Изпълнени с вяра, а не с неверие
Трябва целенасочено да намираме време всеки ден да прекъсваме връзката си със света и да установяваме такава с небесата.
Преди известно време се събудих и се приготвих да изучавам Писанията. Взех си смартфона и седнах на стол близо до леглото ми, с намерението да използвам приложението Евангелска библиотека. Отключих телефона си и тъкмо да започна да изучавам, видях около шест текстови съобщения и имейли, които бях получил през нощта. Помислих си: „Ще ги прегледам набързо и след това се залавям с Писанията.“ Около два часа по-късно все още четях съобщения, имейли, кратки новини и публикации в социалните медии. Когато си дадох сметка за часа, с притеснение се забързах в подготовка за деня. Онази сутрин пропуснах да изучавам Писанията и в последствие не успях да бъда „подхранен“ духовно, както се надявах.
Духовна храна
Сигурен съм, че мнозина от вас ме разбирате. Съвременните технологии ни благославят по много начини. Те ни свързват с приятели и близки, дават ни информация и новини за последните събития от света. Обаче, те могат и да ни разсейват от най-важната ни връзка: тази с небесата.
Повтарям думите на нашия пророк, президент Ръсел М. Нелсън: „Живеем в един свят, който е сложен и все по-затъващ в раздори. Постоянната достъпност до социални медии и 24-часовият новинарски цикъл ни бомбардират с неспирни послания. Ако желаем да можем да отсяваме безбройните гласове и философии на хората, които атакуват истината, трябва да се научим да получаваме откровения“.
Президент Нелсън ни предупреждава: „В идните дни ще бъде невъзможно да оцелеем духовно без постоянното влияние на Светия Дух, което да ни направлява, насочва и утешава“1.
Преди години президент Бойд К. Пакър разказа за едно стадо елени, които поради силен снеговалеж, се озовали извън естествената си среда и били изправени пред глад. Някои добронамерени хора, в стремежа си да спасят елените, изсипали ремаркета пълни със сено из района – това не била типичната за елените храна, но те се надявали, че така елените ще изкарат поне зимата. За съжаление, по-голямата част от елените по-късно били намерени мъртви. Те били изяли сеното, но то не им предоставило нужното подхранване и те умрели от глад с пълни стомаси2.
Много от изливащите се върху нас послания в настоящата информационна епоха са духовният еквивалент на изяденото от елените сено – можем да го „ядем“ по цял ден, но то няма да ни подхрани.
Къде намираме истинската духовна храна? Много често тя не е популярна в социалните медии. Намираме я, когато „напира(ме) в пътя си напред“ по заветната пътека, „непрестанно придържайки се здраво за пръта от желязо“ и взимайки от плода на дървото на живота3. Това означава, че целенасочено трябва да намираме време всеки ден да прекъсваме връзката си със света и да установяваме такава с небесата.
В съня си Лехий вижда хора, които взимат от плода на дървото, но след това го изоставят, повлияни от величественото и обширно здание, тоест, гордостта на света4. Възможно е млади хора да са отгледани в дом на светии от последните дни, да присъстват на всички подходящи събрания и уроци, дори да участват в храмовите обреди и след това да поемат „в забранени пътеки и (да) се изгуб(ят)“5. Защо се случва това? В много случаи това става, защото, дори и привидно да са вършили духовните неща, те не са били наистина обърнати във вярата. Били са хранени, но не и подхранвани.
За разлика от това, аз познавам много от вас, млади светии от последните дни, които сте умни, силни и верни. Вие знаете, че сте синове и дъщери Божии и че Той има работа за вас. Вие обичате Бог „с цялото си сърце, мощ, разум и сила“6. Спазвате сключените завети и служите на другите, започвайки от вкъщи. Упражнявате вяра, покайвате се и се усъвършенствате всеки ден, а това ви носи трайно щастие. Подготвяте се за храмовите благословии и други възможности, които ще имате като истински последователи на Спасителя. И помагате светът да се подготви за Второто пришествие, като каните всички да идват при Христос и да получат благословиите на Неговото Единение. Вие сте свързани с небесата.
Да, вие имате трудности. Но така е било с всяко поколение. Това е времето, в което живеем, и трябва да бъдем изпълнени с вяра, а не с неверие. Свидетелствам, че Господ знае за нашите трудности и чрез ръководството на президент Нелсън Той ни подготвя да се справяме с тях. Вярвам, че наскорошният призив на пророка за съсредоточаване на Църквата върху дома, заедно с усилията ни в нашите сгради за събрания7, имат за цел да ни помагат не само да оцелеем, но и да преуспяваме в тези дни на духовно недохранване.
