Знаейки, обичайки и израствайки
Нека всички да можем да разберем своята роля в това велико дело на служение и така за да ставаме по-подобни на Спасителя.
През 2016 г. Хорът на Табернакъла при Храмовия площад посети Нидерландия и Белгия. И тъй като бях част от това вълнуващо събитие, имах възможността два пъти да се насладя на тяхното изпълнение.
По време на тяхното представление си мислех за това какво огромно начинание е пътуването на толкова голям хор. Бях заинтригуван от големия гонг, транспортирането на който вероятно е много трудно и скъпо, в сравнение с цигулките, тромпетите и други инструменти, които човек може лесно да държи в ръка. Но докато наблюдавах действителното използване на този гонг, осъзнах, че той се удря само няколко пъти, докато другите по-малки инструменти се използват през по-голямата част от концерта. Замислих се, че без звука на гонга представянето няма да е същото и заради това са положени такива усилия този голям инструмент да бъде транспортиран през океана.
Понякога можем да се чувстваме като този гонг – достатъчно добри да играем само малка роля в представлението. Но позволете ми да ви кажа, че вашият звук е много важен.
Нуждаем се от всички инструменти. Някои от нас учат лесно и се справят много добре в училище, докато други имат артистични таланти. Някои проектират и строят неща или се грижат за другите, пазят ги или ги учат. Всички ние сме необходими, за да има разнообразие и смисъл в този свят.
Бих искал да отправя това послание към онези, които смятат, че нямат с какво да допринесат, или вярват, че нямат никакво значение или влияние за никого, както и други, които може да чувстват, че се справят прекрасно, и към всички между тези две крайности.
Където и да сте по пътя на живота си, някои от вас може да се чувстват толкова обременени, че дори да не осъзнавате, че сте на тази пътека. Каня ви да излезете от тъмнината в светлината. Светлината на Евангелието ще осигурява топлина и изцеление и ще ви помага да осъзнавате своята истинска същност и каква е целта ви в живота.
Някои от нас са се лутали по забранени пътеки, опитвайки се да намерят щастие там.
Ние сме канени от любящ Небесен Отец да вървим по пътеката на ученичеството и да се завърнем при Него. Той ни обича със съвършена любов1.
Какъв е начинът? Начинът е да си помагаме да осъзнаваме своята същност, като си служим един на друг.
За мен служението е проява на божествена любов2. По този начин създаваме среда, в която двете страни – даващият и получаващият – придобиват желание за покаяние. С други думи, ние сменяме посоката и идваме по-близо, като ставаме по-подобни на нашия Спасител Исус Христос.
Например, не е необходимо постоянно да казваме на своите брачни партньори или деца как могат да стават по-добри – те вече го знаят. Ако създаваме среда на обич, те ще има силата да правят необходимите промени в живота си и да стават по-добри хора.
По този начин покаянието става ежедневен процес на пречистване, който може да включва извинение за лошо поведение. Спомням си и все още попадам в ситуации, в които съм твърде бърз да съдя или твърде бавен да слушам. И в края на деня, докато се моля, аз чувствам любящ съвет от небесата да се покая и да стана по-добър. Тази среда на обич – създадена първо от родителите ми, брат и сестри, а по-късно от моята съпруга, деца, както и приятели – ми е помагала да ставам по-добър човек.
Всички ние знаем какво можем да правим по-добре. Не е необходимо постоянно да си напомняме един на друг, но има нужда да се обичаме и да си служим, като така осигуряваме среда за желание към промяна.
В тази среда научаваме кои сме наистина и каква ще бъде нашата роля по време на тези последни дни от историята на света преди Второто пришествие на Спасителя.
Ако се чудите за своята роля, бих желал да ви поканя да намерите място, където можете да сте сами и да помолите Небесния Отец да ви открие каква роля ще имате. Отговорът вероятно ще идва постепенно, а след това и по-ясно, наред нашето затвърждаване по пътеката на заветите и служението.
Преживяваме някои от същите трудности, които Джозеф Смит изпитва, докато е „посред словесна война и хаос от мнения“. Както четем в собствения му разказ, той често се пита: „Какво трябва да се направи? Коя от всички тези групи е права или те всички грешат? Ако някоя от тях е права, коя е тя и как мога да го разбера?“3
Със знанието, което той открива в Посланието на Яков, което гласи: „Ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена“4, Джозеф накрая стига до решението да „иска от Бога“5.
По-нататък четем, че това е „първият път през живота (му), когато прав(и) такъв опит, защото при всичките си грижи никога (дотогава) не (е) правил опит да се мол(и) на глас“6.
Така може да бъде и за нас в началото, когато се обръщаме към Създателя ни по непознат за нас начин.
Поради опита на Джозеф да се моли на глас, Небесният Отец и Неговият Син Исус Христос му се явяват, назовавайки го по име, и в резултат имаме много по-ясно разбиране за своята същност и че наистина сме важни.
По-нататък четем, че в своите младежки години той е „преследван от онези, които трябва да бъдат (негови) приятели и (които трябва) да се отнасят към (него) любезно“7. Затова можем да очакваме противопоставяне, докато живеем живота на ученичеството.
Ако в момента чувствате, че не можете да бъдете част от оркестъра и че пътят на покаянието изглежда труден за вас, моля знайте, че ако продължаваме да опитваме, бремето ще бъде отнето от раменете ни и ще има отново светлина. Небесният Отец никога няма да ни остави, когато търсим помощта Му. Без значение какви грешки правим, Небесният Отец ще бъде там, за да ни помага да ги преодоляваме.
Някои от нас са наранени, но в комплекта за първа помощ на Господ има достатъчно големи бинтове, за да се покрият всички наши рани.
Това е тази любов, тази съвършена любов, която също наричаме милосърдие или „чистата любов Христова“8, която е нужна в домовете ни, където родители служат на децата си и децата на своите родители. Чрез тази любов, сърца ще се променят и ще се появи ново желание да вършим Неговата воля.
Това е тази любов, която е нужна в отношенията помежду ни като чеда на нашия Небесен Отец и членове на Неговата Църква, която ще ни позволява да включим всички музикални инструменти в своите оркестри, така че да можем да се представим триумфиращо с ангелските хорове на небесата, когато Спасителят отново дойде.
Това е тази любов, светлината, която трябва да свети и да озарява обкръжението ни, докато вършим ежедневните си дела. Хората ще забелязват тази светлина и ще бъдат привлечени към нея. Това е видът мисионерска работа, който ще привлича другите „да дойдат и да видят, да дойдат и да помагат и да дойдат и да останат“9. Моля се, когато получим своите свидетелства за това велико дело и нашата роля в него, нека се радваме заедно с нашия обичан пророк Джозеф Смит, който заявява: „Защото аз видях видение; аз го знам и знам, че и Бог го знае, и не мога да го отрека“10.
Свидетелствам ви, че познавам своята и вашата същност. Ние сме всички сме чеда на нашия Небесен Отец, Който ни обича. Той не ни е изпратил тук, за да се провалим, а да се завърнем при Него в слава. Всички да можем да разберем своята роля в това велико дело на служение, за да бъдем по-подобни на Спасителя, когато Той отново дойде, е моята молитва. В името на Исус Христос, амин.