Единението на Исус Христос

От Тад Р. Калистър

Наскоро освободен като общ президент на Младите мъже

Единението на Спасителя не е само безкрайно по своя обсег, но е и лично.

По това време на годината обикновено се радваме и мислим за Единението на Спасителя. Това наистина е най-върховното, невероятно учение, известно в този свят и вселената. То ни дава надежда и цел в живота.

Какво е Единението на Исус Христос? То е поредица от божествени събития, които започнали в Гетсиманската градина, продължили на кръста и достигнали връхната си точка при Възкресението на Спасителя от гробницата. То било подтикнато от изключителна любов към всички нас. Изисквал се е някой безгрешен, който има безкрайна сила над елементите – дори над смъртта, който притежава безкрайна способност да изстрада последиците от всичките ни грехове и страдания и който реално да слезе по-долу от всичко¹. Това е мисията на Исус Христос – това е Неговото Единение.

Каква е целта му? Тя е да направи възможно за нас да се завърнем в Божието присъствие, да станем по-подобни на Него и да имаме пълнота на радост. Това било постигнато чрез преодоляването на четири препятствия:

Физическа смърт
Духовна смърт, причинена от Адам и от нашите грехове
Нашите страдания и болести
Нашите слабости и несъвършенства

Но как може Спасителят да постигне това, без да наруши законите на справедливостта?

Изображение

Свободно падане от самолет

Представете си за момент, че един човек, който обмисля вълнуващо свободно падане, спонтанно решава да скочи от малък самолет. След като скача, той бързо осъзнава колко неразумно е постъпил. Иска безопасно да се приземи, но има проблем – законът за гравитацията. Той движи ръцете си с невероятна скорост, надявайки се да полети, но неуспешно. Наглася тялото си така, че да се носи или плъзга, за да забави спускането, но законът за гравитацията е безмилостен. Опитва се да спори с този основен природен закон: „Сгреших. Повече няма да правя така“. Но молбите му не биват чути. Законът за гравитацията не знае състрадание, не прави изключения. За щастие обаче, човекът внезапно чувства нещо на гърба си. Негов приятел на борда, усещайки безразсъдството му, е сложил там парашут точно преди скока. Той намира връвчицата и я дърпа. С облекчение той се понася плавно към земята. Може да се запитаме: „Беше ли нарушен законът за гравитацията или този парашут действаше в рамките му, за да осигури безопасно кацане?“

Изображение

Безопасно спускане с парашут

Когато извършваме грях, ние сме като неразумния човек, който скочил от самолета. Независимо какво можем да направим самостоятелно, можем единствено да се пребием. Подвластни сме на закона за справедливостта, който, подобно на закона за гравитацията, е изискващ и непрощаващ. Можем да бъдем спасени, само защото Спасителят, чрез Своето Единение, милостиво ни осигурява духовен парашут. Ако имаме вяра в Исус Христос и се покайваме (т.е. вършим нашата работа и дръпнем въженцето), за нас се задействат защитните сили на Спасителя и можем да се приземим духовно ненаранени.

Обаче, това е възможно само защото Спасителят е преодолял четирите препятствия, които пречат на нашия духовен напредък.

1. Смърт. Той е преодолял смъртта чрез величественото Си възкресение. Апостол Павел учи: „Защото, както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще живеят“².

2. Грях. Спасителят е преодолял греха и вината за всички, които се покайват. Толкова дълбока и всеобхватна е пречистващата Му сила, че Исайя обещава: „Ако греховете ви са като мораво, ще станат бели като сняг“³.

Понякога съм срещал добри светии, на които им е трудно да си простят, които невинно, но неправилно са поставили ограничения на изкупващите сили на Спасителя. Несъзнателно са превърнали едно безпределно Единение в ограничено такова, което някак няма сила точно над техния грях или слабост. Но това е едно безпределно Единение, защото обхваща всички грехове и слабости, както и всяко насилие или болка, причинени от други.

Труман Мадсън прави следното успокоително наблюдение:

„Ако някои от вас са били подмамени да повярвате, че сте отишли твърде далеч, … че сте били отровени от греха и така никога повече не можете да бъдете това, което бихте могли да сте – чуйте ме.

Свидетелствам, че не можете да потънете толкова дълбоко, че всеобхватният интелект на Исус Христос да не може да ви достигне. Свидетелствам, че стига да има и една искра желание за покаяние и помощ, Той ще помогне. Той не просто е слязъл до вашето състояние, Той е слязъл под него, за да може да премине през всички неща, светлината на истината“ (Учение и завети 88:6)“⁴.

Една от причините да е толкова важно да разбираме Единението на Спасителя и Неговите безкрайни последствия е, че с увеличеното разбиране идва увеличено желание да прощаваме на себе си и на другите.

Макар и да вярваме в пречистващата сила на Христос, често възниква въпросът: „Как да разбера, че ми е простено за моите грехове?“ Ако чувстваме Духа, това е нашето свидетелство, че ни е простено или че действа пречистващият процес. Президент Хенри Б. Айринг учи: „Ако този ден или тази вечер сте усетили влиянието на Светия Дух, … може да го приемете като доказателство, че Единението действа в живота ви“⁵.

