Учения на президентите
Глава 6: Да станем съвършени пред Господ: ‘Малко по-добри с всеки ден’


Глава 6

Да станем съвършени пред Господ: “Малко по-добри с всеки ден”

“Не очаквайте моментално да станете съвършени. Ако това е така, ще останете разочаровани. Бъдете по-добри днес, отколкото сте били вчера, и бъдете по-добри утре, отколкото сте днес”.

Из живота на Лоренцо Сноу

Веднъж президент Лоренцо Сноу присъства на свещеническо събрание, на което представител на всеки кворум на старейшините се изправя и дава отчет за свършената от него и неговия кворум работа. Докато президент Сноу изслушва тези по-млади мъже, той си спомня за себе си много години по-рано. Когато се изправя да говори, той казва:

“Ако е възможно, бих искал да кажа нещо, което никога да не забравите, и смятам, че може би ще мога да направя това.

Сега видях, и това съвпада с моите общи наблюдения, че когато млади старейшини се съберат заедно, и всъщност, когато старейшини на средна възраст се съберат заедно, съществува една неохота да говорят пред публика. Видях това тази сутрин в младите мъже, които се изправиха да кажат нещо и да дадат информация относно работата, в която са били заети.

И вероятно няма да сгреша, ако разкажа малко за моя опит, когато започнах да говоря пред хора, още преди да стана старейшина. Помня първия път, когато бях призован да дам своето свидетелство. … Това бе нещо, от което се ужасявах, като в същото време смятах за свои дълг да стана, но все не можех да се наканя, а чаках, чаках. Един брат даде свидетелство, след това друг и трети, като вече почти бяха свършили, а аз все още се страхувах да стана. Никога преди това не бях говорил пред публика. … (Накрая) реших, че бе дошъл моментът да стана. Направих го. И колко дълго според вас говорих? Трябва да е било около половин минута–невъзможно е да е било повече от минута. Това бе първият ми опит; мисля, че вторият бе почти същия. Бях стеснителен, … но реших, съвсем твърдо и решително, че когато и да бъда призован да изпълня такова или някакво друго задължение, аз щях да го изпълня, независимо какво щеше да се получи. Това е част от основата на моя успех като старейшина на Израил”.

Президент Сноу разказва на по-младите мъже как скоро след това преживяване той провел първото си събрание като пълновременен мисионер. “Никога не съм бил така ужасен от нещо, както от това събрание”, си спомня той. “Молих се цял ден, усамотих се и призовавах Господ за помощ. Никога преди това не бях говорил (пред хора), освен на споменатите събрания за свидетелство. Бях ужасен. Не смятам, че човек някога се е страхувал от някакво събитие повече от мен в онзи момент. Събранието бе обявено, стаята беше съвсем пълна. … Започнах да говоря и мисля, че продължих около 45 минути”1. При един друг разказ за това същото събрание, той пише: “Когато застанах пред събралите се, макар да не знаех и дума от това, което щях да кажа, в момента, в който си отворих устата, Светият Дух се спусна силно върху мен, като изпълни разума ми със светлина и ми предаде идеи и подходящ език, чрез който те да бъдат изразени. Хората бяха удивени и поискаха провеждането на още едно събрание”2.

Президент Сноу споделя урока, който той желае по-младите мъже да научат от това преживяване: “Мои млади приятели, пред вас има възможност да постигнете величие–величие, което само вие можете да ограничите. В началото на живота си можете да вложите в сърцата си неща, много трудни за постигане, но които са възможни за вас. При вашите първи усилия да осъществите желанията си вие може да се провалите, а вашите продължителни усилия да не могат да бъдат определени като успешни. Но доколкото вашите усилия са честни и доколкото вашите желания се основават на праведност, вашият опит при преследване на желанията на сърцата ви непременно ще бъде полезен за вас и дори грешките ви, ако изобщо бъдат допуснати такива, ще ви дадат преимущество”3.

Това е любима тема на президент Сноу. Той често напомня на Господните светии заповедта да бъдат съвършени и ги уверява, че чрез собственото си усърдие и с Господната помощ те могат да се подчиняват на тази заповед. Той учи, “В сърцата си трябва да чувстваме, че Бог е наш Отец, и че макар да допускаме грешки и да сме слаби, ние може да живеем толкова съвършено, колкото сме способни, и всичко ще бъде наред с нас”4.

