Местни новини
Храмовете започват да изпълват Земята
Обичам храмовете. Обичам да се завръщам там и отново да се потапям в царуващата в тях специална атмосфера, която ни изпълва още по пътя към храма, докато се приближаваме към него. Знам, че храмът е дом Господен. Неведнъж съм се убеждавала колко по-близо до Господ започвам да се чувствам докато съм там, сякаш идвам да посетя любящия си баща, вместо да му се обадя по телефона или по скайп.
Идвам в храма, за да се уча, да си припомням заветите си, да научавам повече за Христос и за небесния ни дом и да получавам вдъхновение как да живея в настоящето. Идвам в храма да служа, да се сближавам с моите роднини, които са преминали отвъд завесата, а също и за да помагам на другите да изпитват чувството на връзка между поколенията и да гледат във вечна перспектива.
Идвам в храма, за да получавам откровения. Често в храма съм получавала отговори на въпросите, с които съм дошла, а понякога и отговори на въпроси, които още не си бях задавала. Едно от моите най-запомнящите се пътувания до храма се случи, когато отидох там просто да служа, без списък с мои лични заявки или въпроси. Всеки ден от моята служба в храма по време на това пътуване, Господ изпълваше сърцето ми със съкровени чувства, които ми помагаха да разбирам какви са Неговите бъдещи благословии за мен. Честно казано, в онзи момент ми се струваше, че нямам нужда от това. Размишлявах много по въпроса. Сега разбирам, че именно това пътуване до храма се превърна в първата ми стъпка към промяната на мирогледа ми, както и към промените, които впоследствие се случиха в живота ми, или по-точно казано, не първата ми стъпка към предстоящите промени, а към способността ми да ги възприема.
Всеки от нас има свои лични въпроси, изказани и неизказани, формулирани и неформулирани. В действителност, нашият Небесен Отец ни познава, познава сърцата ни, а също знае и нашите въпроси. Реално, Той може да ни отговаря докато сме си у дома, а понякога и докато вървим по улицата, или сме на път за работа, например. Но знаем, че дори пророците често са се оттегляли в планините, за да се обръщат към Господ за отговори. Не трябва ли ние също да следваме техния пример?
Храмът е специално място. Когато се стремим да посещаваме храма по-често, ние всъщност показваме на Бог, че желаем по-често да сме по-близо до Него. Показваме, че се стремим винаги да бъдем достойни да сме в Неговото присъствие. Засвидетелстваме, че Го обичаме, защото когато обичате някого, вие искате да сте по-близо до него колкото е възможно повече.
При заминаването ми на пълновременна мисия, получих съвет да полагам усилия да посещавам храма възможно най-често. Служих в мисия Украйна Днепропетровск още преди освещаването на храма в град Киев, затова прекрасно разбрах, че ще мога да посетя храма най-рано след края на службата си на мисионерското поле, след една година и половина, или дори по-късно, като се има предвид, че живеех в Русия. Човекът, с когото разговаряхме, знаеше това, затова ми каза: „Ако не можеш да отидеш или да посетиш храма физически, трябва да правиш това в ума и сърцето си. Можеш да размишляваш за преживяванията в храма и да си припомняш твоите завети. Просто отдели време, затвори очи и си представи как влизаш в храма. Какво виждаш? Какъв мирис усещаш? Какви звуци улавяш? Какво се случва в сърцето ти? Опитай да усетиш атмосферата на храма. Опитай да запазиш впечатленията в душата си“.
Това ми помагаше в трудни моменти от моя живот – просто затварях очите си и размишлявах за храмовата среда, молех се и чувствах мир. Това със сигурност помага да се чувстваме малко по-близо до Бог. Радвам се, че живея във време, когато храмовете започват да изпълват Земята. Очаквам момента, в който храмът в Русия ще бъде построен и отворен за посещения. В храмовете се извършва работа, която не може да се върши никъде другаде и ние сме благословени да участваме в тази работа.