Изображение

Път без изход

Някои питат: „Но ако ми е простено, защо все още изпитвам вина?“ Вероятно поради Божията милост споменът за тази вина е предупреждение, духовен знак стоп, който поне известно време се появява, когато дойдат допълнителни изкушения: „Не тръгвай по този път. Знаеш колко може да боли“. В този смисъл той служи като защита, а не като наказание.

Възможно ли е тогава да си спомняме нашите грехове и да не изпитваме вина?

Алма си спомня своите грехове дори години след като се покайва. Но когато моли Исус за милост, той казва: „Не можах да си спомня повече болките си; да, не бях терзан повече от спомена за греховете си“⁶.

Как може да си спомня греховете си, а да не изпитва болка или вина? Защото, когато се покаем, ние биваме „род(ени) от Бога“⁷. Ставаме, както казват Писанията, „нови същества“⁸ в Христос. Напълно искрено вече можем да кажем: „Не съм човекът, извършил тези минали грехове. Аз съм ново и променено същество“.

3. Страдания и болести. Алма пророкува, че Христос „ще се яви, изстрадвайки болки и оскърбления и изкушения от всякакъв вид“. Защо? „За да може сърцето Му да се изпълни с милостта, … та да узнае Той според плътта как да подпомага Своя народ според немощите му“⁹.

Как постига Той това? Понякога премахва страданието, понякога ни усилва, за да изтърпим, а понякога ни дава вечна перспектива, за да разберем по-добре временното им естество. След като Джозеф Смит лежи в затвора Либърти вече два месеца, той накрая извиква: „О, Боже, къде си Ти?“¹⁰ Вместо да предостави незабавно облекчение, Бог отговаря: „Сине Мой, мир на душата ти; твоето бедствие и твоите страдания ще бъдат краткотрайни, и тогава, ако ти им устоиш добре, Бог ще те възвиси горе“¹¹.

Сега Джозеф разбира, че това горчиво преживяване е само една точка в спектъра на вечността. С тази подобрена способност да вижда, той пише до светиите от същата тази затворническа килия: „Ето защо, възлюблени мои братя, нека бодро свършим всички неща, които са по силите ни, и тогава ние можем да спрем с пълната увереност, че ще видим спасението Божие“¹². Поради Единението на Спасителя можем да имаме вечна перспектива, която дава смисъл на нашите изпитания и надежда за нашето облекчение.

4. Слабости и несъвършенства. Поради Своето Единение, Спасителят има сили, понякога наричани благодат¹³, които могат да ни помагат да преодоляваме нашите слабости и несъвършенства и така да ни помагат в нашия стремеж да станем по-подобни на Него.

Мороний учи следното: „Да, елате в Христа и станете съвършени в Него… и вие ще може да бъдете съвършени в Христа чрез Неговата благодат“¹⁴. Изглежда има поне два начина да се възползваме от тези сили, които могат да ни пречистват и дори усъвършенстват.

Първо, спасителните обреди. Писанията ни казват: „В неговите обреди е видна силата на божествеността“¹⁵. Понякога може да мислим за обредите като за списък за отмятане – необходими за възвисяване, но всъщност всяка от тях освобождава божествена сила, която ни помага да ставаме по-подобни на Христос. Например:

Когато бъдем кръстени и получим дара на Светия Дух, ние ставаме чисти и така ставаме по-свети, като Бог.
Освен това, чрез Светия Дух, умът ни може да бъде просветлен, а сърцето ни да бъде смекчено, за да можем да мислим и чувстваме като Него.
А когато бъдем запечатани като съпрузи, ние наследяваме правото да получим „престоли, царства, княжества и сили“¹⁶ като дарове от Бог.

Второ средство за придобиване на тези сили са даровете на Духа. Поради Христовото Единение, ние имаме правото да получим дара на Светия Дух и съпътстващите го духовни дарове. Тези дарове са качества на божествеността, следователно всеки път, когато придобием дар на Духа, ние ставаме по-подобни на Бог. Несъмнено това е причината Писанията да ни насърчават многократно да търсим тези дарове¹⁷.

Президент Джордж К. Кенън учи: „Никой не трябва да казва: „А, това не мога да го поправя, такъв съм си“. Той няма оправдание, защото Бог е обещал да… дава дарове, които да премахват (нашите слабости). … Ако някой от нас е несъвършен, наш дълг е да се молим за дара, който ще ни направи съвършени“¹⁸.

В обобщение, Единението на Спасителя ни дава живот вместо смърт, „венец вместо пепел“¹⁹, изцеление вместо болка и усъвършенстване вместо слабост. То е небесната противоотрова за препятствията и трудностите в този свят.

В последната седмица на Спасителя в смъртността Той казва: „В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света“²⁰. Поради това, че Спасителят е извършил Своето Единение, няма външна сила, събитие или човек – нито грях, смърт или развод – които да могат да ни попречат да постигнем възвисяване, ако спазваме Божиите заповеди. С това знание можем да напредваме бодро и с пълна увереност, че Бог е с нас в това небесно приключение.

Свидетелствам, че Единението на Спасителя не е безкрайно по своя обсег, но и лично – че то не само може да ни върне в присъствието на Бог, но и да ни помогне да станем като Него – върховната цел на Единението на Христос. С благодарност и увереност свидетелствам за това в името на Исус Христос, амин.