Учения на Лоренцо Сноу

С усърдие, търпение и божествена подкрепа ние можем да се подчиняваме на Господната заповед да бъдем съвършени.

“Когато Авраам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви на Авраама и му рече; Аз съм Всемогъщият; ходи пред Мене и бъди (съвършен)”. (Битие 17:1.)

Във връзка с това ще цитирам част от словата на Спасителя в Неговата проповед на хълма, съдържащи се в последния стих на 5-а глава на Матея.

“И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият Небесен Отец”. (Матея 5:48.) …

Научаваме как Господ се явил на Авраам и му дал велики обещания, и преди да стане готов да ги получи, му било поставено изискване–той (Авраам) да стане съвършен пред Господ. И същото изискване било поставено от Спасителя на Неговите ученици, че те трябвало да станат съвършени, така както Той и Неговият Отец в Небесата били съвършени. Според мен тази тема засяга светиите от последните дни; и бих искал чрез някои коментари да дам предложения, върху които те да се замислят.

Господ желае да даде най-висшите благословии на светиите от последните дни, но, подобно на Авраам, ние трябва да се подготвим за тях, и за тази цел ни е бил даден същия закон, който Господ е дал на него, така че ние да го спазваме. От нас също се изисква да постигнем състояние на съвършенство пред Господ; и в този случай, както при всеки друг, Господ не е поставил изискване, което да не може да се изпълни, като от друга страна, е предоставил на светиите от последните дни средствата, чрез които те могат да изпълнят светата Му заповед. Когато Господ поставил това изискване пред Авраам, Той му дал средствата, чрез които да може да се подчини на този закон и напълно да удовлетвори това изискване. Той имал привилегията на Светия Дух, защото знаем, че Евангелието е било проповядвано на Авраам, и чрез това Евангелие той можел да получи божествената помощ, която да му позволи да разбере Божиите неща, като без нея това не може да стане; без нея човек не може да достигне състояние на съвършенство пред Господ.

Затова по отношение на светиите от последните дни не е възможно за тях да постигнат този морален и духовен стандарт, освен чрез свръхестествена (божествена) помощ и подкрепа. Нито пък можем да очакваме светиите от последните дни моментално да могат да изпълнят този закон при всякакви обстоятелства. За това е нужно време; нужни са много търпение и дисциплина на ума и сърцето, за да може да се подчиняваме на тази заповед. И макар първоначално можем да се проваляме в опитите си, това не трябва да обезсърчава светиите от последните дни в желанието им да упражняват непоколебимост при изпълнението на това голямо изискване. Авраам, макар да имал вярата да ходи пред Господ според Неговия божествен закон, понякога бил горчиво изпитван във вярата си, но въпреки това той не се обезсърчавал, защото упражнявал непоколебимост при спазване на Божията воля.

Можем да си мислим, че не можем да живеем според закона за съвършенството, че работата за нашето усъвършенстване е твърде трудна. Това може да е отчасти вярно, но въпреки това факт е, че това е заповед на Всемогъщия към нас и ние не можем да я пренебрегваме. Когато преминаваме през трудни моменти, идва време да се възползваме от голямата привилегия да призовем Господ за сила и разбиране, разум и благодат, чрез които можем да преодоляваме слабостите на плътта, срещу които трябва да сме в непрекъсната борба5. (Вж. предложения 1 и 2 по-долу.)

Когато изпълняваме някое Господно изискване, ние сме съвършени в тази сфера.

Авраам бил призован да напусне своите роднини и страната си (вж. Авраам 2:1–6). Ако не бил изпълнил това изискване, той нямало да получи Господното одобрение. Но той направил това; и докато напускал дома си, той несъмнено живял в подчинение на този божествен закон за съвършенството. Ако не бил успял да направи това, той със сигурност нямало да се подчини на изискванията на Всемогъщия. И макар да напускал бащиния дом, макар да се подлагал на това изпитание, той вършел това, което неговата собствена съвест и Светият Дух одобрявали, и не можело да направи нещо по-добро, при условие, че не вършел нищо нередно при изпълнението на това усилие.

