Постоянно и крепко доверие
Уповаването на Господ включва доверие в определеното от Него време и изисква търпение и устояване, които надвиват бурите на живота.
Нашият син Дан се разболя тежко по време на мисията си в Африка и беше откаран в медицинско заведение с ограничени ресурси. Когато четяхме първото му писмо до нас след неговото оздравяване, очаквахме, че той ще е обезсърчен, но вместо това той пишеше: „Дори докато лежах в спешното отделение, се чувствах спокоен. Никога не съм бил така трайно и крепко щастлив в своя живот“.
Докато съпругата ми и аз четяхме тези думи, силно се развълнувахме. Постоянно и крепко щастлив. Никога не бяхме чували щастието да се описва по такъв начин, но думите му бяха искрени. Разбирахме, че щастието, което той описваше, не е просто удоволствие или приповдигнато настроение, а мир и радост, идващи от предаване на волята ни на Бог и упование на Него във всички неща1. Ние също сме имали такива моменти в живота си, когато Бог е говорил мир на душите ни и ни е давал надежда в Христос, дори когато животът е бил труден и несигурен2.
Лехий учи, че ако Адам и Ева не бяха прегрешили, „те щяха да останат в състояние на невинност, без да имат радост, защото не знаеха окаяност; …
Но ето, всички неща са били извършени по мъдростта на Този, Който знае всичко.
Адам падна, за да могат човеците да бъдат; и човеците са, за да могат да имат радост“3.
По необясним начин страданията и скръбта ни подготвят да изпитваме радост, ако се доверяваме на Господ и Неговия план за нас. Тази истина е изразена по красив начин от един поет от 13-и век: „Скръбта подготвя те за радост. Тя насила помита всичко от дома ти, за да може нова радост да намери място там. Разклаща пожълтелите листа от клоните на сърцето ти, така че на тяхно място да израснат свежи, зелени листа. Тя изважда изгнилите корени, за да могат скритите под тях нови корени да растат. Каквото и скръбта да отнеме от сърцето ти, много по-хубави неща ще заемат неговото място“4.
Президент Ръсел М. Нелсън учи: „Радостта, която Спасителят (ни) предлага, … е постоянна и ни уверява, че нашите „страдания ще бъдат краткотрайни“ (Учение и завети 121:7) и че ще бъдат посветени за наша полза“5. Изпитанията и трудностите ни освобождават място за повече радост!6
Благата вест на Евангелието не е обещание за живот без скръб и изпитания, а живот, изпълнен с цел и смисъл – живот, в който нашите скърби и страдания могат да бъдат „погълнати от радостта в Христа“7. Спасителят заявява: „В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света“8. Неговото Евангелие е послание за надежда. Скръбта, съчетана с надеждата в Исус Христос, съдържа обещание за трайна радост.
Историята за пътуването на яредитите към обетованата земя може да бъде използвана като метафора за нашето пътуване по време на земния живот. Господ обещава на брата на Яред и неговия народ, че Той ще „върви пред (тях) до земя, която е отбрана от всички земи на света“9. Той им заповядва да построят кораби и те смирено започват да го правят според указанията на Господ. Въпреки това, с напредването на работата, у брата на Яред се появява безпокойство, че нещо липсва в дизайна на Господ за корабите. Той Го призовава:
„О, Господи, свърших работата, както Ти ми заповяда, и построих корабите тъй, както Ти ме упъти.
И виж, о, Господи, в тях няма никаква светлина“10.
„О, Господи, ще ни оставиш ли да пресечем тези огромни води в тъмнина?“11
Случвало ли ви се е да излеете душата си пред Бог по такъв начин? Когато се стремите да живеете според заповедите на Господ и праведните ви очаквания не се изпълняват, чудили ли сте се дали ще трябва да изживеете живота си в тъмнина?12
След това братът на Яред изразява още по-голяма загриженост относно способността им да оцелеят в корабите. Той извиква: „Освен това ние ще погинем, защото в тях няма да можем да дишаме нищо друго, освен въздуха, който се намира в тях“13. Дали някога трудностите на живота са ви задушавали и са ви карали да се чудите дали ще преживеете деня, да не говорим успешно да се завърнете в небесния си дом?
След като Господ работи с брата на Яред, за да разреши притесненията му, Той обяснява: „Ти не можеш да пресечеш тази голяма бездна, без Аз да подготвя (начин за) теб срещу морските вълни и ветровете, които са изпратени напред и срещу потопите, които ще дойдат“14.
