Послание от Областното президентство
Храмовата работа е важна част от делото на спасение
През юни 2011 г. тъкмо се бях прибрал у дома след службата си като пълновременен мисионер в мисия Русия Новосибирск. От мисията си научих доста неща и бях сигурен, че знам много за Евангелието, почти всичко, което човек може да знае. Бях убеден, че всички основни принципи на Евангелието са ми пределно ясни и че не съществува принцип, който да не разбирам. Също така знаех, че можех още да се усъвършенствам и че трябваше да полагам допълнителни усилия, за да изуча в по-голяма дълбочина същите тези основни принципи. Но както се оказа по-късно, бях донякъде в заблуждение.
След като се прибрах у дома, в продължение на три години и половина, служих в различни църковни призования, включително като учител в Неделното училище и съветник в президентството на клон. Все още искрено вярвах, че почти съвършено познавам всички основни принципи на Евангелието.
През зимата на 2014 г. бях призован да служа като епископ на един от районите на Църквата в Москва. Участвах в много обсъждания с други църковни ръководители относно храмовата работа и семейната история. Насочвахме цялото си внимание към онези членове на Църквата, които по някаква причина нямаха храмова препоръка. Посредством участието ми в съвети на района, конференции и чрез лично наблюдение осъзнах, че не отдавам достатъчно внимание на храмовата работа и семейната история в моя личен живот.
Денят, в който разбрах, че храмовата работа е неразделна част от делото на спасение, се превърна в един от най-важните моменти в моето лично израстване. Осъзнах, че ако не извършвам храмова работа, в действителност възпрепятствам изграждането на царството Божие на земята. Тогава започнах да се замислям какво бихме правили, ако нямаше храмова работа.
Почти всеки ден си припомнях един стих от Учение и завети, раздел 132:8 (Ето, Моят дом е дом на ред, казва Господ Бог, а не дом на безредие).
Всъщност принципите, върху които тогава започнах да размишлявам все повече, се отнасяха лично за мен. Ето какви са те:
Без храмовата работа нямаше да сключа завети с Бог, които са необходими за моето завръщане при Него.
Благодарен съм на Бог за знанията и възможностите, които ми е предоставял. Наистина е важно за нас да помним заветите, които сме сключили с Него. В крайна сметка, дори по време на интервю за храмова препоръка, ние трябва да отговорим на въпроса дали спазваме заветите, които сме сключили в храма. За да отговорим честно на този въпрос, трябва да си спомним какви завети сме сключили.
Без храмовата работа нямаше да мога да бъда запечатан с моето семейство за вечността.
Да бъда запечатан с членовете на семейството ми и да бъда с тях за цялата вечност е много по-важно за мен, отколкото бих могъл да изразя с думи. За мен моето семейство е истински източник на радост, щастие и огромна сила.
Без храмовата работа предците ми щяха да останат без обреди.
Библията също изигра важна роля, за да добия по-добро разбиране. Стиховете от Първо послание на Петър, глава 3:18, 19 ме вдъхновиха да се замисля повече защо е толкова важно за нас да участваме в храмовата работа и работата по семейна история (… стих 18: Защото и Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, като беше умъртвен по плът, а оживотворен по Дух; стих 19: чрез Когото отиде да проповядва на духовете в тъмницата; …)
С помощта на членове от моя район се научих как да издирвам своите предци, което значително увеличи решимостта ми да посещавам Божия храм. По това време често размишлявах върху смисъла на думите от един църковен химн: „Станете, светии, и влезте в храмовете“. Осъзнах, че преди не съм се стремял достатъчно да изпълнявам своята част от делото и сега съм много благодарен на всички хора, които ми помогнаха да подобря разбирането си за важността на храмовата работа.
От цялото си сърце и душа желая всеки един член на Църквата, без изключение, да разбере, че храмовата работа е важна част от делото на спасение, без която изграждането на царството Божие на земята е невъзможно.