Лиахона
    Да споделяме посланието за Възстановяването и Възкресението
    Бележки под линия
    Тема

    Да споделяме посланието за Възстановяването и Възкресението

    Възстановяването принадлежи на света и неговото послание днес е особено наложително.

    По време на тази обща конференция говорихме и пяхме с радост за изпълнението на отдавна направените пророчества да „се възстанови всичко“1, „да се събере в Христос всичко“2, да се върне пълнотата на Евангелието, свещеничеството и Църквата на Исус Христос на земята – всичко, което влагаме в термина „Възстановяването“.

    Но Възстановяването не е само за тези от нас, които днес му се радваме. Откровенията на Първото видение не са само за Джозеф Смит, а служат като светлина и истина за всеки, на когото „не достига мъдрост“3. Книгата на Мормон принадлежи на цялото човечество. Свещеническите обреди за спасение и възвисяване са били подготвени за всеки отделен човек, включително за вече преминалите отвъд този живот. Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и нейните благословии са предназначени за всички, които ги желаят. Дарът на Светия Дух е за всеки. Възстановяването принадлежи на света и неговото послание днес е особено наложително.

    „Затова колко голяма е важността на това да се обясняват тези неща на обитателите на земята, та да узнаят, че няма плът, която да може да живее в присъствието Божие, освен ако не бъде чрез заслугите, и милостта, и благодатта на Светия Месия, Който полага живота Си според плътта и си го възвръща отново чрез силата на Духа, та да може да осъществи възкресението на мъртвите“4.

    От деня, в който Самюъл Смит, братът на Пророка, пълни чантата си с наскоро отпечатани екземпляри на Книгата на Мормон и тръгва пеша да споделя новото Писание, светиите се трудят безспирно „да обясняват тези неща на обитателите на земята“.

    През 1920 г., тогава старейшина Дейвид О. Маккей от Кворума на дванадесетте апостоли започва едногодишна обиколка на мисиите на Църквата. През май 1921 г. той стои на малко гробище във Фагалии, Самоа пред добре поддържаните гробове на три дечица – дъщерята и двамата синове на Томас и Сара Хилтън. Тези малки деца, най-голямото от които е било на две, са починали, докато Томас и Сара са служили като млада двойка мисионери в края на 19-и век.

    Преди да тръгне от Юта, старейшина Маккей обещава на Сара, вече вдовица, че ще посети гробовете на нейните деца в Самоа, понеже тя никога не успява да се върне там. Старейшина Маккей ѝ пише обратно: „Вашите дечица, сестра Хилтън, по безмълвен и изключително красноречив начин… продължават благородната ви мисионерска работа, започнала преди почти тридесет години“. След това добавя един написан от него стих:

    Очите им умиращи с любов затворени,

    ръцете им за вечен път притворени.

    Гробовете малки чужди хора украсиха,

    странници с мъка ги почетоха5.

    Тази история е едва една от хилядите, стотиците хиляди, свидетелстващи за времето, средствата и живота на много хора, пожертвани през последните 200 години за споделянето на посланието на Възстановяването. Нашият стремеж да достигнем до всеки народ, племе, език и люде не стихва в днешно време, за което свидетелстват повече от 68 000-те млади мъже, жени и двойки, които в момента отслужват пълновременни мисии; членовете на Църквата като цяло, които предават като ехо поканата на Филип към хората да дойдат и да видят6; както и изразходваните годишно милиони долари за обезпечаване на тези усилия по света.

    В нашите покани няма принуда и се надяваме хората да откликват на тях. За да бъде така, вярвам, че са нужни поне три неща: първо, вашата любов; второ, вашият пример; и трето, вашият подход към Книгата на Мормон.

    В нашите покани не може да се крият егоистични подбуди, по-скоро те трябва да бъдат израз на безкористна любов7. Тази любов, известна като милосърдие, чистата любов Христова, е достъпна за нас, ако молим за нея. Поканени сме, дори ни е заповядано да се „мол(им)… на Отца с цялото си сърце, за да може да бъде(м) изпълнени с тази любов“8.

