38.

Църковни правила и насоки

38.6

Правила по нравствени въпроси

Някои правила в този раздел се отнасят за действия, които не се одобряват от Църквата. Обикновено членове на Църквата не се подлагат на ограничения относно членството, заради свои решения по тези въпроси. Но накрая всички хора носят отговорност пред Бог за своите решения.

38.6.1

Аборт

Господ заповядва: „Не убивай, не върши нищо подобно на това“ (Учение и завети 59:6). Църквата се противопоставя на аборта по избор за постигане на лично или социално удобство. Членовете не трябва да се подлагат на, да извършват, да подготвят, да плащат за, да се съгласяват на или да насърчават аборт. Единствените възможни изключения са, когато:

• Бременността е възникнала от изнасилване или кръвосмешение.

• Компетентен лекар определи, че за живота или здравето на майката има сериозна опасност.

• Компетентен лекар определи, че плодът има сериозни увреждания, които няма да позволят на бебето да оцелее след раждането.

Дори и тези изключения не оправдават автоматично един аборт. Абортът е много сериозен въпрос и следва да бъде разглеждан като вариант само след като отговорните членове са се консултирали с епископите си и са получили божествено потвърждение чрез молитва.

Председателстващите служители внимателно разглеждат обстоятелствата, ако член на Църквата е бил/а замесен/а в аборт. Съвет относно членството може да е необходим, ако даден член се подложи на, извърши, подготви, плати за, съгласи се на или насърчи аборт (вж. 32.6.2.5). Съвет относно членството не следва да се счита за необходим, когато член е бил/а замесен/а в аборт преди кръщението си. Нито пък съвети или ограничения относно членството следва да бъдат считани за необходими при членове, които са били замесени в аборт поради някоя от трите причини, описани в началото на този раздел.

Епископите отнасят въпроси при конкретни ситуации до президента на кол. При необходимост, президентът на кол може да отнася въпроси до офиса на Първото президентство.

Доколкото е получено откровение по въпроса, човек може да се покае и да му бъде простено за извършването на аборт.

38.6.2

Насилие

Насилието е грубо отношение или пренебрегване, което нанася физическа, сексуална, емоционална или финансова вреда. Позицията на Църквата е, че насилието не може да бъде толерирано под никаква форма. Хората, които извършват насилие над своите брачни партньори, деца, други членове на семейството или когото и да било, нарушават Божиите и човешките закони.

Всички членове, особено родители и ръководители, се насърчават да бъдат внимателни и нащрек и да правят всичко възможно да защитават децата и другите хора от насилие. Ако членове научат за случаи на насилие, те трябва да подадат сигнал на гражданските власти и да се консултират с епископа. Ръководителите на Църквата трябва да се отнасят сериозно към данните за насилие и никога не трябва да ги пренебрегват.

Всички възрастни, които работят с деца или младежи, следва да завършат обучението за защита на деца и младежи не по-късно от един месец, след като са подкрепени (вж. ProtectingChildren.ChurchofJesusChrist.org). Те трябва да завършват обучението веднъж на три години.

В случай на насилие, първата и най-важна отговорност на ръководителите на Църквата е да помагат на претърпелите насилие и да предпазват уязвимите от възможно насилие. Ръководителите не трябва да насърчават когото и да било да остава в дом или ситуация, където има насилие или не е безопасно.

38.6.2.1

Помощна линия при насилие

В някои държави Църквата е осигурила поверителна помощна линия при насилие, за да подпомага президенти на кол и епископи. Тези ръководители следва навременно да се обаждат на помощната линия при всяка ситуация, в която някой може да е претърпял насилие – или има риск да претърпи насилие. Те също така следва да се обаждат, ако научат, че член гледа, купува или разпространява детска порнография.

Помощната линия е на разположение на епископи и президенти на кол 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. По-долу са дадени телефонни номера.

• Съединени щати и Канада: 1-801-240-1911 или 1-800-453-3860, вътрешен 2-1911

• Обединено кралство: 0800-970-6757

• Ирландия: 1800 937 546

• Франция: 0805 710 531

• Австралия: 02 9841 5454 (може да се набира само от страната)

• Нова Зеландия: 09 488 5592 (може да се набира само от страната)

Епископите и президентите на кол следва да се обаждат на помощната линия в случаи на всякакъв вид насилие. Правни и медицински специалисти ще отговарят на въпросите им. Тези специалисти също така ще им дават указания как да:

• Помагат на жертвите и как да ги защитават от бъдещо насилие.

