Лиахона
Пречистващият огън на страданието


„Пречистващият огън на страданието“, Лиахона, март/април 2022 г.

Пречистващият огън на страданието

Моля се всеки от нас да се доближава до нашия Небесен Отец и Спасителя чрез своите лични несгоди.

Изображение

Снимки от Getty Images

Това, че в живота има несгоди, не трябва да ни изненадва. Независимо дали възникват вследствие на собствените ни грехове и грешки или по друга причина, несгодите присъстват в земния живот. Някои хора считат, че трябва да им бъдат спестявани всички несгоди, ако спазват Божиите заповеди, но ние сме избрани „в пещта на страданието“ (Исайя 48:10, 1 Нефи 20:10). Дори Спасителят не прави изключение:

„Макар и да е Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,

и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение на всички, които са Му послушни“ (Евреите 5:8–9).

За тези от нас, които са отговорни, трудностите често играят решаваща роля за крайното ни усъвършенстване. Те правят живота нещо повече от прост тест с възможни отговори. Бог е загрижен не само за нашите действия или бездействия, но също и за това, какви хора ставаме 1 . Ако желаем, Той ще ни учи да действаме така, както Той действа, вместо просто да ни се въздейства от други сили (вж. 2 Нефи 2:14–16). Трябва да се учим да бъдем праведни при всякакви обстоятелства или, както казва президент Бригъм Йънг (1801 – 1877), дори „в тъмното“ 2 .

Вярвам, че възможността да преодоляваме несгоди и да израстваме чрез тях ни е допаднала, когато Бог е представил Своя план на изкупление в доземния живот. Сега трябва да подхождаме към тази възможност с разбирането, че нашият Небесен Отец ще ни подкрепя. Но е от съществена важност ние да се обръщаме към Него. Без Бог, тежките страдания и несгоди водят до униние, отчаяние и дори горчивина.

Изображение

С божествена помощ, утехата накрая замества болката, мирът замества хаоса и надеждата замества тъгата. Бог ще превръща изпитанията в благословии и, както казва Исайя, ще ни дава „венец… вместо пепел“ (Исайя 61:3). Неговото обещание не е да ни спестява конфликтите, а е да ни опазва и утешава в нашите страдания и да ги посвещава за наша полза (вж. 2 Нефи 2:2, 4:19–26; Яков 3:1).

Въпреки че нашият Небесен Отец няма да ни помага и благославя насила, Той ще действа чрез милостта и благодатта на Своя Възлюбен Син и чрез силата на Светия Дух, за да ни подкрепя, когато се обръщаме към Него. Откриваме много примери за тази подкрепа сред нашите познати и в Писанията.

Примери от Стария завет

В Старият завет виждаме покорния Авраам, който в продължение на много години търпеливо чака Божиите обещания към него – земи на наследство и праведно потомство – да се изпълнят. В моменти на глад, скръб, изпитания и заплахи за живота си, Авраам непрестанно се уповава и служи на Бог и в замяна на това получава Неговата подкрепа. Днес ние почитаме Авраам като „бащата на праведните“ 3 .

Внукът на Авраам, Яков, бяга от дома си – сам и почти само с дрехите на гърба си – за да се спаси от смъртните заплахи на брат си, Исав. През следващите 20 години, Яков служи на чичо си, Лаван. Въпреки че Лаван дава убежище и две от дъщерите си за жени на Яков, той се отнася нечестно с Яков, променяйки многократно заплатата му и споразуменията помежду им – всеки път, когато Яков започва да преуспява (вж. Битие 31:41).

Когато накрая се разделят, Яков укорява тъста си с думите: „Ако не беше с мене бащиният ми Бог, … ти без друго би ме изпратил сега без нищо“ (Битие 31:42). Понеже Бог е с него, Яков се завръща у дома, преобразен от беден бежанец в съпруг и баща на голямо семейство. Той има голям брой слуги и е обилно благословен с богатствата на своето време – стада, черди и камили (вж. Битие 32).

Йосиф, синът на Яков, е типичен пример за човек, който постоянно преодолява несгодите си, като се уповава на Бог, докато други на негово място биха се чувствали изоставени от Него. Отначало Йосиф бива продаден в робство от собствените си братя. Впоследствие, когато се издига на висока позиция и почит в къщата на египетския си господар Петефрий, той е лъжливо обвинен от съпругата на Петефрий и хвърлен в тъмница, въпреки че буквално бяга от греха. Независимо от това, Йосиф продължава да се уповава на Бог. Той преуспява дори и в тъмницата, но след това хората, на които е помогнал, забравят за него, въпреки своите обещания. (Вж. Битие 37, 39–41.) Накрая, както знаем, Йосиф е възнаграден с висока длъжност и с възможността да спаси семейството на баща си (и целия Египет) във времена на глад.

