Упражнявайте своите духовни мускули
Точно както четенето и изучаването относно мускулите не е достатъчно, за да се развиват мускули, четенето и изучаването относно вярата при липса на действия не е достатъчно за изграждане на вяра.
Благодарен съм за благословията да имам физическо тяло, което е чудесен дар от нашия Небесен Отец. Нашите тела имат над 600 мускула1. За да можем да изпълняваме ежедневните си дейности, много от мускулите се нуждаят от упражняване. Можем да полагаме много умствени усилия, за да четем и учим относно нашите мускули, но ако си мислим, че това ще ги направи по-силни, ще останем много разочаровани. Мускулите ни стават по-силни, само когато ги използваме.
Осъзнах, че същото важи и за духовните дарове. Те също трябва да бъдат упражнявани, за да се усъвършенстват. Например, духовният дар на вярата не е просто чувство или настроение, тя е принцип на действие, който често се появява в Писанията заедно с глагола „упражнявам“2. Точно както четенето и изучаването относно мускулите не е достатъчно, за да се развиват мускули, четенето и изучаването относно вярата при липса на действия не е достатъчно за изграждане на вяра.
Когато бях на 16 години, най-големият ми брат, който тогава беше на 22, един ден се прибра вкъщи и сподели нещо със семейството. Той бе решил да се кръсти в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Родителите ми го погледнаха със съмнение, а аз си спомням, че не разбирах напълно какво се случва. Около година по-късно той ни съобщи още по-изненадваща новина – той бе решил да служи като мисионер за Църквата, което означаваше, че нямаше да можем да го виждаме в продължение на две години. Родителите ми не бяха щастливи от тази новина, но аз забелязах в него една ясна решителност, което увеличи уважението ми към него и неговото решение.
Месеци по-късно, докато Айвън отслужваше мисия, имах възможност да планирам ваканция с някои от съучениците си. Искахме да отбележим дипломирането си, като прекараме няколко дни на плажа.
Написах писмо на моя брат-мисионер за моите планове през лятната ваканция. Той ми отговори, че градът, в който служи, е на път за избраното място за почивка. Реших, че ще е добре да се отбия и да се видим. Едва по-късно научих, че мисионерите не могат да бъдат посещавани от роднините си.
Подготвих всичко. Спомням си как седях в автобуса и си мислех за всички забавни неща, които ще направим с Айвън в този прекрасен слънчев ден. Щяхме да закусим, да си поговорим, да играем на пясъка, да се печем – щяхме да си прекараме страхотно!
Когато автобусът пристигна на автогарата, видях Айвън да стои до друг млад човек, и двамата с бели ризи и вратовръзки. Слязох от автобуса, прегърнахме се и той представи колегата си. Без да губя и минута време, споделих на брат си плановете ми за деня, без да знам, че Айвън беше планирал съвсем друго. Той ме погледна, усмихна се и каза: „Разбира се! Обаче, първо трябва да свършим няколко задачи. Ще дойдеш ли с нас?“ Съгласих се, мислейки, че ще имаме достатъчно време след това да се насладим на плажа.
В този ден, в продължение на повече от 10 часа, вървях по улиците на този град с брат ми и колегата му. Усмихвах се на хората цял ден. Поздравявах хора, които никога не бях виждал в живота си. Говорихме с всеки, чукахме на вратите на непознати и посетихме хора, на които брат ми и колегата му преподаваха.
По време на едно такова посещение брат ми и колегата му преподаваха за Исус Христос и плана за спасение. Изведнъж Айвън спря и ме погледна. За мое учудване, той учтиво ме помоли да споделя мнението си за това, което преподаваше. В стаята стана тихо и всички ме гледаха. С малко затруднение, накрая намерих думи и споделих чувствата си за Спасителя. Нямах представа дали това, което споделих, беше правилно или не. Брат ми не ме поправи, а точно обратното, той ми благодари че споделих своите мисли и чувства.