• Помагат на потенциални жертви.

• Изпълняват законовите изисквания при подаване на сигнал за насилие.

Църквата се задължава да спазва закона при подаване на сигнал за насилие (вж. 38.6.2.7). На различните места законите са различни, а повечето църковни ръководители не са правни експерти. Обаждането на помощната линия е от основно значение за епископи и президенти на кол, за да могат да изпълнят своите задължения да подадат сигнал за насилие.

Епископът трябва да уведоми и своя президент на кол за случаи на насилие.

В страни, в които няма помощна линия, научилият за насилие епископ трябва да се свърже с президента на кол. Президентът на кол следва да потърси напътствие от правните специалисти към офиса на областта. Той също така се насърчава да се посъветва със служителите на Семейни служби или мениджъра по благосъстояние и разчитане на собствените сили към офиса на областта.

38.6.2.3

Насилие над дете или непълнолетно лице

Насилието над дете или непълнолетно лице е особено сериозен грях (вж. Лука 17:2). Според настоящата употреба, насилието над дете или непълнолетно лице включва следното:

• Физическо насилие: Нанасяне на сериозни телесни повреди чрез физически силови действия. Някои наранявания може да не са видими.

• Сексуално насилие или експлоатация: Осъществяване на каквато и да било сексуална дейност с дете или непълнолетно лице или преднамерено позволяване или подпомагане на такава дейност. Според настоящата употреба, сексуалното насилие не включва доброволна сексуална дейност между двама малолетни или непълнолетни.

• Емоционално насилие: Извършване на действия и употреба на думи, които сериозно увреждат самоуважението и личното достойнство на дете или непълнолетно лице. То обикновено включва многократни и продължаващи обиди, манипулации и критики, които унизяват и подценяват. Може също да включва тежки форми на пренебрегване.

• Детска порнография: Вж. 38.6.6.

Ако епископ или президент на кол научи за насилие над дете или непълнолетно лице, или заподозре такова, той навременно следва указанията в 38.6.2.1. Той също така взима мерки за защита от бъдещо насилие.

Съвет относно членството в Църквата и бележка в картона са задължителни, ако пълнолетен член извърши насилие над дете или непълнолетно лице, според описаното в този раздел. Вижте също 32.6.1.1 и 38.6.2.5.

Ако непълнолетно лице извърши насилие над дете, президентът на кол се свързва с офиса на Първото президентство за напътствия.

Случаите на физически или емоционален тормоз между деца или непълнолетни лица на близка възраст трябва да бъдат отнасяни към ръководителите на района. Не се провежда съвет относно членството.

38.6.2.4

Насилие над брачен партньор или друг възрастен

Насилието над брачен партньор или друг възрастен може да се случи по много начини. В него се включва физическо, сексуално, емоционално и финансово насилие. Възрастни хора, инвалиди и други уязвими лица са в по-голям риск да станат жертва на насилие.

Често едно определение за насилие не е приложимо за всички ситуации. Вместо това има нива на сериозност в насилственото поведение. Те варират от рядка употреба на обидни думи до нанасяне на сериозна вреда.

Ако епископ или президент на кол научи за насилие над брачен партньор или друг възрастен, или заподозре такова, той навременно следва указанията в 38.6.2.1. Той също така взима мерки за защита от бъдещо насилие.

Ръководителите следват напътствието на Духа, за да решат дали личното съветване или съвета относно членството е най-уместният вариант за справяне с насилието. Те също така могат да се посъветват с прекия си свещенически ръководител при това решение. При все това, всеки случай на насилие над брачен партньор или друг възрастен, разраснало се до описаните по-долу нива, изисква провеждане на съвет относно членството.

• Физическо насилие: Нанасяне на сериозни телесни повреди чрез физически силови действия. Някои наранявания може да не са видими.

• Сексуално насилие: Вижте ситуациите, описани в 38.6.18.3.