Съсредоточаване върху дома
Какво означава Църквата да бъде съсредоточена върху дома? Домовете по света може да се различават. Може да идвате от семейство, което е в Църквата от поколения. Или може да сте единственият член във вашето семейство. Може да сте семейни или сами, с деца или без деца у дома.
Независимо от вашите обстоятелства, можете да превърнете дома си в център за изучаване на Евангелието и живот според неговите принципи. Просто означава да поемате лична отговорност за собственото си обръщане и духовно израстване. Означава да следвате съвета на президент Нелсън „да превърне(те) дома си в светилище на вярата“8.
Противникът ще се опита да ви убеди, че духовната храна не ви е необходима или, по още по-лукав начин, че може да почака. Той е майстор в отвличане на вниманието и ни подмамва да отлагаме. Той ще отвлича вниманието ви с неща, които изглеждат спешни, но които в действителност са маловажни. Той така ще ви „безпоко(и) за много неща“, че да пренебрегнете „едно (нещо, което) е потребно“9.
Толкова съм благодарен за моите „добри родители“10, които отгледаха семейството си в дом с непрестанно духовно подхранване, любящи взаимоотношения и съдържателни развлекателни дейности. Преподадените от тях учения в моята младост са ми били така полезни. Родители, моля ви изграждайте здрави взаимоотношения с децата си. Те се нуждаят от повече от вашето време, не по-малко.
Подкрепа от страна на Църквата
И като правите това, Църквата е тук, за да ви подкрепя. Нашите преживявания по време на събранията могат да укрепват духовното подхранване, което се случва у дома. Досега през годината сме били свидетели на подкрепата по време на събранията в Неделното училище и Неделното училище за деца. Това вече ще се случва и в събранията на свещеничеството на Аарон и на Младите жени. Считано от януари, учебната програма за тези събрания ще бъде леко променена. Тя все още ще се съсредоточава върху евангелски теми, но те ще бъдат съобразени с ръководството Следвайте Ме, елате с Мен – за отделни членове и семейства. Това е малка промяна, но тя може да оказва голямо влияние върху духовното подхранване на младежите.
Какъв друг вид подкрепа предоставя Църквата? В Църквата взимаме от причастието, което ни помага да засвидетелстваме отдадеността си към Спасителя всяка седмица. В Църквата се събираме с други вярващи, които са сключили същите завети. Любящите взаимоотношения, които развиваме със своите приятели и последователи на Исус Христос, могат да бъдат въздействаща подкрепа на съсредоточеното ни върху дома ученичество.
Когато бях на 14 години семейството ми се премести в нов квартал. Това може да не ви изглежда като края на света, но за мен по онова време, беше съкрушително. Означаваше да бъда заобиколен от непознати за мен хора. Означаваше, че всички други млади мъже от района ми щяха да ходят в различно училище от моето. В ума ми на 14-годишен бе въпросът: „Как може моите родители да ми причинят това?“ Сякаш светът ми се срина.
Обаче, посредством дейностите на Младите мъже аз успях да си изградя взаимоотношения с останалите членове от моя кворум и станахме приятели. Освен това, членовете на епископството и съветниците от свещеничеството на Аарон започнаха да проявяват особен интерес към живота ми. Идваха на спортните ми събития. Пишеха ми насърчителни бележки, които си пазя и до ден днешен. Продължиха да поддържат връзка с мен, по време на моето следване и мисия. Един от тях дори дойде на летището, когато се прибрах у дома. Завинаги ще бъда благодарен за тези добри братя и за тяхната комбинация от обич и високи очаквания. Те ме насочваха към небесата и животът стана светъл, щастлив и радостен.
Как ние като родители и ръководители помагаме на младежите да знаят, че не са сами, докато вървят по заветната пътека? Освен да изграждаме близки взаимоотношения с тях, ние ги каним на всякакви събирания – от конференции „За укрепването на младежите“ и лагери за младежите, до седмичните дейности на кворума или класа. Никога не подценявайте силата, която идва от това да се събираме с други, които също се опитват да бъдат силни. Епископи и ръководители, моля съсредоточавайте се върху подхранване на децата и младежите в района ви. Те се нуждаят от повече от вашето време, не по-малко.
Независимо дали сте ръководител, съсед, член на кворума или просто още един светия, ако ви се отдаде възможността да докоснете живота на нечий младеж, помогнете му/ѝ да установи връзка с небесата. Чрез своето влияние може да бъдете правилната църковна подкрепа, от която този млад човек се нуждае.
Братя и сестри, свидетелствам, че Исус Христос стои начело на тази Църква. Той вдъхновява нашите ръководители и ни напътства към духовната храна, от която се нуждаем, за да оцелеем и да благоденстваме в последните дни. Тази духовна храна ще ни помага да бъдем изпълнени с вяра, а не с неверие. В името на Исус Христос, амин