Учения на президентите
Глава 9: Светите семейни взаимоотношения


Глава 9

Светите семейни взаимоотношения

“Ако сме верни, ние ще общуваме едни с други в едно безсмъртно и вечно състояние. … Сформираните тук взаимоотношения, които по същността си са изключително трайни, ще съществуват във вечността”.

Из живота на Лоренцо Сноу

В очакване на своя 70-и рожден ден Лоренцо Сноу кани всички свои деца и техните семейства да се съберат в Бригъм Сити, Юта, за “среща на цялото семейство и юбилейно тържество”. Той осигурява за тях квартири, храна и дейности, на които всички, включително малките деца, могат да се насладят. “Колкото повече размишлявам за това (семейно събиране),” пише той, “толкова по-голямо става моето очакване и желание то да се състои, така че да мога да ви видя всички заедно и да ви дам бащина благословия”. Той ги увещава да не допускат нищо да осуети тяхното присъствие “освен най-сериозните и непреодолими пречки”1.

Фамилията Сноу се събира от 7 до 9 май 1884 г., като се наслаждават на музика, театрални изпълнения, речи, поезия, игри, храна и приятелски разговори2. Илайза, сестрата на президент Сноу, съобщава как през цялото събитие той участва в “различни събрания на семейството и в качеството си на патриарх … дава благословии на членове на семейството”, както и “много бащини съвети, напътствие и насърчение”. Към края на събитието цялата фамилия се събира заедно, за да го чуят да говори. Според написаното от Илайза, той дава израз на “своето удовлетворение и благодарността си към Бог, че има щастието да види приятните усмихнати лица на голямото си семейство, и доброто, което той очаква да произлезе от това събиране”. Гледайки своето семейство, президент Сноу възкликва: “Сърцето ми е препълнено с най-топли чувства на благодарност към моя Небесен Отец. … Езикът е неспособен да изрази дълбоките чувства на моето сърце по време на тази свята възможност да отпразнуваме моя седемдесети рожден ден, да застана тук и да се наслаждавам на тази славна, небесна и вдъхновяваща гледка”.

Президент Сноу продължава: “Това е последното семейно събиране, което имаме основания да очакваме да се случи на този свят. Нека Богът на нашите бащи ни помага да спазваме Неговите закони, да живеем честен живот, да запазим своята добродетел и почтеност, да се вслушваме в нашепванията на Светия Дух и усърдно да се стремим да се пречистваме, така че нито един член на това семейство да се изгуби, като се отклони от стеснената и тясна пътека, но нека всички ние се докажем достойни да възлезем на утринта на първото възкресение, увенчани със слава, обезсмъртявайки семейния съюз, като продължим своето нарастване през безпределните векове на вечността”3. (Вж. предложение 1 по-долу.)

Учения на Лоренцо Сноу

Семейните взаимоотношения са свети и могат да бъдат затвърдени през вечността.

Насърчавайте брака … и учете (другите) за светостта на тези взаимоотношения и задължението, което имат да съблюдават великата заповед, дадена от Бог на нашите първи родители (вж. Битие 1:28). Това става все по-наложително, като се има предвид настоящата тенденция в света да се пренебрегва този закон и да не се почита брачния завет. Натъжаващо е да се отбележи честотата на разводите в страната и нарастващата склонност да се гледа на децата по-скоро като на бреме, отколкото като на скъпоценно наследство от Господ4.

(Господ) ни е разкрил, че ако сме верни, ние ще общуваме едни с други в едно безсмъртно и вечно състояние; че сформираните тук взаимоотношения, които по същността си са изключително трайни, ще съществуват във вечността” 5.