• Емоционално насилие: Извършване на действия и употреба на думи, които сериозно увреждат самоуважението и личното достойнство на друг човек. То обикновено включва многократни и продължаващи обиди, манипулации и критики, които унизяват и подценяват.

• Финансово насилие: Извършване на финансова злоупотреба над някого. То може да включва незаконна или неупълномощена употреба на собственост, финансови средства или ценности на друг човек. Може също да включва получаване на финансово влияние над друг човек чрез измама. Може да включва упражняване на финансово влияние с цел принуда. Вижте също 32.6.1.3.

38.6.2.7

Свързани с насилие правни въпроси

Ако насилствените постъпки на даден член са нарушили приложими закони, епископът или президентът на кол следва да насърчи члена да подаде сигнал за тези действия в полицията или в други държавни органи. Епископът или президентът на кол може да получи информация относно местните изисквания за подаване на сигнал чрез помощната линия на Църквата (вж. 38.6.2.1). Ако членове имат въпроси относно изискванията за подаване на сигнал, той ги насърчава да потърсят квалифицирана правна помощ.

Ръководителите и членовете на Църквата трябва да изпълняват всички законови задължения и да подават сигнал за насилие пред гражданските власти. В някои страни ръководители и учители, които работят с деца и непълнолетни лица, са задължени по закон да подават сигнал на правните власти в случай на насилие. По подобен начин в много страни всеки, който научи за насилие, е задължен от закона да подаде сигнал за него на правните власти. Епископите и президентите на кол трябва да се обаждат на помощната линия за подробности относно законовите си задължения и законовите изисквания за подаване на сигнал при насилие. Църковните правила повеляват подчинение на законите.

38.6.5

Целомъдрие и вярност

Господният закон за целомъдрие представлява:

• Въздържание от сексуални отношения извън рамките на брак между мъж и жена съгласно Божия закон.

• Вярност в рамките на брака.

Физическата интимност между съпруга и съпругата има за цел да бъде нещо красиво и свещено. Тя е постановена от Бог за създаване на деца и за изразяване на любов между съпруга и съпругата.

Сексуални взаимоотношения следва да има единствено между сключили законен и валиден брак съпруг и съпруга. За Бог нравствената чистота е много важна. Нарушенията на закона за целомъдрието са много сериозни (вж. Изход 20:14, Матей 5:28, Алма 39:5). Въвлечените злоупотребяват със свещената сила, която Бог е дал с цел създаване на живот.

Съвет относно членството в Църквата може да е необходим, ако даден член:

• Има сексуални връзки извън брачна връзка според Божия закон, в това число прелюбодейство, блудство и връзки с лице от същия пол (вж. 32.6.2).

• Участва в брак или партньорство, което противоречи на Божия закон, в това число съжителство на семейни начала, граждански съюзи и партньорства и еднополов брак.

• Употребява порнография интензивно или компулсивно, предизвиквайки сериозна вреда на брака или семейството си (вж. 38.6.13).

Решението дали да се проведе съвет относно членството в такива ситуации се определя от множество обстоятелства. Те са изложени в 32.7. Например нарушаването на храмови завети увеличава вероятността съветът да е необходим, за да се помогне на члена да се покае. В някои случаи личното съветване и неофициалните ограничения относно членството може да бъдат достатъчни (вж. 32.8).

Вижте 32.6.1.2 за случаите, при които съветът е задължителен при сексуални грехове.

38.6.6

Детска порнография

Църквата заклеймява детската порнографията под всякаква форма. Ако епископ или президент на кол научи, че някой член употребява и/или разпространява детска порнография, той навременно следва указанията в 38.6.2.1.

Съвет относно членството в Църквата и бележка в картона са задължителни, ако член създава, споделя, притежава или многократно гледа порнографски изображения на деца (вж. 32.6.1.2 и 32.14.5). Тази насока по принцип не се отнася за случаи, в които деца или непълнолетни лица на близка възраст споделят сексуални изображения на себе си или други хора. В такива случаи най-уместни са личното съветване и неофициалните ограничения относно членството.

За допълнително напътствие, вижте 38.6.13.

38.6.10

Кръвосмешение

Църквата заклеймява всякакъв вид кръвосмешение. Според настоящата употреба, кръвосмешение е сексуална връзка между:

• Родител и дете.

