Да позволяваме на своя дух да контролира тялото
Едно от най-важните неща, което можем да научим в този живот, е как да даваме превес на своята вечна духовна същност и да контролираме желанията си към злото.
Мои скъпи братя и сестри, с наближаването на общата конференция през октомври миналата година, подготвях своята реч, за да отбележа 100-годишнината от видението за света на духовете, дадено на президент Джозеф Ф. Смит на 3 октомври 1918 г.
Няколко дни след като изпратих речта си за превод, моята любима вечна спътница Барбара завърши своето изпитание в смъртния живот и премина в света на духовете.
Дните се превръщаха в седмици, след това в месеци и вече мина година от смъртта на Барбара, а аз откривам, че още по-дълбоко оценявам следния стих: „Живейте заедно в любов дотолкова, че да оплаквате загубата на онези, които умират“1. Барбара и аз бяхме благословени да „живе(ем) заедно в любов“ в продължение на 67 години. Но по един много реален начин научих какво означава да „оплаква(ме) загубата“ на обичните ни хора. О, колко я обичам и колко ми липсва!
Предполагам, че повечето от нас не оценяват напълно това, което другите правят за нас, докато те не си отидат. Знаех, че Барбара е винаги заета, но не разбирах напълно постоянните ѝ семейни, църковни и обществени ангажименти. Тя полагаше ежедневни отдадени усилия, повторени хиляди пъти през годините, които поддържаха семейството ни. И през всичко това, никой от семейството ни никога не я чу да повишава тон или да бъде груба.
През изминалата година мислех за многото ни спомени. Мислех за физически трудния избор, който тя направи, да бъде майка на седем деца. Да бъде домакиня беше единствената кариера, която някога бе желала, и тя беше професионалист във всяко едно отношение.
Често се чудех как успява да се справя с децата и с мен. Дори само приготвянето на храна беше наистина трудна задача, да не споменаваме задачите, свързани с купищата пране на семейството ни всяка седмица и осигуряването на правилния размер обувки и дрехи за децата. Всички се обръщахме към нея по безброй други въпроси, които бяха важни за нас. И тъй като бяха важни за нас, те бяха важни и за нея. С една дума, тя беше великолепна – като съпруга, майка, приятелка, съседка и като Божия дъщеря.
Сега, след като тя почина, се радвам, че избирах да сядам до нея, когато се прибирах от офиса у дома през последните месеци от живота ѝ, за да държа ръката ѝ, докато гледахме края на някои от любимите ѝ мюзикъли – отново и отново, тъй като тя имаше Алцхаймер и това не ѝ позволяваше да запомни, че вече ги е гледала предния следобед. Спомените за онези моменти, когато държах ръцете ѝ, сега са много скъпоценни за мен.
Братя и сестри, моля, не пропускайте възможностите да поглеждате в очите на близките си с любов. Деца и родители, общувайте един с друг и изразявайте своята любов и признателност. Подобно на мен, някои от вас може да се събудят някой ден и да открият, че времето за такива важни разговори е отминало. Живейте заедно всеки ден със сърца, изпълнени с благодарност, добри спомени, служба и много любов.
През изминалата година размишлявах по-задълбочено от колкото когато и да било над плана на нашия Небесен Отец. В своите учения към сина си Кориантон, Алма го нарича „великия план за щастието“2.
Думата, за която продължавам да се сещам сега, когато мисля за плана, е „заедно“. Това е план, създаден от нашия любящ Отец в небесата, в центъра на който е великата и славна възможност семействата да бъдат отново заедно – във вечен съюз, свързващ съпрузи и съпруги, родители и деца, поколение след поколение в Божието семейство.
Тази мисъл ми носи утеха и увереността, че ще бъда с Барбара отново. Въпреки че тя страдаше физически в края на живота си, духът ѝ беше силен, благороден и чист. Тя се беше подготвила във всичко, та когато дойде денят, да може да застане пред „приятния съд Божий“3 изпълнена с увереност и мир. Но аз съм тук. След два дни навършвам 91 и все още се чудя: „Готов ли съм? Правя ли всичко, което трябва да правя, за да мога отново да я държа за ръка?“
Най-простото основно нещо, което е сигурно в този живот, е следното: Всички ще умрем. Без значение дали ще умрем възрастни или млади, лесно или трудно, богати или бедни, обичани или самотни, никой не може да избяга от смъртта.
Преди няколко години президент Гордън Б. Хинкли каза нещо, което е особено значимо във връзка с това: „Колко сладко е обещанието, колко утешаващ мирът, произлизащ от знанието, че, ако сключим брак по правилния начин и живеем правилно, нашата връзка ще продължи, въпреки неизбежността на смъртта и изминалото време“4.
Със сигурност сключих брак по правилния начин. За това няма съмнение. Но според президент Хинкли това не е достатъчно. Трябва също да живея правилно5.
Днес „да живеем правилно“ може да е доста объркваща идея, особено ако прекарвате доста време в социалните медии, където всеки може да провъзгласява истини или измамни идеи за Бог и плана Му за Неговите чеда. За щастие, като членове на Църквата разполагаме с вечно истинните евангелски принципи и знаем как да живеем, за да може да сме по-добре подготвени за смъртта.
