщахме внимание.

34 Това са словата на баща ми: Защото всички онези, които им ^аобърнаха внимание, отпаднаха.

35 И ^аЛаман, и Лемуил не взеха от плода, каза баща ми.

36 И стана така, че след като баща ми беше изговорил всички слова за своя сън или видението си, които бяха много, той ни каза, че поради тези неща, които е видял във видение, той извънредно се опасява за Ламан и Лемуил, да, той се опасяваше за тях, да не би да бъдат отхвърлени от присъствието Господне.

37 И тогава той ги заувещава с всички чувства на един нежен ^ародител, та да се вслушат в словата му, та Господ да би се смилил над тях и да не ги отхвърли; да, баща ми им проповядваше.

38 И след като той им беше проповядвал и им беше пророкувал също много неща, той им нареди да спазват заповедите Господни; и спря да им говори.