• Баба/дядо и внук/внучка.

• Братя и сестри.

• Чичо или леля и племенница или племенник.

Според настоящата употреба, дете, внук/внучка, брат и сестра, племенница и племенник включват биологични връзки или такива чрез осиновяване, приемно родителство или връзки с доведени братя/сестри/родители. Кръвосмешението може да се случи между непълнолетни лица, възрастен и непълнолетно лице или двама възрастни. Ако президентът на кол има въпроси относно това дали дадена връзка е кръвосмесителна според местните закони, той търси напътствие от офиса на Първото президентство.

Когато непълнолетно лице е жертва на кръвосмешение, епископът или президентът на кол се обажда на помощната линия на Църквата, ако се намира в страна, където тя е налична (вж. 38.6.2.1). В други страни президентът на кол следва да потърси напътствие от правните специалисти към офиса на областта. Той също така се насърчава да се посъветва със служителите на Семейни служби или мениджъра по благосъстояние и разчитане на собствените сили към офиса на областта.

Съвет относно членството в Църквата и бележка в картона са задължителни, ако член извърши кръвосмешение (вж. 32.6.1.2 и 32.14.5). При случай на кръвосмешение почти винаги е задължително Църквата да преустанови членството на члена.

Ако непълнолетно лице извърши кръвосмешение, президентът на кол се свързва с офиса на Първото президентство за напътствия.

Жертвите на кръвосмешение често получават сериозна травма. Ръководителите следва да откликват с искрено съчувствие и състрадание. Те осигуряват духовна подкрепа и съветване, за да им помогнат да преодолеят унищожителните ефекти на кръвосмешението.

Понякога жертвите изпитват чувства на срам или вина. Жертвите не са извършили грях. Ръководителите помагат на тях и на семействата им да осъзнаят Божията любов и да изпитат изцелението, което се дава чрез Исус Христос и Неговото Единение (вж. Алма 15:8, 3 Нефи 17:9).

Освен вдъхновената помощ на църковните ръководителите, възможно е жертвите и техните семейства да имат нужда от професионална помощ. За информация, вижте 38.6.18.2.

38.6.13

Порнография

Църквата заклеймява порнографията под всякаква форма. Използването на порнография от какъвто и да е вид уврежда живота на отделните хора, семействата и обществото. То отблъсква и Духа Господен. Членовете на Църквата следва да избягват всички видове порнографски материали и да се противопоставят на тяхното създаване, разпространение и използване.

Църквата осигурява следните източници, за да помага на хората, чиито живот е засегнат от порнография:

• AddressingPornography.ChurchofJesusChrist.org

• AddictionRecovery.ChurchofJesusChrist.org

• Helping Those Who Struggle with Pornography (брошура)

• Let Virtue Garnish Thy Thoughts (брошура)

Президентите на кол и епископите също оказват подкрепа на членовете на семейството при нужда.

Църковните ръководители трябва да осъзнават, че употребата на порнография може да бъде компулсивна или да представлява пристрастяване. Освен вдъхновената помощ на тези ръководители, възможно е някои членове да имат нужда от професионална помощ. Ръководителите може да се свържат със Семейни служби за съдействие. Вижте 31.2.6 за информация за контакт.

Личното съветване и неофициалните ограничения относно членството обикновено са достатъчни при подпомагането на член да се покае от употребата на порнография (вж. 32.8). Обикновено не се провеждат съвети относно членството. Въпреки това може да е необходим съвет относно членството в случай на интензивна и компулсивна употреба на порнография, предизвикала сериозна вреда на брака или семейството на члена (вж. 38.6.5). Съвет относно членството в Църквата е задължителен, ако член създава, споделя, притежава или многократно гледа порнографски изображения на деца (вж. 38.6.6).

38.6.18

Сексуално насилие, изнасилване и други форми на сексуално посегателство

Църквата заклеймява сексуалното насилие. Според настоящата употреба, сексуално насилие се определя като налагане на каквато и да било нежелана сексуална дейност на друго лице. Сексуалната дейност с лице, което не е дало съгласие или според закона не е способно да даде съгласие се счита за сексуално насилие. Сексуалното насилие също може да възникне с брачен партньор или при излизане на срещи. За информация относно сексуалното насилие над деца или младежи, вижте 38.6.2.3.

