1 И стана така, че ние отново предприехме нашето пътуване в пустошта; и оттогава се движихме почти на изток. И ние пътувахме и преминахме през много страдания в пустошта; и жените ни родиха деца в пустошта.

2 И толкова големи бяха благословиите Господни върху ни, че през времето, когато се хранехме със ^асурово месо в пустошта, жените ни имаха кърма в изобилие за децата си и бяха силни, да, тъкмо като мъжете; и те започнаха да понасят пътуванията си без роптания.

3 И тъй ние виждаме, че заповедите Божии трябва да бъдат изпълнявани. И ако е тъй, че чедата човешки ^аспазват заповедите Божии, Той ги подхранва, и ги укрепва, и им дава средства, чрез които те могат да изпълнят това, което Той им е заповядал, и затова Той ни ^бдаде средства, докато живеехме временно в пустошта.

4 И ние живяхме в продължение на много години, да, тъкмо осем години в пустошта.

5 И стигнахме до земя, която нарекохме Изобилие поради многото ѝ плодове, а също и див мед; и всички тези неща бяха приготвени от Господ, за да не погинем. И видяхме морето, което нарекохме Иреантум, което изтълкувано означава много води.

6 И стана така, че ние разпънахме шатрите си край морския бряг и макар че бяхме изстрадали много ^аогорчения и трудности, да, дори толкова много, че не можем да ги опишем всичките, ние бяхме извънредно радостни, когато пристигнахме до морския бряг; и нарекохме мястото Изобилие поради многото му плодове.

7 И стана така, че след като аз, Нефи, бях в земята Изобилие в продължение на много дни, гласът Господен дойде до мен, казвайки: Стани и иди в планината. И аз станах и възлязох в планината, и призовах Господа.

8 И стана така, че Господ ми заговори, казвайки: Ти ще построиш един кораб по ^аначина, който Аз ще ти покажа, за да мога да отведа твоя народ през тези води.

9 И аз казах: Господи, къде да ида, за да намеря руда за топене, та да мога да направя сечива и да построя кораба по начина, който Ти ще ми покажеш?

10 И стана така, че Господ ми каза къде трябва да отида, за да намеря руда, та да мога да направя сечива.

11 И стана така, че аз, Нефи, направих мях от кожите на зверове, с който да раздухвам огъня и след като бях направил мях, за да имам с какво да раздухвам огъня, аз ударих два камъка един о друг, та да запаля огън.

12 Понеже Господ дотогава не беше допускал да палим много огън, докато пътувахме в пустошта; защото Той казваше: Аз ще направя храната ви да стане сладка, че да не я ^аготвите;

13 и Аз ще бъда също вашата светлина в пустошта; и ще ^априготвя пътя пред вас, ако бъде тъй, че вие пазите Моите заповеди; ето защо, дотолкова, доколкото ще спазвате заповедите Ми, вие ще бъдете водени към ^бобетованата земя; и ще ^взнаете, че от Мене сте водени.

14 Да, и Господ каза също: След като пристигнете в обетованата земя, вие ще ^азнаете, че Аз, Господ, съм ^бБог и че Аз, Господ, ви избавих от унищожение; да, че Аз ви изведох от земята на Йерусалим.

15 Ето защо, аз, Нефи, се стремях да спазвам заповедите Господни и увещавах братята си на вярност и усърдие.

16 И стана така, че аз направих сечива от рудата, която претопих от канарата.

17 И когато братята ми видяха, че се приготвях да ^апостроя кораб, започнаха да роптаят против мене, казвайки: Брат ни е безумец, понеже той мисли, че може да построи кораб; да, и той мисли също, че може да прекоси тези огромни води.

18 И тъй братята ми се заоплакваха против мене и желанието им беше да не работят, понеже не вярваха, че аз мога да построя кораб, нито пък вярваха, че бях напътстван от Господа.

19 И сега стана така, че аз, Нефи, бях извънредно наскърбен поради коравосърдечието им и когато забелязаха, че аз започнах да се наскърбявам, те се зарадваха в сърцата си дотолкова, че ^аликуваха над мен, казвайки: Ние знаехме, че ти не би могъл да построиш кораб, защото знаехме, че ти липсва разсъдък; ето защо, ти не можеш да извършиш такава велика работа.

20 И ти си като баща ни, подведен от безумните ^авъображения на сърцето си; да, той ни изведе от земята на Йерусалим, и ние се скитахме в пустошта през всичките тези години; и жените ни работиха непосилно, бидейки непразни; и те родиха деца в пустошта и изстрадаха всичко, освен смърт; и щеше да бъде по-добре за тях да бяха умрели, преди да излязат от Йерусалим, отколкото да изстрадват всички тези огорчения.