Господ пояснява, че в крайна сметка яредитите не биха могли да стигнат до обетованата земя без Негова помощ. Те нямат сила за това и единственият начин да преминат през голямата бездна е да Му се доверят. Изглежда тези дадени от Господ преживявания и уроци задълбочават вярата на брата на Яред и укрепват неговото доверие в Господ.
Забележете как молитвите му се променят от въпроси и притеснения към израз на вяра и доверие:
„Аз знам, о, Господи, че Ти имаш цялата сила и можеш да направиш всичко, каквото пожелаеш, за ползата на човека; …
Ето, о, Господи, Ти можеш да направиш това. Ние знаем, че Ти си в състояние да проявиш велика сила, която изглежда малка за разбирането на човеците“15.
Писано е, че след това яредитите „се кач(ват) на своите… кораби и тръг(ват) в морето, предавайки се в ръцете на Господа, техния Бог“16. Да се предадат в случая означава да поверят живота си или да се оставят. Яредитите не се качват на корабите, защото знаят как точно ще протече пътуването им. Те се качват, защото са се научили да се уповават на силата, добрината и милостта на Господ и затова са готови да предадат себе си и вероятните си съмнения или страхове на Господ.
Наскоро нашият внук Ейб го беше страх да се качи на едно от движещите се нагоре-надолу животни на въртележката. Той предпочете такова, което не се движи. Най-накрая баба му го убеди, че ще е безопасно, и така, доверявайки ѝ се, той се качи. След това, с голяма усмивка каза: „Не се чувствам в безопасност, но знам, че съм“. Навярно по този начин са се чувствали и яредитите. Уповаването на Бог не винаги първоначално може да донесе усещане за сигурност, но радостта идва след това.
Пътуването не е лесно за яредитите. „Те… много пъти (са) потапяни в дълбините на морето поради вълните като планини, които се разбива(т) отгоре им“17. Все пак, е записано как „вятърът въобще не сп(ира) да (ги) духа към обетованата земя“18. Колкото и да е трудно за разбиране, особено когато в моменти от живота ветровете са силни и моретата бурни, можем да намираме утеха в знанието, че Бог в Своята безпределна добрина винаги ни води към дома.
Летописът продължава: „Те бяха тласкани напред; и никакво морско чудовище не можеше да ги разбие, нито пък кит можа да им навреди; и те имаха светлина непрестанно, било над или под водата“19. Живеем в свят, където чудовищните вълни на смъртта, физически и психични болести, изпитания и страдания от всякакъв вид се стоварват върху ни. И при все това, чрез вяра в Исус Христос и като избираме да се уповаваме на Него, ние също можем да имаме светлина непрестанно, над или под водата. Ние можем да имаме увереността, че Бог никога не престава да ни води към обетованата земя.
Докато са олюлявани в своите кораби, яредитите „пе(ят) славословия на Господа; … и благодаря(т) и славослов(ят) Господа през целия ден; и когато настъпва нощта, те пак не престава(т) да славословят Господа“20. Те изпитват радост и благодарност дори сред своите страдания. Все още не са стигнали до обетованата земя, но въпреки това се радват в обещаните благословии, поради тяхното постоянно и крепко доверие в Него21.
Яредитите са тласкани напред по водата в продължение на 344 дни22. Можете ли да си представите това? Уповаването на Господ включва доверие в определеното от Него време и изисква търпение и устояване, които надвиват бурите на живота23.
Накрая, яредитите слизат „на брега на обетованата земя. И когато стъп(ват) на брега на обетованата земя, те се покл(анят) доземи и се смир(яват) пред Господа, и прол(иват) сълзи на радост пред Господа заради множеството на нежните Му милости спрямо тях“24.
Ако сме верни в спазването на сключените от нас завети, един ден ние също ще се приберем безопасно у дома и ще се поклоним пред Господ, и ще пролеем сълзи на радост заради множеството на нежните Му милости в нашия живот, включително и за скърбите, донесли ни повече радост25.
Свидетелствам, че когато се предаваме в ръцете на Господ и постоянно и крепко се доверяваме на Исус Христос и Неговите божествени цели в нашия живот, Той ще ни дава увереност, ще говори мир на душите ни и ще се „надяваме на Него за нашето избавление“26.
Свидетелствам, че Исус е Христос. Той е източникът на цялата радост“27. Благодатта Му е достатъчна и Той е могъщ да спасява28. Той е светлината, животът и надеждата на света29. Той няма да позволи да погинем30. В името на Исус Христос, амин.