Сексуалното насилие включва широк набор от действия, от тормоз до изнасилване и други форми на сексуално посегателство. То може да се случи физически, вербално и по други начини. За напътствие относно съветване на членове, които са били подложени на сексуално насилие, изнасилване или други форми на сексуално посегателство, вижте 38.6.18.2.

Ако членове подозират или научат за сексуално насилие, те взимат мерки да защитят жертвите и другите хора възможно най-бързо. Това включва подаване на сигнал на гражданските власти и съобщаване на епископа или президента на кол. Ако дете е било подложено на насилие, членовете следват указанията в 38.6.2.

38.6.18.3

Съвети относно членството

Съвет относно членството може да бъде необходим за човек, който е извършил сексуално посегателство или насилие над някого. Съветът относно членството е задължителен, ако член извърши изнасилване или е осъден за друг вид сексуално посегателство (вж. 32.6.1.1)

Съвет трябва да бъде проведен и за сексуална дейност с уязвим възрастен. Според настоящата употреба, уязвим възрастен е лице, което, поради физически или умствени ограничения, или не може да даде съгласие за действието, или не разбира неговата същност.

За справяне с други форми на сексуално насилие, ръководителите търсят напътствието на Духа, за да решат дали личното съветване или съвета относно членството е най-уместният вариант (вж. 32.6.2.2 и 32.8). В тежки случаи съветът е задължителен. Ръководителите могат да се посъветват с прекия си свещенически ръководител при това решение.

Ако в резултат на съвет относно членството бъдат наложени ограничения относно членството на член, извършил сексуално насилие, към членския картон се създава бележка.

За информация относно съветване при случаи на насилие, вижте 38.6.2.2. За информация относно съветване на жертви на сексуално посегателство, вижте 38.6.18.2.

38.6.23

Трансджендър членове

Трансджендър членовете преживяват сложни трудности. С членове и нечленове, които се самоопределят като трансджендър – и техните роднини и приятели – следва да се отнасяме с разбиране, доброта, състрадание и изобилие от Христова обич. Всички са добре дошли на събранието за причастие, другите неделни събрания и социалните събития на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни (вж. 38.1.1).

Полът е съществена характеристика на плана на спасение на Небесния Отец. Думата пол в прокламацията за семейството е със смисъл биологичен пол при раждането. Има хора, които преживяват усещане на несъответствие между своя биологичен пол и половата си идентичност. В резултат на това те може да се самоопределят като трансджендър. Църквата няма позиция относно причините, поради които някои хора се самоопределят като трансджендър.

Голяма част от участието в събранията в Църквата и някои свещенически обреди не се определят от пола. Самоопределящите се като трансджендър лица могат да бъдат кръстени и потвърдени, както е изложено 38.2.3.14. Те могат също да вземат от причастието и да приемат свещенически благословии. Обаче ръкополагането в свещеничеството и храмовите обреди се приемат съгласно биологичния пол при раждане.

Църковните ръководители съветват да не се предприема избираема медицинска или хирургическа интервенция с цел опит за преминаване към противоположен на биологичния пол при раждане („терапия за промяна на пола“). Ръководителите предупреждават, че предприемането на тези действия води до ограничения относно членството в Църквата.

Ръководителите също така съветват да не се предприема и така наречения „социален преход“. Социалният преход включва промяна в начина на обличане, ползване на грим и червило или промяна на име и обръщение с цел представяне на пол, различен от биологичния пол при раждане. Ръководителите предупреждават, че предприелите социален преход ще претърпят известни ограничения на членството в Църквата по време на този преход.

Ограниченията включват приемане или упражняване на свещеничеството, получаване или ползване на храмова препоръка и получаване на някои църковни призования. Въпреки че някои привилегии на членството в Църквата се ограничават, останалото участие в Църквата се насърчава.

Трансджендър членове, които не предприемат медицински, хирургически или социален преход към противоположния пол и са достойни, могат да получават призования в Църквата и храмови препоръки, както и да участват в храмови обреди.