Когато светиите от последните дни приели Евангелието в далечни страни, когато гласът на Всемогъщия повелявал те да напуснат земите на своите бащи, да напуснат роднините си, подобно на Авраам, доколкото те изпълнявали това изискване, доколкото ходели в подчинение на този закон, и били толкова съвършени, колкото хора могат да бъдат при такива обстоятелства и в сферата, в която действали, не че са били съвършени в знание, сила и прочее, а в своите чувства, в своята почтеност, мотиви и непоколебимост. И докато пресичали голямата бездна, при положение, че не роптаели и не се оплаквали, а се подчинявали на дадените им съвети и по всички начини се държали по подобаващ начин, те били точно толкова съвършени, колкото Бог изисквал от тях да бъдат.

Господ има за цел да ни отведе в селестиалното царство. Чрез пряко откровение Той е изявил, че ние сме Негово потомство, родени във вечните светове, че сме дошли на тази земя с изричната цел да се подготвим да получим пълнотата на славата на нашия Отец, когато се завърнем в Неговото присъствие. Затова ние следва да търсим способността да спазваме този закон, което освещава нашите мотиви, желания, чувства и привързаности, като така те могат да бъдат чисти и свети и във всички неща нашата воля да бъде подчинена на Божията воля и ние да нямаме желания, които да противоречат на волята на Отца. В своята сфера такъв човек е съвършен и той е повелител на Божиите благословии във всички свои действия и на всяко място, на което отиде.

Но ние страдаме от безразсъдство, от слабостите на плътта и в някаква степен сме невежи, затова допускаме грешки. Да, но това не е причина да нямаме желанието да съблюдаваме тази Божия заповед, особено когато виждаме как Той ни е дал средствата да изпълним това дело. Това е моето разбиране за смисъла на думата съвършенство, казана от нашия Спасител и от Господ на Авраам.

Човек може да бъде съвършен по отношение на някои неща, а по отношение на други не. Човек, който предано се подчинява на Словото на мъдростта, е съвършен, що се отнася до този закон. Когато сме се покаяли за нашите грехове и сме се кръстили, за да ни бъдат опростени те, ние сме били съвършени по отношение на този въпрос6. (Вж. предложение 3 по-долу.)

Вместо да се обезсърчаваме при провал, ние можем да се покайваме и да молим Господ за сила да се справяме по-добре.

Казано ни е от апостол Иоан, че “сме Божии чада, и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както е. И всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист”. (Вж. 1 Иоаново 3:2–3.) Светиите от последните дни очакват да достигнат това състояние на съвършенство; ние очакваме да станем като нашия Отец и като Бог, чеда годни и достойни да обитават в Неговото присъствие; очакваме, че когато се яви Синът Божий, ние ще получим нашите тела обновени и славни и че “нашето унищожено тяло (ще бъде преобразено), за да стане съобразно с Неговото славно тяло”. (Вж. Филипяните 3:21.)

Това са нашите очаквания. Сега нека всички присъстващи си зададат следния въпрос: Обосновани ли са нашите очаквания? Казано иначе, стремим ли се да пречистваме себе си? Как може един светия от последните дни да се чувства вътре в себе си оправдан, освен ако не се стреми да се пречиства, за да стане чист като Бог, освен ако всеки ден от живота си не се стреми да поддържа съвестта си чиста от простъпки пред Бог и човека? Несъмнено мнозина крачим пред Бог от ден на ден, от седмица на седмица и от месец на месец, като не се чувстваме под осъждане, като действаме правилно и искрено се стремим в цялостно смирение Духът Божии да направлява действията ни всеки ден; при все това в живота може да се случи един или няколко пъти наистина да бъдем подложени на върховно изпитание, може би да се сломим; и дори това да се случи, ние нямаме основание да не опитаме отново, и то с подновена енергия и решителност, да постигнем целта си7.

