За да могат да видят
Търсете и се молете за възможности светлината ви да свети, за да може другите да виждат пътя към Исус Христос.
Братя и сестри, сърцата ни са благославяни и обновявани от Духа, който усещаме по време на тази конференция.
Преди двеста години в една горичка стълб светлина се установява върху един млад мъж. В тази светлина Джозеф Смит вижда Бог Отец и Неговия Син Исус Христос. Светлината им отблъсква покриващия земята духовен мрак и посочва пътя напред за Джозеф Смит и за всички нас. Благодарение на светлината, разкрита в онзи ден, можем да получим всички благословии, възможни чрез Единението на нашия Спасител Исус Христос.
Благодарение на Възстановяването на Неговото Евангелие можем да бъдем изпълнени със светлината на нашия Спасител. Обаче тази светлина не е предвидена само за мен и за вас. Исус Христос ни призовава: „Нека вашата светлина също тъй да свети пред този народ, тъй че те да могат да видят вашите добри дела и да прославят Отца ви, Който е на небесата“1. Обичам израза „да могат да видят“. Той е искрена покана от Господ да полагаме по-съзнателни усилия да помагаме на другите да виждат пътя и така да се доближават до Христос.
Когато бях на 10 години, семейството ми имаше честта да ни гостува старейшина Л. Том Пери от Кворума на дванадесетте апостоли, когато посети нашия град.
В края на деня седнахме със семейство Пери в хола, за да хапнем от великолепния ябълков пай на майка ми, докато старейшина Пери разказваше истории за светии от целия свят. Бях очарована.
Ставаше късно, когато мама ме извика в кухнята и ми зададе един прост въпрос: „Бони, нахрани ли кокошките?“
Посърнах. Не бях. Тъй като не исках да пропусна да съм в присъствието на Господен апостол, предложих кокошките да постят до сутринта.
Отговорът на майка ми бе твърдо „не“. Точно тогава старейшина Пери влезе в кухнята и със силния си и възторжен глас попита: „Май чух, че някой трябва да храни кокошките? Може ли сина ми и аз да дойдем с теб?“
О, колко се зарадвах, че трябва да нахраня кокошките! Изтичах да взема голямото ни жълто фенерче. С вълнение ги поведох, подскачайки по утъпканата пътека до кокошарника. Докато размахвах фенерчето, прекосихме царевицата и участъка, засят с пшеница.
Като стигнахме до малката канавка за поливане, която пресичаше пътеката, аз инстинктивно я прескочих, както съм го правила много вечери преди това. Не знаех, че за старейшина Пери е трудно да върви след мен бързо по тъмна и непозната пътека. Това, че размахвах фенерчето, не му помогна да види канавката. Без постоянна светлина, която да му помага да вижда, той стъпи направо във водата и силно изохка. Паникьосана се обърнах и видях как новият ми приятел вади напълно подгизналия си крак от канавката и изтръсква водата от тежката си кожена обувка.
С подгизнала и джвакаща обувка, старейшина Пери ми помогна да нахраня кокошките. Когато свършихме, той с обич ми каза: „Бони, трябва да виждам пътеката. Трябва светлината да осветява пътя, по който вървя“.
Светлината ми светеше, но не по начин, който да е от полза за старейшина Пери. Сега вече, знаейки, че му трябва светлината ми, за да върви безопасно по пътеката, аз насочих фенерчето точно пред стъпките му и успяхме уверено да се приберем у дома.
Скъпи братя и сестри, години наред обмислям принципа, който научих от старейшина Пери. Господната покана светлината ни да свети не се състои в това просто произволно да размахваме лъч светлина и да правим света принципно по-светъл. Тя е да насочваме своята светлина така, че другите да виждат пътя към Христос. Тя е да събираме Израил от тази страна на завесата, като помагаме на другите да виждат следващата стъпка напред при сключването на свещени завети с Бог и спазването им2.
Спасителят свидетелства: „Ето, Аз съм светлината. Аз ви дадох пример“3. Да разгледаме един от Неговите примери.
Жената при кладенеца е самарянка, която не познава Исус Христос, и в своята общност е считана от мнозина за отхвърлена. Исус я вижда и я заговаря. Той ѝ говори за вода. После я насочва към повече светлина, когато обявява себе Си за „живата вода“4.