По време на тези часове заедно, брат ми и колегата му не прекараха и една минута в преподаване на урок специално за мен, но аз получих повече знание от всички предишни разговори с него. Станах свидетел как се променят лицата на хората, когато те получаваха духовна светлина в живота си. Видях как някои от тях намериха надежда в посланията и научих как да служа на другите и да забравя за себе си и за собствените си желания. Правех това, което Спасителят учи: „Ако някой иска да дойде след Мене, нека се отрече от себе си“3.
Докато мислех за това преживяване, осъзнах, че през този ден вярата ми се увеличи, защото моят брат ми даде възможността да я приложа в действие. Упражнявах своята вяра, докато четяхме от Писанията, търсехме хора, на които да преподаваме, споделяхме свидетелства, служихме и т.н. Не отидохме на плажа в този ден, но сърцето ми бе изпълнено със светлина от небесата. Не видях и една песъчинка, но почувствах как вярата ми расте като едно малко синапово зрънце4. Не прекарах деня си като турист, но преживях нещо чудесно и без да осъзнавам, бях мисионер – без дори да съм член на Църквата!
Възможности за укрепване на духовните мускули
Поради Възстановяването на Евангелието, ние можем да разберем как нашият Небесен Отец ни помага да развиваме духовни дарове. По-вероятно е Той да ни дава възможности да развиваме тези дарове, отколкото просто да ни ги дава без духовни и физически усилия. Ако сме в хармония с Неговия Дух, ще се учим да откриваме тези възможности и тогава да действаме според тях.
Ако искаме да бъдем по-търпеливи, може да се наложи да прилагаме търпение, докато чакаме отговор. Ако искаме да изпитваме повече обич към ближните си, можем да я укрепваме, като сядаме до непознати хора по време на събранията. С вярата е същото – когато в ума ни има съмнения, за да продължим напред, ще трябва да имаме доверие в Господните обещания. По този начин ние упражняваме духовните мускули и ги развиваме като източници на сила в нашия живот.
В началото вероятно няма да е лесно, а може да стане и много трудно. Словата на Господ, дадени чрез пророка Мороний, важат и за нас днес: „И ако човеците дойдат при Мене, Аз ще им покажа тяхната слабост. Аз давам на човеците слабост, за да бъдат смирени; и Моята благодат е достатъчна за всички човеци, които се смиряват пред Мене; защото ако те се смирят пред Мене и повярват в Мене, тогава Аз ще сторя слабите им страни да станат силни“5
Благодарен съм на брат ми, Айвън, който не просто сподели Евангелието с мен, но и косвено ме покани да живея според него и да осъзная слабостите си. Той ми помогна да приема поканата на Учителя: „Ела и Ме следвай“6 – да върша същото като Спасителя, да се стремя към същото като Спасителя и да обичам както Спасителят ни обича. Месеци по-късно, след моето мисионерско преживяване, реших да се кръстя и също да отслужа мисия.
Трябва да приемем поканата на президент Ръсел М. Нелсън и да идваме при Спасителя7 чрез откриване на духовните мускули, които имат нужда от повече духовна активност, след което да започнем да ги използваме. Това е по-скоро бягане на дълги разстояния, маратон, отколкото спринт, така че да не забравяме тези малки, но постоянни духовни дейности, които ще укрепват тези важни духовни мускули. Ако искаме да развиваме вярата си, нека правим неща, които изискват вяра.
Давам свидетелство, че сме чеда на един любящ Небесен Отец. Неговият Син Исус Христос ни обича. Той е дошъл на този свят, за да ни покаже пътя и след това доброволно е отдал Своя живот, за да ни даде надежда. Спасителят ни кани да следваме Неговия съвършен пример, да упражняваме вяра в Него и в Неговото Единение и да развиваме всички духовни дарове, с които сме благословени. Той е Пътят. Това е моето свидетелство, в името на Исус Христос, амин.