Господ желае да покаже снизхождение на Неговите чеда на земята, но изисква от тях искрено покаяние, когато прегрешават или се провалят в някое задължение. Той очаква те да се подчиняват и да се стремят да изоставят всеки грях, да пречистват себе си и наистина да стават Негов народ, Негови светии, така че да могат да бъдат подготвени да бъдат приети в Неговото присъствие, да станат като Него във всички неща и да царуват с Него в славата Му. За да постигнат това, те трябва да вървят в стеснената и тясна пътека, правейки живота си по-светъл и по-добър, изпълнени с вяра и милосърдие, което е чистата любов Христова, като изпълняват всяко задължение в Евангелието8.

Ако прочетем внимателно за живота на Авраам или случилото се с други велики и свети хора, ние без съмнение ще открием, че техните усилия да бъдат праведни невинаги били увенчавани с успех. Затова не трябва да се обезкуражаваме, ако бъдем надвити в момент на слабост, а обратното, незабавно да се покайваме за грешката или нередността, която сме извършили, да направим всичко възможно да я поправим, след което да се обърнем към Бог за повече сили да продължим напред и да се справяме по-добре.

Авраам можел да крачи в съвършенство пред Бог ден след ден, когато напуснал бащиния си дом и показал своя изключителен и дисциплиниран ум с предложените от него действия, когато неговите пастири се скарали с пастирите на племенника му Лот (вж. Битие 13:1–9). Обаче в живота на Авраам дошъл момент, който трябва да е бил много мъчителен; всъщност трудно можем да си представим нещо по-тежко; това било, когато Господ го призовал да принесе в жертва своя единствен възлюбен син, именно този, чрез който той очаквал реализирането на великото обещание, дадено му от Господ; но като показал съответно предразположение, той успял да преодолее изпитанието и да докаже своята вяра и почтеност пред Бог (вж. Битие 22:1–14). Трудно може да се предположи, че Авраам наследил това предразположение на ума от своите родители идолопоклонници; но е логично да вярваме, че според Божията благословия, той могъл да го придобие, побеждавайки плътта по начин, по който следва да я победим ние, като без съмнение понякога е бил надвиван, докато му било дадено да може да устоява на толкова тежко изпитание.

“Имайте в себе си същ(ото намерение)”, казва апостол Павел, “ко(е)то беше и в Христа Исуса; Който, като беше в Божия образ, пак не счете (за кражба) да държи равенство с Бога”. (Вж. Филипяните 2:5–6.) Сега, всеки човек има пред себе си задачата да пречиства себе си така, както Бог е чист и да се опитва да ходи съвършено пред Него. Ние се поддаваме на своите малки безразсъдства и слабости; следва да се опитваме да ги преодоляваме възможно най-бързо и следва да насаждаме това чувство в сърцата на нашите деца, така че страхът от Бога да бъде с тях от младостта им и те да могат да се научат да се държат правилно пред Него при всякакви обстоятелства.

Ако един съпруг може да живее един ден със съпругата си без караници, без да се отнася грубо с никого, като по никакъв начин не натъжава Духа Божии, това е достатъчно; в това той е съвършен. После нека той се опита да бъде същия през следващия ден. Но да предположим, че той не успее при опита си на следващия ден–това не е причина той да не успее на третия ден. …

Светиите от последните дни следва непрестанно да култивират тази амбиция, която е била така ясно изложена от апостолите в минали времена. Ние следва да се опитваме така да живеем всеки ден, че съвестта ни да бъде чиста от простъпки към когото и да било. И Бог е вложил в Църквата начини, чрез които може да ни бъде помогнато, а именно апостоли, пророци, благовестители и прочее, за “да се усъвършенстват светиите” и т.н. (Вж. Ефесяните 4:11–12.) И Той също така ни е дал Светия Дух за непогрешим водач, който е застанал до нас като ангел Божий, показвайки ни как да постъпваме, давайки ни сила и подкрепа, когато се изправим пред трудни обстоятелства. Не трябва да си позволяваме да се обезсърчим, когато осъзнаем слабостта си. Рядко откриваме случай в славния пример, даден ни от пророците, древни и съвременни, когато те са позволявали на Нечестивия да ги обезсърчи, а обратното–те непрестанно се стремели да побеждават, да получат наградата и така да се подготвят за пълнота на слава9. (Вж. предложение 4.)