21 Ето, през всичките тези години ние страдахме в пустошта, през което време можехме да се радваме на притежанията си и на земята на нашето наследство; да, и можехме да бъдем щастливи.

22 И ние знаем, че народът, който живее в земята на Йерусалим, е ^аправеден народ, защото спазва повеленията и разпоредбите Господни и всичките Му заповеди, според закона на Моисей; затова ние знаем, че те са праведен народ; и баща ни ги осъди и ни изведе оттам, и ние се вслушахме в словата му; да, и брат ни е като него. И с този език роптаеха братята ми и се оплакваха против нас.

23 И стана така, че аз, Нефи, им заговорих, казвайки: Вярвате ли, че бащите ни, които бяха чедата Израилеви, можеха да бъдат изведени от ръцете на египтяните, ако те не бяха се вслушали в словото Господне?

24 Да, мислите ли, че можеха да бъдат изведени от робство, ако Господ не беше заповядал на Моисей да ги ^аизведе от робство?

25 Сега вие знаете, че чедата Израилеви бяха в ^аробство; и знаете, че те бяха натоварени с ^ббреме, което беше мъчително да се понася; ето защо, знаете, че трябва да е било добро нещо за тях да бъдат изведени от робство.

26 Сега вие знаете, че на ^аМоисей му беше заповядано от Господ да извърши това велико дело; и знаете, че чрез неговото ^бслово водите на Червено море бяха разделени на едната страна и на другата и те преминаха по суха земя.

27 Но вие знаете, че египтяните, които бяха във войските на Фараона, бяха удавени в Червено море.

28 И вие също знаете, че те бяха хранени с ^аманна в пустошта.

29 Да, и вие също знаете, че Моисей, по своето слово, според силата Божия, която беше в него, ^аудари канарата и оттам излезе вода, за да могат чедата Израилеви да утолят жаждата си.

30 И въпреки че бяха водени и че Господ, техният Бог, Изкупителят им, ходеше пред тях, като ги водеше денем и им даваше светлина нощем, и правеше за тях всичко, което беше ^анужно на човек да получи, те вкоравиха сърцата си и заслепиха умовете си, и ^бохулиха Моисей и истинския и жив Бог.

31 И стана така, че според словото Си Той ги ^аунищожи; и според словото Си Той ги ^бводеше; и според словото Си Той направи всички неща за тях; и нищо не бе направено, освен ако не беше според словото Му.

32 И след като бяха прекосили река Йордан, Той ги направи могъщи, за да ^аизгонят чедата на тази земя, да, да ги разпръснат до тяхното унищожение.

33 И сега смятате ли, че чедата на тази земя, които бяха в земята на обета, които бяха изгонени от бащите ни, мислите ли, че те бяха праведни? Ето, аз ви казвам: Не!

34 Мислите ли, че бащите ни щяха да бъдат по-облагодетелствани от тях, ако онези бяха праведни? Аз ви казвам: Не!

35 Ето, Господ счита еднакво всяка ^аплът. Този, който е ^бправеден, е ^воблагодетелстван от Бога. Но ето, този народ беше отхвърлил всяко слово Божие и те бяха узрели в беззаконие, и пълнотата на Божия гняв беше върху тях; и Господ прокле земята против тях и я благослови за бащите ни; да, Той я прокле против тях за тяхното унищожение и я благослови за бащите ни, за да придобият сила над нея.

36 Ето, Господ е ^асътворил ^бземята, за да бъде ^внаселена; и Той е сътворил чедата Си, за да я притежават.

37 И Той ^авъздига праведния народ и унищожава нечестивите народи.

38 И Той отвежда праведните в прекрасни ^аземи, а нечестивите Той ^бунищожава и проклина земята им заради тях.

39 Той управлява високо в небесата, защото те са Неговият престол, а тази земя е Неговото ^аподножие.

40 И Той обича онези, които Го имат за свой Бог. Ето, Той обичаше нашите бащи и направи ^азавет с тях, да, тъкмо с Авраам, ^бИсаак и ^вЯков; и Той си спомняше заветите, които беше сключил, затова Той ги изведе от земята на ^гЕгипет.

