Подготовка за завръщането на Господ
На Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни са дадени уникална сила и поръчение да осъществи нужната подготовка за Второто пришествие на Господ.
След две седмици ще отпразнуваме Великден. Възкресението потвърждава божествеността на Исус Христос и това, че Бог Отец съществува. Мислите ни се обръщат към Спасителя и размишляваме над „Неговия несравним живот и безкрайната добродетел на Неговата велика единителна жертва“1. Надявам се също така да мислим за предстоящото Му завръщане, когато „Той ще управлява като Цар на царете и… Господ на господарите“2.
Преди известно време в Буенос Айрес, Аржентина, участвах в конференция с ръководители от много различни вероизповедания. Обичта им към техните ближни беше очевидна. Те отдадено облекчават страданията и помагат на хората да се издигат над потисничеството и бедността. Обмислях многобройните хуманитарни начинания на тази Църква, включително проекти в сътрудничество с много от религиозните групи, представени на конференцията. Изпитах дълбока признателност за щедростта на членовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, която прави такава Христова служба възможна.
В този момент Светият Дух ми потвърди две неща. Първо, делото по служението на материални нужди е съществено и трябва да продължава. Второто беше неочаквано, но все пак въздействащо и ясно. То беше следното: освен безкористната служба, е извънредно важно да подготвяме света за Второто пришествие на Господ Исус Христос.
Когато Той дойде, потисничеството и несправедливостта не просто ще намалеят, а няма да ги има:
Вълкът също ще живее с агнето и леопардът ще лежи с ярето, и телето, и лъвчето, и угоеното ще бъдат заедно, и малко дете ще ги води.
Те не ще повреждат нито унищожават по цялата Ми свята планина, защото земята ще бъде пълна със знанието за Господа, тъй както водите покриват морето“3.
Бедността и страданията не просто ще намалеят, а ще изчезнат:
„Няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят вече, нито ще ги порази слънцето, нито някой пек;
защото Агнецът, Който е посред престола, ще им бъде пастир и ще ги заведе при извори с течащи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им“4.
Няма да има дори болка и скръб поради смърт:
„В него ден младенецът няма да умира, докато не остарее и животът му ще бъде като възрастта на дърво.
И когато умре, той няма, тъй да се каже, да заспи в земята, а ще бъде изменен в мигновението на окото и ще бъде вдигнат, и покоят му ще бъде славен“5.
Затова, да, нека правим всичко възможно да облекчаваме страданията и скръбта сега и нека се посветим по-усърдно на подготовката, необходима за деня, когато болката и злото напълно ще преминат, когато „Христос ще царува лично на земята и… земята ще бъде обновена, и ще получи райската си слава“6. Това ще бъде ден на изкупление и съд. Бившият англикански епископ на Дърам, д-р Н. Т. Райт, уместно описва значимостта на Единението, Възкресението и съда на Христос при преодоляването на несправедливостта и поставянето на всичко в ред.
Той казва: „Бог е определил ден, в който светът ще бъде съден праведно от Човека, Когото Той е поставил, и Той е потвърдил това на всички, когато е вдигнал този Човек от мъртвите. Фактите, свързани с Исус от Назарет и особено тези около Неговото възкресение от мъртвите, са в основата на увереността, че нищо в света не е случайно. В крайна сметка няма хаос и когато осъществяваме правосъдие сега, не си губим времето, опитвайки се да запазим сграда, която в крайна сметка ще падне, или да ремонтираме кола, която е обречена да стане за скрап. Когато Бог вдигна Исус от мъртвите, това бе микрокосмическо събитие, в което крайното макрокосмическо действие на съд се съдържа като в черупка, семе(то) … на великата надежда. Бог е заявил по най-въздействащия възможен начин, че Исус от Назарет наистина е Месията. … В най-великата ирония в историята Самият Исус понесе жестоко и несправедливо отсъждане, достигайки до мястото, което символизира и събира в себе си цялото многообразие от жестокости и несправедливост в историята, за да понесе хаоса, мрака, жестокостта и несправедливостта и така да разруши властта им“7.