Ние ще се радваме на сформираните тук взаимоотношения във вечните светове. Бащи, майки, сестри, братя–да, майки, които гледат как техните обични деца чезнат в смъртта, знаят, че те ще бъдат техни в света на духовете и че ще ги получат такива, каквито ги полагат в гроба. Съпругата, която гледа как мъжът й умира, как животът му се оттегля, знае, че той отново ще бъде до нея, като намира утеха и успокоение в дадените от Всемогъщия откровения, че тя ще си върне съпруга във вечните светове. Същия вид взаимоотношения ще съществуват отвъд завесата; сформираните тук връзки ще бъдат заздравени в идния живот. И светиите от последните дни имат тази увереност, защото Бог им я е дал6. (Вж. предложение 2.)

Светиите, нямащи възможността да сключат брак и да отгледат деца в този живот, ще могат да получат всички благословии на възвисяването в идния живот.

Онзи ден в нашия офис дойде една жена и поиска да обсъдим един личен въпрос. Тя ми каза, че се чувствала много зле, защото нямала благоприятни възможности да се омъжи. … Тя искаше да знае какво ще се случи с нея в идния живот, ако не успее да се омъжи в този живот. Предполагам, че този въпрос възниква в сърцата на нашите млади хора. … Желая да дам кратко обяснение с цел утеха и успокоение на хората в такива обстоятелства. Нито един светия от последните дни, който умре, след като е живял във вярност, няма да бъде лишен от каквото и да било, поради това, че не е успял да направи неща, които е нямал възможността да направи. Казано иначе, ако млад мъж или млада жена няма възможността да сключи брак, като живее във вярност до своята смърт, ще се радва на всички благословии, възвисяване и слава, дадени на всеки мъж или жена, които са имали тази възможност и са се възползвали от нея. Това е сигурно и неотменно. …

На хората, които не са имали възможност да сключат брак в този живот, ако умрат в Господа, ще им бъдат осигурени средствата да получат всичките благословии, дадени на бракосъчетани хора. Господ е милостив и добър, като не е несправедлив. В Него няма несправедливост; и е невъзможно да приемем за справедливо мъж или жена, нямали възможност да сключат брак, да не могат да получат тази благословия в идния живот. Това би било несправедливо, а ние знаем, че Господ не е несправедлив. Вярвам, че моята сестра Илайза Р. Сноу бе толкова добра жена, колкото която и да било жена светия от последните дни изобщо може да бъде, и тя живя неомъжена, докато вече не беше способна да отгледа семейство. … И за момент не мога да си представя, че тя бъде лишена и от едно нещо поради това. На нея това ще й бъде компенсирано в идния живот и тя ще има царство толкова голямо, колкото ако бе имала възможност в този живот да отгледа семейство7.

Когато съпругът и съпругата се радват на чувство на единство, те насърчават обичта и добротата у дома.

Погрижете се малките и маловажни недоразумения в грижите за дома да не отровят вашето щастие8.

Жени, бъдете верни на съпрузите си. Знам, че трябва да търпите множество неприятни неща, като съпрузите ви също трябва да търпят някои неща. Несъмнено понякога вдигате ръце от вашите съпрузи, може би поради тяхното незнание, или може би поради вашето собствено незнание. …

… Не казвам, че съпрузите ви са лоши–те са точно толкова лоши, колкото вас, възможно е някои от тях да са по-лоши; но няма значение: опитвайте се да изтърпите неприятните неща, които понякога се случват, и когато в идния живот се съберете, ще останете доволни, че сте ги изтърпели.

На съпрузите казвам: Мнозина от вас не ценят вашите съпруги така, както следва. … Бъдете мили с тях. Когато отивате някъде, носете бебето поне през половината време. Когато то трябва да бъде люляно и вие нямате кой знае какво да правите, полюлейте го. Бъдете мили, когато трябва да пожертвате малко това да стане; проявявайте добро чувство, каквото и да ви струва това9.

Мъжете трябва да се държат по-бащински у дома, хранейки по-мили чувства към своите съпруги и деца, съседи и приятели, да бъдат по-добри и богоподобни. Когато посещавам някое семейство, аз наистина се възхищавам, когато видя как главата на това семейство му служи като Божий човек, мил и внимателен, изпълнен със Светия Дух и разбирането на небесата10.

