2020 г.
Да намираме радост в Христа
Ноември 2020 г.


Да намираме радост в Христа

Най-сигурният начин да намираме радост в този живот е да се присъединим към Христос, като помагаме на другите.

Господ не изисква младежите от свещеничеството на Аарон да вършат всичко, но това, което изисква, вдъхва благоговение.

Преди няколко години, малкото ни семейство преживя нещо, пред което са изправени много семейства в този паднал свят. Най-малкият ни син, Танър Кристиан Лънд, се разболя от рак. Той бе невероятен, като всички деветгодишни. Забавно непослушен и същевременно изключително духовно чувствителен. Палаво дяволче и послушно ангелче. Когато беше малък и ни удивляваше всеки ден със своите лудории, ние се чудехме дали като порасне ще стане пророк или банков обирджия. И в двата случая щеше да остави следа в света.

И тогава той се разболя много тежко. През следващите три години бяха взети крайни мерки от гледна точка на съвременната медицина, включително на два пъти присаждане на костен мозък, по време на което той се зарази с пневмония и се наложи да остане 10 седмици в безсъзнание на изкуствено дишане. Като по чудо той се възстанови за известно време, след което ракът се завърна.

Малко преди да почине, болестта на Танър се бе разпространила в костите му и дори силните обезболяващи не му помагаха. Той едва ставаше от леглото. Една неделя сутрин, майка му, Калийн, дошла в стаята му да провери как е, преди семейството да отиде на църква. Тя с изненада видяла, че той някак бил успял да се облече и че седи на ръба на леглото, опитвайки се да си закопчее ризата. Калийн седнала до него. „Танър – казала тя, – сигурен ли си, че си в състояние да отидеш на църква? Може би днес трябва да останеш тук и да си почиваш“.

Той гледал втренчено в пода. Той беше дякон. Имаше кворум. И имаше задължения.

„Трябва да раздавам причастието днес“.

„Добре, но съм сигурна, че някой ще го направи вместо теб“.

„Да – казал той, – но… аз виждам как хората ме гледат, когато раздавам причастието. Мисля, че това им помага“.

И така Калийн му помогнала да си закопчее ризата и да си върже вратовръзката и те отишли на църква. Очевидно се случвало нещо важно.

Дойдох на църква от по-ранно събрание и бях толкова изненадан да видя Танър да седи на реда с дякони. Калийн тихо ми каза защо той е там и че е казал: „Това помага на хората“.

Гледах как дяконите пристъпват напред към масата за причастие. Той внимателно се опря на друг дякон, докато свещениците им подаваха подносите с хляба. И тогава Танър, едва повдигайки краката си, отиде до определеното си място и се хвана за края на пейките за опора, докато поднасяше причастието.

Сякаш всички очи в залата за причастие бяха приковани към него, трогнати от усилията му да изпълни своята проста задача. Танър по своеобразен начин ни даде урок, докато с дълбоко уважение, едва придвижвайки се от ред на ред – с капки пот по голата си глава – представляваше Спасителя по начина, по който го правят дяконите. Някогашното му несломимо тяло на дякон бе отпаднало, но страдаше с готовност, за да ни служи, като носи символите на Единението на Спасителя в живота ни.

Начинът, по който той възприемаше отговорността да бъде дякон, ни накара да погледнем с други очи – на причастието, на Спасителя и на дяконите, учителите и свещениците.

Удивлявам се на неизразимото чудо, подтикнало го онази сутрин да откликне толкова смело на тихия призив да служи и на силата и способностите на нашите подрастващи, които се стремят да откликват на призива на пророка да се запишат в Господния батальон и да се присъединят към делото на спасение и възвисяване.

Всеки път, когато дякон държи поднос за причастие, ни се напомня за Тайната вечеря, Гетсиманската градина, Голгота и гробницата. Когато Спасителят казва на апостолите Си: „Това правете за Мое възпоменание“ 1 , Той се обръща през вековете и към всеки от нас. Той говори за безпределното чудо, което ще осигури – за бъдещите дякони, учители и свещеници, които ще поднасят Неговите символи и ще канят чедата Му да приемат Неговия единителен дар.

Всички символи на причастието насочват вниманието ни към този дар. Ние размишляваме над хляба, който Той някога е разчупил – и над хляба, който свещениците, на свой ред, разчупват пред нас. Мислим за значението на осветената течност, тогава и сега, докато молитвите за причастието, тържествено изречени от младите свещеници, проникват в сърцата ни и стигат до небесата, подновявайки сключените завети, които ни свързват със силите на Христовото спасение. Може да си помислим какво означава, когато един дякон ни подава свещените символи, стоейки там, където Исус би стоял, ако беше тук, предлагайки ни да премахне нашите товари и болки.

За щастие, не е нужно младите мъже и жени да се разболяват, за да откриват радост и смисъл в това да служат на Спасителя.

