Да чуваме Неговия глас
В един свят с толкова много съревноваващи се гласове, нашият Небесен Отец ни дава възможност да чуваме и следваме Неговия глас.
По-рано тази сутрин братът на съпругата ми ѝ даде една бележка, която тя написала до майка си преди много години. По това време сестра Хоумър е била малко момиче. Част от бележката гласи: „Скъпа майко, съжалявам, че не споделих свидетелството си днес, но те обичам“. Докато обядвахме, си помислих, че това е интересно. Седнах и написах бележка: „Скъпи президент Нелсън, съжалявам, че не си споделих речта днес, но ви обичам“. Но някакси не беше правилно да постъпя така. И така, ето ме тук и имам щастието да прибавя своите думи към казаните на тази сесия днес.
Преди много години пътувах с малък самолет, пилотиран от току-що лицензирал се пилот. В края на полета ни бе разрешено да кацнем. Но когато се приближихме до земята, чух аларма в пилотската кабина, която предупреждаваше пилота да „се издигне“. Пилотът погледна към по-опитния си колега, който посочи надолу, далеч от пистата и каза: „Сега!“
Самолетът ни бързо се премести наляво и надолу, след това се издигна обратно на подходяща височина, отново навлезе в режим за кацане и се приземи успешно. По-късно разбрахме, че на друг самолет е било разрешено да отлети. Ако бяхме последвали инструкциите на алармата, щяхме да се блъснем в идващия насреща самолет, а не да се отдалечим от него. От това преживяване научих два важни урока: Първо, в критични за живота ни моменти ще чуваме много гласове, съревноваващи се за нашето внимание. И второ, от жизнена важност е да слушаме правилните.
Съревноваващи се гласове
Живеем в един свят с много гласове, привличащи нашето внимание. С всички тези извънредни новини, туитове, блогове, подкасти и убедителни съвети от Alexa, Siri и други, може да е трудно да решим на кои гласове да се доверим. Понякога търсим напътствия за живота си от обществото с идеята, че мнозинството е най-добрият източник за истина. В други случаи се „колебае(м)… между две мнения“1, избирайки да бъдем „нито студени, нито горещи“2. Друг път следваме онова, което е удобно, ръководим се от едно единствено мнение или проблем, или разчитаме прекалено на собствената си способност да мислим.
Въпреки че всеки от тези подходи може да е от полза, опитът ни учи, че те невинаги са надеждни. Това, което е популярно, невинаги е най-доброто. Колебанието между две мнения не ни дава посока. Удобството рядко води до значими неща. Съсредоточаването върху само едно мнение или проблем може да намали способността ни да разбираме. Разчитането само на собственото ни мнение може да ни доведе до вцепенение на мисълта. Ако не внимаваме, грешните мнения могат да ни отклонят от Евангелието към места, където да е трудно да устояваме във вярата и ще изпитваме празнота, горчивина и неудовлетворение.
Вслушване в грешния глас
Позволете ми да обясня какво имам предвид, като използвам аналогия и пример от Писанията. Планинските катерачи обикновено наричат надморската височина над 8 000 метра „зоната на смъртта“, защото на тази височина няма достатъчно кислород за поддържане на живота. Има духовен еквивалент на „зоната на смъртта“. Ако прекарваме твърде дълго време на несвети места, привидно добронамерени гласове ни лишават от необходимия ни духовен кислород.
В Книгата на Мормон четем за Корихор, който преживява нещо подобно. Той се радва на голяма популярност, защото неговите учения „се харесват на плътския ум“3. Корихор казва, че родителите и пророците учат на безумни предания, с цел да ограничават свободата на хората и да ги държат в невежество4. Той твърди, че хората трябва да бъдат свободни да правят каквото си пожелаят, защото заповедите не са нищо повече от измислени за удобство ограничения5. За него вярата в Единението на Исус Христос е „сетнината на един помрачен разум“, породена от вяра в едно същество, което не може да съществува, защото не може да бъде видяно6.
Корихор създава толкова много смут, че е изправен пред върховния съдия и висшия свещеник. Там той надига глас „с големи, надути слова“, като хули ръководителите и иска знамение. Бива му дадено знамение. Той бива поразен да онемее, та да не може да говори. Тогава Корихор осъзнава, че е бил измамен и мислейки за скъпоценните истини, които е изоставил, той проплаква: „Винаги съм знаел“7.
След това Корихор проси храна, докато не бива стъпкан до смърт от група зорамити8. Последният стих от неговата история съдържа следната мъдра поука: „И тъй, виждаме, че дяволът не ще поддържа чедата си в последния ден, но бързо ги завлича в пъкъла“9.