Ако желаете да постигнете единство в което и да било семейство в Сион, ако желаете да създадете този небесен съюз, който е нужно да съществува, вие трябва да обедините това семейство в едно и Духът Господен трябва да бъде в главата на това семейство, като той следва да разполага със светлината и разума, които, ако бъдат проявявани във всекидневния живот и поведение на тези хора, ще спасят това семейство, защото той държи тяхното спасение в ръцете си.

Той отива на работа и обвързва своите чувства и обич с тях в най-голяма възможна степен и се стреми да осигури нещата, необходими за тяхното удобство и благосъстояние, а те от своя страна трябва да отвърнат със същите чувства, същата доброта и нрав, и според най-добрите си способности да изразяват чувства на благодарност за благословиите, които получават.

Необходимо е да съществува единство на чувствата, единство на емоциите и съответната обич, като по този начин те да са обвързани заедно11.

Когато (мъжете) коленичат в присъствието на своите съпруги и деца, те трябва да бъдат вдъхновявани чрез дара и силата на Светия Дух, така че съпругът да бъде мъж, който добрата жена да почита, като те непрестанно се радват на даровете и силата Божии. Те трябва да бъдат единни в семействата си, така че Светият Дух да обитава в тях, и трябва да живеят така, че чрез молитва съпругата да се освещава, така че тя да осъзнава нуждата да се освещава в присъствието на своя съпруг и в присъствието на своите деца, така че да могат да бъдат едно, за да може съпругът и съпругата да бъдат пречистени, способни да заемат мястото си в установяването и изграждането на Божието царство, така че те да могат да предават един чист дух и чисто наставление на своите деца и на децата на своите деца12. (Вж. предложение 3.)

Децата научават Евангелието най-добре, когато родителите им търсят вдъхновение и дават добър пример.

Делото, с което сме се заели, не е нашето дело, то е Божието дело. В действията си ние сме насочвани от един висш разум. … Бъдещето на това царство ще зависи от нашите потомци; и неговата сила и триумф–от тяхното знание и обучение. Ако желаем да упражняваме правилно влияние над нашите семейства, ние трябва да им даваме добър пример, както и добри наставления. Трябва да можем да казваме, правете това, което правя, а не само правете това, което казвам13.

Стремете се да учите децата си както чрез пример, така и чрез наставление, по такъв начин, че те да могат без колебание да следват вашите стъпки и да станат такива защитници на истината, каквито сте били вие14.

Мъжете, които желаят да запазят своето положение пред Бог в святото свещеничество, следва да имат духа на откровението и да могат да отслужват живота и спасението на хората; и (дори) да не могат да правят това в света, те трябва да го правят у дома, в семействата си, в магазините си и по улиците, така че сърцата им да бъдат вдъхновени със словата на живота на техните вечери край огнището, при проповядване на Евангелието на техните деца и съседи толкова, колкото когато говорят на братята си от този амвон. Да имаш малко от Духа, когато си пред хората, след което да го оставиш настрана, не е достатъчно. Някои мъже говорят пред хората, след което се прибират у дома … и вместо да бъдат изпълнени със словата на живота, те напълно изсъхват и умират, но това вече няма да бъде достатъчно.

Бащите в Израил имат задължението да се събудят и да станат спасители на човеците, така че да могат да крачат пред Господа с такава сила на вярата и целеустремена енергия, че да се погрижат чрез вдъхновението на Всемогъщия да предават словата на живота на техните семейства. …

Така ще видим как един дух на решителност ще ни даде възможност да бъдем едно, за да се научим да се обичаме, и аз се моля Господ да внедри любовта на Исус, Неговия Син, в сърцето на всеки от нас и да продължава да ни дава знание за добрите неща15.

Бащата има задачата да учи и наставлява своите деца, да им излага принципи, така че като изпълняват тези напътствия, те да бъдат щастливи в своята така възприемчива детска природа, докато в същото време научават принципите, според които ще могат да постигнат най-висше щастие и радост като възрастни16.