Докато бях на конференцията в Буенос Айрес, която споменах по-рано, Духът ясно ми разкри, че на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни са дадени уникална сила и поръчение да осъществи нужната подготовка за Второто пришествие на Господ – всъщност тя е била възстановена с тази цел. Можете ли да намерите някъде другаде хора, гледащи на нашите дни като на обещаната в пророчества „диспенсация на пълнотата на времената“, в която Господ има за цел да „се събере в Христос всичко“8? Ако тук не намерите всеобщо намерение да се постигне това, което трябва да бъде постигнато както за живите, така и за мъртвите, в подготовка за онзи ден, ако тук не откриете организация, желаеща да посвети значително време и средства за събирането и подготовката на заветния народ, за да е готов да приеме Господ, няма да ги намерите никъде.
Говорейки на Църквата през 1831 г., Господ заявява:
„Ключовете на царството Божие са поверени на човека на земята и оттам Евангелието ще се затъркаля към краищата на земята. …
Призовавайте Господа, та царството Му да може да напредва на земята, та обитателите ѝ да го приемат и да са готови за идните дни, през които Синът Човешки ще се спусне в небето, облечен в яркостта на славата Си, за да посрещне царството Божие, което е установено на земята“9.
Какво можем да правим сега, за да се подготвяме за този ден? Можем да се подготвяме като народ, можем да събираме Господния заветен народ и можем да помагаме за изпълнението на обещанието за спасение, „направен(о) на бащите“10, нашите предци. Всичко това може да се случи до голяма степен преди Господ да дойде отново.
Първо, съществено за завръщането на Господ е присъствието на хора на земята, подготвени да Го посрещнат при Неговото пришествие. Той е заявил, че тези, които останат на земята в него ден, „от най-малкия до най-големия, … (ще) бъдат изпълнени с познанието Господне, и (ще) видят ясно с очите си, и (ще) издигнат гласа си, и (ще) запеят заедно в един глас тази нова песен, казвайки: Господ е възвърнал Сион. … Господ е събрал всички неща в едно. Господ е свалил Сион свише. Господ е издигнал Сион изотдолу“11.
В древни времена Господ е вдигнал праведния град Сион при Себе Си12. При Неговото завръщане ще е обратното: в последните дни Новият Сион ще приеме Господ13. Сион са чистите по сърце, хора с едно сърце и един ум, живеещи в праведност, без бедни сред тях14. Пророкът Джозеф Смит заявява: „Ние трябва да имаме изграждането на Сион като най-голямата си цел“15. Изграждаме Сион в своите домове, райони, клонове и колове чрез единство, доброта и милосърдие16.
Трябва да осъзнаем, че събирането на Сион се осъществява в размирни времена – време „на гняв, ден на изгаряне, ден на опустошение, на плач, на жалба и ридание, и (то) ще дойде като вихрушка върху цялата земя, казва Господ“17. Така събирането в колове става „убежище от бурята и от яростта, когато те ще се излеят без смесване върху цялата земя“18.
Точно както в древни времена, ние „често се събира(ме) наедно, за да пост(им), да се мол(им) и да разговаря(ме) едни с други относно благосъстоянието на душите (ни). И… за да вземаме от хляба и (водата) във възпоменание на Господа Исуса“19. Както обясни президент Ръсел М. Нелсън по време на общата конференция миналия октомври: „Дългосрочната цел на Църквата е да помага на всички членове да израстват във своята вяра в нашия Господ Исус Христос и Неговото Единение, да им помага да сключват и спазват завети с Бог и да укрепва и запечатва техните семейства“20. Съобразно с това той наблегна на значимостта на храмовите завети, освещаването на Господния ден и ежедневното угощаване с Евангелието, съсредоточено върху дома и подкрепяно от интегрирана програма за изучаване в Църквата. Желаем да знаем за Господ, но желаем и да познаваме Господ21.
