Заветна принадлежност
Да сме с Бог и да вървим с Него по Неговата заветна пътека е да сме благословени със заветна принадлежност.
Скъпи братя и сестри, чух история за начина, по който едно дете от Неделното училище за деца се учи да се моли: „Благодаря Ти за буквата А, буквата Б, … буквата Ж“. Молитвата на детето продължава: „Благодаря Ти за буквите Ъ Ю, Я. Скъпи Небесни Отче, благодаря Ти за цифрата 1, цифрата 2“. Учителката се притеснява, но мъдро изчаква. Детето казва: „Благодаря Ти за цифрата 5, цифрата 6 – и Ти благодаря за моята учителка в Неделното училище за деца. Тя е единственият човек, който някога ми е позволявал да довърша молитвата си“.
Небесният Отец наистина чува всяка детска молитва. С безкрайната Си любов Той ни приканва да започнем да вярваме и да сключваме завети.
Този свят е пълен с миражи, илюзии, измами. Твърде много е преходното и повърхностното. Когато свалим маските, преструвките, влиянието на социалните медии, ние започваме да копнеем за нещо повече от мимолетна външност, връзка или преследването на светски егоизъм. За щастие, има начин да се достигне до отговори на важните неща.
Когато спазваме Божиите велики заповеди да обичаме Него и хората около нас посредством завет, правим това не като странници или гости, а като Негови чеда, които са си у дома1. Все още е в сила древният парадокс. Като изгубим светското си аз чрез заветната принадлежност, намираме и ставаме най-доброто си вечно аз2 – свободно, живо, истинско – и определяме най-важните си взаимоотношения. Заветната принадлежност е да сключваме и спазваме тържествени обещания към Бог и един друг, чрез свещени обреди, които приканват силата на божествеността да бъде проявявана в нашия живот3. Когато сключим завет с цялото си същество, ставаме повече от това, което сме. Заветната принадлежност ни дава място, история, способност за промяна. Тя създава вяра в живота и спасението4.
Божествените завети стават източник на любов към и от Бог и следователно един към друг. Бог, нашият Небесен Отец, ни обича повече и ни познава по-добре, отколкото познаваме себе си. Вярата в Исус Христос и личната промяна (покаяние) води до милост, благодат, прошка. Те облекчават болката, самотата, несправедливостта, които изпитваме в смъртността. Тъй като е Бог, нашият Небесен Отец иска да получим най-великия Божий дар – неговата радост, Неговия вечен живот5.
Нашият Бог е Бог на заветите. Чрез Своето естество Той „спазва завети и показва милост“6. Неговите завети устояват „докато трае времето или докато земята съществува, или докато остане дори един човек на земята, за да бъде спасен“7. Не е предвидено да се скитаме в екзистенциална несигурност и съмнения, а да се радваме на ценени заветни взаимоотношения, „по-силн(и) от връзките на смъртта“8.
Божиите обреди и завети са универсални в изискванията си и лични във възможността си. Според Божията справедливост всеки човек навсякъде и на всяка възраст може да приеме спасителни обреди. В сила е свободата на избор – отделните хора избират дали да приемат предложените обреди. Обредите на Бог предоставят пътни знаци по Неговия път от завети. Наричаме плана на Бог да доведе чедата Си у дома плана на изкупление, плана на спасение, плана на щастие. Изкуплението, спасението, селестиалното щастие са възможни, защото Исус Христос „извърши това съвършено единение“9.
Да сме с Бог и да вървим с Него по Неговата заветна пътека е да сме благословени със заветна принадлежност.
Първо, заветната принадлежност се основава на Исус Христос като „Посредника на Новия Завет“10. Всичко може да се подрежда за наше добро, когато сме „осветени в Христа… в завета на Отца“11. Онези, които останат предани до края, получават всяка добра и обещана благословия. „Щастливо(то) състояние на онези, които спазват Божиите заповеди“ е да бъдат „благословени във всички неща, и тленни, и духовни“ и да „живеят с Бога в… нескончаемо щастие“12.