Верният глас
Тъй като нашият Небесен Отец ни мисли доброто, Той ни дава възможност да се вслушваме в гласа Му. Най-често Го чуваме чрез впечатления, идващи от Светият Дух. Светият Дух е третият член на Божеството. Той свидетелства за Отца и Сина10, изпратен е да „(ни) научи на всичко“11 и ще „(ни) покаже всичко, което трябва да правим“12.
Духът говори на отделните хора по различни начини и може да говори на един и същ човек по различни начини в различни моменти. Поради това научаването на многото начини, по които Духът ни говори, продължава цял живот. Понякога Той говори на „ума и сърцето (ни)“13 с мек, но въздействащ глас, пронизващ „онези, които… го чуват до самата сърцевина“14. Друг път впечатления от Него „занимават ум(овете) (ни)“ или „засягат… чувствата (ни)“15. В други случаи недрата „се разг(а)рят вътре в (нас)“16. Друг път Той изпълва душите ни с радост, просветлява умовете ни17 или им говори мир, когато сме разтревожени18.
Да откриваме Неговия глас
Ще откриваме гласа на нашия Отец на много места. Ще го откриваме, когато се молим, изучаваме Писанията и посещаваме събрания в Църквата, участваме в обсъждания, свързани с вярата или посещаваме храма. Със сигурност ще го открием на конференцията през този уикенд.
Днес ние подкрепихме 15 мъже като пророци, гледачи и откровители. Тяхната духовност и опит им дават уникално виждане за живота, от което отчаяно се нуждаем. Техните послания са ясни и лесно разбираеми. Те ни предават Божията воля за нас, независимо дали това е популярно или не19.
Ако търсим Неговия глас на някое от тези места, е добре, но ако го търсим на много от тях, е още по-добре. И когато го чуем, трябва да следваме напътствията, които ни се дават. Апостол Яков казва: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели“20. И президент Томас С. Moнсън учи: „Ние бдим. Ние чакаме. Ние слушаме, за да чуем този тих, тънък глас. Когато той заговори, мъдрите мъже и жени се подчиняват“21.
Когато напътствията се бавят
В началото на професионалната ми кариера сестра Хоумър и аз бяхме помолени да приемем ново назначение за работа. По онова време това ни изглеждаше като трудно решение. Ние изучавахме Писанията, постихме и се молихме, но отговорът се бавеше. В крайна сметка, взехме решение и продължихме напред. Когато го направихме, се успокоихме и скоро разбрахме, че това е едно от най-добрите решения, които някога сме вземали.
В резултат на това научихме, че отговорите понякога идват бавно. Може да е така, защото не е точното време, защото не е необходим отговор или защото Бог ни има доверие сами да вземем решение. Старейшина Ричард Г. Скот веднъж учи, че трябва да бъдем благодарни за такива случаи, и дава следното обещание: „Ако живеете достойно, изборът ви е в съгласие с ученията на Спасителя и трябва да действате, продължавайте с упование. … Бог няма да ви остави да продължите твърде дълго без предупредително внушение, ако сте взели грешно решение“22.
Ние трябва да избираме
И така, трябва да решим на кой измежду всички различни гласове ще се подчиняваме. Ще следваме ли препоръчваните от света, ненадеждни гласове или ще вършим необходимото, за да позволяваме гласа на нашия Отец да ни напътства в решенията ни и да ни предпазва от опасности? Колкото по-усърдно търсим Неговия глас, толкова по-лесно ще става да го чуваме. Не че гласът Му ще става по-силен, а способността ни да го чуваме ще се увеличава. Спасителят обещава, че ако „се вслушваме в (Неговите) учения и даваме ухо на (Неговия) съвет“, Той „ще (ни) дава повече“23. Аз свидетелствам, че това обещание е вярно – за всеки от нас.
Преди около година загубихме по-големия ми брат в трагична автомобилна катастрофа. Ранните години на Джон бяха изпълнени с обещания и постижения. Но когато порасна, болест на тялото и ума направи живота му много труден. Въпреки че изцелението, за което се надяваше, не дойде в този живот, Джон все пак се държеше за своята вяра, решен според силите си да устои до края.
Знам, че Джон не бе съвършен, но се чудех какво му дава такава издръжливост. Много гласове го каниха да се изпълни с горчивина и неверие, но той отказа. Вместо това, той даваше всичко от себе си, за да основе живота си върху Евангелието. Живееше според него, защото знаеше, че така ще чува гласа на своя Учител, живееше според него, защото знаеше, че така ще добие истинско знание.
Заключение
Братя и сестри, в един свят с толкова много съревноваващи се гласове, аз свидетелствам, че нашият Небесен Отец ни дава възможност да чуваме и следваме Неговия глас. Ако сме усърдни, Той и Неговият Син ще ни дават напътствията, които търсим, силата, от която се нуждаем, и щастието, за което всички копнеем. В името на Исус Христос, амин