Вашето голямо приключение
Спасителят ни кани всеки ден да изоставяме своето удобство и сигурност и да Го следваме по пътя на ученичеството.
За хобитите
Един любим детски фентъзи роман, написан преди много години, започва с изречението „В една дупка в земята живееше хобит“1.
Историята на Билбо Бегинс е за един съвсем нормален и обикновен хобит, който има изключителна възможност за приключения и обещанието за голяма награда.
Проблемът е, че повечето уважаващи себе си хобити не желаят никакви приключения. Те харесват удобствата. Обичат да ядат по шест пъти на ден, когато е възможно, и да прекарват времето си в своите градини, да разговарят с посетителите, да пеят, свирят на музикални инструменти и да се наслаждават на простите удоволствия в живота.
Въпреки това, когато на Билбо се открива възможността за голямо приключение, дълбоко в сърцето му нещо се събужда. От самото начало той разбира, че пътуването ще бъде трудно. Дори опасно. Дори има вероятност да не се завърне.
И все пак, копнежът за приключения достига до дълбините на сърцето му. И така, този обикновен хобит изоставя удобствата и тръгва по пътя на голямо приключение, което ще го отведе „дотам и обратно“2.
Вашето приключение
Може би една от причините тази история да резонира с толкова много хора е следната: тя е и наша история.
Много, много отдавна, дори преди да се родим, в епоха, забулена във времето и паметта, ние също сме били поканени да се впуснем в едно приключение. То е предложено от Бог, нашият Небесен Отец. Приемането на това приключение е означавало да изоставим комфорта и сигурността на Неговото непосредствено присъствие. Означавало е да дойдем на земята на пътешествие, пълно с неизвестни опасности и изпитания.
Знаели сме, че няма да е лесно.
Но също сме знаели, че ще спечелим ценни съкровища, включващи физическо тяло и преживявания на радост и скръб в смъртния живот. Че ще се научим да полагаме усилия, да търсим и да се борим. Че ще научим истини за Бог и за себе си.
Разбира се, знаели сме, че ще правим много грешки по пътя. Но също сме имали едно обещание: че поради великата жертва на Исус Христос, ще можем да се очистим от нашите прегрешения, да пречистим духовете си и един ден да възкръснем и се съберем отново с любимите ни хора.
Разбрали сме колко много ни обича Бог. Той ни е дарил живот и копнее да успеем. Затова Той е приготвил Спасител за нас. „При все това – казва нашият Отец в небесата – ти сам можеш да избираш, защото това ти е дадено“3.
Сигурно е имало епизоди от смъртното приключение, които са притеснявали и дори ужасявали Божиите чеда, понеже голям брой наши духовни братя и сестри са се отказали от него4.
Чрез дара и силата на свободата на избор, ние сме преценили, че потенциалът на това, което бихме могли да научим и да станем за вечността, си заслужава риска5.
И така, доверявайки се на обещанията и силата на Бог и Неговия възлюбен Син, ние сме приели предизвикателството.
Аз съм го направил.
И вие също.
Съгласили сме се да изоставим сигурността на първото си състояние и да се впуснем в нашето голямо приключение „дотам и обратно“.
Копнежът за приключения
И все пак, в смъртния живот имаме разсейващи фактори, нали? Склонни сме да пренебрегваме нашите важни търсения, предпочитайки удобството и леснотата пред растежа и напредъка.
Все пак е останало нещо неоспоримо, дълбоко в сърцата ни, което жадува за по-висша и благородна цел. Този копнеж е една от причините хората да бъдат привлечени към Евангелието и Църквата на Исус Христос. Възстановеното Евангелие в известен смисъл е подновяване на копнежа за приключения, който сме приели толкова отдавна. Спасителят ни кани всеки ден да изоставяме своето удобство и сигурност и да Го следваме по пътя на ученичеството.
По този път има много завои. Има хълмове, долини и отклонения. Може дори да има символични паяци, тролове и дори дракон или два. Но ако стоите на пътя и се доверявате на Бог, накрая ще извървите пътя към вашата славна съдба и обратно към вашия небесен дом.