На някои деца, младежи и възрастни се предписва хормонална терапия от лицензирано медицинско лице с цел облекчаване на половата дисфория или намаляване на суицидните мисли. Преди започването на такава терапия е важно да се разбират потенциалните рискове и ползи, включително при непълнолетните. Ако тези членове не правят опит да предприемат преход към противоположния пол и са достойни, те могат да получават призования в Църквата и храмови препоръки, както и да участват в храмови обреди.

Ако член реши да промени своето предпочитано име или обръщение, това предпочитание може да се въведе в полето „Предпочитано име“ на членския картон. Членът може да бъде наричан с предпочитаното име в района.

При всяка единица и при всеки член обстоятелствата могат да бъдат съвсем различни. Членове и ръководители се съветват един с друг и с Господ. Областните президентства помагат на местните ръководители да реагират с разбиране във всяка конкретна ситуация. Епископите се съветват с президента на кол. Президентите на кол и мисия трябва да се съветват с областното президентство (вж. 32.6.3 и 32.6.3.1).

За допълнителна информация относно разбирането и подкрепянето на трансджендър членове, вижте „Transgender“ на ChurchofJesusChrist.org.

38.8

Административни правила

38.8.2

Измама с принадлежност

При измамата с принадлежност човек се възползва от доверчивостта или доверието на някого с цел измама. Това може да се случи с хора, които принадлежат към една и съща група, като например Църквата. Също така може да се случи чрез злоупотреба с позиция на приятелство или доверие, например при църковно призование или семейна връзка. Измамата с принадлежност обикновено цели финансова облага.

Членовете на Църквата трябва да бъдат честни в своите действия и да постъпват почтено. Измамата с принадлежност представлява срамна злоупотреба с доверие. Извършителите ѝ може да бъдат подведени под отговорност. Освен това на членове на Църквата, извършили измама с принадлежност, може да им бъде отнето или ограничено членството. Вижте 32.6.2.3 и 32.6.1.3 за напътствия при съвети относно членството за измамни действия.

Членовете не може да твърдят или намекват, че техните бизнес начинания са спонсорирани, одобрявани или представлявани от Църквата или нейни ръководители.

38.8.24

Правни съвети по църковни въпроси

Когато е необходима правна помощ по свързани с Църквата въпроси, ръководителите следва да се консултират с наети от Църквата правни специалисти. В Съединените щати и Канада президентът на кол се свързва с Правния офис на Църквата:

• 1-800-453-3860, вътрешен 2-6301

• 1-801-240-6301

Извън Съединените щати и Канада, президентът на кол се свързва с правните специалисти към офиса на областта.

38.8.24.1

Участие или предаване на документи при правни процедури

Църковните ръководители не трябва да участват в граждански или наказателни правни процедури за членове на своите единици без първо да се консултират с наети от Църквата правни специалисти. Това правило също се отнася за устно или писмено общуване с адвокати или служители на съда, включително чрез имейл.

Ръководителите следва да говорят с наети от Църквата правни специалисти, ако, при изпълнение на църковните си задължения, те:

• Считат, че трябва да свидетелстват или представят информация по правен въпрос.

• Са задължени по закон да свидетелстват или представят информация по правен въпрос.

• Са получили нареждане да предоставят доказателства.

• Са поканени доброволно да предоставят документи или информация.

• Са поканени да общуват с адвокати или граждански власти относно правни процедури, в това число при съдебно дирене или процедура на помилване.

Дори добронамерено, споделянето на информация от страна на църковни ръководители при правни процедури може да бъде неправилно интерпретирано и да нанесе вреди. Такова споделяне може да бъде особено вредно за жертвите и техните семейства. Следването на църковните правила също така предпазва Църквата от въвличането ѝ в правни процедури.

38.8.24.2

Свидетелство при правни процедури

Църковните ръководители не може да свидетелстват от името на Църквата в каквито и да било правни процедури без предварителното одобрение на Правния офис на Църквата. Това правило важи и при съдебно дирене или процедура на помилване. Църковните ръководители не може да предоставят писмени или устни доказателства в качеството си на ръководители без такова одобрение.

Ръководителите не трябва да твърдят или намекват, че тяхното свидетелство при правна процедура представлява позиция на Църквата.

Ръководителите не трябва да влияят на показанията на свидетел в каквито и да било правни процедури.

Информация за контакт с наети от Църквата правни специалисти е предоставена на 38.8.24.