Денят, който променя света

Послание от Областното президентство

Денят, който променя света

Неделна сутрин е, когато Мария Магдалена, заедно с други жени отиват до гробницата, където е положено земното тяло на Спасителя, и виждат ангел, който им казва: „Зная, че търсите разпънатия Исус. Няма Го тук; защото възкръсна, както и каза“ (Матей 28: 5–6). Случилото се тогава е най-великото събитие в историята, събитие променило света – Възкресението на Исус и победата над смъртта. Той е възкръснал като пълноценна жива душа с дух и тяло.

Спомняме си, как е бил кръстен от Йоан в река Йордан. „И ето, отвориха Му се небесата и видя, че Божият Дух слиза като гълъб и се спуска на Него; и ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение“ (Матей 3: 16–17). По време на Своето служение Той прави нещо, което никой не е правил преди. Той поучава, както никой не е поучавал преди. И когато идва време за жертва, Той дава последен урок по смирение и служба, като измива краката на Своите апостоли. Следва страданието в Гетсиманската градина, което, дори за Него, Създателят на света, е трудно да се понесе.

След предателството, Той е отведен от жестоки хора, за да бъде съден несправедливо. Бил е бит и унижаван, а на главата Му е поставена корона от тръни. И когато накрая е прикован към кръста на Голгота, Той призовава Своя Отец: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“ (Лука 23:34). Тогава идва краят, краят на това земно пътуване. И изсъхналите Му устни прошепват думите: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си“ (Лука 23:46). Земният Му живот приключва. Той го жертва в откуп за всички хора.

Ние всички се доближаваме до края на своето земно пътуване, но това не е краят на нашия живот – на нашия вечен живот. Точно както Той е взел тялото си и се е вдигнал от гроба, така всички ние ще изпитаме повторното събиране на тяло и дух, за да станем жива душа в деня на нашето възкресение. Ликуваме, както много хора ще ликуват, както и цялото човечество би трябвало да ликува, когато си припомняме това най-велико и утешително събитие в човешката история – победата на Исус над смъртта.

Той ни е дал живот. Дал ни е всичко, което имаме. Той дори е отдал собствения Си живот за нас. Оценяваме ли това? Смятаме ли всичко, което Той е дал, за ценно и свято? Може би не винаги. Когато сме били кръстени, сме станали Негови ученици и сме взели Неговото име върху си. Носим ли името Му, бидейки неопетнени и достойни, за да може Исус да каже: „Благодаря ти, скъпи приятелю, че живя достойно за всичко, което някога изстрадах за теб“. Или може би нашите действия Му причиняват същата болка, която е чувствал в Гетсиманската градина.

Нека не причиняваме повече страдания на Спасителя. Нека не Го разочароваме. Той вярва в нас и ни се доверява. Затова нека Го правим щастлив, като се обичаме и служим един на друг и като следваме примера Му. Той ни поверява Своето дело да се грижим за всички Божии чеда, да проповядваме Неговото слово и да укрепваме Неговата Църква.

Давам свидетелство пред вас, че Исус е Христос, нашият Спасител и Изкупител. Той е възстановил Своята църква с помощта на пророка Джозеф Смит и продължава да я ръководи чрез Своите пророци. Същият Исус, който се е вдигнал от гроба и се е възнесъл в небесата. Той се е върнал, за да възстанови Своето Евангелие и святото свещеничество на земята. Свидетелствам, че всички, които Го приемат и устоят до края, могат един ден да видят Неговото лице и да бъдат с Него.