2019
Мога ли да помогна на някого да се промени?
напред


Принципи на служението, август 2019 г.

Мога ли да помогна на някого да се промени?

Да. Вашата роля може да бъде различна от първоначалната ви представа.

Ние сме създадени със способността да се променяме. Достигането на нашия божествен потенциал е целта на преживяванията ни в смъртния живот. Една от нашите крайни цели на служението е да помагаме на другите да идват в Христа и да правят нужните промени, за да се завърнат в Неговото присъствие. Но поради свободата им на избор, помощта ни към ближните да стават по-подобни на Христа е ограничена.

Ето седем въздействащи урока от Спасителя относно как можем да помагаме на другите в техните усилия да се променят и стават по-подобни на Него.

  1. Не се страхувайте да каните към промяна

    Спасителят не се е страхувал да кани хората да изоставят старите традиции и да приемат Неговите учения. Той кани Петър и Яков да оставят своята работа и „да станат ловци на човеци“ (Марк 1:17). Исус кани жената, хваната в прелюбодеяние: „Иди си, отсега нататък не съгрешавай вече“ (Йоан 8:11). Той кани богатия младеж да се откаже от привързаността си към светските неща и да Го следва (вж. Марк 10:17–22). Ние също можем да бъдем едновременно смели и внимателни, когато каним другите да се променят и да следват Спасителя.

  2. Помнете, че решението за промяна е тяхно

    Видът промяна, към която Спасителят кани, не може да става по принудителен начин. Спасителят учи и кани, но Той не принуждава. Богатият младеж „си отиде наскърбен“ (Матей 19:22). В Капернаум, мнозина от Неговите ученици решават да „отстъпят“, а Той пита Дванадесетте дали и те не искат да си отидат (вж. Йоан 6:66–67). Някои от учениците на Йоан Кръстител решават да последват Спасителя, други не (вж. Йоан 1:35–37, 10:40–42). Можем да каним хората да стават по-подобни на Него, но не можем да вземаме решение за промяна вместо тях. И ако те все още не са решили да се променят, не бива да се отказваме – нито пък да мислим, че сме се провалили.

  3. Молете се другите да имат способността да се променят

    В Своята застъпническа молитва, Исус моли Бог да пази учениците Му от злото, да стават по-подобни на Него и Отца, и да се изпълват с Божията любов (вж. Йоан 17:11, 21–23, 26). И знаейки, че Петър ще се нуждае от сила за своето обръщане във вярата, Спасителят се моли за него (вж. Лука 22:32). В нашите молитви за другите има голяма сила (вж. Яков 5:16).

  4. Учете ги да се уповават на Неговата сила

    Само чрез Спасителя можем истински да се променяме и да развиваме божествения потенциал, който всички имаме. Той е „пътят, и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез (Него)“ (Йоан 14:6). Неговата сила може да „стори слабите страни да станат силни“ (Етер 12:27). Именно вярата в Неговата единителна сила позволява на Алма-младши да се промени (вж. Алма 36:16–23). Можем да учим хората да се уповават на Спасителя, за да могат също да черпят от Неговата пречистваща сила в живота си.

  5. Отнасяйте се към тях, като имате предвид това, което могат да станат

    Обичта и доброто отношение могат да бъдат мощни средства, водещи към промяна. Жената при кладенеца живеела с мъж, който не бил неин съпруг. Учениците на Исус „се учудиха, че разговаря с жена(та)“ (Йоан 4:27), но Исус е загрижен повече за бъдещия ѝ потенциал. Той я поучава и ѝ дава възможността да се промени, което тя прави. (Вж. Йоан 4:4–42.)

    Когато се отнасяме към другите според това, което са, а не според каквито могат да станат, е възможно да забавим тяхното развитие. Вместо това, можем да прощаваме и забравяме предишните грешки. Можем да вярваме, че хората са способни да се променят. Можем да пренебрегваме слабостите им и да акцентираме върху положителните им черти, които самите те може да не забелязват у себе си. „Ние имаме отговорността да виждаме хората не такива, каквито са, а такива, каквито могат да станат“1.

  6. Оставете ги да напредват със собственото си темпо

    Промяната изисква време. Всички ние трябва „да постоянств(аме) в търпение, докато не се усъвършенства(ме)“ (Учение и завети 67:13). Исус проявява търпение към хората и продължава да поучава и отговаря на въпросите дори на онези, които Му се противопоставят, като по този начин свидетелства за възложената Му от Неговия Отец роля (вж. Матей 12:1–13,Йоан 7:28–29). Можем да бъдем търпеливи към ближните и да ги насърчаваме да бъдат търпеливи към себе си.

  7. Не се отказвайте, ако те се връщат към стари навици

    След смъртта на Христос, дори Петър и някои от другите апостоли се връщат към свои стари навици (вж. Йоан 21:3). Христос напомня на Петър, че трябва да „пасе (Неговите) овце“ (вж. Йоан 21:15–17) и Петър се завръща към служението. Много е лесно връщането към предишния начин на живот. Можем да продължаваме да подкрепяме с внимателно насърчение и вдъхновени покани следването на Спасителя и стремежа да ставаме по-подобни на Него.

Позволявайте на другите да се развиват

Старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли разказва следната история за това как да позволяваме на другите да се развиват: „Веднъж ми разказаха за един младеж, който от много години бил обект на подигравки в своето училище. Имал някои недостатъци и за неговите връстници било лесно да го дразнят. В по-късен етап от живота си той се преместил другаде. Постъпил в армията и имал някои успехи там, като да получи образование и като цяло да се откъсне от миналото си. Преди всичко, както се случва с мнозина в армията, той открил красотата и величието на Църквата и станал активен и щастлив в нея.

После, след няколко години, той се завърнал в града на своята младост. Повечето негови връстници се били променили, но не всички. Очевидно, когато се завърнал доста успял и прероден, старата нагласа към него все още била там, в очакване на завръщането му. За хората в родния му град, той все още бил същият предишен „еди-кой си“. …

Малко по малко подобното на Павел усилие от страна на този човек да загърби миналото и да се наслади на дадената му от Бог награда постепенно намалявали, докато накрая той умрял в състоянието от младостта си. … Много жалко и тъжно, че отново бил заобиколен от… хора, които считали миналото му за по-интересно от неговото бъдеще. Те успели да изкопчат от него онова, което му дал Спасителят. И животът му свършил трагично, макар и по негова вина. …

Позволявайте на хората да се покайват. Позволявайте на хората да израстват. Вярвайте, че хората могат да се променят и да стават по-добри2.

Бележки

  1. Томас С. Монсън, „Да виждаме другите такива, каквито могат да станат“, Лиахона, ноем. 2012 г., с. 70.

  2. Jeffrey R. Holland, “The Best Is Yet to Be,” Liahona, Jan. 2010, 19, 20.