Христос състрадателно познава нея и нуждите ѝ. Той говори с жената на нейното ниво и започва разговора с позната и общодостъпна тема. Ако беше спрял дотам, щеше да е позитивна среща. Но разменените думи нямаше да доведат до това тя да отиде в града и да провъзгласи: „Елате да видите: … Да не би Той да е Христос?“5 Постепенно в разговора тя открива Исус Христос и въпреки миналото си, става проводник на светлина, която озарява пътя на другите, за да виждат6.
Нека сега да видим как двама души следват примера на Спасителя да излъчват светлина. Неотдавна, по време на една вечеря моят приятел Кевин седял до един директор. Той се чудел за какво да говорят в продължение на два часа. Кевин бил подтикнат да попита: „Разкажете ми за семейството си. Откъде произлизате?“
Господинът знаел малко за произхода си, така че Кевин извадил телефона си с думите: „Имам едно приложение, което свързва хората с техните близки. Да видим какво можем да намерим“.
След дълъг разговор новият приятел на Кевин го попитал: „Защо семейството е толкова важно за вашата църква?“
Кевин отговорил простичко: „Вярваме, че продължаваме да живеем след смъртта. Ако открием предците си и занесем имената им в едно свято място, наречено храм, можем да извършим брачни обреди, чрез които семействата ни да останат заедно дори след смъртта“7.
Кевин започва с нещо общо между него и новия му приятел. После открива начин да свидетелства за светлината и любовта на Спасителя.
Втората история е за Ела, която играе баскетбол в колежа. Тя била пример за останалите, когато в колежа получила призованието си за мисия. Тя избрала да отвори призованието си пред съотборничките си. Те не знаели почти нищо за Църквата на Исус Христос и не разбирали желанието на Ела да служи. Тя многократно се била молила да знае как да обясни призованието си за мисия, така че съотборничките ѝ да могат да почувстват Духа. Как отговорила?
„Направих презентация – каза Ела, – защото съм специална“. Казала им за възможността да служи в една от над 400-те мисии и вероятността да учи нов език. Споменала хилядите мисионери, които вече служат. Ела приключила с картина на Спасителя и следното кратко свидетелство: „Баскетболът е едно от най-важните неща в моя живот. Преместих се от другия край на страната и напуснах семейството си, за да играя за този треньор и с този отбор. Единствените други две неща, които са по-важни за мен от баскетбола, са моята вяра и моето семейство“8.
Сега, ако си мислите: „Това са чудесни 1 000-ватови примери, но аз съм 20-ватова крушка“, помнете, че Спасителят свидетелства: „Аз съм светлината, която вие трябва да издигнете“9. Той ни напомня, че Той ще донесе светлината, ако само насочваме другите хора към Него.
С вас имаме достатъчно светлина, която да споделяме точно сега. Можем да осветим следващата стъпка, за да помогнем на някого да се доближи до Исус Христос и после следващата стъпка, и следващата.
Запитайте се: „Кой се нуждае от светлината, която имам, за да намери пътя, от който се нуждае, но не може да види?“
Скъпи приятели, защо е толкова важно светлината ни да свети? Господ ни казва, че „все още има мнозина по земята, … които са възпирани да стигнат до истината, само защото не знаят къде да я намерят“10. Можем да помагаме. Можем съзнателно да правим така че светлината ни да свети, за да може другите да виждат. Можем да отправяме покани11. Можем да сме с тези, които правят стъпка към Спасителя, независимо колко колеблива. Можем да събираме Израил.
Свидетелствам, че Господ ще умножава всяко наше малко усилие. Светият Дух ще ни подтиква да знаем какво да казваме и правим. За това може да е нужно да излезем извън зоната си на комфорт, но можем да сме сигурни, че Господ ще ни помага светлината ни да свети.
Благодарна съм за светлината на Спасителя, която продължава да води тази Църква чрез откровения.
Каня всички ни да следваме примера на Исус Христос и с любов да се грижим за хората около нас. Търсете и се молете за възможности светлината ви да свети, за да може другите да виждат пътя към Исус Христос. Велико е обещанието Му: „Който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота“12. Свидетелствам, че нашият Спасител Исус Христос е пътят, истината, животът, светлината и любовта на света. В името на Исус Христос, амин.