Старейшина Дейвид А. Беднар учи, че за да израснем и да станем, както са мисионерите, трябва да правим това, което правят мисионерите и тогава „ред по ред, правило след правило… (ние) постепенно може(м) да стане(м) мисионера… който Спасителят очаква“ 2 .

По същия начин, ако желаем „като Исус… да бъд(ем)“ 3 , следва да вършим това, което Исус върши, а Господ обяснява в едно чудесно изречение какво е то: „Защото ето, това е делото Ми и славата Ми – да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека“ 4 .

Мисията на Спасителя винаги е била да служи на Своя Отец, като спасява чедата Му.

И най-сигурният начин да намираме радост в този свят е да се присъединим към Христос, като помагаме на другите.

Това е простата истина, вдъхновила програмата Деца и младежи.

Всички дейности и учения от тази програма имат за цел да помагат на младите хора да стават по-подобни на Исус, участвайки заедно с Него в делото на спасение и възвисяване.

Програмата Деца и младежи е инструмент, който помага на децата от Неделното училище за деца и на младежите да израстват в ученичеството и да придобиват изпълнена с вяра представа как изглежда пътят към щастието. Те могат да се научат да предвиждат и да се стремят към спирките и пътеводните знаци по заветната пътека, където ще бъдат кръстени и потвърдени с дара на Светия Дух и ще станат част от кворуми и класове на Младите жени, в които ще изпитат радостта от това да помагат на другите, служейки като Христос. Ще си поставят цели, големи и малки, които ще внасят равновесие в живота им, докато стават все по-подобни на Спасителя. Конференциите и списанията „За укрепването на младежите“, Приятел, както и приложението Gospel Living ще им помагат да се съсредоточават върху намирането на радост в Христа. Ще очакват благословиите от притежаването на храмова препоръка и ще чувстват духа на Илия чрез влиянието на Светия Дух, докато се стремят към благословиите на храмовата работа и работата по семейна история. Ще бъдат водени от патриархалните си благословии. След време ще посетят храма, за да бъдат надарени със сила и да намерят радост, бидейки вечно свързани, независимо от всичко, със своите семейства.

Срещу ветровете на пандемии и бедствия, за постигането на пълния потенциал на новата програма Деца и младежи има нужда от още много работа – и няма време за губене. Нашите младежи не могат да чакат светът да се оправи, за да опознаят Спасителя. Някои вземат решения дори в момента, които иначе не биха взели, ако разбираха своята истинска същност – и Неговата.

Ето защо настоятелният призив от Божия батальон за това съдбоносно обучение гласи: „Всички на работа!“.

Майки и бащи, синовете ви се нуждаят от вашата сърцата подкрепа повече от когато и да било преди, когато са се стремили към по-дребни неща като значки и медальони. Майки и бащи, ръководители на свещеничеството и на Младите жени, ако вашите младежи изпитват затруднения, програмата Деца и младежи ще ги води при Спасителя, а Спасителят ще им дава мир 5 .

Президентства на кворуми и на класове, излезте напред и заемете заслуженото си място в Господното дело.

Епископи, свържете ключовете си с тези на президентите на кворум и вашите кворуми – и райони – ще се променят завинаги.

А на вас, от подрастващото поколение, свидетелствам от опит, че вие сте възлюбени синове и дъщери на Бог и Той има работа за вас.

Като изпълнявате по най-добрия начин призованията си, с цялото си сърце, мощ, разум и сила, вие ще заобичате Бог и ще спазвате сключените от вас завети, и ще се уповавате на Неговото свещеничество, докато се стараете да благославяте другите, започвайки от собствените си домове.

Моля се да се стремите, с удвоени и съответстващи на това време сили, да служите, да упражнявате вяра, да се покайвате и усъвършенствате всеки ден, за да се подготвите да получите благословиите на храма и трайната радост, която идва само чрез Евангелието на Исус Христос. Моля се да се подготвите да станете усърдните мисионери, верните брачни партньори, любящите бащи и майки, които ви е обещано да станете, като бъдете верни ученици на Исус Христос.

Нека помагате за подготовката на света за Второто пришествие, като каните всички да дойдат в Христа и да получат благословиите на Неговото Единение. В името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. Лука 22:19.

  2. Дейвид A. Беднар, „Да станеш мисионер“, Лиахона, ноем. 2005 г., с. 46.

  3. „Като Исус аз да бъда, по стъпките да вървя. С любов като Исус да съм във думи и във дела“ („Да бъда като Исус“, Сборник детски песни, с. 40).

  4. Моисей 1:39.

  5. Аз лично дълбоко ценя отдадените родители и ръководители, които през нашата история толкова доблестно са помагали на младите хора да израстват. Наистина новата програма за деца и младежи дължи много на всички програми с дейности и постижения преди нея.