Нашите деца, при положение, че усърдно култивираме в себе си чистите принципи на живота и спасението, ще израстват в знанието за тези неща и ще могат по-добре от нас да допринасят за установяване на небесния порядък, като осигуряват щастие и мир около себе си17. (Вж. предложения 4 и 5.)

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се подготвяте да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. v–vii.

  1. Прегледайте описанието на чувствата на президент Сноу по отношение събирането на цялото му семейство (стр. 133–134). Кои са някои от добрите резултати на семейните събирания? Как можем да помагаме на семействата си да останат единни?

  2. Как вторият пълен абзац на стр. 134 се отнася към обстоятелствата днес? Как можем да помагаме на младежите в Църквата да разберат светостта на брачния завет? Какво можем да правим, за да им помагаме да се подготвят за брака и родителството?

  3. Президент Сноу казва, че “малките и маловажни недоразумения” могат да “отровят (нашето) щастие” у дома (стр. 136). Кои конкретни действия могат да ни помагат да избягваме тази “отрова”? (За някои примери вж. стр. 136–139.)

  4. Изучете раздела, започващ на стр. 138. Защо според вас е необходимо родителите да могат да казват “правете това, което правя” в допълнение на “правете това, което казвам”? По какви начини родителите могат да учат чрез пример? Кои принципи сте научили поради добрия пример на вашите родители?

  5. Президент Сноу споделя загрижеността си за родители, които учат въздействащо на църква, но не и у дома (стр. 138–139). Помислете какво можете да правите, за да споделяте “словата на живота” с вашето семейство.

Свързани с темата стихове: 1 Нефи 8:10–12; Еламан 5:12; У. и З. 68:25–28; 93:40–50; 132:19–20

Помощ при преподаването: “Трябва да бъдете внимателни да не говорите повече от необходимото или да изразявате вашето мнение твърде често. Тези действия могат да причинят загубата на интерес у учениците… . Вашата основна грижа трябва да бъде да помогнете на другите да научат Евангелието, а не да провеждате впечатляващи презентации. Това включва предоставянето на възможност на учениците да учат сами себе си” (Преподаването - няма по-велико призование, стр. 64).

Бележки

  1. Вж. Eliza R. Snow Smith, Biography and Family Record of Lorenzo Snow, 1884 г., стр. 453–454.

  2. Вж. Biography and Family Record of Lorenzo Snow, стр. 461–483.

  3. В Biography and Family Record of Lorenzo Snow, стр. 484–486.

  4. В “Prest. Snow to Relief Societies”, Deseret Evening News, 9 юли 1901 г., стр. 1; това обръщение е отправено директно към жените в Обществото за взаимопомощ.

  5. Deseret News, 11 апр. 1888 г., стр. 200; из подробен преразказ на реч на Лоренцо Сноу на общата конференция през април 1888 г.

  6. Salt Lake Daily Herald, 11 окт. 1887 г., стр. 2.

  7. Millennial Star, 31 авг. 1899 г., стр. 547–548.

  8. Deseret News, 21 окт. 1857 г., стр. 259.

  9. “The Grand Destiny of Man”, Deseret Evening News, 20 юли 1901 г., стр. 22.

  10. Deseret News: Semi-Weekly, 31 март 1868 г., стр. 2.

  11. Deseret News, 11 март 1857 г., стр. 3; в оригиналния източник стр. 3 е неправилно отбелязана като стр. 419.

  12. Deseret News, 14 ян. 1857 г., стр. 355.

  13. Deseret News, 26 юли 1865 г., стр. 338.

  14. В “Scandinavians at Saltair”, Deseret Evening News, 17 авг. 1901 г., стр. 8.

  15. Deseret News, 14 ян. 1857 г., стр. 355.

  16. Deseret News, 28 ян. 1857 г., стр. 371.

  17. Deseret News, 21 окт. 1857 г., стр. 259.

Децата са “скъпоценно наследство от Господ”.

Родителите следва да се стремят да “обедин(яват своето) семейство в едно”.