41 И Той ги притесни в пустошта с жезъла Си; защото те ^авкоравиха сърцата си, тъкмо както и вие; и Господ ги притесни поради беззаконието им. Той изпрати огнени летящи ^бзмии сред тях; и след като бяха ухапани, Той приготви един начин, та да могат да бъдат ^визцелени; и трудът, който трябваше да сторят, беше да погледнат; и поради ^гпростотата на начина или леснината му имаше мнозина, които погинаха.

42 И те вкоравяваха сърцата си от време на време и ^ахулеха ^бМоисей и Бога; при все това вие знаете, че чрез Неговата несравнима сила те бяха заведени в земята на обета.

43 И сега, след всички тези неща, идва времето, когато те стават нечестиви, да, почти до зрялост; и не знам дори в този ден дали те не са в навечерието на унищожението си; понеже знам, че обезателно трябва да дойде денят, когато те трябва да бъдат унищожени, с изключение само на неколцина, които ще бъдат откарани в пленничество.

44 Ето защо, Господ ^азаповяда на баща ми да тръгне в пустошта; и юдеите също се опитваха да отнемат живота му; да, и ^бвие също сте се опитвали да отнемете живота му, ето защо, вие сте убийци в сърцата си и сте като тях.

45 ^аБързи сте да вършите беззаконие, но сте бавни да си спомняте Господа, вашия Бог. Вие сте видели ^бангел и той ви е говорил; да, вие чувахте гласа му от време на време; и той ви е говорил с тих, мек глас, но вие бяхте ^вбезчувствени и не можахте да почувствате словата Му; ето защо, Той ви е говорил с глас като гръмотевица, който направи земята да се разтресе, като че ли тя щеше да се разцепи на две.

46 И вие знаете също, че чрез ^асилата на Неговото всемогъщо слово Той може да направи земята да премине; да, и вие знаете, че чрез словото Си Той може да направи неравните места да станат равни и равните места ще бъдат разчупени. О, тогава как тъй можете да бъдете толкова коравосърдечни?

47 Ето, душата ми е раздирана от мъка заради вас и сърцето ми е огорчено; опасявам се да не би да бъдете отхвърлени навеки. Ето, аз съм ^аизпълнен с Духа Божий дотолкова, че снагата ми е ^ббезсилна.

48 И сега стана така, че когато бях изговорил тези слова, те ми се разгневиха и желаеха да ме хвърлят в дълбините на морето; но когато се приближиха да сложат ръка върху ми, аз им заговорих, казвайки: В името на Всемогъщия Бог, аз ви заповядвам да не ме ^адокосвате, понеже съм изпълнен със ^бсилата Божия чак до линеене на плътта ми; и който сложи ръцете си върху ми, ще ^визсъхне като суха тръстика; и той ще бъде едно нищо пред силата Божия, защото Бог ще го порази.

49 И стана така, че аз, Нефи, им казах, че не трябва да роптаят повече против баща си; нито пък да ми отказват труда си, защото Бог ми беше заповядал да построя кораб.

50 И аз им казах: ^аАко Бог ми беше заповядал да направя всички неща, аз щях да мога да ги направя. Ако Той ми заповядаше да кажа на тази вода да стане на земя, тя щеше да стане на земя; и ако аз го кажех, то щеше да стане.

51 И сега, ако Господ има такава велика сила и е сторил толкова много чудеса между чедата човешки, как е възможно да не може да ме ^анаучи да построя кораб?

52 И стана така, че аз, Нефи, казах много неща на братята си, дотолкова, че те се объркаха и не можеха да ми се противопоставят; нито пък се осмелиха повече да сложат ръка върху ми; нито да ме докоснат с пръст, дори в продължение на много дни. Сега те не се осмелиха да сторят това, за да не би да изсъхнат пред мене, толкова могъщ беше ^аДухът Божий и тъй Той им беше подействал.

53 И стана така, че Господ ми каза: Простри отново ръката си към братята ти и те не ще изсъхнат пред тебе, но Аз ще ги разтърся, каза Господ, и това ще направя, за да узнаят, че Аз съм Господ, техният Бог.

54 И стана така, че аз прострях ръката си към братята ми, и те не изсъхнаха пред мен; но Господ ги разтърси тъкмо според словата, които Той беше изрекъл.

55 И сега, те казаха: Ние знаем със сигурност, че Господ е с тебе, защото знаем, че това, което ни разтърси, е силата Господна. И те паднаха пред мен и бяха готови да ми се ^апоклонят, но аз не им позволих, казвайки: Аз съм вашият брат; да, тъкмо вашият по-малък брат, затова поклонете се на Господа, вашия Бог и почитайте баща си и майка си, за да се продължават ^бдните ви на земята, която вашият Господ ще ви даде.