Основно усилие при изграждането на Сион е събирането на Господния отдавна разпръснат заветен народ22. „Ние вярваме в буквалното събиране на Израил и във възстановяването на Десетте племена“23 Всички, които се покаят, вярват в Христос и бъдат кръстени, са Неговият заветен народ24. Самият Господ пророкува, че преди да се завърне, Евангелието ще бъде проповядвано по целия свят25, „за да възвърн(е Неговите) люде, … които са от дома Израилев“26 „и тогава ще дойде свършекът“27. Пророчеството на Йеремия се изпълнява:
„Затова, ето, идват дни, казва Господ, когато няма вече да кажат: Заклевам се в живота на Господа, Който изведе израилтяните от Египетската земя!,
а: Заклевам се в живота на Господа, Който изведе израилтяните от северната земя и от всичките страни, където ги беше изгонил! И Аз ще ги върна пак в страната им, която дадох на бащите им“28.
Президент Нелсън многократно набляга, че „събиране(то на Израил) е най-важното нещо, случващо се на земята днес. Нищо друго не може да се сравни с него нито по величина, нито по важност или по величественост. И ако изберете, ако желаете, можете да бъдете съществена част от него“29. Светиите от последните дни винаги са вършили мисионерска работа. Стотици хиляди са откликнали на мисионерски призования от началото на Възстановяването, десетки хиляди служат в момента. А, както старейшина Куентин Л. Кук учи преди малко, всички можем да участваме по простички, естествени и любящи начини, като каним други хора да идват с нас в Църквата, да ни посещават, да се присъединят към нас. Отпечатването на Книгата на Мормон е знак, че събирането е започнало30. Книгата на Мормон сама по себе си е средство за събиране и обръщане във вярата.
Съществено значение за подготовката за Второто пришествие имат също огромните усилия за изкуплението на нашите предци. Господ е обещал да изпрати Илия, пророка, преди Второто пришествие, „великият и страшен ден Господен“31, „за да „разкри(е) Свещеничеството“ и да “посади в сърцата на децата обещанията, направени на бащите“32. Илия дойде, както бе обещано. Това се случи на 3 април 1836 г. в храма Къртлънд Охайо. На онова място и в онзи момент той наистина възстанови обещаното свещеничество – ключовете за изкуплението на мъртвите и свързването на съпрузи, съпруги и семейства заедно за времето на всички поколения и за цялата вечност33. Без това целта на Сътворението щеше да бъде осуетена и в този смисъл, земята щеше да бъде „пораз(ена) с проклятие“ или „напълно опустошена“34.
По време на духовното послание към младежите преди освещаването на храма Рим Италия стотици присъстващи млади мъже и жени показаха на президент Нелсън подготвени от тях картончета с имена на техни предци. Те бяха готови да влязат в храма, за да извършат обреди като заместници за своите предци, веднага след като той бъде отворен. Това беше изключително удовлетворяващ момент, но също и един пример за увеличаващите се усилия за установяване на Сион за отминалите поколения.
Докато се стремим да бъдем усърдни в изграждането на Сион, включително да участваме в събирането на Господните избрани и изкуплението на мъртвите, трябва да си спомняме, че това е делото на Господ и че Той го осъществява. Той е Господарят на лозето и ние сме Негови слуги. Той ни зове да работим в лозето със сила този „последен път“ и се труди заедно с нас35. Вероятно би било по-правилно да кажем, че ни позволява да се трудим заедно с Него. Както казва Павел: „Аз насадих, Аполос напои, но Господ прави да расте“36. Той е Този, Който ускорява Своето дело във времето му37. Чрез нашите несъмнено несъвършени усилия – нашите „малки средства“, Господ може да прави велики неща38.
Тази велика и последна диспенсация неотклонно наближава своя апогей – Сион на земята заедно със Сион от небесата при славното завръщане на Спасителя. Църквата на Исус Христос е упълномощена да подготвя света за този ден и прави това. Затова нека този Великден наистина да отпразнуваме Възкресението на Исус Христос и всичко, което то предвещава: Неговото завръщане да царува в продължение на хиляда години на мир, правдив съд и съвършена справедливост за всички, безсмъртие за всички, които са живели някога на земята и обещание за вечен живот. Възкресението на Христос е върховното потвърждение, че всичко ще бъде наред. Нека се трудим за изграждането на Сион, за да ускорим настъпването на този ден. В името на Исус Христос, амин.