Само няколко месеца преди да се родя, моят дядо и апостол, старейшина Мелвин Дж. Балард изнася реч, която според някои хора улавя същността на това какво означава да живеем правилно. Озаглавена „Борбата за душата“, неговата реч е съсредоточена върху постоянната борба между нашите физически тела и вечните ни духове.
Той казва: „Най-големият сблъсък, който всеки мъж и жена някога ще преживее, … ще бъде борбата, която води със себе си“, обяснявайки, че Сатана „врагът на нашите души“ ни атакува чрез нашите „страсти, апетити и желанията на плътта“6. И така, основната борба се води между нашата божествена духовна същност и естествения плътски човек. Братя и сестри, помнете, че можем да получаваме духовна помощ чрез влиянието на Светия Дух, който може да ни „научи на всичко“7. Можем да получаваме помощ и чрез силата и благословиите на свещеничеството.
И сега ви питам: „Как върви борбата при всеки от вас?“
Президент Дейвид О. Макей казва: „Земното съществуване на човека е просто едно изпитание дали той ще съсредоточава своите усилия, ум и душа върху неща, които допринасят за удобството и удовлетворението на физическата му същност, или ще превърне в цел на живота си придобиването на духовни качества“8.
Борбата между физическата и духовната ни същност не е нещо ново. В последната си проповед към своя народ цар Вениами учи, че „естественият човек е враг на Бога и е бил такъв от падението на Адам, и ще бъде такъв во веки веков, освен ако не се отдаде на убежденията на Светия Дух и не отхвърли естествения човек, и не стане светия чрез Единението на Господа Христа“9.
Апостол Павел учи, че „тези, които са плътски, копнеят за плътското; а тези, които са духовни – за духовното.
Понеже копнежът на плътта значи смърт, а копнежът на Духа значи живот и мир“10.
За мен изглежда ясно, че едно от най-важните неща, което можем да научим в този живот, е как да даваме превес на своята вечна духовна същност и да контролираме желанията си към злото. Това не би трябвало да е толкова сложно. В крайна сметка нашите духове, които са съществували много по-дълго от физическите ни тела, вече са имали успех в това да избират праведността пред злото в доземния живот. Преди да бъде създадена тази земя, сме живели в доземния свят като синове и дъщери на Небесни Родители, които са ни обичали и продължават да ни обичат.
И да, трябвало е да вземаме изключително важни решения и да правим избори в този доземен свят. Всеки човек, който някога е живял или ще живее на тази планета, е взел важното решение да избере да приеме плана на Небесния Отец за нашето спасение. И така, всички сме дошли на земята с редица успехи за духовната ни същност и вечната ни съдба.
За момент помислете за това. Вие наистина сте и винаги сте били точно това – син или дъщеря на Бог с духовни корени във вечността и бъдеще, изпълнено с безпределни възможности. Първо, преди всичко и винаги сте били и ще бъдете духовни същества. И така, когато избираме нашата плътска същност да контролира духовната, избираме нещо, което противоречи на нашето истинско, първоначално духовно естество.
Разбира се, плътските и земни склонности несъмнено ще усложняват вземането на решения. Поради завесата на забравата между доземния духовен свят и този земен свят, може да забравим своята връзка с Бог и духовната си същност, а плътската същност може да приеме за най-важно това, което желаем в момента. Да се учим да избираме нещата на Духа пред нещата на плътта е една от основните причини, поради които този земен живот е част от плана на Небесния Отец. Това е и причината планът да бъде изграден върху стабилната и сигурна основа на Единението на нашия Господ и Спасител Исус Христос, за да може греховете ни, включително и грешките поради поддаването на плътта, да бъдат преодолявани чрез постоянно покаяние и така да можем да живеем съсредоточени върху духовното. Сега е времето да контролираме своите физически желания, за да бъдат в съответствие с духовните учения на Христос. Затова не трябва да отлагаме деня на своето покаяние11.
Затова покаянието става незаменимо оръжие в борбата ни със самите нас. На миналата обща конференция президент Ръсел М. Нелсън говори за тази борба и ни напомни, че „когато избираме да се покайваме, ние избираме да се променяме! Така позволяваме на Спасителя да ни превръща в най-добрата наша версия. Ние избираме да израстваме духовно и да получаваме радост – радост от изкуплението чрез Него. Когато избираме да се покайваме, ние избираме да ставаме по-подобни на Исус Христос!“12.
Всяка вечер, докато в молитва оценявам деня заедно с Небесния Отец, се моля за прошка, ако съм допуснал грешки и обещавам да се опитвам следващия ден да бъда по-добър. Вярвам, че това редовно ежедневно покаяние помага на духа ми да напомня на тялото ми кой контролира всичко.
Друг източник е възможността за духовно обновление, която имаме всяка седмица, когато вземаме от причастието във възпоменание на Единението и съвършената любов на нашия Господ и Спасител Исус Христос към нас.
Братя и сестри, насърчавам ви да забавите темпото и да помислите къде се намирате сега в това да преодолявате плътската си същност и да давате сила на своята божествена духовна същност, та когато дойде денят, да можете да преминете в света на духовете и с радост да се срещнете с обичните си хора. За това свидетелствам и се моля смирено, в святото име на Господ Исус Христос, амин.