И така, как да започнете?
Много е просто.
Обръщайте сърцето си към Бог.
Първо, трябва да решите да обръщате сърцето си към Бог. Стремете се всеки ден да Го опознавате. Заобичайте Го. След това, нека тази любов ви вдъхновява да учите, разбирате и следвате Неговите учения, както и да се учите да спазвате Божиите заповеди. Възстановеното Евангелие на Исус Христос ни е дадено по ясен и прост начин, който и едно дете може да разбере. Все пак, Евангелието на Исус Христос отговаря на най-сложните въпроси в живота и има такава дълбочина и сложност, че дори при цял живот на изучаване и размишление, едва можем да разберем и частица от него.
Ако се колебаете в това приключение, защото се съмнявате във възможностите си, не забравяйте, че ученичеството не изисква да правим нещата съвършено, а с искрено намерение. Вашите избори показват какви сте далеч повече от вашите способности6.
Дори когато имате неуспех, може да изберете да не се предавате, а по-скоро да откриете смелостта си, да продължите напред и да си стъпите на краката. Това е голямото изпитание на пътуването.
Бог знае, че не сте съвършени, че ще имате неуспехи понякога. Той ви обича еднакво както в моменти на изпитание, така и в моменти на успех.
Подобно на любящ родител, Той желае да продължавате да се опитвате с искрено намерение. Ученичеството е като да се учиш да свириш на пиано. Вероятно всичко, което можеш да направиш отначало е да изсвириш едва разпознаваемо някоя позната мелодия. Но ако продължаваш да се упражняваш, простите мелодии един ден ще преминат в чудесни сонати, рапсодии и концерти.
Е, този ден може да не дойде през този живот, но ще дойде. Всичко, което Бог желае, е да продължаваме съзнателно да полагаме усилия.
Помагайте на другите с обич
Има нещо интересно, почти парадоксално относно този път, който сте избрали: единственият начин да напредвате в своето евангелско приключение е да помагате и на другите да напредват.
Да помагаш на другите е пътят на ученичеството. Вярата, надеждата, любовта, състраданието и службата ни усъвършенстват като ученици.
Чрез усилията ви да помагате на бедните, нуждаещите се и хората в беда, вашият собствен характер се пречиства и изгражда, ставате по-великодушни и малко по-възвишени.
Но тази обич не може да се прояви с очакване услугата да ни се върне. Не може да бъде онзи вид служба, който очаква признание, похвала или благоразположение.
Истинските ученици на Исус Христос обичат Бог и Неговите чеда, без да очакват нещо в замяна. Ние обичаме онези, които ни разочароват и не ни харесват. Дори тези, които ни се подиграват, злоупотребяват с нас и се опитват да ни наранят.
Когато изпълвате сърцата си с чистата любов Христова, у вас не остава място за горчивина, осъдителност и срам. Спазвате Божиите заповеди от любов към Бог. В този процес, постепенно ставате по-подобни на Христос в своите мисли и постъпки7. Кое приключение би могло да бъде по-величествено от това?
Споделете своята история
Третото нещо, което се стремим да усъвършенстваме при това пътуване, е да вземаме върху си името на Исус Христос и да не се срамуваме, че сме членове на Църквата на Исус Христос.
Ние не крием вярата си.
Не я спотайваме в себе си.
Напротив, говорим за нашето пътуване с околните по нормални и естествени начини. Така постъпват приятелите, говорят за нещата, които са важни за тях. Неща, които са ценни и имат значение за тях.
Така трябва да правите. Да разказвате своите случки и преживявания като член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.
Понякога вашите разкази ще карат хората да се смеят. Понякога разказите ви ще ги разплакват. Понякога те ще помагат на хората да продължават с търпение, издръжливост и смелост още един час, още един ден и да се доближават до Бог.
Споделяйте преживяванията си лично, в социалните медии, в групите, навсякъде.
Едно от последните неща, които Исус казва на своите ученици, е да тръгнат по целия свят и да споделят историята за възкръсналия Христос8. Днес и ние с радост приемаме тази велика заръка.