    Като пример споделям едно преживяване, разказано от сестра Ланет Хо Чинг, която понастоящем служи със съпруга си Франсис Хо Чинг, президент на мисия Самоа Апия. Сестра Хо Чинг разказва:

    „Преди години нашето младо семейство се премести в малък дом в Лаие, Хаваи. Навесът за автомобила на нашия дом бе превърнат в едностайно жилище, където живееше мъж на име Джонатан. Джонатан и преди беше наш съсед на друго място. Чувствайки, че неслучайно Господ ни е събрал заедно, решихме да бъдем по-открити по отношение на нашите дейности и членство в Църквата. Джонатан се радваше на нашето приятелство и обичаше да прекарва време със семейството ни. Беше му приятно да учи за Евангелието, но нямаше интерес да се присъедини към Църквата.

    С времето децата ни започнаха да го наричат „чичо Джонатан“. Докато семейството ни продължаваше да се увеличава, нарастваше и интересът на Джонатан към случващото се при нас. Нашите покани за празненства, рождени дни, училищни мероприятия и църковни дейности се разшириха до семейни домашни вечери и кръщенията на децата.

    Един ден Джонатан ми се обади. Нуждаеше се от помощ. Той страдаше от диабет и беше развил тежка инфекция на стъпалото, поради което се налагаше ампутация. Нашето семейство и съседи-членове от района бяхме до него в този период на изпитание. Редувахме се в болницата, дадени му бяха свещенически благословии. Докато Джонатан беше на рехабилитация, с помощта на сестри от Обществото за взаимопомощ, почистихме жилището му. Братята от свещеничеството построиха рампа до входната му врата и сложиха перила в банята. Когато се прибра у дома, той остана без думи.

    Мисионерите отново започнаха да го учат. Седмицата преди Нова година той се обади и ме попита: „Какво ще правите на Нова година?“ Напомних му за нашето ежегодно празненство. Но вместо това, той отвърна: „Искам да дойдете на моето кръщение! Искам да започна новата година както трябва“. След 20 години на „ела и виж“, „ела и помогни“ и „ела и остани“, тази безценна душа бе готова да бъде кръстена.

    През 2018 г., когато със съпруга ми бяхме призовани да отслужим мисия като президентска двойка, здравето на Джонатан се влошаваше. Умолявахме го да остане здрав до нашето завръщане. Той издържа почти година, но Господ го подготвяше да се завърне у дома. Почина спокойно през април 2019 г. Дъщерите ми бяха на погребението на своя „чичо Джонатан“ и изпяха същата песен, която изпяхме на кръщението му“.

    Представям ви второто изискване за успешно споделяне на посланието за Възстановяването със следния въпрос: Кое е това, което прави вашата покана към някого привлекателна? Не сте ли вие, примерът на вашия живот? Мнозина, които са чули и приели посланието на Възстановяването, са били привлечени в началото от нещата, които са забелязали в член или членове на Църквата на Исус Христос. Може да е бил начинът, по който са се отнасяли към другите, нещата, които са казвали или не са казвали, устойчивостта, която са показвали в трудни ситуации или просто тяхното изражение9.

    Каквато и да е причината, не можем да избягаме от факта, че трябва да разбираме принципите на възстановеното Евангелие и да живеем според тях по най-добрия възможен начин, за да бъдат нашите покани привлекателни. Това е нещо, което в днешно време се нарича автентичност. Ако Христовата любов обитава в нас, другите ще знаят, че обичта ни към тях е искрена. Ако светлината на Светият Дух гори в нас, това ще запали отново светлината на Христос в тях10. Нашето поведение и действия придават истинност на поканите ни да дойдат и изпитат радостта от пълнотата на Евангелието на Исус Христос.

    Третото нужно нещо е честата употреба на инструмента за обръщане във вярата, който Господ е подготвил за тази последна евангелска диспенсация – Книгата на Мормон. Тя е осезаемо доказателство за пророческото призование на Джозеф Смит и убедително доказателство за божествеността и Възкресението на Исус Христос. Изложеният в нея план за изкупление на нашия Небесен Отец е без аналог. Когато споделяте Книгата на Мормон, вие споделяте Възстановяването.