Търпеливо устояване

Тези и други примери ни показват, че несгодите обикновено се преодоляват с течение на времето. Необходими са устояване и постоянство. Все пак нашият Небесен Отец бди над нас и ни помага през целия път на това устояване – Той не чака до края.

Старейшина Нийл А. Максуел (1926 – 2004) от Кворума на дванадесетте апостоли веднъж отбелязва: „Само по себе си, разбира се, изминалото време не носи автоматичен напредък. Въпреки това, подобно на блудния син, често се нуждаем от „известен период време“, за да настроим духовните си сетива. (Лука 15:17.) Трогателната среща на Яков и Исав в пустинята, толкова много години след враждата помежду им, представлява класически пример за това. Великодушието може да заменя враждебността. Размисълът може да води до разбиране. Но размисълът и самоанализът изискват време. Много духовни резултати налагат смесването на спасителни истини с време, като така се образува еликсира на опита, едно ефикасно лекарство за толкова много неща“ 4 .

Президент М. Ръсел Балард, действащ президент на Кворума на дванадесетте апостоли, заявява:

„Очакване не означава чакане да му дойде времето. Никога не трябва да имате усещането, че сте в чакалня.

Да очакваме Господ предполага действия. Научил съм през годините, че нашата надежда в Христа се увеличава, когато служим на другите. …

Личното израстване, което може да бъде постигнато сега, докато очакваме Господ и Неговите обещания, е безценно, свещено, част от Неговия план за всеки един от нас“ 5 .

Търпеливото устояване е форма на обръщане към Бог и уповаване в Него. В стиховете, непосредствено преди Яков да даде съвета си да искаме от Бога, ако не ни достига мъдрост, той казва следното относно търпението:

„Братя мои, считайте го за голяма радост, когато изпадате в много огорчения;

като знаете, че изпитанието на вашата вяра поражда търпение.

А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък“ (Преводът на Джозеф Смит, Послание на Яков 1:2; Послание на Яков 1:3–4).

Пречистени чрез страдания

Изображение

Снимка от Рейчъл Панчич

Когато имаме помощта на нашия Небесен Отец, бедствията и страданията ни ще ни пречистват, вместо да ни побеждават (вж. Учение и завети 121:7–8). Ще излизаме от тях по-щастливи и по-осветени. В откровение до тогавашния президент на Кворума на дванадесетте апостоли Томас Б. Марш, Господ казва следното относно Своите апостоли: „И след техните изкушения и многобройни страдания, ето, Аз, Господ, ще ги потърся и ако те не втвърдят сърцата си и не вкоравят вратовете си против Мен, те ще бъдат обърнати и Аз ще ги излекувам“ (Учение и завети 112:13).

Бихме могли да кажем, че чрез несгодите познаваме „единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото (Той е) изпратил“ (Йоан 17:3). Сред несгодите се уповаваме на Тях ден след ден. Когато сме смирявани, ние се учим да поглеждаме към Тях „във всяка мисъл“ (Учение и завети 6:36). Те ще ни служат в процеса на повторно духовно раждане. Вярвам, че няма друг начин.

Моля се всеки от нас да се доближава до нашия Небесен Отец и Спасителя чрез личните си несгоди. Едновременно с това, нека се учим да служим на другите в техните несгоди според Божия модел. Именно „изстрадвайки болки и оскърбления, и изкушения от всякакъв вид“, Спасителят „(узнава) според плътта как да подпомага Своя народ според немощите му“ (Алма 7:11–12). Що се отнася до нас, „когато в момента нямаме някое сериозно изпитание, трябва да помагаме на друг, който преживява изпитание – да сме изпълнени със съпричастност и да предлагаме духовно обновление“ 6 .

Бележки

  1. Вж. Далин Х. Оукс, „The Challenge to Become“, Лиахона, ян. 2001 г., с. 40–43.

  2. Бригъм Йънг в речта на Джеймс Е. Фауст, „Светлината в техните очи“, Лиахона, ноем. 2005 г., с. 22.

  3. Bible Dictionary, „Abraham“.

  4. Нийл А. Максуел, „Endure It Well“, Ensign, май 1990 г., с. 34.

  5. М. Ръсел Балард, „Надежда в Христа“, Лиахона, май 2021 г., с. 55, курсивът е в оригинала.

  6. Нийл А. Максуел, „Endure It Well“, с. 34.