Когато почитаме нашите завети, понякога може да чувстваме, че сме заобиколени от ангели. И ще е така – хората, които обичаме и които ни благославят от тази страна на завесата, и онези, които ни обичат и благославят от другата страна на завесата.
Неотдавна със сестра Гонг видяхме в една болнична стая изключително затрогваща заветна принадлежност. Един млад баща отчаяно се нуждаеше от трансплантация на бъбрек. Семейството му бе плакало, постило и се молило да може той да получи бъбрек. Когато се разбра, че току що се е появил животоспасяващ бъбрек, неговата съпруга тихичко каза: „Дано другото семейство е добре“. По думите на апостол Павел, заветната принадлежност е „да се утеша между вас взаимно с вас чрез общата вяра, която е и ваша, и моя“13.
По житейския ни път може да изгубим вяра в Бог, но Той никога не губи вяра в нас. Един вид, винаги ни чака, за да ни упъти. Той ни кани да дойдем или се върнем към заветите, които бележат Неговия път. Той чака, готов да ни прегърне, дори когато сме „още далеч“14. Когато гледаме с око на вяра модела, сюжета или свързаните точки в нашия опит, можем да виждаме Неговите нежни милости и насърчение, особено в нашите изпитания, скърби и трудности, както и в нашите радости. Независимо колко често се спъваме или падаме, ако продължаваме да се движим към него, Той ще ни помага, стъпка по стъпка.
Второ, Книгата на Мормон е доказателство, което можем да държим в ръка, в заветна принадлежност. Книгата на Мормон е обещаното средство за събирането на Божиите чеда, пророкувано като един нов завет15. Като четем Книгата на Мормон сами или с други хора, независимо дали наум или на глас, можем да молим Бог „с искрено сърце, с истинско намерение, вярвайки в Христа“ и да получаваме чрез силата на Светия Дух уверение, че Книгата на Мормон е истинна16. Това включва уверението, че Исус Христос е нашият Спасител, Джозеф Смит е пророкът на Възстановяването, а Църквата на Господ е наречена на Негово име – Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни17.
Книгата на Мормон говори чрез древен и съвременен завет на вас, които сте чедата на Лехий, „чедата на пророците“18. Вашите предци са получили заветното обещание, че вие, техните потомци, ще разпознаете в Книгата на Мормон един глас, като че изпод праха19. Гласът, който чувствате, докато четете, свидетелства, че сте „чедата на завета“20 и Исус е вашият Добър Пастир.
Книгата на Мормон кани всички ни, по думите на Алма, да встъпим „завет с (Господ), че ще Му служи(м) и ще спазва(ме) Неговите завети, за да може Той да излее по-изобилно Духа Си върху (нас)“21. Когато искаме да се променяме към по-добро, както го е казал някой: „да спрем да бъдем нещастни, а да бъдем щастливи, че сме щастливи“ – ние можем бъдем възприемчиви за насоки, помощ и сила. Можем да дойдем чрез завет, за да сме заедно с Бог и с една общност от вярващи хора и да получаваме благословиите, обещани в учението на Христос22 – сега.
Възстановената свещеническа власт и сила да се благославят всички Негови чеда е едно трето измерение на заветната принадлежност. В тази диспенсация Йоан Кръстител и апостолите Петър, Яков и Йоан са дошли като прославени пратеници от Бог, за да възстановят Неговата свещеническа власт23. Божието свещеничество и Неговите обреди подслаждат връзките на земята и могат да запечатат заветните връзки в небесата24.
Свещеничеството може да благославя буквално от люлката до гроба – от име и благославяне на бебе до освещаване на гроб. Свещеническите благословии изцеляват, утешават, напътстват. Един баща бил ядосан на сина си, докато не го обзела опрощаваща любов, когато давал на сина си прочувствена свещеническа благословия. Бидейки единствен член на Църквата в семейството си, една скъпа млада жена не била сигурна, че Бог я обича, докато не получила вдъхновена свещеническа благословия. По целия свят благородни патриарси се подготвят духовно, за да дават патриархални благословии. Когато патриархът положи ръцете си върху главата ви, той чувства и изразява любовта на Бог към вас. Той заявява вашия произход в дома Израилев. Той посочва благословии от Господ. Една съпруга на патриарх ми разказа как тя и семейството ѝ приканват Духа, особено в дни, когато техният татко дава патриархални благословии.