С божествена помощ ние можем да живеем над безразсъдството и суетата на света.

Когато веднъж осъзнаем, че чрез Евангелието, което сме приели, в себе си наистина имаме силата да победим своите страсти и апетити и във всички неща да покорим волята си на волята на нашия Небесен Отец, като вместо да бъдем средство за създаването на неприятни чувства в нашия семеен кръг и хората, с които общуваме, ние помагаме в създаването на малък райски кът на земята, тогава може да се каже, че битката е наполовина спечелена. Една от основните трудности, от която страдат мнозина, е следната–ние сме предразположени твърде бързо да забравяме великата цел на живота, причината, поради която нашият Небесен Отец ни е изпратил тук в земния живот, както и святото призование, с което сме били призовани; и затова, вместо да се издигнем над дребните преходни неща на времето, ние твърде често си позволяваме да се принизим до нивото на света, без да черпим от осигурената от Бог помощ, която единствена може да ни направи способни да ги преодолеем. Ние не се отличаваме с нищо от света, ако не култивираме чувството да бъдем съвършени, тъкмо както нашият Отец в Небесата е съвършен.

Такова било увещанието на Спасителя към светиите в минали времена, хора със страсти като нашите, подложени на същите изкушения, като Той знаел дали хората могли да го изпълнят или не; Господ никога не е изисквал, нито някога ще изиска от Своите чеда неща, които да бъдат невъзможни за изпълнение от тяхна страна. Старейшините на Израил, които очакват да възлязат по света и да проповядват Евангелието на спасението сред едно измамническо и извратено поколение, сред хора, изпълнени със зло и поквара, следва с особена грижа да култивират този дух. И не само те, а всеки, всички млади мъже и жени, принадлежащи към тази Църквата, които са достойни да бъдат наречени светии, следва да култивират желанието да изпълнят това изискване, така че тяхната съвест да бъде чиста пред Бог. Красиво нещо е млади и стари да са си поставили тази цел; особено радостно е да наблюдаваме нашите млади хора да поемат курс, по който светлината и разумът Божии могат да осветяват техните лица, така че да разполагат с правилно разбиране за живота и да могат да живеят над безразсъдството и суетата на света, над грешките и нечестието на хората10.

Няма нужда светиите от последните дни да се тревожат за нещата от този свят. Те ще отминат. Сърцата ни следва да се привързват към възвишени неща; да се стремят към съвършенството на Исус Христос, Който във всички неща се подчинявал съвършено на Отца и така получил Своето велико възвисяване и станал модел за подражание на Своите братя. Защо да се измъчваме и тревожим за тези преходни неща, когато нашата съдба е толкова велика и славна? Ако се привързваме към Господ, спазваме заповедите Му, моделираме себе си по Неговите съвършенства и отправим поглед към вечните реалности на Неговото небесно царство, всичко с нас ще бъде наред, ние ще триумфираме и накрая ще получим победата11.

Във всички ваши действия и поведение винаги имайте съзнанието, че сега се подготвяте и изграждате за себе си живот, който да бъде продължен през вечността; не действате според принцип, от който бихте били засрамени в небесата или там не бихте искали да действате според него, не използвайте средство за постигане на някоя цел, което едно небесно просветено съзнание не би одобрило. Макар чувства и страсти да ви подтикват към действия, нека винаги ви направляват и насочват принципи чисти, почтени, свети и добродетелни12.

Не можем да станем съвършени отведнъж, но можем да ставаме малко по-добри ден след ден.

Детето израства от детство до юношество и от юношество до мъжество с постоянна и стабилна скорост, но то не може да каже как или кога се реализира този растеж. То не осъзнава този растеж, но като следва законите на здравето и като действа мъдро, детето накрая става мъж. Същото се случва с нас като светии от последните дни. Ние израстваме и нарастваме. В момента не го забелязваме, но след около година осъзнаваме, че сме се изкачили по склона, доближавайки върха. Чувстваме, че имаме вяра в Господ, че Неговото провидение е винаги в наша полза, че сме свързани с Него, че Той наистина е наш Отец и че ни води в живота13.