    Като юноша Джейсън Олсън бил непрекъснато предупреждаван от своите близки и от други хора да не става християнин. Той обаче имал двама добри приятели, които били членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и често обсъждали религиозни въпроси. Приятелите му Шей и Дейв тактично оборвали аргументите, които другите давали на Джейсън против вярата в Исус Христос. Най-накрая му дали екземпляр на Книгата на Мормон и му казали: „Тази книга ще ти даде отговори на въпросите. Молим те да я прочетеш“. Той неохотно приел книгата и я сложил в раницата си, където тя останала за няколко месеца. Не искал да я оставя в дома си, за да не я видят близките му, а не искал да разочарова Шей и Дейв, като я върне. Накрая стигнал до решението да изгори книгата.

    Една нощ, със запалка в едната ръка и Книгата на Мормон в другата, той се готвел да запали книгата, когато чул глас в ума си: „Недей да гориш Моята книга“. Стреснат, той спрял за миг. След това, мислейки, че си въобразява, опитал отново да щракне запалката. Отново гласът дошъл в ума му: „Отиди в стаята си и прочети книгата Ми“. Джейсън прибрал запалката, върнал се в стаята си, отворил Книгата на Мормон и започнал да чете. Той продължавал ден след ден, често до ранни зори. Джейсън описва случилото се, когато стигнал до края и се помолил: „Бях изпълнен от глава до пети с Духа. … Почувствах се изпълнен със светлина. … Това бе най-радостното преживяване, което някога съм имал в живота си“. Той поискал да бъде кръстен и по-късно сам станал мисионер.

    Може би няма нужда да казвам, че въпреки нашата искрена обич и чистосърдечие, много, ако не и повечето, от нашите покани при споделяне на посланието на Възстановяването ще бъдат отхвърляни. Но запомнете следното: всеки е достоен за такава покана, „всички са равни пред Бога“11 и Господ е доволен от всеки опит, който правим, без значение от резултата; а една отхвърлена покана не е причина за прекратяване на нашата дружба, а липсата на интерес днес може да се превърне в проява на интерес утре. Въпреки всичко нашата обич остава постоянна.

    Нека никога не забравяме, че Възстановяването се случва в резултат на много трудности и жертви. Това е тема за друга реч. Днес се радваме на плодовете на Възстановяването, а един от най-великолепните от тях е силата отново да свързваме на земята и на небесата12. Както каза преди години президент Гордън Б. Хинкли: „Дори единствено запечатващата сила на святото свещеничество за свързване на семейства за вечността да беше произлязла от всичките мъки, усилия и болки на Възстановяването, тя щеше да си заслужава“13.

    Върховното обещанието на Възстановяването е изкупление чрез Исус Христос. Възкресението на Исус Христос е доказателството, че Той наистина притежава силата да изкупи всички, които идват при Него – да ги изкупи от скръб, несправедливост, съжаление, грях и дори смърт. Днес е Цветница, след една седмица е Великден. Спомняме си, ние винаги си спомняме, страданията и смъртта на Христос, с които Той извърши Единение за нашите грехове, и отбелязваме тази най-прекрасна от всички недели, Господния ден, в който Той възкръсна от мъртвите. Поради Възкресението на Исус Христос, Възстановяването има смисъл, нашият живот на земята има смисъл, и накрая самото ни съществуване има смисъл.

    Джозеф Смит, великият пророк на Възстановяването, дава най-важното свидетелство на нашето време за възкресения Христос: „Той живее! Защото ние Го видяхме, тъкмо от дясната страна на Бога“14. Смирено добавям своето свидетелство към това на Джозеф и на апостолите и пророците преди него и апостолите и пророците след него, че Исус от Назарет е обещаният Месия, Единородният Син Божий и възкресеният Изкупител на цялото човечество.

    „Свидетелстваме, че онези, които с молитва изучават посланието на Възстановяването и действат с вяра, ще бъдат благословени да получат собствено свидетелство за неговата божественост и за неговата цел да подготви света за обещаното Второ пришествие на нашия Господ и Спасител, Исус Христос“15. Възкресението на Христос прави обещанията Му сигурни. В името на Исус Христос, амин.