И последно, благословиите от заветната принадлежност идват, когато следваме Господния пророк и с радост спазваме храмовите завети, включително в брака. Заветният брак става върховен и вечен, когато ежедневно избираме щастието на брачния партньор и на децата, пред личното ни щастие. Когато „аз“ стане „ние“, израстваме заедно. Остаряваме заедно, подмладяваме се заедно. Като се благославяме един друг, докато забравяме за себе си, нашите надежди и радости биват осветени за времето и вечността.
Макар и ситуациите да са различни, когато правим всичко по силите си, най-доброто, на което сме способни, и искрено търсим Неговата помощ, Господ ще ни напътства, в Своето време и по Своя начин, чрез Светия Дух25. Брачните завети са обвързващи чрез взаимния избор да ги сключим – напомняне за Божието и нашето уважение към свободния избор и благословията на Неговата помощ, когато сплотено я търсим.
Плодовете на заветната принадлежност през семейните поколения се чувстват в нашите домове и сърца. Позволете ми да илюстрирам това с лични примери.
Когато със сестра Гонг се влюбвахме в посока брак, научих за свободата на избор и решенията. Известно време следвахме в две различни държави, на два различни континента. Затова мога честно да кажа, че си заслужих докторска степен по международни отношения.
Когато попитах: „Небесни Отче, да се оженя ли за Сюзън?“, почувствах мир. Но когато се молих с истинско намерение: „Небесни Отче, обичам Сюзън и искам да се оженя за нея. Обещавам, че ще бъда най-добрият съпруг и баща, който мога да бъда“ – когато действах и взех най-добрите си решения, тогава дойде най-силното духовно потвърждение.
Сега семейните дървета, истории и снимки на семействата Гонг и Линдзи във FamilySearch ни помагат да откриваме и се свързваме чрез преживения опит на поколения заветна принадлежност26. В нашия случай сред почитаните предци са:
Прабаба Алис Блауер Бангертер, която имала три предложения за брак в един ден, по-късно помолила съпруга си да монтира педал на нейната маслобойка, за да може да бие масло, плете и чете едновременно.
Прадядо Лой Куей Чар носил децата си на гръб, а семейните принадлежности на магаре, докато прекосявали полетата с лава на Големия остров в Хавай. Поколения на отдаденост и жертва от семейство Чар благославят семейството ни и днес.
Баба Мери Алис Пауъл остава с пет малки деца, когато нейният съпруг и най-големият ѝ син почиват внезапно, само през няколко дни. Бидейки вдовица в продължение на 47 години, баба отглежда своите деца с подкрепящата любов от страна на местните ръководители и членове. По време на тези дълги години баба обещава на Господ, че ако Той ѝ помага, тя никога няма да се оплаква. Господ ѝ помага. И тя никога не се оплаква.
Скъпи братя и сестри, както свидетелства Светият Дух, в основата на всичко добро и вечно стои живата реалност на Бог, нашия Вечен Отец, на Неговия Син Исус Христос и на Неговото Единение. Нашият Господ Исус Христос е Ходатаят на новия завет. Свидетелстването за Исус Христос е заветна цел на Книгата на Мормон28. Чрез клетва и завет, Божията възстановена свещеническа власт е предвидена да благославя всички Божии чеда, в това число чрез заветния брак, семейните поколения и личните благословии.
Нашият Спасител заявява: „Аз съм Алфа и Омега, Христос Господ, да, Аз съм тъкмо Този, началото и краят, Изкупителят на света“28.
Той е с нас от началото, и сега е с нас, в нашата заветна принадлежност, чак до края. За това свидетелствам в святото име на Исус Христос, амин.