Какво славно послание трябва да споделяме: благодарение на Исус Христос всеки мъж, жена и дете могат сигурно да се завърнат в своя небесен дом и там да живеят в слава и праведност!
Има още много добри новини за споделяне.
Бог се е явил на човека в наши дни! Имаме жив пророк.
Нека ви напомня, че Бог не се нуждае от вас, за да „продавате“ възстановеното Евангелие или Църквата на Исус Христос.
Той просто очаква да не криете свидетелството си под шиник.
И ако хората решат, че Църквата не е за тях, това е техен избор.
Това не значи, че сте се провалили. Продължавайте да се отнасяте мило към тях. Не е изключено и да ги поканите отново.
Разликата между обикновените социални контакти и съпричастното смело ученичество е поканата!
Ние обичаме и уважаваме всички Божии чеда, независимо от тяхната позиция в живота, от расата или религията им, или от житейските им избори.
От своя страна ще кажем: „Елате и ще видите! Разберете за себе си как ходенето в пътя на ученичеството ще бъде обогатяващо и облагородяващо“.
Ние каним хората да „дойдат и помагат в усилията ни да направим света едно по-добро място“.
И казваме: „Елате и останете! Ние сме ваши братя и сестри. Ние не сме съвършени. Вярваме в Бог и се стараем да спазваме Неговите заповеди.
Присъединете се към нас и ще ни направите по-добри. И в този процес, вие също ще станете по-добри. Нека изживеем това приключение заедно“.
Кога трябва да започна?
Когато нашият приятел Билбо Бегинс усеща, че копнежът за приключения в него се събужда, той решава да се наспи, да закуси добре на сутринта и след това веднага да започне.
Когато Билбо се събужда, забелязва, че къщата му е разтурена и почти забравя за благородния си план.
Но тогава идва неговият приятел Гандалф и пита, „Кога най-после ще решиш да дойдеш?“9 За да настигне приятелите си, Билбо трябва сам да реши какво да прави.
И така, съвсем нормалният и обикновен хобит толкова бързо се озовава навън към пътеката на приключенията, че забравя шапката, тоягата и носната си кърпа. Дори оставя втората си закуска недовършена.
Може би тук има поука и за нас.
Ако вие и аз чувстваме копнежа да се присъединим към голямото приключение да живеем и споделяме това, което нашият любящ Небесен Отец е подготвил за нас отдавна, уверявам ви, че днес е времето да следваме Божия Син и наш Спасител по Неговия път на служба и ученичество.
Бихме могли да изгубим цял живот в очакване на момента, в който всичко се е подредило идеално. Но сега е времето да се обърнем към Бог, да служим на другите и да споделяме с тях нашите преживявания.
Забравете за шапката, тоягата, носната си кърпа и разхвърляния си дом10.
За тези от нас, които вече вървят по тази пътека, проявявайте смелост и състрадание, имайте увереност и продължавайте!
За хората, които са изоставили пътеката, моля върнете се, присъединете се отново към нас, направете ни по-силни.
И, за хората, които още не за започнали, защо се бавите? Ако искате да преживеете чудесата на това велико духовно пътешествие, започнете собственото си голямо приключение! Говорете с мисионерите. Говорете с вашите приятели, светии от последните дни. Говорете с тях за това чудно дело и изумление11.
Време е да започнете!
Елате и се присъединете към нас!
Ако усещате, че животът ви би могъл да има повече смисъл, по-висша цел, по-силни семейни връзки и по-близки отношения с Бог – моля, елате и се присъединете към нас.
Ако търсите общност от хора, които полагат усилия да стават по-добри, да помагат на нуждаещите се и да правят света по-добро място, елате и се присъединете към нас!
Елате и изпитайте това удивително, чудесно и вълнуващо пътешествие.
По време на пътуването ще опознавате себе си.
Ще намирате смисъл.
Ще опознавате Бог.
Ще откривате най-вълнуващото и славно пътешествие в живота ви.
За това свидетелствам в името на нашия Изкупител и Спасител, тъкмо Исус Христос, амин.