Не очаквайте моментално да станете съвършени. Ако това е така, ще останете разочаровани. Бъдете по-добри днес, отколкото сте били вчера, и бъдете по-добри утре, отколкото сте днес. Не позволявайте на изкушенията, които днес отчасти ни надвиват, да ни надвият до такава степен утре. Така продължете да ставате малко по-добри ден след ден, като не позволявате животът ви да отминава, без да правите добро на другите и на себе си14.

Всеки изминал ден или всяка изминала седмица следва да бъдат най-добрите, които сме имали, тоест ние следва да напредваме всеки ден в знание и мъдрост и в способността си да вършим добро. Остарявайки, с всеки следващ ден ние трябва да живеем все по-близо до Господ15. (Вж. предложение 5.)

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се подготвяте да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. v–vii.

  1. Президент Сноу осъзнава, че заповедта да бъдат съвършени предизвиква тревога в някои светии от последните дни (стр. 99–101). Докато изучавате тази глава, потърсете съвет, който може да утеши някого, който е разтревожен от заповедта да бъде съвършен.

  2. В раздела, започващ на стр. 99, изразът “свръхестествена помощ” означава помощ от Господ. По какви начини Господ ни помага да станем съвършени?

  3. На стр. 101 прегледайте коментарите на президент Сноу за Авраам и ранните пионери светии от последните дни. Какво според вас означава да бъдем съвършени “в сферата, в която действа(ме)”? Помислете какво можете да направите, за да станете по-съвършени във вашите “чувства … почтеност, мотиви и непоколебимост”.

  4. Президент Сноу казва, “Не трябва да си позволяваме да се обезсърчим, когато осъзнаем слабостта си” (стр. 106). Как можем да преодолеем чувството на обезсърчаване? (За някои примери вж. стр. 103–106.)

  5. Как ви помага да знаете, че не следва да очаквате “моментално да станете съвършени”? (Вж. стр. 108.) Помислете за конкретни начини да следвате съвета на президент Сноу “да ставате малко по-добри ден след ден”.

  6. Потърсете едно или две изказвания в тази глава, които са особено вдъхновяващи за вас. Какво ви харесва в тези изказвания?

Свързани с темата стихове: 1 Нефи 3:7; 3 Нефи 12:48; Етер 12:27; Мороний 10:32–33; У. и З. 64:32–34; 67:13; 76:69–70

Помощ при преподаването: “Хората се трогват, когато техният принос бива забелязван. Можете да положите специални усилия да забелязвате коментара на всеки човек и, ако е възможно, да направите коментара част от дискусията в класа” (Преподаването - няма по-велико призование, стр. 35–36).

Бележки

  1. В “Anniversary Exercises”, Deseret Evening News, 7 апр. 1899 г., стр. 9.

  2. В Eliza R. Snow Smith, Biography and Family Record of Lorenzo Snow, 1884 г., стр. 16.

  3. В “Anniversary Exercises”, стр. 9.

  4. В “Impressive Funeral Services”, Woman’s Exponent, окт. 1901 г., стр. 36.

  5. Deseret News: Semi-Weekly, 3 юни 1879 г., стр. 1.

  6. Deseret News: Semi-Weekly, 3 юни 1879 г., стр. 1.

  7. Deseret News: Semi-Weekly, 3 юни 1879 г., стр. 1.

  8. Deseret Semi-Weekly News, 4 окт. 1898 г., стр. 1.

  9. Deseret News: Semi-Weekly, 3 юни 1879 г., стр. 1.

  10. Deseret News: Semi-Weekly, 3 юни 1879 г., стр. 1.

  11. Deseret Semi-Weekly News, 4 окт. 1898 г., стр. 1.

  12. Millennial Star, 1 дек. 1851 г., стр. 363.

  13. В Conference Report, апр. 1899 г., стр. 2.

  14. Improvement Era, юли 1901 г., стр. 714.

  15. Improvement Era, юли 1899 г., стр. 709.

На проповедта на хълма Спасителят казва, “И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият Небесен Отец” (Матея 5:48).

Господ заповядва на Авраам, “Ходи пред Мене и бъди (съвършен)” (Битие 17:1).

Всеки ден ние следва да се стремим да подобряваме взаимоотношенията си с членовете на нашето семейство.